Р Е
Ш Е Н И Е
номер 260137 23.09.2021
година
град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
девети септември 2021 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 236 по описа на
съда за
2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на „****, подадена чрез пълномощника адв. В., срещу Д.М.К.,
с която се предявяват искове с правно основание чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 26.03.2018 г. в гр. Раднево е настъпило ПТП с участници
МПС „****с рег. № ****, управляван от Д.М.К., и МПС „****“ с рег. № ****,
управляван от И.П., който автомобил бил собственост на ищеца. Твърди, че ПТП
било причинено по вина на водача на лекия автомобил „****“, за който към
момента на ПТП е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, с
полица № BG/28/1170001323693, които обстоятелства били отразени в двустранен
констативен протокол за ПТП № 45847/26.03.2018 г. Твърди, че ПТП е настъпило
при следния механизъм: виновният водач Д.К. с управлявания от него автомобил „****се
намирал в спряло състояние, в дясна част на пътното платно на ул. „****Д.“ №
12, с посока на движение от ул. „Д.Б.“ към ул. „Х.Д.“, като при потегляне, за
да се включи в движението по ул. „****Д.“, водачът не се уверил, че пътят е
свободен и е отнел предимството на движещия се по ул. „****Д.“ автомобил „****“,
като е ударил последния в предната дясна част, реализирайки ПТП. Твърди, че в
резултат на ПТП на собствения на ищеца лек автомобил са причинени щети –
повредена облицовка предна броня с отвори за фарове за мъгла, фар десен, преден
капак, десен преден калник, джанта стоманена предна дясна, тас преден десен,
гума предна дясна 185/65/R13 – FULDA KRISTALL DOT 47/17, подкалник PVC преден
десен, държач калник преден десен, амортисьор преден десен, носач преден десен.
Твърди, че щетите били описани в опис-заключение от 26.03.2018 г. и опис за
претенция № 1822601101001274/27.03.2018 г., изготвени от „Застрахователна
компания Олимпик – клон България“ КЧТ – в несъстоятелност. Твърди, че за
отстраняването на повредите претендира сумата от 1614,79 лв. Твърди, че са
26.03.2018 г. била предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя по „Гражданска отговорност на автомобилистите“
пред „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ – в
несъстоятелност, но в последствие дружеството било обявено в несъстоятелност.
Твърди, че прекия причинител на вредата Д.М.К. дължи сумата от 1614,79 лв. за
причинените вреди на автомобила, ведно със законната лихва от датата на ПТП.
Поради това иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1614,79 лв.
причинени имуществени вреди върху лекия автомобил „****“ с рег. № **** от
виновно причинено ПТП на 26.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 26.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор от ответника Д.М.К., чрез адв. Д., в който взема становище за
неоснователност на исковите претенции. Твърди, че отговорност за причинените
при ПТП на 26.03.2018 г. щети на МПС „****“ с рег. № **** следва да понесе
„Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ – в несъстоятелност, тъй
като към датата на ПТП управляваният от него автомобил е имал валидно сключен
договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
„Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, с полица №
BG/28/1170001323693 със срок на валидност 03.05.2018 г. Твърди, че съгласно КЗ
увреденото лице следва да проведе процедура за обезщетение пред застрахователя,
като ищецът е предявил претенция, а обявяването в несъстоятелност по никакъв
начин не освобождавало застрахователя от отговорността му по застрахователния
договор. Твърди, че към момента на ПТП и в сроковете по чл. 496 КЗ
застрахователят не бил в несъстоятелност, нито е имало започнала процедура по
обявяване или индиции за това. Твърди, че не се сочат доказателства
застрахователят да не е заплатил застрахователно обезщетение в срока по чл. 496 КЗ, да е отказал плащане или ищецът да не е бил съгласен с размера на
определено или изплатено обезщетение, което да обуславя предявяване на
претенцията пред съда. Твърди, че видно от двустранния констативен протокол за
ПТП и протокол за ПТП, описаните щети от настъпилото ПТП не кореспондират с
подменените части и извършените дейности за отстраняване на повредите. Твърди,
че в опис-заключението след знака „Z“ били допълнени щети, без да е ясно кога и
от кого, които също били „надградени“ в описа на претенцията. Твърди, че в
резултат на това се претендира размер на разходи, многократно надвишаващ
необходимите разходи за отстраняване на причинените и констатирани повреди при
ПТП. Твърди, че по никакъв начин не бил уведомяван за хода по преписката за
щета, не е получавал покана за доброволно плащане, поради което не следва
лихвата да е от датата на събитието. Иска от съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Претендира
разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение
съобразно чл. 12 ГПК
и чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Принципно за възникване на отговорността
на ответника за непозволено увреждане е необходимо ищецът да докаже наличието
на следните факти: извършено от ответника противоправно деяние, чиято пряка и
непосредствена последица са настъпилите за ищеца и претендирани имуществени вреди.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да докаже всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, с изключение на
вината, която на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на
противното.
С протоколно определение от 25.05.2021 г.
съдът е обявил за окончателен проекта на доклад по делото, обективиран в
определението по чл. 140 ГПК от 31.03.2021 г., с който на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от
доказване фактите, че на 26.03.2018 г. в гр. Раднево е настъпило ПТП с
участници МПС „****с рег. № ****, управляван от Д.М.К., и МПС „****“ с рег. № ****,
управляван от И.П., който автомобил е собственост на ищеца „****; ПТП е
причинено по вина на водача на лекия автомобил „****Д.М.К., за който автомобил
към момента на ПТП е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ в „Застрахователна компания Олимпик – клон България“ КЧТ, с
полица № BG/28/1170001323693, които обстоятелства са отразени в двустранен
констативен протокол за ПТП № 45847/26.03.2018 г.; ПТП е настъпило при следния
механизъм: виновният водач Д.К. с управлявания от него автомобил „****се
намирал в спряло състояние, в дясна част на пътното платно на ул. „****Д.“ №
12, с посока на движение от ул. „Д.Б.“ към ул. „Х.Д.“, като при потегляне, за
да се включи в движението по ул. „****Д.“, водачът не се уверил, че пътят е
свободен и е отнел предимството на движещия се по ул. „****Д.“ автомобил „****“,
като е ударил последния в предната дясна част, реализирайки ПТП; от ПТП са
настъпили вреди по МПС „****“ с рег. № ****.
В случая за основателността на исковете
ищецът следва да докаже получените
увреждания на собствения му лек автомобил МПС „****“ с рег. № **** от
процесното ПТП на 26.03.2018 г., както и размера на вредите.
Макар и отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване По делото е прието като писмено доказателство
свидетелство за регистрация /голям талон/ от 12.03.2018 г. /л.28 от делото на
СРС/, от който е видно, че лек автомобил марка **** с рег. № **** е регистриран
на името на ищеца „****, който е увреденият автомобил на ищеца от признатото от
ответника противоправно деяние, отделено като признат и безспорен факт,
ненуждаещ се от доказване.
Относно механизма на настъпване на ПТП
също няма спорни факти и механизмът на ПТП като сбор от факти е отделен като
безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство. ПТП е настъпило при
следния механизъм: виновният водач Д.К. с управлявания от него автомобил „****се
намирал в спряло състояние, в дясна част на пътното платно на ул. „****Д.“ №
12, с посока на движение от ул. „Д.Б.“ към ул. „Х.Д.“, като при потегляне, за
да се включи в движението по ул. „****Д.“, водачът Д.К. не се уверил, че пътят
е свободен и е отнел предимството на движещия се по ул. „****Д.“ автомобил „****“
с рег. № ****, като е ударил
последния в предната дясна част, реализирайки ПТП, от което са настъпили имуществени
вреди по МПС „****“ с рег. № ****. От двустранния протокол е видно, че виновен
за ПТП е ответникът Д.К.. По делото е прието като писмено доказателство двустранен
констативен протокол за ПТП от 26.03.2018 г. /л.19 от делото на СРС/, съставен
и подписан от ответника Д.К. и от водача на ищцовия автомобил И.П., както и е
разпитан като свидетел по делото водачът И.П., от които доказателства се
потвърждава механизмът на ПТП. Идентично е в подаденото до застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ уведомление
за настъпило застрахователно събитие от И.П. /л.25/ и протокол за ПТП от
27.03.2018 г. /л.20 от делото на СРС/. Относно механизма на противоправното
деяние по делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля И.П.,
чиито показания напълно съответстват на посоченото в двустранния констативен
протокол за ПТП от 26.03.2018 г. и уведомлението за щета. Поради това съдът
намира за безспорно установен механизма на настъпване на ПТП по начина, по
който е описано в доклада по делото.
Видно е, че ответникът Д.К. е признал в двустранния
констативен протокол за ПТП от 26.03.2018 г. кои са увредените части на
автомобила на ищеца – „дясна джанта предна, броня, преден десен калник и десен
фар счупени“. Това са видимите щети, които водачите на МПС, не като специалисти
по автомобилите, виждат и описват в протокола. Тъй като протоколът носи подпис
на участниците в ПТП и не е оспорен от тях като частен свидетелстващ документ,
имащ материална доказателствена сила за констатациите, то тези увреждания по
автомобилите са установени като налични след ПТП. Тези увреждания обаче не
изчерпват всички увреждания по автомобилите, било поради не виждане на някои от
тях, било поради невъзможност водачите да установят с просто око.
От приетите писмени доказателства
/големия талон на автомобила/ и гласните доказателства от свидетеля И.П. се
установи, че автомобилът е бил абсолютно нов, бил взет от гр. София чисто нов
предната седмица. Тези обстоятелства се установяват и от посочения километраж
на автомобила при прегледите му и в издадените сметки.
Съставен е опис-заключение на 26.03.2018
г. /л.19/, в деня на ПТП, в който е направен първи оглед на автомобила за
видими външни увреждания. В описа са посочени като увредени детайли: предна
броня, фар десен, капак преден, калник десен преден от ПВЦ, джанта дясна
предна. В същия опис е посочено „Д.О“, което практиката на застрахователите е
приела като „допълнителен оглед“, на който са установени и други увреждания:
„основна предна броня, престилка предна, ходова част и други“. Приложена е
снимка от екрана на програмата за извършения стенд на автомобила /л.20/, от
която е видно, че са налице измествания в преден и заден мост, които са
нарушили техническата симетрия и геометрията на автомобила /в този смисъл са
дадените обяснения от вещото лице инж. И.Р. при неговия разпит/. В подписания
от водача на увредения при ПТП автомобил И.П. протокол за ПТП от 27.03.2018 г.
/л.20 от делото на СРС/ е видно, че същият е посочил да са налице увреждания по
предна броня, фар десен, капак преден, калник преден десен, джанта предна дясна
и тас преден десен. В последствие е съставен опис на претенцията на 27.03.2018
г. /л.18/, в който са посочени следните увреждания: 1. Облицовка предна броня с
отвори за фарове за мъгла; 2. Фар десен; 3. Преден капак; 4. Калник преден
десен; 5. Джанта стоманена предна дясна; 6. Тас преден десен; 7. Гума предна
дясна 185/65/R13;
8. Подкалник ПВЦ преден десен – предна част; 9. Държач калник преден десен.
По отношение на възраженията на
процесуалния пълномощник на ответника относно извършения повторен оглед на
автомобила, следва да се посочи, че това е стандартна практика на всички
застрахователи, тъй като при първоначален оглед не винаги могат да се установят
всички налични увреждания по автомобила, особено такива, които се нуждаят от
специализирана техническа техника за констатирането им /като стенд преден и
заден мост за установяване на повреди в геометрията на ходовата част,
компютърно изследване на електрониката и други/. Автомобилът е сложно техническо
средство и не всички увреждания биха могли да се установят чрез оглед с човешко
око веднага на място.
Относно възраженията на ответника, че не
всички описани и отстранени щети по автомобила били причинени от ПТП, съдът
намира следното. На първо място следва да се отбележи, както беше сторено
по-горе, че се касае за чисто нов автомобил, закупен преди по-малко от седмица
преди ПТП, което априори означава, че се касае за технически изправен
автомобил. Това следва най-малко от извършения първоначален технически преглед
при първоначална регистрация в КАТ, както и от обстоятелството, че автомобилът
е чисто нов и е преминал всички нужни тестове преди пускането му в продажба.
Същият е бил на по-малко от 2000 км. по показания на километража /видно от
някои от писмените документи от извършващия ремонта автосервиз/, което извежда
логичен извод да е бил с чисто нови агрегати и части. На второ място, както
вещото лице инж. И.И. посочи при разпита в съдебно заседание, касае се за
специфичен удар в областта на предно дясно колело, който дори и с не голяма
сила, може да нанесе такива увреждания в окачването на автомобила, които да
променят неговата геометрия и да го направят технически негоден, въпреки да
може да се движи на собствен ход. Променената геометрия на МПС е установено от
сервиза чрез направата на стенд преден и заден мост /виж снимката от екрана на
стенда на л.20 от делото, в който с „просто око“ се виждат величини с
отрицателна и положителна стойност, при нулева референция/. Тези данни навеждат
на извод, че се касае за налични увреждания в ходовата част на автомобила
отпред и вдясно, където се намират елементите на окачването като амортисьор,
пружина, горен и долен накрайник, главина, джанта с гума, шарнири, тампони и
други. Според вещото лице инж. И.И. за получаване на наличните увреждания по
МПС не е нужен силен механичен удар, като при наличните данни за скорост на
движение, наличие на удар с определени параметри в предната част от предна
броня към джанта и калник с приплъзване назад, получените увреждания са възможна
и реална последица от удара. Съответно наличието на тези увреждания точно в
областта на удара, а не в някоя друга част на автомобила, пък са и допълнително
косвено доказателство за причинната връзка между процесното ПТП и наличните
констатирани увреждания по МПС. Според съда обстоятелството, че такива
увреждания могат да се получат от удар с не толкова голям интензитет, се
установи безспорно, въпреки невъзможността ответникът да ги приеме като
последица от ПТП, в какъвто смисъл са повечето възражения на процесуалния
пълномощник на ответника.
Поради изложените съображения съдът
намира, че се установиха както всички описани от вещото лице и в опис на
претенцията на 27.03.2018 г. /л.18/ увреждания по процесното МПС, но така и
причинна връзката между ПТП и уврежданията.
Обезвреждането на щетите е за сметка на
виновния водач, който в случая е безспорно да е ответникът.
За извършените разходи по възстановяване
на МПС са направени разходи, които са установени с първични счетоводни документи
/фактури/.
По делото е приета като писмено
доказателство фактура № ********** от 30.05.2018 г. /л.23 от делото на СРС/ на
стойност 83,21 лв. за 1 брой нова гума 185/65/R15 с марка Kristall Montero
3.
Приета е също фактура № **** от
26.04.2018 г. /л.24 от делото на СРС/ на стойност 1033,76 лв., с посочено
основание „ремонт по автомобил рег. № ****“, издадена от автосервиз „****, гр.
Стара Загора. Тази фактура е издадена по сервизна поръчка № 88750/24.04.2018 г.
/л.25 от делото на СРС/, в която са описани детайлно извършените ремонтни
дейности като услуги за отстраняване на уврежданията, както и са посочени
закупени 3 броя крушки и щипка за подкалник.
Приета е също като писмено доказателство
сметка № ****от
08.05.2018 г. /л.27 от делото на СРС/, от която е видно, че са закупени
оригинални нови части по каталожен номер от производителя /така и дадения
отговор от вещото лице инж. И.И. при изслушването му в съдебно заседание/ на
обща стойност 497,82 лв.
Общата стойност на документираните
разходи за части и труд за възстановяване на увреденото МПС е в размер на 1614,79
лв.
По делото е прието заключение на СТЕ, в
което вещото лице инж. И.И. е посочил щетите по увреденото МПС да са на
стойност 1582 лв. по средни пазарни цени за части и труд. При изслушването на
вещото лице в съдебно заседание посочи, че в заключението е пропуснал един от
установените увредени детайли – преден десен подкалник от ПВЦ /това е частта
около автомобилното колело, която предпазва частите на автомобила от
завъртаните и изхвърляни от гумата твърди частици при въртене/, чиято стойност
е ниска и е около 22 лева и при труд за подмяна около 11 лева, би струвало
допълнително около 32-33 лв., с което стойността разходите за труд и материали
по средни пазарни цени за възстановяване на щетите е именно в посочения в
исковата молба размер. С оглед това вещото лице счита, че средните пазарни цени
за части и труд за отстраняване на вредата са в размер на 1615 лв., който
напълно съответства на претенцията на ищеца /с малка разлика от няколко
стотинки/. Съдът намира, че вещото лице даде компетентни отговори, защити
адекватно и компетентно заключението и не се откриха неясноти или непълноти,
които да компрометират обективността, обхватността или компетенциите на вещото
лице в съответната област. Затова и съдът намира, че следва да се кредитира
изцяло заключението на вещото лице инж. И.И.. Също така заключението напълно
съответства на писмените доказателства и на гласните доказателства.
Освен това ще се отбележи, че средните
цена на части и труд на един нов автомобил са доста по-скъпи от цените на
частите и труда на един автомобил на около 10 и повече години. Съответно и
цените за части и труд на всеки един автомобил като марка и модел са различни,
като в случая се касае автомобил от нисък клас и цените са напълно обосновани.
Поради това за ищеца е налице
невъзстановена вреда в размер на 1614,79 лв. от причиненото от ответника
противоправно деяние, която подлежи на обезвреда съгласно чл. 45 ЗЗД.
С оглед на всичко горепосочено съдът
намира, че искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е основателен
и следва да се уважи в размер на сумата от 1614,79 лв. като основателен и
доказан.
Ще следва да се уважи иска по чл. 86, ал.
1 ЗЗД във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД за заплащане на законната лихва върху
главницата от 1614,79 лв. от 27.03.2018 г. /така е поискано от ищеца в
уточняващата молба от 07.12.2020 г., въпреки да се дължи законна лихва от деня
на противоправното деяние/, която е денят след датата на ПТП и до окончателното
изплащане на задължението.
Съдът намира дадените указания от състава
на СРС и съответно разбиването на претендираната законна лихва на мораторно
обезщетение и законна лихва за два последователни периода от датата на деянието
до датата на исковата молба и от датата на исковата молба до окончателното
плащане за противоречащо на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, според която се
дължи законна лихва от датата на деянието до окончателното плащане. В този
смисъл разделянето на искането за законна лихва и отделянето му като още един
допълнителен иск води единствено до неоснователно внесена държавна такса от 50
лв. с оглед разпоредбата на чл. 72 ГПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има
право на разноски за уважения иск. Такива са сторени в размер на 64,59 лв. за
платена държавна такса /за разликата от 50 лв. ищецът може да претендира
връщане по реда на чл.4б от ЗДТ/, 300 лв. платено възнаграждение за вещо лице
по СТЕ, 30 лв. платено възнаграждение за свидетел, 600 лв. /500 лв. данъчна
основа и 100 лв. ДДС/ платено по банков път адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие съгласно фактура № 701/26.11.2020 г. и
банково извлечение от 04.12.2020 г. и фактура № 823/02.09.2021 г. и банково
извлечение от 07.09.2021 г. Поради уважаване на иска ще се уважат разноските на
ищеца в цялост или сумата от 994,59 лв.
Неоснователно е възражението на ответника
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от ищеца. Съгласно материалния интерес минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. е в размер на 343,04
лв. Делото действително не се отличава с различна правна сложност от типичната
за този вид дела, но пък фактическата сложност на делото е в известна степен
по-висока от типичната, което именно доведе до провеждане на три открити
съдебни заседания. Съгласно чл. 7, ал. 9 от въпросната наредба при провеждане
на повече от 2 съдебни заседания, за всяко следващо на адвоката се полагат още
100 лв., поради което минималното за настоящото дело адвокатско възнаграждение
е в размер на 443,04 лв. Това възнаграждение далеч не надвишава договореното му
страните такова от 600 лв., от което дори 100 лв. са платено ДДС в полза на
фиска. Освен това конкуренцията на адвокатски услуги не задължава адвокатите да
сключват винаги договорите за правни услуги на минималните по наредбата, нито
пък съдът е задължен да намалява възнагражденията до минималните по наредбата,
при липса на реална причина да стори това. Затова и съдът намира възражението
по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно и ще се присъдят в цялост разноските на
ищеца за адвокатско възнаграждение.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.М.К., ЕГН **********,***, да заплати на „АУТОТЕХНИКА“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление гр. София, р-н Лозенец, бул. „Никола
Й. Вапцаров“ № 53, ет. 2, на основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
във вр. чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 1614,79 лв. (хиляда шестстотин и четиринадесет
лева и 79 ст.), представляваща обезщетение за имуществени вреди по лек
автомобил „****“ с рег. № ****, която вреда е настъпила вследствие на виновно
причинено от Д.М.К. ПТП на 26.03.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 27.03.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 994,59 лв. (деветстотин деветдесет
и четири лева и 59 ст.) сторени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд –
Стара Загора в двуседмичен срок от връчването на препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: