№ 53
Гр.Дулово,07.04.2020
година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Дуловският районен съд, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН Д.
При участието на съдебния секретар ВЕЛИМИРА ИВАНОВА и
в присъствието на прокурора …………………. , като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д. №308/2019 год, по описа на ДРС и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба ,по реда на чл.124 с правно основание чл.45,чл.49 и чл.50 от ЗЗД .
Ищeцът И.Н.Р. *** ,чрез процесуалния си
представител адв.Г.И. ***,моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците ДГС „К.“ грД. и ***ДП Г.да му заплатят солидарно причинените му
неимуществени вреди в размер на 5000 лева, представляващи притеснения, болки и
загуба на работоспособност, настъпили по причина незаконосъобразно поставени преградни
съоръжения в гората на с.В., общ.Дулово. Евентуално, ако се установят виновни действия или бездействия на директора
на ДГС „***“ Т.Т., при условията на обективно
съединяване на исковете той да бъде осъден да му заплати претендираните
5000 лева. Претендира за направените по
делото разноски.
Твърди, че на ***година по време на
разходка в гората до с.В. в местността „Бялата пръст“ е настъпил преградни
шипове поставени за ограничаване достъпа до гората. Смята ,че те са поставени
по разпореждане на директора на ДЛС „***“, които стопанисват тази горска
територия, от негови подчинени. Представя като доказателства амбулаторни листи
доказващи увреждането. Желае изслушването на свидетели и назначаване на съдебно
медицинска експертиза., която да установи характера и механизма на
увреждането,загубената работоспособност, диагноза и продължителност на
лечението. Желае ответникът да представи заповедта за поставянето на тези
заграждения и кои са изпълнителите и.
Ответникът ТП „Държавно ловно
стопанство ***“ от гр.Дулово при „***ДП“ ДП- Г.с ЕИК***,
ид.№ по ДДС ***, представлявано от директора Т. Т., надлежно уведомен по реда на чл.131 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н П. от СсАК представиха отговор по иска с които оспориха
основателността и. Не оспорва факта на получените увреждания и заявява ,че няма
издавана както писмена, така и устна заповед за поставянето на такива преградни
съоражения причинили увреждането на ищеца , и че
представляваното от него предприятие търпи негативи и загуби от дейността на
трети лица поставили ги. Твърдят , че за това е сигнализирана полицията. Като
доказателства представя списък на инвентара от който е видно, че няма заприходени като активи такива заградни
съоръжения за да бъдат поставяни от служители на горското стопанство.
Ответникът Т.И.Т. с ЕГН********** в
качеството му на директор на ТП *** и като физическо лице в срока по чл.131 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Н П. от СсАК представи отговор по иска, с който оспори
основателността на претенцията, твърдейки че никога не е разпореждал на никого
да поставя такива заграждения, а също така и сам лично той не ги е поставял.
Представя доказателства, че при получаване на рапорт за наличието на такива
поставени шишове и сигнализирал РУП Дулово. Оспори собствеността на шишовете,
като заявява,че те са на трето неизвестно за него лице. Твърди че получените
увреждания на ищеца на територията на горския участък където се намира
местността „Бялата пръст“ не са настъпили и причинени от гората като такава и
поиска уточняване на вещта причинила увреждането.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал,доводите и становищата на страните,
ДРС намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От твърденията на ищецът и
свидетелските показания на Я.Р.и М.А.става ясно ,че на ***година около 11.30
часа по време на разходка в гората на с.В. в местността „Бялата пръст“ вървейки
по горски път И.Н.Р. настъпва остър
предмет с десния си крак, който пронизва маратонката му ,преминава през
ходилото му и излиза през горната част на крака му, докато се мъчи да го извади
стъпва и с другия крак върху друг остър предмет, който преминава през
подметката на маратонката му и обожда ходилото му.
Съпругата м, св.Р.и жената с която са били И.П.му помагат да освободи крака си
и го откарват в спешния център в гр.Дулово. Настанен е в хирургично отделение
видно от представената към делото епикриза с диагноза
–целулит на други части на крайниците. Там пролежава
до 24.02.2019 година като е изписан в добро общо състояние.Афибрилен.
Хемодинамично стабилен.Без съществени субективни
оплаквания.Оперативна рана спокойна,без секреция и зачервяване, зарастваща
вторично. Освидетелстван е на 07.03.2019 година по негово желание от съдебния
медик- д-р Т И. със заключение- временно разстройство на здравето неопасно за
живота. При третото освидетелстване на 18.04.2019 година д-р И. приема че се
касае за постоянно разстройство на здравето не опасно за живота. До този извод
достига и в заключението си по назначената съдебно медицинска експертиза по
делото, като в съдебно заседание заяви, че остатъци от инцидента ще го
преследват до края на живота му.
Тези факти и обстоятелства не се
оспорват от ответниците. Не спорят, че деянието е
извършено в горска територия попадаща в района на *** гр.Дулово.
Спорът възниква по повод вещта
причинила увреждането на ищеца- нейната собственост и от там отговорността на ответниците за последиците от нараняването.
Ищецът Р.,чрез процесуалния си
представител адв.И. заемат становището, че след като
металния шиш е бил застопорен в земята неподвижно
,той е станал част от горската територия собственост на държавата, и която се
стопанисва от *** и по тази причина без значение е чия е била собствеността на
шишовете причинили увреждането, от което следва,че те са отговорни за вредите
от нея.
Ответниците
оборват това схващане на ищцовата страна с аргумента,
че металните прегради са преместими съоръжения, които
не са трайно прикрепени към гората и не са се превърнА.в
обективно свойство на вещта- гора. В гората не растат метални шишове и това не
е характерно и обективно свойство на вещта гора. За това ползвателя, стопанина
на вещта гора не е знаел и предполагал, че съществуват. Считат,че собствеността
на трети лица,които случайно или инцидентно, или целенасочено са поставени от
трети лица не по воля и без знание на ползвателя на горската територия не могат
да ги обвържат с вредите които те ще причинят.
По създадения казус съда съобрази
следното: на лист 25 по делото е представена снимка на един от шишовете
причинили увреждането от което се вижда ,че те не са трайно прикрепени към земята
и съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗС се явяват движими вещи. От това следва,
че в тежест на ищеца е да докаже собствеността на вещта увредила го, или този
който се е ползвал /поставил/ от нея.
От представения опис на
притежаваните дълготрайни и краткотрайни активи на ТП „***“ е видно, че в него
не фигурират такива преградни съоражения. От
свидетелските показания на доведените от ищцовата
страна свидетели Р., А.и Ч. е видно, че никой не е видял горски служител или
който и да е да поставя такива съоръжения в гората. Ответникът Т. в съдебно
заседание на въпрос на ищеца отговори, че не е издавал писмена или устна
заповед на своите служители да поставят или ползват такива съоръжения. В този
смисъл са и свидетелските показания на свидетелите доведени от ответната страна
св.Кемал- началник участък в ответното дружество на територията на което е
настъпило увреждането заяви, че в борбата с незаконната сеч не са използвА.преградни съоръжения с шишове , а и той самия е
пострадал с автомобила си от поставени такива през 2018 година. Не знае някой
негов колега да е заловил нарушител при незаконна сеч с надупчени от такива
шишове гуми на автомобили. Свидетеля Б.Д.- горски стражар заяви че няма
издавана писмена или устна заповед за ползването на такива преградни
съоръжения. Твърди, че нямат зачислени металотърсачи
за откриване на такива шишове, а без такива не е възможно да бъдат открити.
Конкретно за отдел 279 в който попада местността „бялата пръст“ не са поставяли
преградни съоръжения. Третия свидетел Ж.И.- горски стражар също заяви, че не
знае за издавана заповед за поставяне на такива преградни съоръжения, а самия
той със служебния автомобил е пострадал на няколко пъти макар и в друг район от
такива шишове пукайки шест гуми, за което е и написал рапорт до началника на
поделението.
От изисканото сведение от РП- Дулово
бе представен протокол №2/13.12.2018 година от който е видно че на 13.12.2018
година е проведена среща между районния прокурор, началника на РУ-Дулово и
директора на ТП ДЛС- ***, инициирана от районния прокурор по повод зачестили
случаи на незаконна сеч от държавния горски фонд на която са разгледани
получени сигнА.от ТП *** и са взели решение да осъществяват
съвместна дейност при противодействие срещу престъпленията по горите.
Към делото е представена служебна
бележка с изх.№РД-1509/13.11.2019г по описа на „***“ ТП- Дулово в уверение на
това, че след извършена справка в регистъра на вътрешните заповеди за периода
01.09.2018 до 31.03.2019г няма издавани заповеди касаещи охрана на горите, чрез
поставяне на технически средства.
След анализ на така представените
доказателства съда стигна до следните изводи:
Според закона за горите уреждащ
обществените отношения свързани с опазването, стопанисването и ползването на
горите в чл.87 е уреден въпроса обхващат дейностите по стопанисването на
горите, а именно- залесяване, защита от ерозия и порои и провеждането на сечи в тях. От това следва ,че при стопанисването
на горските територии *** като ТП няма
задължение да следи за поставяне на метални съоръжения от трети лица.
Според текста на чл.128 от ЗГ е
видно, че при защитата на горските територии обхваща мерките за превенция и
борба с болестите ,вредителите, пожарите и други абиологични
въздействия. Според чл.1т.1 от допълнителните разпоредби „абиологични“
са въздействия, фактори и повреди причинени от елементи на неживата природа-
вятър ,сняг, ниски и високи температури, пожари и др. От това следва, че и при
осъществяване на тази си функция нямат задължение да проверяват и отговарят за
поставени от трети лица метални съоръжения.
Според текста на чл.144 от ЗГ достъпът до горските територии е свободен, на
собствен риск, при спазване указанията на горската администрация и собственика
на горската територия, освен в случаите
предвидени в този закон. От тази разпоредба произтича и задължението на ищеца
да докаже, че причиненото му телесно увреждане произтича от незаконни действия
на ответниците
и от там носенето на деликтна отговорност за
тях.
Според текста на чл.49 от ЗЗД този
който е възложил на другиго някаква работа , отговаря за вредите при и по повод
изпълнението на тази работа. В случая не се доказа,че ответниците
са ангажирА.някой да постави металните шишове на
които се е увредил ищеца, поради което отпада и тяхната отговорност по този
текст.
Според текста на чл.45 от ЗЗД Всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. По делото липсват доказателства, че вещите
причинили увреждането са собственост на ответниците,
както и че те са ги поставили, така че отпада и взаимовръзката между получените
увреждания от ищеца и каквито и да е деяния извършени от ответниците
за тяхното получаване.
По отношение претенцията по чл.50 от ЗЗД се установи, че вещите /два забити в земята метални шиша/ не са собственост
на ответниците, нямат облигационни правоотношения със
собственика им за ползване, поради което не носят и отговорност за получените
от тях увреждания от ищеца.
По отношение на предявената искова
претенция в условията на евентуалност спрямо ответника Т.Т.
се установи, че в качеството си на директор не е издавал заповед спрямо своите
служители в ***, да ползват при изпълнение на служебните си задължения
преградни съоръжения – тип метални шипове. От представената справка е видно, че
в регистъра за вътрешните заповеди ,такава няма издавана. От свидетелските
показания на служителите дадени под страх от наказателна отговорност явства, че и устна такава няма. Твърденията на ищцовата страна, че на цялото общество е известно, че тези
шипове се поставят от горското за да пазят гората и само в съда не знаят за
това, останаха недоказани. Не се яви нито един свидетел видял горски служител
да ги поставя или най малкото да ги проверява. Ищецът в съдебно заседание
заяви, че за случая не е сигнализирал нито полицията ,нито прокуратурата, нито
горското. От своя страна процесуалния представител на ответника заяви, че след
получаване на исковата молба е сигнализирана прокуратурата. От това следва, че
са изпълнени всички изисквани от закона действия, визирани в чл.190,ал.2 т.7 от
ЗГ.
По тези съображения съда стигна до
извода, че иска спрямо ТП „***“ при СЦ ДП – Г., като самостоятелно ЮЛ
притежаващо необходимата активна и пасивна легитимация според текста на
чл.174т.5 от ЗГ и иска предявен в условията на евентуалност спрямо Т.И.Т. са
неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода на делото ищцовата страна следва да заплати на ответниците
направените по делото разноски в размер на по 600.0 лева за адвокатско възнаграждение .
Водим от гореизложеното и на
основание чл.235 от ГПК Дуловският районен съд
Р
Е Ш И :
Отхвърля иска
предявен от И.Н.Р. *** с ЕГН********** срещу ТП /*** ***“, при „Северноцентрално ДП“
ДП- Г.с ЕИК***, Ид.№ по ДДС *** представлявано от
директора Т.Т. да му заплати като обезщетение за
причинени неимуществени вреди в размер на 5000.00 /пет хиляди/ лева
представляващи притеснения ,болки ,страдания и загуба на работоспособност
настъпили по причина –незаконосъобразно поставени преградни съоръжения в гората
на с.В., като неоснователен и недоказан.
Отхвърля иска
предявен от И.Н.Р. *** с ЕГН********** срещу Т.И.Т. *** с ЕГН********** да му
заплати като обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5000.00
/пет хиляди/ лева представляващи притеснения ,болки ,страдания и загуба на
работоспособност настъпили по причина –виновни негови действия или бездействия
в качеството му на директор на ТП /Държавно ловно стопанство ***“, при „* ДП“ ДП- Г.при
незаконосъобразно поставени преградни съоръжения в гората на с.В., като
неоснователен и недоказан.
Осъжда И.Н.Р. *** с
ЕГН********** да заплати на ТП /Държавно
ловно стопанство ***“, при „* ДП“ ДП- Г.с ЕИК***, Ид.№ по ДДС *** представлявано от директора
Т.Т. сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по
делото за възнаграждение на процесуален представител.
Осъжда И.Н.Р. *** с
ЕГН********** да заплати на Т.И.Т. *** с
ЕГН********** сумата от 600 /шестстотин/ лева разноски по делото за
възнаграждение на процесуален представител.
Решението подлежи на обжалване в
четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните пред Силистренския
окръжен съд.
Районен съдия: