РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 512/24.2.2023г.
гр. Пловдив, 24 февруари 2023 г.
Административен
съд – Пловдив, XХVІ състав, в закрито заседание на двадесет
и четвърти февруари през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Дичева КНАД № 3202 по описа на съда за 2022 г. и взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по касационна жалба, подадена от П.Н.Л., ЕГН **********,***, чрез адв. П.,
против Решение № 1810 от 22.09.2022 г., постановено по АНД № 2691/2022 г. по
описа на ПРС. Подадена е и частна жалба
срещу Определение № 1103 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 2691 по описа
на Районен съд Пловдив, XXV наказателен
състав за 2022 г., с което е оставена без уважение молбата на адв. П., в
качеството му на пълномощник на жалбоподателя П. Н. Л. по АНД № 2691/2022 г. по
описа на РС - Пловдив, с която иска допълване на решение № 1810/22.09.2022 г.
по АНД № 2691/2022 г. по описа на РС – Пловдив относно присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение на ответника – ОД на МВР – Пловдив, алтернативно,
разноските да бъдат намалени от 100.00 на 80.00, както и разноските за СТЕ в
размер на 430.00 лева да бъдат за сметка на РС – Пловдив.
В
частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения
съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените
правила. Претендира се отмяна на постановения съдебен акт и и връщане на делото
на РС – Пловдив за произнасяне по същество по молба вх. –№ 78262/05.10.2022 г.,
както и присъждане на разноски по настоящото дело в размер на 300.00 лв., на
основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна помощ
на близък, на основание чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.2 т.1 от НМРАВ.
За
ответната страна не се взема становище по нито една от жалбите.
Съдът
намира, че следва да се произнесе към този момент само по частната жалба, като доколкото същата
се явява основателна, следва делото да бъде върнато на ПРС за произнасяне по
същество по молбата за изменение в частта за разноските, като бъде прекратено
производството по делото в останалата му част.
След
произнасянето в частта за разноските и изтичането на съответните процесуални
срокове, делото следва отново да бъде изпратено за произнасяне от
Административен съд – Пловдив по жалбата срещу постановеното по АНД № 2691/2022 г. по описа на РС – Пловдив
решение.
С решение № 1810/22.09.2022 г. по АНД №
2691/2022 г. по описа на РС – Пловдив, съдът е потвърдил ЕФ, като е осъдил
жалбоподателят да заплати на ОД на МВР – Пловдив разноски в размер на 100.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и да заплати 430.00 лв. в полза на
РС – Пловдив, представляващи възнаграждение за вещото лице за изготвената
СТЕ.
В
мотивите на съдебния акт относно разноските съдът е приел, че в полза на
въззиваемата страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение на
основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, което е определено по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ в размер на 100.00 лв. при съобразяване на фактическата и правна
сложност на делото. Приел е също така, че в полза на РС – Пловдив следва да се
присъдят сторените разноски за възнаграждение на вещото лице, изготвило
допусната СТЕ, които възлизат на 430.00 лв.
От
страна на адв. П. е била подадена молба вх. № 78262/05.10.2022 г., в качеството
му на процесуален представител на жалбоподателя П.Л., с искане за изменение в
частта за разноските на Решение № 1810 от 22.09.2022 г., постановено по АНД № 2691/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив, като се остави без уважение искането на ОД на
МВР – Пловдив за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, алтернативно,
разноските да бъдат намалени от 100.00 на 80.00, както и разноските за СТЕ да
останат в полза на РС – Пловдив.
С
Определение № 1103 от 25.10.2022 г., постановено по АНД № 2691/2022 г., същата
е ОСТАВЕНА БЕЗ РАГЛЕЖДАНЕ.
За
да постанови този резултат, Районният съд е приел, че процесуалният
представител на жалбоподателя не е представил списък с разноските по делото и с
оглед т.9 от ТР № 6 за присъждане на съдебните разноски по граждански дела,
молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато
страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, е недопустима, поради което и
следва да бъде оставена без разглеждане.
Районният
съд неправилно е квалифицирал искането, с което е сезиран като такова за
изменение на решението в частта му за разноските, като недопустимо, поради
липсата на списък по чл.80 от ГПК. Такъв списък би бил необходим ако страната е
имала право на разноски и такива не са ѝ присъдени, съответно ако са
присъдени такива, но в по-малък размер. Казано по друг начин, страната
представя списък за собствените си разноски, като този списък е предпоставка за
допустимост на искането за изменение в частта за тези разноски. В случая обаче
се твърди неправилност на решението в частта за разноските, присъдени в полза
на другата страна, при което наличието на списък, представен от искащата
изменение страна, не е необходим, поради което частната жалба се явява
основателна.
При
това положение, обжалваното с частната жалба определение като неправилно следва
да се отмени, а делото следва да се върне на същия съд и състав за произнасяне
по същество по молба вх. № 78262 от 05.10.2022 г. за изменение в частта за
разноските на Решение № 1810 от 22.09.2022 г., постановено по АНД № 2691/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив. В останалата част производството по делото следва
да бъде прекратено, а след произнасянето в частта за разноските и изтичането на
съответните процесуални срокове, делото следва отново да бъде изпратено за
произнасяне от Административен съд – Пловдив по жалбата срещу постановеното
по АНД № 2691/2022 г. по описа на РС –
Пловдив решение.
По отношение претенцията на
жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. П. на
основание чл.38 ал.2 от ЗА за предоставена безплатна помощ на близък на
основание чл.18 ал.2 във връзка с чл.7 ал.1 т.1 от НМРАВ, съдът намира за
необходимо да посочи, че производството по разноските /както и тези за
допълване на решение, поправка на ОФГ и
тълкуване/ е съпътстващо основното производство, поради което за същото
самостоятелно разноски за адвокат не се дължат. Дължими са разноски за частния
жалбоподател единствено за заплатената от него ДТ в размер на 30 лева по
частната жалба.
Така
мотивиран, Пловдивският административен съд, ХХVI касационен състав,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
протоколно
определение от 25.01.2023 г., с което е даден ход по същество на спора и ПРЕКРАТЯВА производството по КАНД №
3202 по описа на Административен съд Пловдив за 2022 г по касационна жалба вх.
№ 78464/05.10.2022 г., подадена от П.Н.Л., ЕГН **********,***, против решение №
1810 от 22.09.2022 г., постановено по АНД № 2691/2022 г. по описа на ПРС.
ОТМЕНЯ Определение № 1103 от 25.10.2022 г.,
постановено по АНД № 2691 по описа на Районен съд Пловдив, XXV наказателен състав за 2022 г. и ВРЪЩА делото на същия съд и състав за
произнасяне по същество по молба вх. № 78262 от 05.10.2022 г. за изменение в
частта за разноските на Решение № 1810 от 22.09.2022 г., постановено по АНД № 2691/2022 г.
по описа на Районен съд Пловдив, подадена от П.Н.Л., ЕГН **********,***.
ОСЪЖДА ОДМВР – Пловдив да заплати на П.Н.Л.,
ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер на 30 лева,
представлявящи заплатена ДТ по частната жалба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. П., в качеството му
на пълномощник на П.Н.Л., ЕГН **********,***,
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2
от Закона за адвокатурата в настоящото производство по частната жалба.
След
произнасянето в частта за разноските и изтичането на съответните процесуални
срокове, делото следва отново да бъде изпратено за произнасяне от
Административен съд – Пловдив по жалбата срещу решение № 1810/22.09.2022 г. по
АНД № 2691/2022 г. по описа на РС – Пловдив.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: