М О Т И В И от 09.11.2016 г.
към
Присъда № 303/01.11.2016 г.
по НОХД № 5850/2016 г. ПРС,
ІII н.с.
Районна Прокуратура - Пловдив е
повдигнала обвинение против подсъдимия Г.П.Ц. за това, че: на 16.05.2016 г. в гр. Пловдив, при условията на опасен рецидив –
извършил е престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено
престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 НК и е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 НК, чрез използване на техническо средство – неустановено по делото, е
отнел чужди движими вещи – пари в размер на 140.00 лева, от владението на „ГОЛДФИНГЪРС” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********,
без съгласие на ръководството с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.А и б.Б НК.
По делото не участва
частен обвинител и граждански ищец.
Прокурорът поддържа
повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, което да бъде ориентирано около предвидения в
закона среден размер.
Защитникът, адв. Р.И.,
от своя страна, оспорва изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, като
изразява становище за недоказаност на така повдигнатото обвинение, поради което
пледира за оправдаване на неговия подзащитен.
От своя страна
подсъдимият, Г.П.Ц., поддържа тезата на
защитника си, оспорва вмененото му във вина деяние, като в последната си дума моли
да бъде оправдан.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Г.П.Ц. е роден на *** ***, ...,
български гражданин, с основно образование, неженен,
осъждан, безработен, с ЕГН: **********.
След поредното си
пребиваване в Затвора в град Пловдив, на 26.02.2016 г. подс. Ц. изтърпял
наказанието по последното си осъждане. Излизайки от Затвора същият започнал да
работи.
На 15.05.2016 г. вечерта
подс. Ц. се разхождал по Главната търговска улица в град Пловдив. Късно в
същата вечер същият преминал няколко пъти покрай заведение за бързо хранене
/дюнерджийница/ „Алекс“, намиращо се в гр. Пловдив ул. ‚Найден Геров“ 6 –
пресечка от Главната улица. Посоченото заведение било собственост на
„Голдфингърс“ ЕООД гр. Пловдив, ЕИК ********* с ... И.Ш.М.. Като счетоводител и
... на търговския обект, от друга страна, работела свид. А.Н.Б.. Тази вечер на
работа били свид. З.А.А. /.../ и свид. А.С.Б. /.../, като работната им смяна
трябвало да приключи в на 16.05.2016 г. в 08.00 ч. сутринта.
Около 05.20 ч. на
16.05.2016 г. подс. Ц. *** пред сградата, в която се помещавало заведението
„Алекс“. Подсъдимият бил добре запознат с обстановката, тъй като и преди бил
минавал покрай това място, включително и същата нощ, но преди полунощ, когато
бил забелязан от свид. Б.. Последният познавал обвиняемия от Затвора – гр.
Пловдив, където били пребивавали по едно и също време. И така, познавайки добре
обстановката и знаейки, че по това време на денонощието персоналът на
заведението бил редуциран до минимум, подс. Ц. около 05,20 ч. на 16.05.2016 г.
решил да се възползва от ситуацията и да реализира лесни доходи като вземе през
прозореца на обекта парите от касата на търговския обект с намерение
противозаконно да ги присвои. В този момент свид. А. се била качила на втория
етаж на сградата, където почиствала и реално нямало надзор върху касовото
чекмедже от никого, но същото било заключено от свид. А. и тя била прибрала
ключа в себе си. В този момент свид. Б. се намирал в съседно помещение на
касата, където се намирал дюнерът, което било отделено със стъклена преграда и
колона. Тъй като в този момент нямало клиенти, свид. Б. бил седнал и се
занимавал с мобилния си телефон, като на практика касата се падала зад гърба
му. Виждайки, че касиерката се качва на втория етаж, а свид. Б. се разсейва с
телефона си и не наблюдава касата, подс. Ц. пристъпил към изпълнение на
замисъла си за кражба на парите от касовото чекмедже. Той отворил външния
прозорец чрез плъзгане настрани, подал главата, ръцете и горната част на тялото
си през него, след което с помощта на малък предмет /наподобяващ ключ/,
неустановен в хода на разследването по естество и функционалност, успял да
отключи чекмеджето, отворил същото и взел с ръка сумата от 140 лева на
банкноти. Веднага след това подс. Ц. затворил отново чекмеджето, затворил
прозореца и се отдалечил от местопроизшествието, бягайки в посока пешеходната
главна улица на гр. Пловдив, откъдето бил и дошъл. Подсъдимият бил облечен с
тъмна на цвят горна дреха и тъмно долнище. Докато се намирала на втория етаж на
обекта, свид. А. чула познатия шум от затваряне на прозореца на касата и
погледнала към улицата, където видяла непознат човек да бяга в посока
пешеходната главна улица на гр. Пловдив, описвайки го като мъж с нисък ръст,
плешив, облечен с тъмно долнище и горна дреха с дълги ръкави. Тогава свид. А.
