О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№
гр.Русе, 24.01.2020 г.
Административен съд-Русе, І-ви състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
като
докладваното от съдията адм.д. № 416
по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.196,
ал.4 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на ответника
по жалбата – кмета на Община Русе, чрез процесуалния му представител, с която е
направено искане по чл.196, ал.2 вр.чл.22, ал.1, т.6 от ГПК, за отстраняване на
вещото лице С.Т. Д. и от участие по делото поради наличието на обстоятелства,
които поставят под съмнение неговото безпристрастие при изготвяне заключението
на назначената съдебна техническа експертиза.
В молбата и в допълнително депозираното становище искането е обосновано със
съществуващи между вещото лице и процесуалния представител на жалбоподателя –
адв.В.Ф. от РАК, близки отношения, намиращи конкретно проявление в консултиране
от вещото лице на посочения адвокат по сходни въпроси във връзка с други
спорове на негови клиенти с Община Русе, които твърдения са подкрепени с
фотоснимки от камери за видеонаблюдение в сградата на Община Русе, дирекция
„УТКС“. Поддържа се, че вещото лице Д. има и лично неприязнено отношение към
Община Русе, което твърдение се извежда от изявленията му в съдебно заседание
от 16.01.2020 г. за допускани от административните органи в общината
закононарушения, както и персонално към нейния процесуален представител в
лицето на юрк.Н.Г..
В съдебно заседание от 16.01.2020 г.
вещото лице С.Д., на основание чл.196, ал.3, изр.второ от ГПК, е взел становище
по молбата за отстраняването му като категорично заявява, че тя е
неоснователна. Същият не оспорва твърденията в молбата, че на 13.01.2020 г. е
посетил сградата на дирекция „УТКС“ на Община Русе заедно с адв.В.Ф., към
когото насочил клиент, потърсил го за консултация като инженер-геодезист
по сходен с процесния казус. Заявява обаче, че този случай няма нищо общо с
настоящото дело. Декларира, че е вещо лице от дълги години и познава повечето
адвокати от АК – Русе. Твърди, че във връзка с работата си е невъзможно да се
изолира и че поддържа връзка с голяма част от адвокатите в града. Сочи, че
отношенията му с адв.Ф. се ограничават до служебни контакти, че по правни
въпроси е насочвал свои клиенти и към други адвокати и че между двамата не съществуват
близки лични отношения, които да надхвърлят тези служебни контакти. На въпрос
на съда за това чувства ли се заинтересован в полза на жалбоподателя, който е представляван
от адв.Ф., вещото лице категорично заявява, че не се чувства такава заинтересованост.
Сочи, че измерванията на разстоянията, които е извършил при изготвяне
заключението на експертизата, отговарят на действителното положение и че те
могат да бъдат потвърдени при контролно измерване от трето лице.
Процесуалният представител на
жалбоподателя – адв.В.Ф., поддържа, че искането за отвод на вещото лице е
неоснователно. Твърди, че не си позволява да влияе на вещите лица, назначени от
съда. Поддържа, че искането за отвод е несвоевременно направено, поради което
моли ответника по жалбата да бъде осъден да заплати разноските за съдебното
заседание, включително възнаграждението на вещото лице и адвокатското му
възнаграждение, тъй като с поведението си последният е станал причина за
отлагане на делото.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и на вещото лице и извърши преценка на доказателствата по делото,
намира следното:
Неоснователно е възражението на
процесуалния представител на жалбоподателя за това, че искането за отвод е
несвоевременно направено. Законът не посочва краен срок, в който може да бъде направен
отвод на вещото лице, а разрешението на този въпрос е свързано с момента на узнаване
на обстоятелствата, които представляват основание за отвод на това лице и тяхното
релевиране по делото – арг. и от чл.23, ал.1 от ГПК (в този смисъл вж. и решение
№ 174 от 13.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 3122/2014 г., I т. о., ТК). Цитираната
разпоредба предвижда, че отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието,
след като е възникнало или е станало известно
основанието за отстраняване. Искането за отвод на вещото лице е обосновано с
документираното с фотоснимки общо посещение на адв.В.Ф. и вещото лице С.Д. ***,
дирекция „УТКС“ на 13.01.2020 г., която дата е отразена и на самите фотоснимки.
Това посещение следва по време съдебното заседание от 28.11.2019 г., поради
което искането за отвод на вещото лице в заседанието от 16.01.2020 г. се явява
своевременно направено. В същото заседание съдът е обявил на страните, че
предвид необходимостта от съобразяване на всички обстоятелства по искането за
отвод, ще се произнесе по този въпрос в закрито заседание като е отложил делото
за 30.01.2020 г. По тази причина, щом искането за отвод от ответника по жалбата
се явява своевременно направено, то не е налице поведение на последния, което
да е станало повод за отлагане на делото без основание, поради което не са
налице и предпоставките по чл.92а от ГПК за налагане на глоба на тази страна и
понасяне от нея на разноските за новото съдебно заседание.
Макар и направено своевременно, по
същество искането за отвод се явява неоснователно.
Вещите лица се назначават от съда, за
да дадат своето заключение по релевантен за делото въпрос, чийто отговор
изисква притежаването на специални знания. Подобно на съда, за да може да формира
правилно преценката си по обстоятелствата, обхванати от поставените му задачи,
вещото лице следва да бъде безпристрастно. Именно по тази причина разпоредбата
на чл.196, ал.1 от ГПК препраща към основанията за отвод по чл.22, ал.1 от ГПК,
които се отнасят към членовете на съдебния състав, който разглежда делото. Ако
такива обстоятелства са налице, то вещото лице е длъжно само незабавно да съобщи
на съда за тях (чл.196, ал.3 от ГПК). Отстраняване на вещото лице може да иска
и всяка от страните (чл.196, ал.2 от ГПК).
В практиката на ЕСПЧ по чл.6 от ЕКПЧОС,
регламентиращ правото на справедлив процес, при извършване на преценка за
безпристрастността на съда се прилагат два теста – обективен и субективен (вж.
решенията на ЕСПЧ по делата Micallef v.
Malta [GC], § 93; Nicholas v. Cyprus,
§ 49). С оглед препращането в чл.196, ал.1 от ГПК, те следва да намерят
съответно приложение и за вещите лица.
При субективния тест се изследват поведението на конкретния съдия и дали то
показва наличието на предубеденост или пристрастие в полза на някоя от страните
по делото. При обективния тест се проверява дали има конкретно установени
факти, извън личното поведение на съдията, които могат да доведат до съмнение в
неговата безпристрастност. Той се отнася най-вече до наличието на професионални
или лични връзки между съответния съдия и друг участник в производството. При
извършване на тази преценка решаваща е не гледната точка на засегнатата страна,
а това дали нейните опасения могат да се смятат обективно оправдани (вж.
решенията на ЕСПЧ по делата Wettstein v.
Switzerland, § 44, Pabla Ky v.
Finland, § 30, Micallef v. Malta
[GC], § 96).
Прилагайки тези принципи към разглеждания случай, съдът намира, че искането
за отвод на вещото лице не е обосновано с конкретни доказателства. Предвид
мащабите на гр.Русе и дългогодишната ангажираност на инж.С.Д. като вещо лице,
познанството му с адвокати от същия град само по себе си не съставлява
обстоятелство, което да поражда съмнения досежно неговата безпристрастност.
Обстоятелството, че вещото лице е насочило свой клиент за правна консултация
към процесуалния представител на жалбоподателя, като двамата заедно са посетили
сградата на Община Русе, дирекция „УТКС“, макар да е от естество да породи
известни опасения по този повод, не е достатъчно, за да се приеме, че вещото
лице е заинтересовано в полза на последния. Тук следва да се държи сметка и за поставените
на експертизата задачи, които са свързани не със сложни изследвания, които
могат да бъдат извършени само от вещото лице, при което неговото заключение би
било решаващо за изхода на делото, а с простото измерване на разстояния, които
са проверими и с други доказателствени средства, и приложението на материалния
закон въз основа на установените отстояния, която дейност следва да бъде
извършена не от вещото лице, а от съда.
Изявлението на вещото лице за допускани
от Община Русе и нейния процесуален представител закононарушения е общо и не разкрива
степен на предубеденост или неприязън, които да съставляват основание за отвод.
Обективен факт е, че липсва администрация, която при дейността си да не допуска
никога и никакви закононарушения. Компетентен да установи дали такива са
допуснати и в конкретния случай е съда, а не вещото лице. По изложените
съображения съдът намира, че не са доказани предпоставките по чл.22, ал.1, т.6
от ГПК за отстраняване на вещото лице, поради което искането за отстраняването
на същото от ответника по жалбата следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ искането на кмета на Община Русе, чрез процесуалния му
представител, за отстраняване на вещото лице С.Т.Д., назначен с определение от
04.12.2019 г., от участие в делото.
Определението не
подлежи на обжалване. Препис от него да се връчи на страните и на вещото лице.
СЪДИЯ: