Р
Е Ш Е
Н И Е
19.ІІ.2016 Разград
Номер
Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен 18.
І. 2016
съд
На Година
В публично заседание в
състав:
РАЯ ЙОНЧЕВА
секретар:С.
Л. Председател
2015 ТЪРГОВСКО
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
64
дело номер по описа на РОС за година..
съобрази следното:
Производство по реда чл.365
И сл.ГПК.
С
молба вх.№3878/25.ІХ.2015г. НАП, София сезира съда с положително установителен
иск, предявен по реда и в сроковете на
чл.694 ТЗ против „Д.-2”ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в *** в
качеството му на обявен в
несъстоятелност длъжник, за
установяване на вземане в размер на 6 952,06лв., от които 6 371,47лв
главница и 580,59лв. претендирани в обезщетение за забава на главницата в
времето от м.ІІ.2013 до 28.І..2015г.
Твърди качеството си на кредитор,
предявил процесното вземане в образуваното срещу ответника производство по
несъстоятелност, в условията на чл.688,л.3 ТЗ, чието възражение
срещу неприемането му от синдика, в развилото
се по реда на чл.692 ТЗ
производство, е било оставено без
уважение от съда по несъстоятелността.
В срока за отговор, ответната по иска
страна не е депозирала такъв и не е ангажирала становище по допустимост и основателност на иска, по
наведените с исковата молба обстоятелства и по депозираните с нея доказателства
и доказателствени искания. Не е
предявила насрещни претенции, в това число и възражения, с дължимо от съда произнасяне по същество.
При редовност в призоваването, в
насроченото по същество на иска с.з., ищецът не се явява и не изпраща свой
представител. Депозира писмено становище,
с което заявява, че поддържа иска по основание и размер,
и че приема заключението на назначената по негово искане ССЕ експертиза. Моли за постановяване на
решение по чл. 694 ТЗ, с което
съдът да приеме за установено съществуването на процесните
публични държавни вземания, в основание
на които сочи предвидената в чл.6, ал.3 КСО дължимост и изискуемост, съгласно
подадени от ответното дружество декларации обр.6, приложени като доказателства към молбата му. Претендира присъждане на оказано направени по
хода на делото съдебни и деловодни разноски.
В с.з., чрез наназначеният му в производството по реда на
чл.29 ГПК особен представител-адв.П., заявявайки, че приема констатациите на експертното заключение,
ответното дружество признава предявеното до установяване вземане в размер на
4 197,09лв. по главница и 381, 98лв. по лихва за забава до дата на
предявяване на вземането по реда на чл.688 ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел,
в съответствие със задължението си по чл. 235 от ГПК и
относимо на дължимата по становището на страните преценка, съдът приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съответно да дължимата се по допустимостта на иска преценка, предвид специалните изисквания на чл.694 ТЗ досежно процесуалната
легитимация на страните, съдът изиска служебно
преписка по т.д.№111/2012г. по описа на РОС и установи:
Ответното дружество е длъжник в производство по несъстоятелност,
открито с Решение
№ 61/12. ІV.2012 по т.д.№111/2012г.
на РОС, обявено по партидата му в
ТР на 21.ІV.2012г. с вписване
вх.№2012042110726. С постановяване на РОПН в производството по
несъстоятелността му като временен синдик, а впоследствие –по решение на ОС на
кредиторите и като постоянен такъв , е било назначено лицето П. К.. По негова молба, с Определение №87/21.ІV.2015г. по
т.д №111/2012г. на РОС, синдикът К. е бил освободен от това му качество в производството по
несъстоятелността на ответното дружество.
На 4.V.2015г. в регистратура на
РОС е постъпила и докладвана в производството по несъстоятелността на ответното
дружество, молба изх.№12-00-3/12#27/30.ІV.2015г. на НАП за предявени по
реда на чл.688, ал.3 ТЗ публични вземания
в общ размер на 8 714,41лв., от които –дължими по КСО задължителни
осигурителни вноски в размер на 7 710,90лв. и начислена за периода
26.ІІ.2013 - 28.ІV.2015г. лихва за забава на вноските в размер на 994,51лв.
Вземанията са предявени като доказано възникнали след дата на РОПН и неплатени
на падеж. В основание на вземането са посочени, приложените към молбата 26бр. декларации обр.6, с които по реда на чл.6, ал.3 КСО, ответното дружество е декларирало пред
органа по приходите дължимите за
подлежащия на задължително осигуряване
по чл.по чл.4, ал., т.7 КСО синдик, осигурителни
вноски.
В съответствие със
задълженията си по чл.686, ал.1 ТЗ
действащият в производството по несъстоятелността синдик се произнася по допълнително предявените от
НАП вземания като включва в списък на
приетите от него такива, вземания по декларации обр. с №№170021203192516/21.V.2012,
170021203625707/13.VІ.2012, 170021204341885/23.VІІ.2012, 170021204973918/29.VІІІ.2012г.
и 170021205585675/29.ІХ.2012г.- общ размер на приети по този списък вземания в
размер на 1 762,35лв, от които дължима по ДОО/ЗО/УПФ главница от 1 348,43лв. и 413,92лв. лихва
за забава на същата към 28.ІV.2015г.(дата на предявяването).
В списък с неприети от него вземания,
синдикът е включил предявените такива от НАП по останалите 21бр. декларации
обр.6, съответно в размер на 6371,47лв. –дължима по ДОД/ЗО/УПФ главница и в
размер на 580,59лв. лихва за забава на същата, начислена към 28.ІV.2015г.
При справка в ТР се установява , че така изготвените от него
списъци са обявени в ТРС с вписването им по партида на несъстоятелния длъжник
на 17.VІ.2015г.(вх.№20150517114610). Считано от дата на обявяването им,
предвиденият в чл.690 ТЗ седмодневен срок за възражения изтича на 24.VІ.2015г.-
сряда, присъствен ден.
На 25.VІ.2015г. в регистратура на РОС
е постъпило възражение вх.№2621, подадено от НАП по пощата с клеймо от 23.VІ.2015г.
Приемайки, че възражението е депозирано в
срок, съдът по несъстоятелността развива производството по чл.692 ТЗ. В свое,
дължимо се по реда на чл.690, ал.3 ТЗ
становище вх.№2802/6.VІІ.2015г., поддържано като такова и с личното му явяване
в с.з, синдикът е мотивирал включването на процесното
вземане в списъка с неприетите от него такива, както следва: неустановено в
кориците на делото по несъстоятелността разрешени на съда разрешение за
осигуряването на назначеният към онзи период синдик; разминаване на
декларирания в обр.6 осигурителен доход с размера на определеното в полза на
синдика възнаграждение; вменява в отговорност на освободения синдик подаване на
декларации с невярно съдържание водещи
до неоснователното му облагодетелстване, водещо до утежняване задлъжнялостта на
обявеният в несъстоятелност длъжник .
Със свое
Определение №260/16.ІХ.2015г. съдът по несъстоятелността е приел, че на
визираните в него основания, възражението е неоснователно и недоказано. Оставил
е същото без уважение и е одобрил изготвеният от синдика списък с неприети
вземания без изменение. Като в мотиви е прието, че представените от кредитора писмени
доказателства не следва извод за момента на възникване на правоотношението,
пораждащо задължението за осигуряване, респ. основание, размер и изискуемост на
предявените като вземане осигурителни вноски.
Постановения по реда на
чл.692 ТЗ съдебен акт е обявен в ТР с вписването му по партида на
несъстоятелния длъжник на 17.ІХ.2015г. Считано от тази дата, предвиденият в
чл.694 ТЗ седмодневен срок за предявяване на иска за установяване на вземането,
изтича на 24.ІХ.2015г. –четвъртък, присъствен ден.
Исковата молба е входирана в регистратура на
РОС на 25.ІХ.2015г. под №3878 с извършено от длъжностното лице отбелязване за получаването
й по поща. В приложение се намери товарителница, удостоверяваща изпращането й
чрез куриерска услуга на 23.ІХ.2015г.
Обобщавайки изложеното дотук,
от правна страна досежно допустимостта на иска, съдът съобрази:
Предпоставките за надлежно
упражняване от кредитор на правото на иск по чл. 694, ал.1 ТЗ са
на първо място ищецът да има качеството на кредитор на несъстоятелния длъжник,
да е предявил вземането си пред синдика, той да се е произнесъл, кредиторът да
е подал в срок възражение по чл. 690, ал.1 ТЗ
срещу неприемане на вземането му и съдът да се произнесъл с определение по чл. 692 ТЗ.
Предвид изложеното и констатирайки относимост между предявените, оспорени
и неприети в производството по
несъстоятелността вземания с вземанията,
предмет на предявения по
реда и в сроковете на чл.694 ТЗ
положителен установителен иск, в този си
състав съдът приема иска за допустимо
предявен.
Разгледан по същество искът е частично основателен и доказан до размера на 4 579,07лв.,
от които 4 197,09лв. по предявено вземане за главница и 381,98лв. за лихва за забава на
главницата към дата на предявяването й
-28.ІV.2015г.
За този си извод от фактическа страна, съдът
съобрази заключението на назначената по делото ССЕ-приета от страните и съда като компетентна, обективна и относима
към събраните по делото писмени доказателства
При извършената от него проверка, вещото лице установява, че приложените
към исковата молба 21бр. декларации обр. 6, по които вземанията не са приети от
синдика, в реквизит са идентични с декларации обр. с
№№170021203192516/21.V.2012, 170021203625707/13.VІ.2012,
170021204341885/23.VІІ.2012, 170021204973918/29.VІІІ.2012г. и
170021205585675/29.ІХ.2012г., по които действащият синдик се е произнесъл с включването им в списъка с
приети вземания.
Процесните декларации
обр.6 са подавани от ответното дружество, в качеството му на осигурител по чл.5 КСО и в изпълнение на дължимо по чл.6, ал.3 КСО осигуряване на назанечият в
производството по несъстоятелността синдик, подлежащ на задължително
осигуряване съгл. чл.4, ал.1, т.7 КСО.
Съгласно разпоредбата на
чл.6, ал.3 КСО осигурителните вноски за осигуряване на синдиците се начисляват
върху начислени и неизплатени или неначислени възнаграждения, като осигурителният
доход не може да бъде под размера на минималната за страната
заплата, и в размер –надвишаващ месечния осигурителен
доход.
По делото е безспорно,
че за мандата му като синдик в производството по несъстоятелността на
ответника, Пл.К. не е реализирал полагащото му се за периода възнаграждение,
определено му от съда и с решение на събрание на кредиторите в размер на
500,00лв. месечно.
Въз основа на дължимите по назначаването му за
орган в производството по
несъстоятелността актове, встъпвайки в
длъжност синдикът придобива качеството
на осигурено по см. на чл.4, ал.1, т.7 КСО в конкретното производство. С което,
по време на мандата му представляваното, управлявано и контролирано от него несъстоятелно дружество придобива
качеството на задължено с осигуряването му лице.
Осигуряването на синдика,
за всички осигурени социални рискове, се
осъществява по реда на чл. 4, ал.1, т.7 от КСО,
като същия се осигурява Вноските се дължат
в съотношение по чл. 6, ал.3 от КСО
между осигурителя и осигуреното лице за съответната година.
Безспорно
е че, съгласно разпоредбата на чл.
4, ал.1, т.7 от КСО и чл. 5,
ал.1 и ал.4
от КСО дружеството -жалбоподателя има качеството на осигурител, който има
задължение да осигурява синдика и да
подава пред органа по приходите
ежемесечно декларации обр.№6.
Считано
от дата на встъпването му в длъжност, синдикът
ежемесечно е подавал декларациите пред НАП от името на представлявания от него
осигурител .
При изготвянето на декларациите синдикът е следвало да съобрази
изчисленията си с националния класификатор на професиите и длъжностите. В който
класификатор заеманата от него длъжност
е с код 24116013. Като първото число в кода „2”, показва квалификационна група
„специалисти” , следва обозначаване на
съответната икономическа дейност и промишлени отрасъл.
В приложените като
доказателство декларация обр.6 в първо число на кода е вписана „1”, който
индекс е предвиден според класификатора в обозначение на длъжността
„ръководител”, респ. за ползващите се от осигурителните вноски по договор за
управление.
Констатирайки това
разминаване, във вариант на заключението си вещото лице констатира, че при
вярно изписване на идентифициращия длъжността на осигуреното лице индекс „2”, осигурителните
задължения формират за процесния период вземане в размера на 4 197,09лв. в
главница по ДОО/ЗО/УПФ и в размер на 381,98лв. по лихви за забава на главницата, считано от възникване на
задължението до дата на предявяването й по чл.688, ал3 ТЗ. В заключение
експертът установява, че заявявайки
качеството си на синдик пред органа по приходите, същият е спазил задължението
си за подаване на декларациите на база минимален осигурителен доход. В
задължение на органа по приходите е било
да констатира, че е налице несъответствие в изписването на кода, идентифициращ
характера на осъществяваната от него дейност и определяща го като осигурено по
см. на чл.4, ал.1, т.7 КСО лице.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна,
от правна съдът намира, че с приложените
към делото декларации обр. 6, при съобразяване на дължимата в кода на заеманата
от осигуреното лице длъжност , съответно на изискването на чл.6, ал.3 КСО
ответникът се явява задължено на процесното основание лице, но до размера на коригираната от вещото лице
осигурителна вноска.,респ. лихва за забава. Не без значение за приетата от съда
доказаност на вземанията е обстоятелството, че като изхождащи от длъжника,
обективиращите вземането декларации не са оспорени относно основанието за
неговата дължимост. Не са оспорени и
действията на синдика К. по подаването им.
С оглед на изложените съображения и
на основание чл. 694 от ТЗ
следва да се признае за установено
съществуването на вземания на Националната агенция по приходите,
гр.София, , включени в изготвен от синдика и одобрен от
съда по несъстоятелността по
т.д.№111/2012 на РОС списък на
неприети публични държавни вземания в
общ размер 4 579,07лв., от които
4 197,09лв. по предявено вземане за главница и 381,98лв. за лихва за забава на
главницата към дата на предявяването й
-28.ІV.2015г. До първоначалният му размер, искът за установяване на предявените
вземания следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Ищецът претендира
присъждане, но не доказва направени по делото разноски. Поради което не се следва присъждането на
такива. В тежест на ответното дружество, за сметка на масата на
несъстоятелността се следва осъждане с дължимата в производството държавна
такса, както и разноски в полза на назначеният му в производството особен
представител.
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 694, ал.1 ТЗ по
отношение на длъжника, синдика и кредиторите в производството по
несъстоятелност на „Д.-2”ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на управление по
търг. регистрация в *** СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ПУБЛИЧНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ на Националната агенция по приходите, гр.София, включени в изготвен от синдика и одобрен от съда по
т.д.№111/2012 на РОС списък с неприети, В ОБЩ
РАЗМЕР на 4 579,07лв., от които
4 197,09лв.(четири хиляди сто деветдесет и седем лева и девет стотинки) дължима
по декларации обр.6 и на осн.чл.6, ал.3 във вр. с чл.4, ал.1, т.7 КСО
главница и лихва
от 381,98лв.(триста осемдесет и един лева и деветдесет и осем стотинки),
дължима в обезщетение за забава
на главницата към дата на предявяването
й -28.ІV.2015г.
Отхвърля иска, предявен от
НАП на осн.чл.694 ТЗ против „Д.-2”ООД,ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление по търг. регистрация в *** до първоначалния му размер като
неоснователен и недоказан.
Осъжда Д.-2”ООД/н/,ЕИК
***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** да заплати по сметка на Разградски окръжен съд сумата от 183,16 лв. / държавна такса за сметка на масата на
несъстоятелността.
Осъжда НАП да заплати по см/ка на РОС държавна
такса върху отхвърлена част от иска в размер на 94,90лв.
Решението може да се
обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок считано от връчването му на страните.
Съдия:
MH