Присъда по дело №67/2021 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 1
Дата: 1 април 2021 г. (в сила от 17 април 2021 г.)
Съдия: Петранка Панайотова Кирова
Дело: 20212300200067
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 март 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 1
гр. Ямбол , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на първи април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петранка П. Кирова
Съдебни заседатели:Д. П. Д.

К. Т. Д.
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
и прокурора Димитринка Тодорова Шкодрова-Георгиева (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Наказателно дело от общ
характер № 20212300200067 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимите К. Р. К. - роден на **.**.**** г. в гр. *****,
живущ в с. ********, обл. ******, ул. ***** № *, б. г., н., н., б., о., ЕГН
********** и
М. Г. Х. - родена на **.**.**** г. в гр. *****, живуща в с. ********,
обл. *****, ул. ***** № *, б. г., н., н., б., н., ЕГН **********

ЗА ВИНОВНИ в това, че на **.**.**** г., около 23,30 ч., в частен
дом в с. ********, обл. *****, на ул. ***** ******** №*, действайки в
съучастие като съизвършители, са отнели чужди движими вещи - банкноти в
български лева с общ номинал от 3649,24 лева, от владението на собственика
им К. И. Г., от с. ********, обл. *****, с намерение противозаконно да ги
1
присвоят, като са употребили за това сила - притискане по лицето към
леглото и душене, като К. е действал в условията на опасен рецидив -
престъпление по чл. 199, ал.1, т.4, вр. чл.20, ал.2 вр. чл. 29 ал.1 б.А и б.Б от
НК за подсъдимия К. и престъпление по чл. 198, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК за
подсъдимата Х., поради което и на основание чл.58а ал.1 от НК НАЛАГА на
подсъдимия К. наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
и на основание чл.58а ал.4 от НК НАЛАГА на подсъдимата Х. наказание от
ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от ЗИНЗС наложеното на подсъдимия
К. наказание следва да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим.

На основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА от изтърпяване наложеното
на подсъдимата Х. наказание за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ,
считано от датата на влизане на присъдата в сила.

На основание чл.59 ал.1 т.1 от НК, ПРИСПАДА времето, през което
подсъдимият К. е бил задържан и през което спрямо него е била взета мярка
за неотклонение Задържане под стража, считано от **.**.****г.

ОСЪЖДА подсъдимите К. Р. К. и М. Г. Х., двамата от с. ********,
обл. *****, да заплатят СОЛИДАРНО на гражданския ищец К. И. Г. от с.
********, обл. ***** сумата от 3259,24 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането - **.**.****г. до окончателното й изплащане.

На основание чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимите К. и Х. да
заплатят направените по делото разноски общо в размер на 732 лева, или по
366 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметка
2
на ОД на МВР - Ямбол, както и 130,37 лева, или по 65,19 лева за всеки,
представляващи Държавна такса върху уважения граждански иск.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен
срок от днес пред Апелативен съд - Бургас.


Председател: _______________________

Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 1/01.04.2021 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО
НОХД № 67/2021 г. ПО ОПИСА НА ЯОС

ЯОП е предявила обвинение против К. Р. К. от с. *******, обл. ***** за
престъпление по чл.199, ал.1, т.4 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“
от НК и против М. Г. Х. от с.с. за престъпление по 198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от
НК.
Преди започване на разпоредителното заседание по делото, чрез
назначения особен представител, пострадалата К.Г. заяви против
подсъдимите граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 3259,24 лева, която сума претендира ведно
със законната лихва, считано от датата на увреждането – **.**.****г., до
окончателното й изплащане, и същевременно направи искане да бъде
конституирана като частен обвинител.
Тъй като исканията са своевременно заявени, в сроковете по чл.85, ал.3
и чл.77, ал.3 от НПК, и от лице, активно легитимирано да претендира
обезщетение за обезвреда, съдът ги намери за допустими и с постановеното в
разпоредителното заседание определение прие претенцията за съвместно
разглеждане, ведно с наказателното производство, и конституира постр. Г. в
качеството на граждански ищец и частен обвинител.
В съдебна фаза по искане на защитниците и на подсъдимите
производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от
глава 27-НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка намира за безспорно установена, предвид направеното
от подсъдимите признание на фактите в неговата обстоятелствена част, а
самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите
следва да бъдат признати за виновни и предлага да им се наложат наказания
лишаване от свобода, чиито в размери да се определят при баланс на
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно, от една
страна, признанието на вината, приносът им за разкриване обективната
истина по делото, младата възраст и чистото съдебно минало на подс. Х. и
връщането на част от отнетото на неговия собственик, и от друга,
сравнително високата стойност на отнетото, обстоятелството, че
посегателството е осъществено по отношение на безпомощна жена с
психично заболяване, както и обремененото съдебно минало на подс. К.,
1
предвид многобройните му осъждания за престъпления от общ характер
против собствеността, без да се имат предвид осъжданията, водещи до
квалифициране на деянието като извършено в условията на опасен рецидив.
По отношение начина на изтърпяване на наказанията прокурорът счита, че
наложеното на подс. К. наказание следва да се изтърпи ефективно и при
първоначален строг режим, а за подс. Х. намира, че липсват пречки за
прилагане института на условното осъждане, като с оглед изброените по-горе
отегчаващи отговорността обстоятелства, предлага определяне максимален
размер на изпитателния срок. Гражданският иск намира за основателен и
доказан и счита, че следва да бъде уважен изцяло. Пледира и за прилагане
разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК чрез приспадане времето, през което подс.
К. е бил задържан и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража,
считано от **.**.****г.
Особеният представител на гр. ищец и частен обвинител поддържа
обвинението наред с прокурора, намира го за безспорно доказано от
доказателствения материал по делото и също счита, че подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни. Относно размерите на наказанията излага, че
макар да са налице смекчаващи отговорността обстоятелства, каквито са
признанието на вината в досъдебна фаза и проявената критичност към
извършеното, те не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, за да обосноват приложението на чл.55 от НК. Затова предлага на
подс. К. да се определи наказание от шест години лишаване от свобода, а на
подс. Х. наказание от четири години лишаване от свобода, и след редуциране
на така определените наказания с една трета, съобразно изискванията на
чл.58а, ал.1 от НК, да им се наложат наказания съответно от четири години
лишаване от свобода за подс. К. и от две години лишаване от свобода за подс.
Х.. По отношение начина на изтърпяване на наказанията особеният
представител се солидаризира изцяло със становището на прокурора, като
счита, че за постигане целите на индивидуалната превенция не е необходимо
подс. Х. да изтърпи ефективно наложеното й наказание, а по отношение на
подс. К. намира, че са налице пречки за постановяване отложено изтърпяване
на наказанието. Гражданския иск намира за доказан по основание и размер и
пледира да бъде уважен изцяло.
Подсъдимите, редовно призовани, участват лично в с.з. Признават
вината си, както и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, и изразяват съжаление за стореното.
С оглед младата възраст и чистото й съдебно минало, оказаното
съдействие в досъдебна фаза за разкриване обективната истина по делото и
обстоятелството, че е майка на малолетно дете, защитникът на подс. Х.
пледира наказанието й да бъде определено при условиятана чл.55, ал.1, т.1 от
НК - под предвидения минимален размер от три години, за редуциране
размера на така определеното наказание с една трета и за постановяване
2
отложено изтърпяване на същото по реда на чл.66, ал.1 от НК. Не взема
становище по основателността на гражданския иск.
Защитникът на подс. К. моли за определяне на наказанието в законовия
минимум от пет години и за намаляване на така определеното наказание с
една трета, като счита, че е налице превес на смекчаващите отговорността му
обстоятелства. Като такива изтъква оказаното в досъдебна фаза съдействие за
разкриване обективната истина по делото и връщането, макар и на малка част
от отнетото, на неговия собственик. Гражданскиат иск намира за основателен
и доказан и счита, че следва да бъде уважен.
За да постанови присъдата си, на основание чл. 373, ал.3 вр. с чл.
372, ал.4 вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелствата, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Подсъдимите К. и Х. живеели в с. *******, обл. *****, и се познавали,
тъй като Х. живеела на семейни начала с брата на К.. Двамата познавали и
пострадалата К.Г., на ** години, която живеела сама на ул. „***** *******“
№ * в същото село. Г. страдала от параноидна шизофрения и когато ходела на
пазар показвала парите си на хората. Затова подсъдимите знаели, че същата
държи спестяванията си в торбичка от плат, възрана на кръста й под дрехите.
На **.**.****г. около 23:00 часа подсъдимият К. отишъл до дома, в
който живеели брат му А. и подс. Х., и й предложил да отидат и да вземат
парите на Г.. Х. се съгласила и около половин час по-късно двамата отишли
до дома й. През съседен двор влезли в двора на пострадалата и се
приближили се до незаключената входна врата на къщата, която била
подпряна отвъртре с дърво. Подс. К. бутнал силно вратата и я отворил, след
което с подс. Х. влезли вътре и отишли в стаята при Г., като я намерили да
лежи на леглото. Виждайки подсъдимите, Г. опитала да стане, но подс. К. я
повалил обратно и я притиснал с ръце по лицето и шията, за да не вика. В
това време подс. Х. отвързала от кръста й торбичката с намиращите се в нея
3649,24 лева и лична карта и я влеза. Непосредствено след това двамата
подсъдими напуснали имота на пострадалата и отишли в дома на Х., където
си разделили парите, а личната карта на Г. изгорили.
На следващия ден подс. К. отишъл в дома на на брат си В., където дал
на св. А. четири банкнотите на св. Г. с номинал от по 50 лева, като я помоли
да ги скрие. Същия ден дал и на сестра си св. Ж. К. две от банкнотите с
номинал от по 50 лева, а на **.**.****г. дал и на св. Р. К., също негова сестра,
една банкнота от парите на Г. с номинал 50 лева.
На **.**.****г. св. А. и подс. Х. предали на органите на полицията
съответно три банкноти с номинал от по 50 лева, две банкноти с номинал от
по 20 лева и една банкнота с номинал 10 лева, и две банкноти с номинал от по
50 лева, или банкноти с общ номинал 390 лева, които на **.**.****г. били
3
върнати на собственика им – св. К.Г., срещу разписки от същата дата.
На **.**.****г. подс. К. бил задържан по реда на чл.64, ал.2 от НПК, с
постановление на ЯОП от същата дата, след което с Опр. № ***/**.**.****г.
по ЧНД № ***/****г. на ЯОС, влязло в сила на **.**.****г., му била взета
мярка за неотклонение задържане под стража.
Към момента на извършване на деянието подс. К. е осъждан единадесет
пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер против
собствеността - по НОХД № ****/****г. на ЯРС, по НОХД № ****/****г. на
ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по НОХД № ****/****г. на ЯРС, по
НОХД № ****/****г. на ЯРС, по НОХД № ****/****г. на ЯРС, по НОХД №
*****/****г. на ЯРС, по НОХД № ***/****г. на ЯРС, по НОХД №
****/****г. на ЯРС, по НОХД № **/****г. на ЯРС и по НОХД № ***/****г.
на ЯРС, като деянията, предмет на първите седем от изброените по-горе
НОХД са извършени преди навършване на пълнолетие.
С присъдата по НОХД № ***/****г. на ЯРС, влязла в сила на
**.**.****г., е осъден ефективно на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1
вр. чл.26, ал.1 от НК, и видно от отбелязването в справката за съдимост, е
изтърпял наложеното му наказание на **.**.****г.
Приблизително два месеца след освобождаването си от затвора, респ. и
след влизане в сила на горната присъда – на **.**.****г., подс. К. отново е
извършил престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от
НК, за което с присъдата по НОХД № ****/****г. на ЯРС, влязла в сила на
**.**.****г., му е наложено ефективно наказание от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Това наказание подсъдимият е изтърпял на
**.**.****г.
Подс. Х., родена на **.**.****г., е била на ** години, не е осъждана или
освобождавана от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Била
позната като тиха, спокойна и неконфликтна по характер.
Направеното от подсъдимите признание на изложените обстоятелства
се подкрепя напълно от събраните в досъдебното производство доказателства
– от обясненията им, от показанията на свидетелите Р. К., Я. Д., И. Б., Г. А.,
Ж. К. и К.Г., от обективните находки, отразени в протоколите за
освидетелстване и за оглед на ВД от **.**.****г. и приложените към тях
фотоалбуми, от заключението на вещите лица, изготвили назначената СППЕ,
както и от писмените и от веществените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и поради това се кредитират
изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
4
следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна двамата
подсъдими са осъществили състава на престъплението грабеж, като
подс. К. е осъществил квалифицирания състав на чл.199, ал.1, т.4 вр.
чл.20, ал.2 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК, а подс. Х. основния състав
престъплението по чл.198, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като на
**.**.****г. около 23:30 часа в частен дом в с. *******, обл. *****, на ул.
„***** *******“ № *, действайки в съучастие помежду си, като
съизвършители, са отнели чужди движими вещи – банкноти в български лева
с общ номинал от 3649,24 лева, , от владението на собственика им – Г. И. Г.
от с. *******, обл. *****, с намерение противозаконно да ги присвоят, като са
употребили за това сила – притискане по лицето към леглото и душене, като
подс. К. е действал в условията на опасен рецидив.
Касае се за типично съставно престъпление, чието изпълнително деяние
включва два акта, всеки от които сам по себе си съставлява престъплениепо
смисъла на НК, съответно принуда и кражба, с тази разлика, че реализираните
принуда и противозаконно отнемане са взаимносвързани, осъществени са въз
основа на едно решение и са насочени към една и съща цел. За да е налице
грабеж, е необходимо принудата да предшества или да е осъществена
едновременно с отнемането на вещите. Тя се реализира с цел сломяване
съпротивата на досегашния владелец и е насочена към прекратяване
фактическата му власт върху вещите и установяване на нова такава от страна
на дееца.
С оглед на изложеното е безспорно, че извършеното от подсъдимите
покрива всички обективни признаци от състава на престъплението грабеж,
визиран в чл.198, ал.1 от НК, тъй като притискайки с ръце лицето и шията на
пострадалата към леглото, подс. К. е извършил действия на физическа
принуда спрямо нея и е осъществил първия акт от изпълнителното деяние на
престъплението. По този начин, в резултат на употребената от К. физическа
принуда са създадени условия за безпрепятствено отнемане на вещите от
подс. Х., която възползвайки се от създадените условия, е отвързала от кръста
на пострадалата торбичката с намиращите се в нея 3649,24 лева и я взела.
Т.е., Х. е извършила действия по прекратяване владението на собственика
върху вещите и установяване на свое такова, с което е осъществила втория
акт от изпълнителното деяние на престъплението. В случая е налице
изискуемата функицонална връзка между двата акта, тъй като упражнената от
подс. К. принуда е била насочена към преодоляване съпротивата на на
пострадалата, с цел отнемане на намиращите се в нейна фактическа власт
движими вещи, в случая банкноти в български лева.
Обективно, изложеното налага извод и за наличие на задружно участие
от страна на подсъдимите при извършване на деянието, тъй като, както се
5
посочи, всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние на престъплението –
подс. К. – в упражняването на физическа принуда, а подс. Х. в отнемането и
установяване на фактическата власт върху същите. Т.е., двамата действали
са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на
извършителство.
От обективна страна, подсъдимият К. е действал в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК, тъй като е извършил
деянието след като с присъдата по НОХД № ****/****г. на ЯРС, влязла в
сила на **.**.****г., е бил осъден ефективно на ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за тежко умишлено престъпление по чл.195,
ал.1, т.7 от НК. При това положение, след като посоченият размер на
наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година, изпълнението му
не е отложено по чл.66 НК, и с оглед размера на предвиденото наказание от
една до десет години, престъплението се явява тежко по смисъла на чл.93, т.7
от НК, умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие, обективно
деянието осъществява признаците на престъпление извършено в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Обективно, деянието
се явява извършено и в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1,
б. „б” от НК, тъй като отделно от горната присъда, К. е осъждан на лишаване
от свобода за умишлено престъпление от общ характер и с присъдата по
НОХД № ***/****г. на ЯРС, като от изтърпяване на наказанията по двете
присъди, съответно на **.**.****г. и на **.**.****г., до извършване на
деянието предмет на настоящото производство, не е изтекъл петгодишният
срок по чл.30, ал.1 от НК, изключващ приложението на чл.29 от НК. Т.е.,
извършеното от него осъществява квалифицирния състан на чл.199, ал.1,
т.4 от НК
От субективна страна подсъдимите са действали с предварителен пряк
умисъл, тъй като не са взели решение за извършване на деянието
непосредствено преди това, а по-рано и в сравнително спокойна обстановка.
Съзнавали са, че пострадалата не желае да се разпореди с намиращите се в
нейна фактическа власт вещи, предвиждали са, че действията по притискане с
ръце лицето и шията към леглото, са от естество да сломят съпротивата й и да
способстват за безпрепятственото отнемане на вещите, разбирали са, че по
този начин ще прекратят нейното владение върху вещите и ще установят свое
такова, и са целели именно това. Същевременно, подсъдимите са съзнавали и
обстоятелствата, предвидени от закона като квалифициращи, тъй като
несъмнено, всеки от тях е знаел, е не действа сам, а подс. К. е знаел и това, че
върши деянието след като многократно е бил осъждан за тежки умишлни
престъпления от общ характер, като са му налагани и ефективни наказания
лишаване от свобода.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
6
По наказанието на подс. К.:
Санкцията на чл.199, ал.1 от НК предвижда за извършеното от
подсъдимия К. престъпление наказание от пет до петнадесет години
лишаване от свобода. При това положение, с оглед приложението на
диференцираната процедура в гл. 27-НПК, и по силата на императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието му следва да се определи при
условията на чл.58а, ал.1 от НК. Съгласно текста, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия,
съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на НК и намалява така определеното наказание
с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от НК от Общата част на НК,
съдът определи на подс. К. наказание от ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, под средния и към минималния предвиден в закона размер, при
при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства – дадените в
досъдебна фаза обяснения и приносът му за разкриване обективната истина
по делото, проявената критичност и изразеното съжаление за стореното, както
и връщането на част от отнетото на неговия собственик. От друга страна,
съдът взе предвид обстоятелствата, относими към степента на обществена
опасност на деянието - комплексния характер на засегнатите обществени
отношения, свързани както с нормалното упражняване правото на
собственост, така и със свободното формиране на поведението, времето и
начина на извършването му – грабежът е извършен нощем, в тъмната част на
денонощието, след предварително набелязване на обекта и от две лица (което
не води до прилагане квалифицирания състав на чл.199, ал.1 т.2 от НК), от
насочеността на употребената принуда – по отношение на възрастна, самотна
и психичноболна жена, която в конкретната ситуация, а и само поради
възрастта и заболяването си, е била лишена от присъщите за индивида
възможности за съпротива. Отделно, съдът отчете и завишената степен на
обществена опасност на личността на подс. К., обуславяща се от
обстоятелството, че изключая присъдите по НОХД № ***/****г. на ЯРС и по
НОХД № ****/****г. на ЯРС, водещи до квалифициране на извършеното като
такова в условията на опасен рецидив, същият е бил осъждан още девет пъти
за тежки умишлени престъпления от общ характер против собствеността, при
което намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността му обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито
многобройни, нито изключителни по своя характер, за да обусловят
приложението на чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията,
нито дават основание за определяне на по-леко наказание.
След като по горните съображения, ръководейки се от разпоредбата на
чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на подсъдимия наказание от
ШЕСТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната
7
норма на чл.58а, ал.1 от НК намали така определеното му наказание с една
трета, т.е. с две години, и му наложи наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По наказанието на подс. Х.:
Санкцията на чл.198, ал.1 от НК предвижда за извършеното от
подсъдимата Х. престъпление наказание лишаване от свобода от три до десет
години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373,
ал.2 НПК и на основание чл.58а, ал.4 НК, наказанието й беше определено в
хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 НК, под най-ниския предел на предвиденото в
закона наказание от три година лишаване от свобода, а именно – лишаване от
свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, след отчитане на многобройните
смекчаващи отговорността й обстоятелства. Като такива съдът отчете младата
възраст, чистото съдебно минало и добрите характеристични данни на
подсъдимата, обстоятелствата, че в досъдебна фаза е дала подробни
обяснения, с които е допринесла за разкриване обективната истина по делото,
че признава и осъзнава вината си и проявява критичност към извършеното,
както и своевременното връщане на част от отнетото на неговия собственик,
при което намери, че предвиденото в закона най-леко наказание от три
години лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко. От друга страна
съдът отчете сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от обстоятелствата, отчетени при
индивидуализацията на наказанието на подс. К., и намери, че спрямо нея не е
оправдано определяне на по-леко наказание, а, че така определено по размер,
наложеното й наказание е необходимо и достатъчно да окаже необходимото
поправително и възпиращо въздействие, както върху личността й, така и
върху останалите членове на обществото.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЯТА
С оглед предходните осъждания на подс. К. на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер – с присъдите по НОХД №
***/****г. на ЯРС и по НОХД № ****/****г. на ЯРС, спрямо него е налице
законова пречка за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй
като престъплението, предмет на настоящото дело е умишлено, и от
изтърпяване на предходното ефективно наказание лишаване от свобода,
наложено му с горепосочените присъди, не са изтекли повече от пет години,
на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНСЗ, съдът постанови наложеното
му наказание да се изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл.66, ал.1 от НК, съдът постанови отложено изтърпяване
на наложеното на подсъдимата Х. ЗА ИЗПИТАТЕЛЕН СРОК ОТ ЧЕТИРИ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила. Същата е
неосъждана и размера на наложеното й с настоящата присъда наказание
лишаване от свобода е в рамките до три години, поради което липсват
8
законови пречки за постановяване отложено изтърпяване на наказанието.
Затова, и като взе предвид младата възраст и добрите й характеристични
данни, както и останалите смекчаващи отговорността й обстоятелства, съдът
намери, че за нейното поправяне и превъзпитание не е наложително да
изтърпи ефективно наложеното наказание. От друга страна, като отчете
сравнително високата степен на обществена опасност на извършеното, която
е такава по съображенията, изложени по-горе, съдът намери, че в случая не е
оправдано определяне на минимален тригодишен изпитателен срок.
Подсъдимата е млада жена, необходимо е навреме да осмисли и подложи на
оценка поведението, да осъзнае тежестта на постъпките си и същевременно да
не остане с чувство на безнаказаност. Затова, съдът счете, че с постановяване
отложено изтърпяване на наказанието, но за по-продължителен изпитателен
срок, ще се изпълнят в максимална степен целите на наказанието.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.59, АЛ.1, Т.1 ОТ НК
На основание цитираната законова разпоредба, от наложеното на
подсъдимия К. наказание от четири години лишаване от свобода съдът
приспадна времето, през което същият е бил задържан и е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража по настоящото дело, считано от
**.**.****г.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Основанието за ангажиране гражданската отговорност на подсъдимите
е в разпоредбите на чл.45 и следващите от ЗЗД, уреждащи института на
непозволеното увреждане. Безспорно, престъплението по чл.198, ал.1 от НК
представлява противоправно деяние, което е извършено виновно. Тъй като по
изложените по-горе съображения подсъдимите бяха признати за виновни по
предявеното им обвинение за престъпление извършено в съучастие, съдът
намери, че предявения солидарно против двамата граждански иск е доказан
по основание и размер, поради което го уважи изцяло, в пълния претендиран
размер от 3259,24 лева, съставляващ разликата между стойността на отнетото
и върнатото, като съобразно направеното искане, присъди и законна лихва
върху исковата сума, считано от датата на увреждането – **.**.****г., до
окончателното й изплащане.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ И ДЪРЖАВНАТА ТАКСА
При този изход на делото, тъй като подсъдимите бяха признати за
виновни по предявеното им обвинение, и на основание чл.189, ал.3 от НПК в
тяхна тежест бяха присъдени и направените по делото разноски в размер на
732 лева, или по 366 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския
бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, и освен това, същите бяха
осъдени да заплатят и 4% държавна такса върху уважения граждански иск в
размер на 130,37 лева, или по 65,19 лева за всеки.
9
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
10
Съобщи за изтекли лични данни