слязла на първия етаж и видяла, че чекмеджето на касата е отключено. Притеснена
от случилото се тя попитала свид. Б. какво става, но той й отговорил, че нищо
не е видял. Тъй като вече било почти 05.30 ч. сутринта, а се очаквало свид. Б. да
дойде в обекта в 07.00 ч., свид. А. и свид. Б. решили да не я будят и да
изчакат скорошното й идване. Когато след няколко часа свид. Б. отишла на
работа, същата разбрала за случилото се, като установила, че липсващата сума от
касата е 140 лева. Тогава тримата свидетели – А., Б. и Б. изгледали записите от
многобройните охранителни камери, разположени навсякъде вътре и навън около
обекта, където се виждало точно как е извършена кражбата. Уверявайки се, че се
касае за кражба, те сигнализирали полицията. На място дюнерджийницата била
посетена от полицейски служител на 2 РУ ОД МВР Пловдив – свидетелят Я.П.К.,
който също изгледал записите от охранителните камери, касаещи разследваното
престъпление. Впоследствие тези записи били предадени с протокол за доброволно
предаване на разследващите органи /л. 37/. При преглеждането на тези записи
както свид. Б., така и свид. К. категорично разпознавали в лицето на
извършителя на кражбата именно подс. Ц.. К. познавал обвиняемия от работата си
като полицейски служител, а свид. Б. познавал обвиняемия, тъй като били
пребивавали по едно и също време в Затвора – Пловдив и дори посочил, че
фамилията на лицето е Ц.. Местонахождението на подс. Ц. било установено от
службите на МВР на 31.05.2016 г. и същият бил доведен в сградата на 2 РУ ОД МВР
Пловдив. На 01.06.2016 г. била проведена с участието на Ц. оперативна беседа от
полицейски служители при 2 РУ ОД МВР Пловдив – свид. Г.М. и свид. И.Б.. Същите
се запознали със съдържанието на предадените от управата на магазина
видеозаписи, касаещи момента на извършената кражба и установили, че мъжът,
който се виждал на записите, е същият, който седял пред тях, като дори бил
облечен и със същите дрехи, както и че на лявата си ръка имал сложена червена гумена гривна,
каквато се наблюдавала на ръката му и на кадрите.
На приобщените по реда
на НПК видеозаписи, съхранени и записани на компактдиск /л. 65 от делото/, била
назначена и изготвена видео-техническа експертиза, според заключението на която
между обвиняемия и извършителя на
престъплението има съвпадение по следните признаци: форма и охраненост на
лицето, наличие на ясно изразено теменно оплешивяване, линия на косата, контур
на носа, както и брадичката. Резултатът от направения сравнителен анализ е
довело вещото лице до заключението, че не се изключва възможността лицето от
видим мъжки пол, което извършва кражбата, да е подс. Ц..
Веществените
доказателства – един брой суичър с дълги ръкави, тъмносив и един брой тъмно на
цвят долнище, предадени от подс. Ц. с протокол за доброволно предаване от дата
01.06.2016 г. на разследващия орган, били предадени на съхранение на домакин
при 2 РУ ОД МВР Пловдив /разписка на лист 69/. На същото длъжностно лице била
предадена и един брой флаш-памет марка „Кингстън“ с капацитет 8 гигабайта,
съдържаща записи от охранителните камери на търговски обект „Алекс“, която била
иззета в хода на разследването с протокол за доброволно предаване на
разследващия орган /л. 37/ и чието съдържание след изготвянето на
видео-техническата експертиза било презаписано и на горепосочения компактдиск,
намиращ се по делото на лист 65.
След приобщаването на
посочените доказателства по образуваното наказателно производство, в качеството
на обвиняем по същото бил привлечен именно Г.П.Ц. за извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.А и б.Б НК, за което впоследствие
е бил предаден на съд.
В хода на проведеното
съдебно следствие като свидетели са били разпитани ...ката на процесното
заведение – свид. Б., служителите от процесната вечер – свид. А. и свид. Б. и
полицейските служители, работели по предварителната проверка - свид. М., свид. К. и свид. Б..
