РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Белоградчик, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕЛОГРАДЧИК, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Божидарка Д. Йосифова
при участието на секретаря Маргарита Ал. Николова
като разгледа докладваното от Божидарка Д. Йосифова Гражданско дело №
20211310100705 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание – чл.
558, ал. 7 КЗ, във вр. с чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а” КЗ – с цена 1 716.30 лв. и по
чл. 86 ЗЗД – законни лихви.
В исковата молба, ищеца сочи, че по щета № 19110481 от 11.10.2019 г.
е изплатил на Областно Пътно управление – Монтана обезщетение за
имуществени вреди в размер на 336.26 лв. – за пътен знак, тяхна собственост,
увреден в резултат на ПТП, настъпило на 20.09.2019 г. Сочи се, че по щета №
19110527 от 15.11.2019 г., ищеца е изплатил на В. П. П., обезщетение в размер
на 1 380.04 лв. – за причинените имуществени вреди по собствения му
автомобила – лек автомобил „Пежо“ рег. № М 33 43 АТ, причинени от
същото ПТП, настъпило на 20.09.2019 г. В исковата молба се сочи, че виновен
за настъпилото ПТП е ответника Б. Л. Н., който управлявайки лек автомобил
без регистрационни табели, марка „Фолсксваген“, модел „Пасат“, без да е
правоспособен водач и поради движение с несъобразена скорост в с. Д., по ул.
„.....................“ блъска отзад лек автомобил „Пежо“ рег. № М 33 43 АТ, който
се завърта и удря пътен знак Д 17. Ищецът твърди, че виновен за настъпилото
1
ПТП е ответника. Сочи, че за управлявания от ответника автомобил, не е
имало сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ и
ищеца е изплатил обезщетение за причинените от ответника имуществени
вреди в резултат на причиненото от него ПТП.
Предвид гореизложеното ищеца моли, съдът да осъди ответника да му
изплати сумата от 1 716.30 лв. – изплатено обезщетение за причинени от
ответника имуществени вреди по щета № 19110481 от 11.10.2019 г. /336.26
лв./ и по щета № 19110527 от 15.11.2019 г. /1 380.04 лв./, ведно със законните
лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане и направените по делото разноски – за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение.
В подкрепа на исковете са представени писмени доказателства.
Ответникът, в срока по чл. 131 ГПК, не е подал отговор на исковата
молба.
В първото по делото заседание, ответника се явява и прави признание
на така предявения иск. Не оспорва вземането и признава, че го дължи в
претендирания размер. Признава, че е причинил ПТП – то и имуществените
вреди, които се претендират.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна :
Предвид направеното от ответника признание на иска в съдебно
заседание и съгл. чл. 237, ал. 1 ГПК, съдът прекрати съдебното дирене и
обяви, че ще се произнесе с решение при признание на иска. Съдът намира, че
са налице всички предпоставки на чл. 237 ГПК – за постановяване на решение
при признание на иска.
Признанието на ответника е направено изрично и същото не може да
бъде оттеглено. Ответникът призна по категоричен начин, че признава
задължението си към ищеца. Не са налице законовите ограничения на чл. 237,
ал. 3, т. 1 и т. 2 ГПК. Предявеният иск е допустим и предявен при наличие на
правен интерес от търсената с иска защита. Доказано е от писмените
доказателства по делото, че ищеца има изискуемо вземане спрямо ответника.
Представени са доказателства, че ответника е виновен за причиненото ПТП
на инкриминираната дата, както и доказателства, че обезщетението за
причинените имуществени вреди, е изплатено на ощетеното юридическо
лице, собственик на увредения пътен знак, и на пострадалото физическо лице
2
– собственик на увредения автомобил.
Искът е доказан по основание и размер – за претендираната главница.
Доказан е и иска за лихви – ответника е изпаднал в забава в плащанията
от момента на подаване на исковата молба, поради което и дължи лихви за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба, от който момент се
счита за поканена да плати.
Поради това, съдът прие, че са налице всички кумулативни
предпоставки на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на
иска, прекрати съдебното дирене и указа, че решението се основава на
признанието на иска, поради което не изготвя доклад по чл. 146, ал. 1 ГПК и
не се мотивира по същество.
По разноските.
Предвид изхода на делото – съдът уважи обективно съединените
искове, поради което и ответника е страната в процеса, която следва да
понесе в своя тежест разноските по делото направени от ищеца. На първо
място, ответникът следва да понесе разноските за държавна такса в размер на
68.65 лв.
С исковата молба се претендира заплащане на юрисконсултско
възнаграждение. Исковата молба е подадена от юрисконсулт, като по делото
има депозирано Становище и от адвокат. Липсват обаче доказателства за
договорено адвокатско възнаграждение между ищеца и адвоката, както и за
това платено ли е такова и по какъв начин. Поради това, съдът намира, че не
следва да присъди в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение,
тъй като не са налице основанията на т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е
по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в
брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна
помощ е достатъчно и има характера на разписка. В случая, договор за правна
защита не е представен, респективно – липсват данни за договорено и реално
изплатено адвокатско възнаграждение, поради което съдът не присъжда
разноски за това в полза на ищеца.
Съдът обаче намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени разноски
3
за юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.
37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ,
в размер на 300 лв. Исковата молба е депозирана от юрисконсулт, поради
което и съдът присъжда разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза
на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Л. Н. от с. Д., общ. Р., обл. В., ул. “......................” № ..., с
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, със седалище
и адрес на управление – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4,
представляван от М. К. и С. С.– Изпълнителни директори, със съдебен адрес
– гр. София, ул. „Акад. Никола Обрешков” № 2, вх. Б, ет.1, офис 2 – адв. Д. К.,
сумата от : 1 716.30 лв. (хиляда седемстотин и шестнадесет лева и
тридесет ст.) – на осн. чл. 558, ал. 7 КЗ, във вр. с във вр. с чл. 557, ал.1, т.
2, б. „а” КЗ – по щета № 19110481 от 11.10.2019 г. /336.26 лв./ и щета №
19110527 от 15.11.2019 г. /1 380.04 лв./, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.12.2021 г. – датата на подаване на исковата
молба, до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Б. Л. Н. от с. Д., общ. Р., обл. В., ул. “................” № ..., с ЕГН
**********, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. “Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, със съдебен
адрес – гр. София, ул. „Акад. Никола Обрешков” № 2, вх. Б, ет.1, офис 2 – адв.
Д. К., направените по делото разноски в размер на 68.65 лв. – държавна такса
и 300.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение – на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК, във
вр. с чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ
Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Белоградчик: _______________________
4