Р Е Ш Е Н И Е
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
№…………. Гр.София, 25.05.2016 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ,
II” в” състав, в
открито съдебно заседание, проведено на
девети декември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Златка Чолева
ЧЛЕНОВЕ: Зорница Хайдукова
Мл. съдия Филип Савов
при
участието на секретаря А.Л., като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 8077 по описа за 2015 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба на „В.-А.“ ЕООД срещу решението на СРС, 119 състав под № 119 от 09.01.2015г.
, постановено по гр.д.№ 43366/2013г., с
което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Р.Л.“ ЕООД иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД – за сумата от 15 600,00лв., претендирана
като стойността на запазени части на лек автомобил марка „Санг
Йонг Кайрон“, модел D130, рама KPTS0A1KS8P099004 след
настъпило ПТП от 19.12.2008г. Решението се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът, „В.-А.“ ЕООД заявява искане за отмяна на обжалваното
решение, като незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че обосновано и
правилно от първоинстанционния съд е установен елементът
обедняване, настъпил за него /въззивника-ищец/, но
необосновано е приета липсата на обогатяването, настъпило за ответника. Твърди, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява увеличаването на имуществото на ответника
с исковата сума от 15 600,00лв.,
представляваща стойността на запазените части от МПС, останало в собственост на
ответника след настъпване на застрахователното събитие, които запазени части са били заплатени от него /ищеца/. Въззивникът поддържа, че в нарушение на процесуалните
правила от първоинстанционния съд не е допусната
поисканата от него съдебно-счетоводна експертиза. С изложените доводи, подробно
развити в жалбата, въззивникът-ищец мотивира искането
си за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск с присъждане
на направените по делото разноски.
Въззиваемият, „Р.Л.“ ЕООД оспорва жалбата
като неоснователна и заявява искане
решението на СРС да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Подробни съображения
в подкрепа на заявеното становище излага в писмения отговор на жалбата.
Възразява, че не е доказано твърдяното от ищеца обогатяване , тъй като
изплатеното застрахователно обезщетение е послужило за погасяване на кредита на
ищеца. Възразява, че недоказано е
обогатяването от негова страна чрез влагането на процесните
запазени части от МПС в ремонти или реализирани продажби. Претендира присъждане
на разноските за въззивното производство – юрисконсултско възнаграждение.
Софийски
градски съд, като взе
предвид становищата и доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства по реда на
чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и от
легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
При извършената
проверка по реда на чл.269, предл.1 от ГПК, настоящият съдебен състав установи,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Ето защо съдът дължи произнасяне
по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен, съгласно нормата на
чл.269,предл.2 от ГПК.
Съдът е сезиран с искова претенция с правно основание
чл.59 от ЗЗД, която е отхвърлена като неоснователна с обжалваното решение.
Настоящият съдебен състав не споделя изводите на
първата инстанция, с които е мотивирана неоснователността на иска.
Между страните по делото няма спор за следните
фактическите обстоятелства, а те се установяват и със събраните по делото
писмени доказателства: На 09.07.2008г. между страните е сключен договор за
поръчка, с който ответникът е поел задължението от името и за сметка на ищеца
да достави процесното МПС за цена от
53 776,00лв., като от страна на ищеца бъдат заплатени на ответника
разходите по изпълнение на поръчката в размер на 2 000,00лв. С раздел V от
договора страните са постигнали съгласие ползването на автомобила да бъде
предоставено от ответника – на ищеца след сключване на договор за Л. или след
прехвърляне на собствеността с договор за покупко-продажба и внасяне на цената
на автомобила /т.6 от раздел V/. С клаузата на т.7 от раздел V ищецът е поел
задължението в срок от 5 работни дни от уведомлението на ответника , че
автомобилът е доставен, да сключи договор за Л. или договор за покупко-продажба
при условията на т.6 от раздел V.
В изпълнение на задължението по т.7, раздел V на
горепосочения договор, на 17.07.2008г. между ищеца, ответника и третото лице- „Ю.
И Е.Д.Б.“ АД е сключен тристранен договор, с който банката е предоставила на
ищеца целеви кредит в размер на сумата от 27 495,30 евро, представляваща
стойността /цената/ на процесното МПС, който кредит
ищецът се е задължил да върне на банката при уговорените условия и срокове, с
единствената цел ищецът да получи правото на ползване на автомобила от датата
му на получаване от продавача с приемо-предавателен
протокол и да придобие собствеността върху него след като издължи кредита към
банката. С клаузата на чл.2, ал.2 от тристранния договор ответникът е поел
задължението да прехвърли собствеността върху процесното
МПС - на ищеца, след погасяване на
кредита от страна на последния, като страните са се съгласили безусловно цялата
сума по кредита да бъде преведена по сметка на продавача-ответник. С чл.3,ал.2
от тристранния договор банката се е задължила в срок от 2 работни дни след
изпълнението на условията по чл.3,ал.1 – да преведе по сметка на
ответника-продавач цялата сума по кредита. Имущественото застраховането на процесното МПС по застраховка „Каско“ е договорено за сметка на купувача-ищец
/чл.13,т.7 от раздел ІV/. От своя
страна ответникът е поел задължението да предаде автомобила на ищеца с приемо-предавателен протокол при условията и в сроковете по
чл.12 от раздел ІІІ на договора, както и да прехвърли собствеността на МПС на
ищеца в срок от 8 работни дни след получаване на писменото уведомление от
банката, че кредитът е изцяло погасен от ищеца- чл.14,т.2.2 от раздел V.
Между страните по делото няма спор за факта, че сумата
по кредита е изцяло преведена от банката по сметка на ответника, както и
че процесното
МПС е предадено на ищеца с приемо-предавателен
протокол от 17.07.2008г. Няма спор и за
обстоятелството, че във връзка с претърпяно ПТП на 19.12.2008г. от процесното
МПС по щета № **********/22.12.2008г. от
застрахователя по „Каско“ – ЗД „Е.“ АД е преценено наличието на икономически тотал, във връзка с който е определено застрахователно
обезщетение в размер на 36 299,45лв., представляващо действителната
стойност на автомобила към датата на ПТП от 51 899,45лв., намалена със
стойността на запазените части. Между
страните не се спори, че процесното МПС е снето от
регистрация и определеното
застрахователно обезщетение от 36 299,45лв. е преведено по сметка
на банката на четири вноски /26.11.2009г., 07.12.2009г., 11.01.2010г. и
01.02.2010г./, както и за
обстоятелството, че целият кредит е погасен от ищеца към датата 01.02.2010г. -
последните обстоятелства се установяват и от представеното по делото писмо на „Ю.
България“ АД с изх.№ 5300/1042/ 07.07.2014г. От писмото на банката съдът приема, че
безспорно се доказва фактът на пълното изплащане на банковия кредит от страна
на ищеца, като за дължимата част от него към датата на ПТП - в размер на сумата от 36 299,45лв.- чрез
преведеното по сметка на банката застрахователно обезщетение. Остатъкът от
15 600,00лв., представляващ стойността на запазените части от МПС,
/приспаднати от застрахователното обезщетение/
е издължена от ищеца чрез окончателното погасяване на банковия кредит,
факт, за който ответникът е уведомен на 06.04.2011г., съгласно писмото на
банката. Настоящият съдебен състав приема, че
ответникът безспорно се е обогатил със сумата от 15 600,00лв. за сметка на
ищеца, чието имущество е намаляло с тази сума без основание, като е налице
пряка връзка между обогатяването и обедняването по следните съображения: По
делото е доказан фактът на настъпил в резултат на ПТП „пълен икономически тотал“, обусловил снемането от регистрация на процесното МПС, при която хипотеза настоящият съдебен
състав приема, че то не представлява годен самостоятелен обект на гражданския
оборот и не може да бъде предмет на
разпоредителна сделка. Като последица от това, съдът приема, че изпълнението на
задължението на ответника за прехвърляне на собствеността върху процесното МПС – на ищеца е станало невъзможно, поради
липсата на годен предмет на сделката. Ето защо и на основание чл.89, предл.1 от ЗЗД, съдът приема, че договорът между ищеца и ответника с предмет -
прехвърляне на собствеността върху процесното МПС е
прекратен по право, в резултат на
доказаната невъзможност на ответника да престира
основното си задължение по него– за прехвърляне на собствеността. При тази
хипотеза, получената от ответника сума от 15 600,00лв. , изплатена изцяло от
ищеца с пълното погасяване на банковия кредит след датата на икономическия тотал, се явява получена без основание, като съответно- с
тази сума ищецът е обеднял без основание и му се дължи връщането й, съгласно чл.59 от ЗЗД. Настоящият съдебен
състав намира, че неправилно първоинстанционният съд
с обжалваното решение е тази сума представлява стойността на поетия от ищеца
риск по договора за Л. от случайното погиване на вещта. На първо място, в тази
връзка следва да се посочи, че по делото не се установява ищецът и ответникът
да са обвързани от облигационно правоотношение, възникнало от договор за Л.,
тъй като наличието на такъв не се доказва. Сключеният между страните и банката ненаименован тристранен договор не притежава основната
характеристика, регламентирана от чл.342,ал.1 от ТЗ- предоставяне ползването на
вещта срещу възнаграждение, с опция за придобиване на собствеността върху нея
след изтичане срока на действие на договора, като плащането на възнаграждението
от Л.ополучателя е на вноски. В конкретния случай
страните са договорили и по делото се установява, че цената на вещта е изплатена
изцяло от ищеца със собствени средства /отпуснати му с банков кредит/ и
съответно- получена от ответника изцяло още при подписване на договора. Ето
защо , настоящият съдебен състав намира, че при дадения казус е
неприложимо правилото на чл.343 от ТЗ,
на което макар и без посочване на правната норма, се е позовал първоинстанционният съд и с което е мотивирал неоснователността
на иска. Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на ответника
за неоснователност на иска, основано на твърдението, че автомобилът е предаден
на ищеца. Фактическото държане на запазените части не изключва основателността
на иска, тъй като тя е обусловена от притежание на собствеността върху тях от
страна на ответника и неизпълнение на задължението на последния, поето с
договора- за прехвърляне на тази собственост на ищеца.
С оглед гореизложените мотиви,
настоящият съдебен състав приема, че исковата претенция се явява основателна и
като такава- следва да бъде уважена, а обжалваното решение, с което е
отхвърлена- отменено, като незаконосъобразно и неправилно.
При този изход на делото въззивникът
– ответник дължи на въззиваемата страна - ищец направените по делото разноски пред първата
инстанция в размер на 2 150,00лв. /държ.такса и адв.възнаграждение/ и във въззивното
производство в размер на 1 312,00лв.
/държ.такса и адв.възнаграждение/,
на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло решението на СРС, 119 състав под №
119 от 09.01.2015г. , постановено по гр.д.№ 43366/2013г., ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Р.Л.“ ЕООД,
с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати на „В.-А.“ ЕООД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.59 от ЗЗД –
сумата от 15 600,00лв., представляваща като стойността на запазени
части на лек автомобил марка „Санг Йонг Кайрон“, модел D130, рама KPTS0A1KS8P099004 след
настъпило ПТП от 19.12.2008г.
ОСЪЖДА „Р.Л.“ ЕООД да заплати на „В.-А.“ ЕООД – сумата от
2 150,00лв.- разноски по делото за първата инстанция и сумата от
1 312,00лв.- разноски за въззивното
производство, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280,ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/