Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на седемнадесети март, през
две хиляди и двадесет и втора година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Цветелина
Добрева- Кочовска,
като
изслуша докладваното от съдията гр. д. №
2570 по описа на състава за 2019г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са е искове с правно основание
чл. 558, ал.7 от КЗ, (съотв. на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./) и чл. 86 от ЗЗД.
Ищецът Г. фонд поддържа твърдение, че с Решение от 17.11. 2014г. по гр.д.№ 5186/2013г. по описа на І-10
състав при СГС, той бил осъден, на основание чл. 288, ал.1, т.2 б.“а“ от КЗ - да
заплати застрахователно обезщетение на М.Т.Д., в качеството му на пострадал от
ПТП на 02.05.2012г. Настъпването на споменатото ПТП било осъществено поради
виновното противоправно поведение на привлечения в качеството на ответник в настоящия процес Б.А.Б., който на кръстовището на бул. „България“ и
бул. „Гоце Делчев“ в гр. София в качеството на водач на мотопед „Пиаджо“ с рег.
№ ******предизвикал удар с управлявания от М.Т.Д. мотоциклет „Кавазаки“ с рег.
№ ******. Поради факта, че виновният водач (ответника Б.)
нямал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност за автомобилистите“
- пострадалият отправил претенция за доброволно заплащане
на застрахователно
обезщетение за претърпените
вреди именно към Г. фонд, но след като искането му не
било уважено – предявиел
съдебна претенция, която била разгледана в рамките на гр.д.№ 5186/2013г. по описа на І-10 състав при СГС, с участието на Б.А.Б., в качеството на трето лице- помагач на страната на Г.
фонд. В рамките на последвалото принудително изпълнение по изпълнително дело № 6/2015г. по описа на ЧСИ С.С.– Г. фонд бил принуден да изплати следните парични суми: на увредения М.Т.Д.: сумата 28 349,55
лева, включваща застрахователно обезщетение за понесените неимуществени вреди в размер на 18 000 лева; законната лихва върху посочената сума, считано от изтичането на срока
за произнасяне на фонда по претенцията за изплащане на обезщетение, до деня на
окончателното плащане, в размер на 4 140,67 лева; застрахователно обезщетение за понесените имуществени
вреди в размер на 1400 лева, законната лихва
върху посочената сума, считано от изтичането на срока за произнасяне на фонда по претенцията за
изплащане на обезщетение, до деня на окончателното плащане, в размер на 2 243,41 лева. При това, в резултат от правните последици на влязлото в сила съдебно
решение, ответникът бил принуден да изплати процесуалния представител на пострадалото
лице - адв. К.Д.възнаграждение за процесуално представителство в размер на
1 388, 80 лева, а отделно от това бил принуден да заплати по сметка на Софийски градски съд, съдебни разноски в размер от 776 лева. С факта на плащането
на всички посочени по- горе суми, на обща стойност от 30 514,
35 лева, Г. фонд встъпил в
правата на на увредения
М.Т.Д. срещу прекия причинител
на вредите Б.А.Б., до размера на платеното. Посредством Регресна покана за изпълнение с изх .№Г. ФОНД-РП477/17.09.2018г.
която била връчена
на ответника на 26.09.2018г. - ищецът
поискал от ответника - да му възстанови
доброволно сумата на платеното обезщетения за вреди, за лихви и направените разходи за определянето и изплащането им, но
ответникът не извършил плащане, включително и до предявяването на иска, по която е образувано настоящото
дело. При изложените
фактически обстоятелства и доколкото твърди да е заплатил сумата от общо 30 514, 35 лева - ищецът претендира за осъждане на ответника:
да му заплати посочената сума, представляваща сбора от присъдените и заплатени
главница, лихва и разноски в предходните исково и изпълнително производства, както и да му заплати сумата на законната лихва върху претендираните 30 514, 35 лева, считано от датата на предявяване на иска –
21.02.2019г. до деня
на окончателното плащане. С
оглед очаквания изход от делото, ищецът претендира за осъждане на ответника да
му заплати и направените съдебни разноски в процеса.
