Мотиви
по НОХД № 641 /2020г
по описа на Окръжен съд Варна
Варненската окръжна прокуратура е повдигнала обвинениe и внесла в Окръжен съд Варна обвинителен акт срещу - К.К.К. *** за това, че на
14.10.2019 г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил „Фиат“, модел
„Браво“ с per. № В **** HP, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 50
(1) от Закона за движение по пътищата „На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство.“, чл. 45, ал. 2, „Б 2“ „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“ и чл. 46, ал. 2, изр. 2 „Пътен знак Б2
указва на водачите на пътни превозни средства, че са длъжни да спрат на „стоп-линията“,
очертана с пътна маркировка, или ако няма такава - на линията, на която е
поставен знакът. Преди да потеглят отново, водачите са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които имат предимство.“ от ППЗДвП и причинил по
непредпазливост смъртта на М. Д.К. на 30 години
-престъпление
по чл.343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342. ал. 1 от НК.
По
делото в качеството на частвни обвинители бяха конституирани лицата М.Д.К.,
Д.Д.К., Г.П.К. и С.Д.К.
В хода на съдебните прения представителят
на ВОП поддържа посоченото обвинение и го намира за доказано. Акцент се поставя
на обстоятелството, че по експертен път е доказано, че не е имало никакви
препятствия закриващи видимостта на подсъдимия към пострадалия и при при навлизане
на пътното платно не го е пропуснал като
движещ се по път с предимство в резултат, на което нарушава правилата на ЗДвП, както са посочени
в обвинението и по непредпазливост причинява смъртта му. Като смекчаващо вината
обстоятелство, предлага да се отчете чистото съдебно минало и доказаното
съпричиняване от страна на пострадалия, който се е движел с превишена скорост и
без да е правоспособен водач. Като отегчаващо
вината обстоятелство предлага да се отчете , че подсъдимият има допуснати в
последните 2 години, четири нарушения на ЗДВП за управление на МПС с превишена
скорост. С оглед на престъпния резултат
и предвиденото наказание счита, че справедливото наказание е лишаване от
свобода, определено към минималния размер, което да бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. Иска се още подсъдимия да бъде лишен от право да управлява
МПС за срок от две години.
Повереника на конституираните частни
обвинители – адв. С. *** се придържа към становището на прокуратурата по
отношение на фактическата обстановка, намерена за безспорно доказана Коментирайки
формата на вината, се съгласява, че същата
е непредпазливост, но я намира за установена в по-тежката и разновидност
– престъпна самонадеяност, с което обосновава и по тежко наказание. Не намира налични смекчаващи вината
обстоятелства и се предлага да бъде отчетено само отегчаващо такова –
множеството наложени наказания на подсъдимия като водач на МПС. При определяне
на наказанието се предлага да не се отчита съпричиняване от страна на
пострадалия, тъй като нито отсъствието на свидетелството за правоуправление,
нито поведението му са в причинна връзка с настъпилия резултат. Предлага
наказанието да бъде определено към средния размер, като наказанието да бъде
изтърпяно ефективно с оглед завишената степен на обществена опасност на
деянието, целите и задачите на чл.36 НК. В тази връзка, моли и за определяне на
наказание по чл. 343 Г от НК..
Защитата на подс.К. в лицето на адвокат Ал.А.
намира обвинението за недоказано. Акцент се поставя на обстоятелствата, че
подсъдимия е имал видимост към пострадалия, но тази на последния е била
значително повече. Развива се обширно тезата, че вина за настъпването на тежкия
резултат има пострадалия, който с оглед на обстоятелството, че не е
правоспособен водач няма нито знанията ,нито опита на такъв, поради което не е
предприел каквито и да мерки за да не настъпи ПТП, въпреки че по експертен път
е доказано, че е имал такава техническа възможност. На тази плоскост се
обосновава оправдаването на подзащитния му. Алтернативно предлага в случай, че
подсъдимия бъде признат за виновен, то да бъде взето предвид съпричиняването от
страна на пострадалия за пътния инцидент и настъпилия резултат. Оборвайки
тезата на повереника на частните обвинители предлага наказанието да бъде
определено с оглед предложеното от прокурора като размер и начин на
изтърпяване. В своя защита подсъдимия, се присъединява към аргументите на
защитника си.
В последната си дума подсъдимият, моли за
справедливост.
Съдът за да се произнесе, като взе предвид събраните и проверени в хода на съдебното следствие доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият К.К.К. е
роден на ***
***, където му е и постоянния
адрес. Същият е български гражданин, и има завършено средно образование. По време
на деянието работил като шофьор на таксиметров автомобил..Същият е женен и е неосъждан /реабилитиран/. Няма данни да е извършвал противообществени прояви, не е
известен на органите на МВР. Притежава
ЕГН **********.
К.К. е водач на МПС
от 1990г, като притежава свидетелство за право управление
, категория
В; М; АМ „ валидно до 2029г и контролен талон с 33 точки. Наказван многократно
за нарушение по ЗДвП. След 2013г, е санкциониран четири пъти за управление с
превишена скорост в нарушение на чл.21,ал.2
от ЗДвП
Подс. К.К. работел
като таксиметров шофьор с автомобил марка „Фиат“ модел „Браво“ с peг. № В ****
HP. На 14.10.2019 г. сутринта излязъл от домът си на ул. „Васил Друмев“, гр.
Варна около 09,50 ч. Потеглил с автомобила по същата улица в посока към
кръстовището с бул. „Княз Борис I“, гр. Варна, като имал намерението да отиде
до таксиметрова пиаца „Акациите“ по пътя за кк „Златни пясъци“ . К. пътувал сам
в автомобила. Времето било ясно с добра метеорологична видимост. На посоченото
кръстовище подсъдимия се пристроил, за да направи ляв завой и да продължи
движението си в посока кк „Златни пясъци“. Подсъдимият спрял на знак Б 2 -
„стоп“, изчакал около 20 секунди, пропуснал няколко движещи се по бул. „Княз
Борис I
“, автомобили в посока центъра на града, като пряката
му видимост към булеварда била около 100 м. /99,84м/. Междувременно пострадалия М. К., въпреки че не
бил правоспособен водач на МПС управлявал мотоциклет марка „Хонда“ /придобит по
неустановен начин няколко месеца по-рано/ с поставена табела наподобяваща италиански
регистрационен номер, с обозначения ВВ 33157, по бул. „Княз Борис I“, гр. Варна в
посока центъра на града, приближавайки кръстовището с ул. „Васил Друмев“‘. Когато
К. навлязъл в зоната на пряка видимост на подсъдимия изпреварил движещия се
попътно л.а марка „Фолкваген Поло“ с рег.№ 6310 НА управляван от св. С.Л. и с
пътник св. С.Н.. Пострадалият се движел в лявата лента на пътното платно със
скорост около 78 км/ч. и с включени къси светлини, като запазил праволинейното
си движение. Към момента на изпреварването пряката видимост към мотоциклета за
подсъдимия била около 76м. /75,51м./
След престоя си на знак „Б2“ К., видял че св. Л. подала десен
пътепоказател и се престроила за да завие в дясно по ул.“В.Друмев“. Подсъдимият
потеглил плавно като преминал на втора предавка и навлязъл в кръстовището. Зоната
му на пряка видимост към момента на навлизане в пътното платно била не по малко
от около 62м. Ускорявайки до около 15 км/ч автомобилът управляван от подсъдимия
изминал малко над 6 метра и с предната си част достигнал лявата лента за
движение на пътното платно на бул. „Княз Борис I“, гр. Варна. По същото време М.
К. с управлявания мотоциклет достигнал кръстовището и навлязъл в него. Последвал
сблъсък между двете превозни средства в лявата лента на пътното платно за
движение посока центъра на гр. Варна на бул. ,Дняз Борис I“. Ударът бил между
предната част на мотоциклета и лявата предна част на автомобила в областта на
преден ляв фар и ляв преден калник. От удара, лекият автомобил, ведно с
мотоциклета се придвижил напред, по посока движението на мотоциклета, към затревената
част, разделяща двете платна на булеварда. От сблъсъка пострадалия К. полетял над капака на автомобила, като се ударил в предното панорамно стъкло на
автомобила и паднал в затревената част. В резултат на получените травми, които
били несъвместими с живота М. К. починал на място. Сблъсъка бил видян от св. Л.,
Н., а звука от него бил чут и от
движещият се попътно по булеварда с автомобила си св.И.И.. Веднага след удара К.К.
отишъл до К., свалил каската от главата му и започнал да го бута по бузите. Към
този момент св. И., спрял и позвънил на тел. 112, като съобщил за инцидента.
След това отишъл до пострадалия и
подсъдимия, като на последния направил забележка да него бута. Пристигналият на
местопроизшествието екип на „Спешна помощ“ установил смъртта на М. К.. На място
бил изпратен екип и на МВР в състав св.С. Г. и Г. Х.. Пред последния подсъдимия
описал случилото се като споделил, че не е видял пострадалия. На място на
произшествието бил извършен оглед на местопроизшествие, по време на който чрез
описване и фотографиране, били фиксирани вид и състояние на пътно платно;
разположението на участвалите в ПТП МПС, външен оглед на трупа, деформации и
детайли отделени в резултат на удара и др.
По
делото са назначени следните експертизи:
Съдебно медицинска експертиза - аутопсия на трупа на
М. Д.К. при която са били установени съчетана травма -глава, гръден кош, корем,
таз, гръбначен стълб крайници и др. От заключението е видно, че причината за
смъртта била тежката съчетана травма ангажираща глава, гръден кош, корем, таз,
гръбначен стълб и крайници. Като водеща за настъпването на смъртта се сочи
тежката гръдна травма, изразяваща се в левостранен пневмоторакс /навлизане на
въздух в гръдната кухина/, разкъсване на левия бял дроб, двустранен хемоторакс
/излив на кръв в двете гръдни кухини/ - по около 800 мл. свободно изляла се
кръв и кръвни сгъстаци в двете гръдни половини, множество контузии на белите
дробове двустранно, множество счупвания на ребра двустранно, счупване на
гръдната кост, която довела до развитието на остра дихателна недостатъчност. Описаните
травматични увреждания били резултат на удари и тангенциално действие с или
върху твърди тъпи предмети, притежаващи подчертани ръбове или груба повърхност
и можело да се получат при ПТП като водач на мотоциклет. Съществувала пряка
причинно-следствена връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП и
настъпилата смърт. Смъртта била настъпила бързо - в рамките на минути, като при
тези травматични увреждания тя била неизбежна.
Съдебна
автотехническа експертиза от заключението на която е видно, че:
- мястото на удара
между л.а. марка „Фиат Браво“ с per. № В **** HP и мотоциклет „Хонда“ с
италиански per. № ВВ 33157 се намирало на около 3 м. след ориентира по посока
центъра на гр. Варна и на 7, 50 м. в ляво от него на пътното платно на бул.
„Княз Борис Г“, гр. Варна в лявата пътна лента, в кръстовището образувано от
„Княз Борис I“, гр. Варна с ул. Васил
Друмев“ гр. Варна. Предната част на автомобила изминава малко над 6 м., да
мястото на удара, след потеглянето му от знак „стоп“
- към момента на
удара скоростта на л.а. „Фиат Браво“ с pег. № В **** HP е била около 15 км/ч.,
а скоростта на мотоциклет „Хонда“ с peг. № ВВ 33157 била около 78 км/ч.
- опасната зона на
спиране на л.а. „Фиат Браво“ e с дължина 7,20 м., а на мотоциклет марка „Хонда“
при скорост на движение 78 км/ч. e с дължина около 58
м.
- отстоянието, на
което се е намирал мотоциклетиста в момента на навлизане на автомобила в
пътното платно до мястото на удара било около 62 м.
- механизмът на
настъпване на произшествието
Допълнителна
автотехническа експертиза, от заключението накоято е видно,че :
- зоната на
пряка видимост за
водач на лекия автомобил към приближаващият се от ляво спрямо посоката му на движение
мотоциклетист от мястото на което се намира на нивото на знак б-2 „стоп" –
в условията на неограничена видимост е над 100 м.
- зоната на пряка видимост на нивото на масовият център
на автомобила към приближаващият се от ляво спрямо посоката му на движение
мотоциклетист към момента на навлизане на автомобила в пресичаното пътно е 75,51м
- към момента на навлизане на автомобила в пресичаното пътно платно /т.е
когато най-издадената предна част на автомобила се е намирал на 6,1 м. от
конфликтната точка/ за водача на автомобила се открива пряка видимост към
мотоциклетиста /т.е. момента когато за водача на автомобила за пръв път е
съществувала възможност да забележи изцяло мотоциклетиста, когато навлиза в
зрителното поле на водача на автомобила и се е намирал успоредно на нивото на
завиващия в дясно лек автомобил Фолксваген/ пряката видимост на нивото на зрителния
център за водача на автомобила към мотоциклетиста е около 62м.
Химическа
експертиза
от заключението на която е видно, че към момента на настъпилото ПТП в кръвта на
подсъдимия няма наличен етилов алкохол.
Техническа
експертиза
от заключението на която се установява, че регистрационната табела монтирана на
мотоциклета на пострадалия К. не е фабрично изработена.
Видеотехническа
експертиза от
заключението на която се установява времето през което подсъдимия е престоявал
на знак Б2 по ул.“Васил Друмев“ Варна.
Горната
фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен
материал- изцяло от показанията на М.Д.К., И.А.И., С.Л.Л.,
С.К.Н., С.Г.Г. и Г.Х.Г., частично от обясненията на подсъдимия дадени в хода на
съдебното следствие;
заключението на съдебно медицински,
автотехнически, техническа, химическа и видеотехническа експертиза; протоколи
за оглед на местопроизшествие; за експертиза; справки за водачи на МПС;
констативен протокол; АУАН; акт за смърт, удостоверение за наследници; справка
съдимост, справка от застрахователна компания и др.
Съдът
кредитира, като непротиворечиви, последователни, обективни и взаимно допълващи
се показанията на свидетелите св. И.А.И.С.Л.Л., С.К.Н., С.Г.Г., Г.Х.Г. и М.Д.К..
Сходна
оценка съдът даде и на показанията на св.Диян Д.К., С. Д.К. и Г. П.К., но
същите не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.
Съдът
кредитира като компетентни, пълни, ясни и обективни заключенията на посочените по
горе съдебно медицинска, автотехнически, техническа, видеотехничска и химическа
експертизи.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия
изключая твърдението му, че не е видял движещият се мотоциклет управляванн от
пострадалия М.К.. То се опровергава изключително от заключенията на
автотехническите експертизи, които сочат, че движението на пострадалия е било
видимо не по малко от 62 м. към момента
на навлизане на подсъдимия в пътното платно на движението му, а в предходен
момент и на по-голямо разстояние, тъй като интензивността на движението е могла
да бъде възприемана практически без ограничения.
От съвкупния анализ на доказателствата – гласни,
писмени и заключенията на експертизите в тяхната взаимовръзка съдът направи следния
извод от фактическа страна:
Подсъдимия К.К. имайки достатъчен опит
като водач на МПС управлявайки л.а.
„Фиат Браво“ с pег. № В **** HP, след като спрял на знак Б2 „Стоп“ предприел маневра преминаване през кръстовище,
пресичайки на път с предимство, след като възприел, че по главния път се движи мотоциклет „Хонда“ с
обозначения ВВ 33157 от стоящ
към него момент на не по –малко от 62 м. В нарушение на чл. 50,
ал.1 от ЗДВП и чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ППЗДвП подсъдимия
не пропуснал движещият се мотоциклет, погрешно преценявайки скоростта му на
движение от 78км/ч., като по малка, в резултат на което мотоциклета реализирал
удар в извършващия маневрата автомобил в лявата предна част на същия. В резултат на удара, управляващия мотоциклета М. Д.К. различни телесни увреждания несъвместими
с живота и настъпила смъртта му.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ
От обективна страна безспорно се
установява, че подсъдимият умишлено нарушил правилата
за движение по пътищата, а именно: чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ППЗДвП и чл.
50, ал.1 от ЗДвП, след като бил спрял на знак "Б 2" „Спри! Пропусни движещите се
по пътя с предимство" потеглил отново, без да пропусне пътно превозно
средство, движещо се с предимство и предприел
маневра преминаване на кръстовище на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, и като
водач на пътно превозно средство не пропуснал пътно превозно средство,
което се движи по пътя с предимство.
Подсъдимият, като вменяем е субект
на престъплението по предявеното обвинение и при управление на МПС, е допуснал
нарушение на правилата за движение и с това виновно е причинил съставомерни
последици по непредпазливост смърт на М. Д.К.
От обективна страна
е налице нарушаване правилата за движение, визирани в цитираната по-горе
разпоредба на ЗДвП, което нарушение е в
причинна връзка с настъпилите общественоопасни последици. Съдът намери, че
подсъдимият не е нарушил разпоредбата на чл.45, ал.2 относно знака Б2, тъй като
тази норма е описателна, а съдържанието и за дължимо поведение е разкрито в
чл.46,ал.2, изр.1, което подсъдимия е изпълнил. По тази причина подсъдимият бе
оправдан по това му обвинение.
От субективна
страна деянието, като форма на вина, е осъществено по непредпазливост по
смисъла на чл. 11, ал. 3 от НК в
нейната разновидност „несъзнавана непредпазливост-небрежност“ , тъй като
подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но с
оглед движението с навлизане в кръстовище със видимост не по-малка от 100 м. ,
при която е възприел движещият се по пътя с предимство мотоциклет на разстояние
не по-малко от 62м. и не му осигурил предимството на преминаване, както и скоростта на движение от не повече от 15км/ч и при
наличния, стаж като водач на МПС, е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тук е
мястото да се посочи, че съда не приема становището на частното обвинение, че
формата на вината е престъпна небрежност, не само с оглед предявеното
обвинение, но и защото от действията на подсъдимия тя не може да бъде изведена.
Не е налице нито фактическо обстоятелство от което да се изведат
интелектуалният и волевият момент за този вид вина, които отсъстват при нея при
възприетата такава от обвинението и съда. Интелектуалния момент
представлява наличието на представа у
дееца, че от неговото деяние могат да настъпят обществено опасни последици.
Характерът на тези представи е по начало е абстрактен, но все пак следва и те
да са обусловени и че и в конкретния
случай могат да настъпят обществено опасни последици. Подсъдимия ги е изключвал
с оглед негова неизвинителна грешка относно скоростта и дистанцията на насрещно
движещия се автомобил. Този факт е много съществен, за да може да се установи
наличието и на волевия момент, обозначен в закона с израза “мисли да
предотврати” обществено опасните последици. Волевият момент се тълкува в смисъл,
че у дееца е налице субективна увереност, че ще избегне настъпването на
обществено опасните последици. Колкото
по-конкретни са представите на дееца, че могат да настъпят обществено опасни
последици, толкова по-силна е неговата увереност, че ще може да ги избегне. От
съдебната практика се приема, че е налице такава увереност, само когато тя се
основава на обстоятелства от два типа -
обстоятелства свързани с личността на дееца /напр. изключителни негово
качество или професионален опит/ или обстоятелства свързани с конкретната
обстановка, условията на време, място и обстановка, при които се извършва
деянието. Първото в случая очевидно липсва, а за второто следва да се има
предвид, че ако увереността на дееца се
гради на някакво общо разбиране, то не може да се говори за увереност по
смисъла на чл. 11, ал. 3, изр. 2. Установената конкретика относно ниска скорост
на движение и на най-ниската предавка предназначена за движение на ППС
изключват изискуемата от закона увереност за предотвратяване на предвидени
обществено опасни последици. По
посочените причини съдът не установявайки тази форма на вината, не я и отчете и
като отегчаващо вината обстоятелство за което ще стане реч и по долу.
От така събраните доказателства съдът
направи единствено възможният и категоричен правен извод, че от обективна и
субективна страна подсъдимият К.К.К. е
осъществил състава на престъпление по чл.343, ал. 1, буква "в", вр. чл.
342. ал. 1 от НК и го призна за
виновен в това, че
на 14.10.2019 г. в гр. Варна, при управление на МПС - лек автомобил
„Фиат", модел „Браво" с per. № В **** HP като не пропуснал пътно превозно средство, движещо се
по път с предимство, нарушил чл. 50,
ал.1 от ЗДВП и чл. 46, ал. 2, изр. 2 от ППЗДвП и по непредпазливост причинил
смъртта на М. Д.К.
Съдът
призна за невинен подсъдимия по
същото време и място да да е нарушил чл.45, ал.2
Б2 и го оправда по
това му обвинение.
ПРИЧИНИ, МОТИВИ И
УСЛОВИЯ
за извършване на престъплението: незачитане в достатъчна степен правилата за безопасност
на движението и недостатъчна концентрация на вниманието при управление на МПС
ПО
СТАНОВИЩЕТО НА ЗАЩИТАТА
Защитата в лицето на адв. Ал. А. не оспорва
деянието от фактическа страна, но намира, че подзащитния му няма виновно
поведение за настъпилото ПТП, а то е резултат едниствено и само от поведението
на пострадалия. Акцент в този смисъл се поставя на обстоятелството, че М. К. не
е бил правоспособен водач на МПС, което го е лишило от възможността да придобие
теоретически и практически знания за тази му дейност. Съдът намери тази позиция за вярна в голяма
степен, но не е достатъчна за оправдаването на подсъдимия според разпоредбата
на чл.304 НПК. От теорията и съдебната практика е известно, че и при
транспортните престъпления, деянието не е виновно извършено единствено когато
то може да бъде определено като случайно деяние. За този правен резултат обаче,
е необходимо дееца да е изпълнил всички свои задължения вменени му от
нормативната уредба уреждаща правилата за движение. Настоящия случай не е такъв
и по горе съдът посочи своите съображения в тази насока. До колкото посоченото
от защитата е факт уставен по делото, то същия бе оценен като смекчаващо вината
обстоятелство. То обаче даже не може да бъде разглеждано и като изключително
такова, което обстоятелство наред с това, че и най-лекото предвидено наказание
в закона не се явява несъразмерно тежко за целите визирани в чл.36
от НК, съдът определи наказанието по
реда предвиден в чл.54.
Както бе посочено и по горе съдът съобрази, че
в определена степен за настъпилото ПТП и от него обществено опасни последици
има вина и пострадалото лице. Несъмнено установен факт е, че М. К. е бил неправоспособен водач на МПС.
Участието му в движението по пътната
мрежа несъмнено е забранено от ЗДвП, но това нарушение не е в пряка
причинна връзка с настъпилото ПТП. Солидаризирайки се с виждането на защитата,
че има основателни съмнения за нивото на теоретичните и практическите познания
на пострадалия да осъществява тази дейност, съдът взе предвид все пак, че ЗДвП
е въвел правила на поведение и за участници в пътното движение за които не се
изисква специална правоспособност. От тази гледна точка не познаването на
правилата за движение не отменя виновното им поведение за нарушаване на
правилата за движение. В конкретния случай няма данни ПТП да е настъпило поради
ниски практически умения по самото управление на МПС от страна на К.. За
разлика от това обаче, е доказано, че същия в градски условия се е движил със
скорост над разрешената за пътния участък от 50км./ч, съгласно правилото на
чл.21 от ЗДвП и неадекватната му липса на реакция при видимост от не по малко
от 62м. и възприемане на лекия автомобил управляван от подсъдимия. Нарушението по
чл.21 от ЗДвП е безспорен факт, дори при извод, че наличието на опасно
поведение на друг участник в движението е налагало корекция на скоростта му и спиране
с оглед общото правило на чл.20,ал.2 от ЗДвП. Разстоянието и времето за взаимно
възприятие на двамата водачи е позволявала такава корекция и спиране, което е било
възможно в рамките на посочената пряка видимост, тъй като опасната зона за
спиране при установената скорост от 78км/ч е около 58м. По посочените причини
съдът прие описаните обстоятелства като смекчаващи вината обстоятелства, за
което ще стане реч и по долу.
При определяне на
вида и размера на наказанието съдът взе предвид:
СМЕКЧАВАЩИ ВИНАТА
ОБСТОЯТЕЛСТВА – чисто
съдебно минало, съдействие за разкриване на обективната истина в хода на
досъдебната фаза, трудовата ангажираност и частичен принос за настъпването на
обществено опасните последици от страна на пострадалия.
ОТЕГЧАВАЩИ ВИНАТА
ОБСТОЯТЕЛСТВА – лоша
дисциплина като водач на МПС не влияеща на квалификацията на деянието
Съдът като взе предвид високата степен на
обществена опасност на деянието по
чл.343, ал. 1, буква "в", вр. чл. 342. ал. 1 от НК, невисоката
степен на обществена опасност на дееца, при превес на смекчаващите вината
обстоятелства при условията на чл.54 от НК му определи наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОЗА за срок от три
години. Мотивиращи налагането на това наказание са и фактите,
свързани не само с личността на дееца, с оглед характера и спецификата на
престъплението по които като акт на поведение се
проявяват неговите обществени и индивидуални качества и особености, но и
предвид изискванията на общата превенция, обуславящи адекватната на
репресивната и поправително - възпитателна функция, наказателна санкция.
Характеристиката на осъщественото от подсъдимия, инкриминирано деяние,
подведено по престъпният състав на чл.343,
ал. 1, буква "в", вр. чл. 342. ал. 1 от НК,
сочи на завишена степен на обществена опасност на същото и висок социален
резонанс на този вид противоправни посегателства. Фактическите данни за
личността на подсъдимото лице, обаче не очертават формирани престъпни навици
въпреки игнорирането на установения правопорядък и не обосновават нуждата от
налагане на по високо наказание „лишаване от свобода” Не само чистото съдебно
минало, но и социалния статус на лицето, трудовата му ангажираност, отсъствието
на лоши характеристични данни, и частичен принос за настъпването на обществено
опасните последици от страна на пострадалия не обосновават наказание по-високо
от определеното, тъй като и по този начин ще бъдат постигнати целите на
наказанието. Прилагайки разпоредбата на чл.54 от НК, съдът отдаде
преимуществено значение на генералните възпитателни и предупредителни правни
последици на наказателната санкция, без да пренебрегва личната превенция, и
отчете, че за поправянето на подсъдимия и за неговия респект в бъдеще от
извършване на други престъпления не е наложително същия да бъде изолиран от
обществото. Ето защо съдът отложи изпълнението на така определеното наказание, съгласно
разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК, като за целите на чл.36 от НК, намери, че
следва да бъде определен изпитателен срок
от пет години. Единствено по този начин ще се предизвикат съответни
положителни промени в съзнанието на дееца, с което ще се постигне не само
индивидулната превенция, но и генералната такава. Наказание в
по-малък размер, както предлагат представителя на прокуратурата и алтернативно
защитата, при демонстрираното грубо нарушение на ЗДвП в осъществяване на общо опасно престъпление в
областта на транспорта, с оглед техния
интензитет, обективиран в честотата на престъпните прояви, и предвид облика на
визираната инкриминирана дейност в контекста на общата престъпност, индициращ
на сериозна социална нетърпимост, сочи на съществуваща реална опасност, същият
да бъде възприет като безнаказаност.
Отчитайки, факта, че нарушението на ЗДвП
довело до престъпния резултат е почти инцидентен случай, но съобразявайки характера
на извършените множества нарушения и наложените наказания, /част от които са
довели до отнемане на контролни точки/, както и че наказанието по чл.343г вр. с чл.37,т.7 НК, няма друга функция освен
целите на чл.36 НК, съобразявайки и трудовата активност на подсъдимия, която е
била свързана с управляването на МПС, съдът наложи
на подсъдимия предвиденото в чл.343г от НК наказание „лишаване от право да
управлява МПС” за срок от ЧЕТИРИ
ГОДИНИ.
Така определеното наказание е достатъчно по
размер, ще изпълни и целите предвидени в чл.36 от НК да поправи и превъзпита осъденият към спазване
законите и добрите на нрави, да се
въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления както и да се въздейства възпитателно и предупредително
върху другите членове обществото.
По делото са
направени разноски в размер на 1475.04 лева в хода на досъдебното производство и 422.12 лева в хода на съдебното дирене, поради което на
основание чл.189,ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да ги заплати по сметка на ОД на МВР-Варна и по сметка на ВОС в полза на Държавния бюджет.
По отношение на вещественото
доказателство, съдът постанови: табела с обозначен номер ВВ 3315, след влизане на
присъдата в сила - да се унищожи,
поради липса на стойност.
По
тези съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ПРИ ВОС