Показанията на
посочените свидетели пресъздават по един еднопосочен начин хронологията от
процесните събития - всеки на съответната част, която е възприел. В своите
показания свид. Б. е посочила, че на
процесната дата и място е установила, че от търговски обект на дружеството, в
което същата работи като счетоводител и ..., е открадната сума в размер на 140
лева. Същото й било съобщено от служителите в обекта – свид. А. и свид. Б. и било
проверено с помощта на записи от разположените в и около обекта охранителни
камери. От същите се установило лице, което през прозореца на касата бърка в
касовото чекмедже и взема наличните в него банкноти. При преглеждането на
записите свид. Б. й споделил, че познава лицето от записите и че това е човек,
с когото е пребивавал по едно и също време в затвора и когото нарекъл поименно
„Ц.“ или „Т.“.
Показанията на свид. Б.
намират пълно съответствие и в заявеното от свид. А. и свид. Б.. В
своите показания същите са посочили, че на процесната дата са били на работа в
процесния обект, като в един момент, докато свид. А. била на втория етаж на
обекта, а свид. Б. се бил разсеял с мобилния си телефон, била извършена кражба
от касата на обекта, за която в последствие установили, че е извършена от лице,
заснето от камерите, което било разпознато от свид. Б. като подс. Ц., с когото
в миналото изтърпявали наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в град Пловдив
и което в същата нощ видял да се навърта около дюнерджийницата, без обаче да си
закупи каквото и да е.
Съдът кредитира изцяло
показанията на посочените свидетели доколкото същите се явяват логични,
последователни, вътрешно безпротиворечиви и кореспондиращи в най-пълна степен с
приобщения като веществено доказателство видеозапис от охранителните камери.
Съдът кредитира и
показанията на разпитаните по делото полицейски служители. Видно от тези на свид. М., в това число и тези,
приобщени по реда на чл. 281 НПК, в хода на извършената от свидетеля възложена
му предварителна проверка, същият прегледал записите от охранителните камери в
процесния обект, в които разпознал задържания в последствие подс. Ц., който при
задържането му бил облечен по същия начин като от записите, като дори носел
същата гумена гривна на ръката си, която се виждала ясно и на записите. Същото
се установява и от показанията на свид. К.,
който обаче познавал подс. Ц. от преди, поради което още в момента на
преглеждането на записите разпознал в негово лице именно подсъдимия. Аналогични
са и показанията на свид. Б., който
въпреки че не познавал подсъдимия от преди процесния случай, след задържането
му и преглеждането на записите, заявява с категоричност, че в лицето от записите
е разпознал именно задържаното в управлението лице.
Съдът кредитира изцяло
показанията на полицейските служители, доколкото същите се явяват неопровергани
от целокупния доказателствен материал. Съдът отхвърли като неоснователни
възраженията, касаещи допустимостта на свидетелското им качество, доколкото
същите не са взели участие в действия по разследването по смисъла на НПК.
Въпреки изложените възражения от страна на подсъдимия относно достоверността на
тези свидетели, съдът
оцени техните показания като достоверни,
доколкото по същество не се опровергават от събраната по делото доказателствена
съвкупност, с изключение /отчасти/ на обясненията на подсъдимия, които ще бъдат обект на анализ
по-долу. Следва да се посочи, че съдът не установи каквато и да е причина тези
свидетели да депозират неверни показания, целейки например да влошат
процесуалното положение на подсъдимия /така както той твърди/. Изложеното от последния, че обвинението срещу него е
тенденциозно и обслужва единствено статистиката в управлението, в което работят
полицейските служители е трудно споделимо. Следва да се има предвид, че тези свидетели
са длъжностни лица, натоварени с опазването на обществения ред, които по
презумпция действат добросъвестно при изпълнение на своите задължения. В случая
съдът не констатира основания, създаващи съмнения в добросъвестното изпълнение
на задълженията от страна на тези свидетели. Показанията на тези свидетели
кореспондират в най-пълна степен с целокупния доказателствен материал и се явяват изключително
последователни и съответни едни на други, тъй като и тримата свидетели са дали
еднопосочно описание на възприетото от тях.
Предвид горното съдът
кредитира показанията на всички разпитани по делото свидетели, доколкото същите
се явяват логични, последователни и съответни на наличното по делото обективно
доказателствено средство – носителите на видеозаписите от охранителните камери
от процесното заведение, прегледа на които обосновава категоричния извод за
съответствие на тези гласни доказателствени средства с посоченото
доказателство.
Всъщност единственото
доказателствено средство, което не подкрепя обвинителната теза се явяват обясненията на подс. Ц., които обаче на
фона на коментирания по-горе доказателствен материал се явяват изолирани,
поради което и предвид пряката заинтересованост на подсъдимия да отрича
обстоятелствата, които пряко го уличават в извършването на инкриминираната
престъпна дейност, съдът оцени същите като недостоверен източник на информация,
изразяващи единствено неговата защитна позиция, която обаче не намира опора в
нито един друг доказателствен източник.
За изясняване на
обстоятелствата по делото допринасят и приобщените по делото веществени доказателства: един брой
суичър с дълги ръкави, тъмносив и един брой тъмно на цвят долнище, за които
разпитаните по делото полицейски служители заявяват с категоричност, че
подсъдимият е бил облечен непосредствено след задържането му и че именно с тях
е бил облечен, докато са го наблюдавали на видеозаписите, както и флаш-памет
марка „Кингстън“ с капацитет 8 гигабайта, съдържаща записи от охранителните
камери на търговски обект „Алекс“, чието съдържание след изготвянето на
видео-техническата експертиза било презаписано и на горепосочения компактдиск, намиращ
се по делото на лист 65.
Съдът кредитира и
заключението на приетата по делото видео-техническа
експертиза, доколкото същата е дала обосновани отговори на поставените й
въпроси. Съгласно това заключение между подсъдимия и лицето от видеозаписите има
съвпадение по следните признаци: форма и охраненост на лицето, наличие на ясно
изразено теменно оплешивяване, линия на косата, контур на носа, както и
брадичката. Резултатът от направения сравнителен анализ е довело вещото лице до
заключението, че не се изключва възможността лицето от видим мъжки пол, което
извършва кражбата, да е подс. Ц..
Съдът кредитира и събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
не създават съмнения за тяхната достоверност или автентичност и доколкото като
допустими и относими доказателствени източници, допринасят съществено за
изясняване на обективната истина по делото.
При така установената
фактическа обстановка и с след анализ на събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:
При така възприетата и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият Г.П.Ц. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление
по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.А и б.Б НК, а именно: на 16.05.2016 г. в гр. Пловдив,
при условията на опасен рецидив – извършил е престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 НК, чрез използване на техническо средство
– неустановено по делото, е отнел чужди движими вещи – пари в размер на 140.00 лева, от владението на
„ГОЛДФИНГЪРС” ЕООД гр. Пловдив, ЕИК *********, без съгласие на ръководството с
намерение противозаконно да ги присвои.
От обективна страна:
Безспорно е установено от материалите по делото,
чрез разпита на свидетелите и приобщените по делото веществени доказателства,
че на посочените в обвинителния акт дата
и място, подс. Ц. се е намирал пред заведение за бързо
хранене /дюнерджийница/ „Алекс“, намиращо се в град Пловдив, на ул. ‚Найден Геров“ 6 – пресечка от Главната улица.
От показанията на разпитаните по делото свидетели
се установява и авторството на
процесното деяние. В тази връзка както свид. Б., така и свид. К., които
познават подс. Ц. от преди процесния случай, заявяват с категоричност, че в
лицето от записите, заснето да извършва кражбата, са разпознали именно
подсъдимия Ц.. Видно от показанията на свид. А., която е видяла лично и
непосредствено отдалечаващото се от обекта лице, същата е дала описание, което
отговаря на това на подс. Ц. – нисък и плешив. Всъщност в тази насока са и личните и
непосредствени впечатления на настоящия съдебен състав, доколкото при
предявяване на видеозаписите, и по-конкретно на тези, заснети от камери № 5 и №
11, лицето попадащо в обхвата на камерите в интервала между 05.21 ч. и 05.23 ч.
прилича поразително много на подс. Ц. – по степен на оплешивяване, ръст, черти
за лицето. Прави впечатление и обстоятелството, че дрехите с които е облечено
лицето от видеозаписите, разпознато от всички като подс. Ц., са идентични като
цвят, вид и модел с тези приобщени като ВД по настоящето дело, принадлежащи
именно на подс. Ц.. В тази връзка както
свид. К., така и другите двама полицейски служители – М. и Б. след задържането
на подсъдимия са установили, че същият е облечен със същите дрехи като от
запитите, като дори свид. Б. е посочил, че е в районното управление подс. Ц. е
носел гумена гривна, като тази от видеозаписа. Според заключението на
изготвената по делото видео-техническа експертиза между подсъдимия и лицето
от видеозаписите има съвпадение по форма и охраненост на лицето, наличие на
ясно изразено теменно оплешивяване, линия на косата, контур на носа, както и
брадичката, като резултатът от направения сравнителен анализ е довело вещото
лице до заключението, че не се изключва възможността лицето от видим мъжки пол,
което извършва кражбата, да е подс. Ц.. Въпреки че вещото лице не дава
категоричен отговор, че това е подс. Ц., съдът намира, че тази неубедителност в
експертното изследване се преодолява по един категоричен начин от анализираните
по-горе свидетелски показания, съвкупният анализ на които обосновава един
убедителен извод, че в случая автор на процесната кражба е именно подс. Ц..
Безспорно установен е и вида и стойността на процесната вещ – сума пари на стойност 140
лева, по отношение на която се установи от показанията на свид. А. и свид. Б. липсата на право да бъде своена от подсъдимия
Ц..
По категоричен и несъмнен начин е установен и механизмът на отнемането на процената
вещ – чрез
отваряне на външния прозорец на процесния обект от страна на подс. Ц., чрез
плъзгане настрани, подаване на главата, ръцете и горната част на тялото си през
него, след което с помощта на малък предмет /наподобяващ ключ/, неустановен в
хода на разследването по естество и функционалност, успява да отключи
чекмеджето, отворя същото и взима с ръка наличната в него парична сума, след
което затваря отново чекмеджето и прозореца и се отдалечава от
местопроизшествието, бягайки, с което по недвусмислен начин е манифестирал
присвоителното си намерение.
По отношение наличието на присвоително намерение, съдът счита същото за безспорно установено.
Посоченият факт се установява и от поведението на самия подсъдим, който е
извършвал активни действия, с които се стремял да преодолее заключващият
механизъм на касовото чекмедже, както и обстоятелството, че веднага след
отнемането на процесната сума е побягнал с нея, с което по един недвусмислен
начин е изразил присвоителното си намерение.
За да достигне и отнеме вещите подсъдимият е използвал техническо средство – макар и неустановено по делото като естество и
функционалност, но видно записите, с
малки размери, наподобяващо ключ, което предопределя и квалификацията на
престъплението по см. на чл. 195, ал. 1, т. 4 НК – чрез използване на техническо средство, с помощта на която
подсъдимият е преодолял заключващият механизъм на касовото чекмедже, а
впоследствие е взел намиращите се в него банкноти.
Подсъдимият Ц. е
извършил престъплението при условията
на опасен рецидив, след като е бил осъден за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година и
изпълнението, на което не е отложено по чл. 66 НК - с Определение № 1040/29.10.2010
г. на Районен съд – Пловдив, по НОХД № 6999/2010 г., влязло в законна сила на
29.10.2010 г., подс. Г.П.Ц. е признат за виновен за извършено на 26.10.2010 г.
престъпление по чл. 196, ал. 1, т.2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" и
б. "Б" НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
една година и девет месеца, което е било изтърпяно на 19.06.2012 г. Това
осъждане обуславя квалификацията на процесното деяние като такова, извършено
при условията на опасен рецидив съгласно чл. 29, ал.1, б.”а” НК. С Определение
по НОХД 1574/2012 г. на ПОС в сила от 15.10.2012 г. подс. Ц. бил осъден на
лишаване от свобода за срок от три години и девет месеца, което наказание той
изтърпял на 26.02.2016 г. Осъжданията по НОХД 1574/2012 г. на ПОС и по НОХД № 6999/2010
г. на ПРС обуславят процесната квалификация като такава по чл. 29, ал.1, б.”б” НК, тъй като подс. Ц. е извършил процесното престъпление, след като е бил
осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по
чл. 66 НК
От субективна страна:
Деянието е извършено при
проявна форма на вината пряк умисъл, като престъпният умисъл е формиран в съзнанието
на подсъдимия, който, осъзнавайки благоприятната обстановка - липсата на хора в
района и на служители в търговски обект, които да наблюдават касовото чекмедже,
тъмната част от денонощието,
обстоятелството, че разполага в себе си с инструмент, който би му помогнал да преодолее
евентуален заключващ механизъм и който в случая е улеснили отнемането на процесната сума, е
пристъпил към осъществяване на изпълнителното деяние на процесното престъпление.
Именно наличното средство за преодоляване на заключващият механизъм на
чекмеджето, в което се е намирала паричната наличност е и индиция за предварително
и конкретно формирани престъпни нагласи в представите му.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието - неговата противоправност, запретеност
и наказуемост – показателна за този извод е и справката съдимост на подсъдимия,
видно от която същият е осъждан неколкократно и то все за престъпления против
собствеността, т.е. същият е осъзнавал, че това което върши се преследва и
наказва от закона, но въпреки това е целял и преследвал осъществяването на
противоправно отнемане на чужди движимости. В същото време подсъдимият е
осъзнавал че за отнемането на процесните вещи използва техническо средство. Съзнавал
е и общественоопасните последици, които деянието му причинява в обективната
действителност. Независимо от това е направил всичко възможно за постигане на
негативния резултат, искайки и насочвайки всичките си усилия за неговото
настъпване.
По изложените
съображения съдът прие за доказано, че подс. Г.П.Ц. е осъществил, както от обективна, така и от
субективна страна, състава на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б.А и б.Б НК, поради което го
призна за виновен в извършването на така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за
вида и размера на наказанието:
Разпоредбата на чл. 196,
ал. 1, т. 2 НК предвижда наказание лишаване от свобода от три до петнадесет
години. С оглед на посочената и приета по-горе правна квалификация за
извършеното от подсъдимия Ц. престъпление, като съобрази целите на наказанието
по чл. 36 НК, както и обстоятелствата по чл. 54 НК, Съдът прие, че на подсъдимият
следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
При индивидуализация
на размера на наказанието Съдът отчете наличието на отегчаващи вината
обстоятелства и това са обремененото съдебно минало на подсъдимия, обуславящо
отрицателни характеристични данни за същия – осъждан е многократно, като извън
осъжданията, имащи значение за определянето на настоящата правна квалификация,
са налице и други такива, и то все за престъпления срещу собствеността. Всичко
това дава основание подсъдимият и извършеното от него деяние да се квалифицират
като такива с висока степен на обществена опасност. Въпреки това, обаче съдът
определи наказание, ориентирано към законоустановения
минимум, като отдаде преимуществено значение на факта, че деянието, макар и не по волята
на подсъдимия е засегнало неголяма сума пари – 140 лева и въпреки че както
правилно констатира прокурорът причината за това е, че това е била наличната
сума в касата, този факт се отчете като водещ при определяне размера на
наказанието, тъй като налагането на по-висока наказание, въпреки наличието на формално
основание за това, би се явило несъразмерно тежко със стойността на инкриминираната
вещ.
Ето защо, съдът прие, че
съответно на обществената опасност на деянието и дееца е именно наказание лишаване
от свобода в размер на четири години, от които на основание чл. 59, ал.2, вр. ал.1, т.1 НК съдът приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК, считано от 31.05.2016 г.
Предвид обстоятелството,
че подсъдимият е бил осъждан на лишаване от свобода към датата на извършване на
деянието, съдът не разгледа възможността за отлагането на изпълнението на
наказанието с изпитателен срок по реда на чл. 66 НК.
Предвид разпоредбата на
61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС, съдът определи наложеното на подсъдимия Ц.
наказание в размер на четири години лишаване от свобода да се изтърпи при строг
режим в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип.
По въпроса за
веществените доказателства:
По отношения на приобщените като веществени
доказателства един
брой суичър с дълги ръкави, тъмносив и един брой тъмно на цвят долнище съдът постанови да се унищожат като вещи без
стойност.
По отношение на един брой фалш-памет марка „Кингстън” с
капацитет 8 гигабайта, съдържаща записи от охранителните камери на търговски
обект „Алекс” , съдът постанови да се върнат на правоимащото лице - ощетеното юридическо лице „ГОЛДФИНГЪРС”
ЕООД.
Що се касае до компактдискът, съдържащ видеозаписи от охранителните камери на търговски обект
„Алекс”, намиращ се на лист 65 от досъдебното производство, съдът постанови да
остане по делото, тъй като същият не подлежи на връщане или унищожаване.
По
въпроса за разноските:
В хода на досъдебното производство за изготвяне на назначената
по делото видео-техническа експертиза са
били направени разноски
в размер на 80.00 лева, които на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът постави в тежест
на подсъдимия, като го осъди да заплати посочената сума по сметка на ОДМВР – Пловдив.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала! МК