Исковата претенция е оспорена от ответника Б.А.Б., както по основание, така и по размер. Чрез назначения особен представител по реда на чл. 47, ал.6 от ГПК –
адв. Т.Ч., ответникът оспорва твърдението за осъщественото виновно
и противоправно поведение от негова страна, както и наличието на пряка
причинно- следствена връзка между това поведение и настъпването на процесното
пътно-транспортно произшествие. Оспорва
като недоказани твърденията за механизма на настъпване
на ПТП, за характера, обема и стойността на
причинените неимуществени вреди и имуществени вреди.
Посочва че съдебното решение, на което ищецът основава правата си, не било обвързващо за него и по тази
причина, елементите от фактическия състав на деликта, за който се твърди да бил извършен не били установени със сила на пресъдено
нещо. Оспорва като недоказани факта на реализиране на процесното ПТП с негово
участие и твърденията, за наличие на пряка причинно-следствена връзка между собственото си поведение и настъпването на вредоносните
последици . Оспорва факта на реалното заплащане на посочените парични суми от страна на
ищеца - към пострадалото лице. Оспорва размера на регресния иск, в частта за сумата над присъденото обезщетение за
неимуществени вреди от 18 000 лева. Оспорва регсерната претенция,
основана на суми за лихви и разноски, като поддържа твърдение, че споменатите
задължения не били дължими от него, доколкото били възникнали в резултат от
неправомерното поведение на ответника, който не е изпълнил задължението си да
определи своевременно и правилно дължимия размер на застрахователно обезщетение.
Оспорва твърдението на ищеца, че е
получавал покана да доброволно изпълнение за връщане на платените парични суми.
Моли за отхвърляне на предявените искове Релевира възражение за изтекъл срок на погасителна
давност върху вземанията за главница и за лихва, в които фондът твърди да се е суброгирал. Оспорва иска за присъждане на законна
лихва, като поддържа
тезата, че не е изпадал в забава, доколкото оспорва да му е била връчена
отправената от Г. фонд покана за доброволно изпълнение с изх .№Г. ФОНД-РП477/17.09.2018г.
Съдът, като прецени доводите и възраженията на
страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Съдържанието на прието като доказателство Ррешение от 17.11.2014г. постановено по гр.д.№ 5186/2013г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, за което е служебно и публично известно, че е
влязло в сила, както и съдържанието на приетите като доказателства Изпълнителен
лист от 22.12.2014г. издаден от І0 състав на Софийски градски съд, гражданско
отделение по гр.д. № 5186/2013г. на СГС и Изпълнителен лист от 13.01.2015г.
издаден от І0 състав на Софийски градски съд, гражданско отделение по гр.д. № 5186/2013г.
на СГС мотивират фактически извод, че ищецът в настоящото производство – Г.
фонд е бил осъден да заплати на основание чл. 288, ал.1, т.2, б. „а” от Кодекса
за застраховането (отм.) на М.Т.Д. обезщетение за понесените в резултат от
ПТП на 02.05.2012г. неимуществени вреди в размер на 18 000 лева; законната лихва върху посочената сума, считано от изтичането на срока за произнасяне на
фонда по претенцията за изплащане на обезщетение -12.10.2012г., до деня на
окончателното плащане, застрахователно обезщетение за понесените в резултат от същото събитие имуществени вреди в размер на 1400 лева, законната лихва върху посочената сума, считано от изтичането на срока за произнасяне на
фонда по претенцията за изплащане на обезщетение -12.10.2012г., до деня на
окончателното плащане, да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от
255, 82 лева за съдебни разноски, да заплати на основание чл. 38 от ЗА на
процесуалния представител на ищеца съдебни разноски в размер на 830 лева, както
и да заплати по сметката на Софийски градски съд – на основание чл. 78, ал.6 от ГПК сумата от 776 лева за съдебни разноски.
Преписът от споменатото съдебно решение мотиви
също и извода, че ответникът в настоящия процес Б.А. Б. е
участвал в процеса по гр.д.№
5186/2013г. съгласно описа на
І-10 състав при СГС, образуван по исковете на М.Т.Д.
срещу Г.
фонд - след като е бил привлечен като трето лице- подпомагащо ответника.
Съдържанието на приетите
като доказателства препис от Покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 20158590400006 по описа на ЧСИ С.С.с рег. № 859 в КЧСИ и препис от Покана
за доброволно изпълнение по изпълнителното дело № 20158590400044 по описа на
ЧСИ С.С.с рег. № 859 в КЧСИ мотивират извода, че споменатите две изпълнителни
дела са били образувани за принудително реализиране на правните последици на
вече споменатото гр.д. № 5186/2013г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, образуван по исковете
на М.Т.Д. срещу Г. фонд.
Като доказателства по делото са приети Справка за
размера на плащанията по щета № 21-0160/12.07.2012г. и по щета № 11-0564/12.07.2012г.,
както и преписи- извлечения от платежни документи, които са оспорени от
ответника и са обект на изследване и проверка от допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза.
Заключението на приетата съдебно- счетоводна
експертиза, изготвена от вещо лице Ю.Х., обосновава следните изводи:
o Въз основа анализ на данните от извършените
счетоводни операции, които се намират в настоящото дело и в счетоводството на
съдебния изпълнител ЧСИ С.С.може да бъде направен
обоснован извод, че Г. фонд е бил принуден с установените от процесуалния закон
способи, да
заплати в рамките на изпълнителното дело № 20158590400044
и изпълнително дело № 20158590400006 и двете по описа на ЧСИ С.С.:
·
28 349, 55 лева, включваща според посоченото в
счетоводните документи основание: главница 19 400 лева, лихва 4462, 73
лева и 4486, 82 лева; Сумата е платена на 14.01.2015г.
·
1388, 80 лева включваща според посоченото в счетоводните
документи основание: разноски по изпълнителното дело № 20158590400044; Сумата е
платена на 05.03.2015г.
o Счетоводните данни
мотивират и извода, че Г. фонд е заплатил доброволно сумата от 776, 10 лева,
представляваща съдебни разноски. Споменатата сума е платена по сметката на
Софийски градски съд;
Като доказателства по
делото са приети Регресна покана с изх. № Г. ФОНД-РП477/17.09.2018г. с известие – обратна
разписка, която съдържа данни, че е била връчена на ответника на 26.09.2018г.,
с оспорена от ответника автентичност.
Като доказателства по
делото са приети следните документи: молба с вх. № 24-01-308/12.07.2012г., с
която М.Т.Д. е претендирал
извънсъдебно изплащане на застрахователно обезщетение срещу Г. фонд, писмен
отговор с изх. № 24-01-308/28.09.2012г. за отказ да се изплати обезщетение по щета № 21-0160/12.07.2012г. и по щета № 11-0564/12.07.2012г.,
Епикриза на М.Т.Д. от Клиника по неврохирургия при ВМА, Констативен протокол за
ПТП № к-400/02.05.2012г. Опис- заключения по щета № 3000-12-175353. Съдържанието на тези
документи не следва да се обсъжда, поради това, че са били предмет на съдебното
дирене във вече приключилото гр.д. №
5186/2013г. съгласно описа на
І-10 състав при СГС, образуван по исковете на М.Т.Д.
срещу Г.
фонд. В споменатото производство, ответникът настоящия процес Б.А.Б. също е
взел участие, в качеството на трето лице- подпомагаща страна и следователно
страните в настоящия процес са обвързани от установителната сила на мотивите.
По искане на страните, в
настоящия процес бяха изслушани заключенията на съдебно- автотехническа, на съдебно
медицинска и на комплексна съдебно- медицинска и автотехническа експертизи,
чиито изводи, според настоящия състав на съда не следва да се обсъждат подробно
- доколкото всички тези изводи са
относими към установяването на юридически факти, които вече са били вече
установени в хода на съдебното дирене в приключилото гр.д. № 5186/2013г. съгласно описа на І-10 състав при СГС, образуван по исковете
на М.Т.Д. срещу Г. фонд. В споменатото
производство, ответникът настоящия процес Б.А.Б. също е взел участие, в
качеството на трето лице- подпомагаща страна и следователно страните в
настоящия процес са обвързани от установителната сила на мотивите.
При така установената фактическа обстановка,
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
По
предявения иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ,
(съотв. на чл. 288, ал.12 от КЗ /отм./);
Съдът е сезиран с иск, основан на твърдението, че по силата на установена в
закона суброгация в правата на удовлетворения кредитор – увредено в резултат на
настъпилото ПТП лице - ищецът Г. фонд има право да получи от прекия причинител
на вредата, сумата на платеното в полза на третото увредено лице
застрахователно обезщетение, заедно с акцесорни плащания, вкл. лихви и
разноски.
За разрешаване на повдигнатия правен спор, следва да бъдат взети предвид
следните обстоятелства, които имат преюдициално значение за решаване на
повдигнатия спор:
На първо място съдът взе предвид, че
значимите за спора юридически факти са се осъществили в период на динамична
промяна на обективната правна уредба. Уместно е да се отбележи в тази връзка,
че увреждането е настъпило при действието на отменения Кодекс за застраховането, поради което
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение е възникнало при
условията на този вече отменен нормативен акт. Доколкото обаче юридическият
факт (изплащането на обезщетение от Г. фонд), на който се основава суброгацията,
се е осъществил при действието на приетия по- късно нов Кодекс на
застраховането, съдът приема, че ищеца е материално легитимиран да упражни релевираните
в настоящото производство свои права – именно при условията, които са регламентирани
в действащия при предявяването на иска чл. 558, ал.7 от КЗ.
На второ място, съдът съобрази, че причинените от ответника вреди,
противоправния характер на поведението на ответника при причиняването на
вредите и причинно- следствената връзка между деянието и вредоносния резултат,
следва да се считат установени, понеже са били предмет на вече приключил на
граждански процес, в който ищецът в настоящото производство е привлякъл за
участие (като подпомагаща страна) ответника в настоящото производство. По тази
причина и по по арг. от чл. 223, ал. 2 от ГПК - релевираните от ответника възражения относно
основанието за изплащане на застрахователно обезщетение – от ищеца към третото
увредено лице, както и относно размера на платимото застрахователно обезщетение
не се разглеждат по същество. Това е така, доколкото във вътрешните отношения между подпомагана и подпомагаща
страна, които са ищец и
ответник в настоящия процес -
задължителната сила на мотивите на решението по вече приключилото гр.д. № 5186/2013г. съгласно описа на І-10 състав при СГС се явява обвързваща, относно фактическите констатации и правните изводи на
съда по отношение на спорното право.
При това положение, разрешаването на повдигнатия между страните правен спор,
следва да се концентрира върху обема на
суброгацията т.е. върху размера на регресното право, което ищецът се
домогва да упражни спрямо ответника.
Правото
на Гаранционния фонд, да встъпи в правата на увреденото лице до размера на
платеното и разходите за определяне и изплащане на обезщетението-чл. 288, ал. 8 КЗ(отм.), след изплащане на обезщетение в
хипотезите на чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.), е регламентирано с разпоредбата
на чл. 288, ал. 12 КЗ (отм.). Регресното
право на Г. фонд, да иска
от причинителя на вредата това, което е платил на увреденото лице, както и
суброгационното му право да встъпи в правата, които увреденото лице има срещу
причинителя на вредата са аналогични на регресното и суброгационно право на
застрахователя по чл.
213 КЗ (отм.). Основание за
встъпване в правата на увреденото лице срещу причинителя на вредата е
изпълнението на законово регламентираното задължение на Г. фонд, за плащане на застрахователно
обезщетение.
Събраните в хода на процеса доказателства обосновават извода, че ищецът – Г.
фонд е бил длъжен да заплати сумата на присъденото застрахователно обезщетение за имуществени вреди и за неимуществени
вреди. Изплащането на споменатите обезщетения се дължи, с оглед на
установената от закона особена функция на фонда и направените разходи за
заплащането на застрахователните обезщетения са били дължими. Ето защо, с
изплащането на сумите на застрахователните обезщетения, ищецът се е суброгирал
срещу ответника и е материално легитимиран да търси размера на платените суми за
присъденото застрахователно обезщетение.
По спора относно правото на фонда
да се суброгира в сумите на платените лихви, съдът съобрази, че разпоредбата на чл. 288, ал. 12 КЗ
(отм.), сега чл. 558, ал. 7 КЗ, по правило регламентира
правото на Гаранционния фонд - след изплащане на обезщетението - да встъпи в правата на увреденото лице и да
предяви регресен иск срещу причинителя на вредите - не само за размера на платеното обезщетение, но и за платените лихви. В конкретния случай, деликвентът /ответник в настоящия процес/ е причинил вреди, но
после не е изплатил дължимото обезщетение на пострадалия и участвайки в съдебния процес,
иницииран от увредения е
оспорил претенцията.
Поради това, възражението на прекия причинител на вредата,
който е ответник в настоящия процес, срещу регресната
претенция за платените лихви- с тезата, че те се дължат поради забава на ищеца в процедурата по изплащане на обезщетението, се явява неоснователно.
Неоснователно се явява и възражението на ответника, срещу регресното право на ищеца, да претендира заплатените суми
за съдебни разноски по прекия съдебен иск, който е
бил насочен от увреденото лице срещу Гаранционния фонд, но в който ответникът е участвал
като трето лице- помагач. Актуалната съдебна практика приема, че това са
разноски по определяне размера на обезщетението, с оглед наличието на спор с пострадалия относно
тяхната установеност и размер – спор в който прекият
причинител е бил привлечен да участва на страната на фонда, оспорвайки
претенцията. Именно в такава насока са изводите
в Решение № 601 от 26.04.2022г. по в.гр.д. № 3800/2021г. съгласно описа на АС
София, в Решение от 18.01.2021г. по в. гр. д. № 8/2021г. съгласно описа на АС
Варна и др. / .
В споменатата насока са също и изводите
и на Решение № 127 от
18.10.2019г. по в.гр.д. № 2835/2018г. съгласно описа на ТО при ВКС, което приема по принцип, че задължението на Г. фонд да обезщети
увредените лица и регресното му право срещу делинквента възникват по силата на
закона и са в корелативна връзка. Основаното на чл. 288, ал. 1 и, ал. 2 КЗ (отм.) задължение е вторично и
произтича от задължението на делинквента, да
обезщети причинените вреди, поради което и отговорността на Г. фонд покрива отговорността на прекия причинител на
увреждането. За разлика от делинквента обаче,
който съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД изпада в забава от момента на причиняването на
вредите и дължи обезщетение за
забава от непозволеното увреждане -
фондът дължи обезщетение за забава от един очевидно по-късен момент: след изтичане на срока
по чл. 288, ал. 7 КЗ (отм.). Отговорността
на фонда по отношение лихвите за забава, в действителност е сравнително по- ограничена спрямо увреденото лице, в сравнение с отговорността на прекия причинител на
вредата, но този
факт не поражда съмнение, че Г.
фонд има право на регрес срещу причинителя на вредата за платените на
увредените лица суми по чл. 288 КЗ (отм.) – както за обезщетението за вреди, така
и за присъдените лихви за забава по чл. 288, ал. 7 КЗ
(отм.), но също и за разходите по чл. 288, ал. 8 КЗ
(отм.).
Не
съставляват, обаче, разходи по
определянето и изплащането на обезщетението платените такси и разноски в
изпълнителното производство, които според заключението на
съдебно- икономическата експертиза, възлизат общо на 1388, 80 лева, доколкото е било възможно доброволното
плащане на обезщетението преди образуването на изпълнителното
дело.
Изложените по- горе съображения обосновават категорично крайния извод, че
ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 29 125, 55 лева, представляваща изчислената от съда
аритметична разлика, между общия размер на претенцията от 30 514, 45 лева и неоснователно
претендираните 1388, 80 лева, които са били платени от ищеца като разноски в образувания
срещу него изпълнителен процес. Споменатата сума от 29 125, 55 лева, се
дължи на ищеца и по тази причина ответникът следва да бъде осъден да я заплати,
а за горницата - над 29 125,
55 лева и до пълния размер на претенцията
от 30 514, 45 лева - искът следва да бъде отхвърлен.
Неоснователно е релевираноато от името на ответника възражение за изтекъл
срок на погасителна давност. Събраните доказателства сочат, че изплащането на
процесните застрахователни обезщетения е било осъществено през 2015г., а искът
е предявен през 2019г. Тук е уместно да се отбележи, че по въпросите за погасителната давност спрямо регресните суброгационни
искове на застрахователя и Гаранционния фонд, съществува задължителна практика, обективирана в т. 14 от ППВС № 7/77
г. Същите тези
въпроси се разрешават непротиворечиво и в постановени по чл. 290 ГПК решения на ВКС - Решение № 178 от 21.10.2009 г. по
т.д. № 192/2009 г., II
т.о., Решение № 173 от
30.10.2009 г. по т.д. № 455/2009 г., II т.о и много други, в
които ВКС приема, че регресните суброгационни искове на
застрахователя и Гаранционния фонд се погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, която започва да тече от момента, в който
застрахователят респ. Гаранционният
фонд изплати обезщетенията на правоимащите лица.
По
предявения иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД;
Предмет на претенцията е вземане за мораторна лихва, за която ищецът твърди
че му се дължи от ответника - поради забавата на последния, да изпълни свое изискуемо парично задължение,
произтичащо от регресното право на ищеца. Доколкото съдът прие регресната претенцията
до размера на сумата от 29 125, 55 лева - то основателността на претенцията
за мораторна лихва е предпоставена от този именно размер на главницата и от разрешаването
на другия важен преюдициален въпрос – въпросът относно момента на изпадане на
длъжника в забава. Задължението на ответника,
да възстанови на ищеца посочената сума, по принцип не е обвързано с
предварително установен срок, поради което, за да изпадне в забава, длъжникът
(ответник по иска) следва да е бил изрично поканен от кредитора (ищеца). Участието
на ответника в настоящия процес, като подпомагаща страна във прече приключилия
съдебен процес по прекия иск на пострадалия срещу Г. фонд, не променя този
извод, понеже суброгацията на Г. фонд настъпва независимо от наличието или
липсата на осъдително решение- тя е обвързана с момента на плащането на обезщетението.
Доколкото ответникът оспори твърдението на ищеца, че приетата като
доказателство регресна покана, която е била отправена до него - му е била
връчена, съдът намира, че поканата не е произвела правно действие. На свой ред,
това означава, че ответникът дължи законната лихва, считано от датата на
предявяването на иска, до деня на окончателното плащане.
По претенциите за присъждане на
съдебни разноски;
В приложение на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК съдът приема, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените разноски съразмерно с уважената част от исковете, а в полза на ответника – да бъдат присъдени направените разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Представянето на списък по чл. 80 от ГПК от страна на ищеца определя
необходимост от това, разноските да бъдат съобразени с този списък.
Неоснователно се явява направеното от ответната страна възражение за
прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство, тъй като то е
осъществявано от юрисконсулт и размерът му е принципно фиксиран към нормативно
установения минимум.
Така мотивиран, съдът намира, че ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - сумата от общо 3982 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Б.А.Б. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати
на Г. фонд, със седалище и адрес на управление *** - на основание чл. 558, ал.7 от КЗ, (съотв. на чл.
288, ал.12 от КЗ отм.) – сумата 29 125, 55 лева (двадесет
и девет хиляди сто двадесет и пет лева и
55 ст.), представляваща общ размер
на дължимо платеното на трето увредено лице застрахователно обезщетение,
присъдени лихви и съдебни разноски с Решение от 17.11. 2014г. по гр.д.№ 5186/2013г. по описа на І-10 състав
при СГС, заедно със законната лихва върху същата сума,
считано от предявяването на иска на 21.02.2019г., до ден на окончателното
плащане, като отхвърля предявения иск в частта за разликата- над присъдената
сума до пълния претендиран размер от 30 514, 55 лева.
ОСЪЖДА Б.А.Б. с ЕГН ********** и адрес *** да заплати на Г. фонд, със седалище и
адрес на управление *** - на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК – сумата от 3982
(три хиляди деветстотин осемдесет и два) лева за съдебни разноски, които са
направени пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис
от него.
СЪДИЯ: