№ 93
гр. Плевен, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ Търговско дело
№ 20254400900070 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Р. Р. К., ЕГН **********, от гр.
********** чрез процесуални представители Адвокатско дружество „Н. М. и
И. М.“, БУСТАТ *********, представлявано от адв. Н. М. от ПлАК и адв. И.
М. от ПлАК и адв. В. З. П. от ПлАК против ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК *********, с която е
предявен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.45 от ЗЗД вр. чл.86
от ЗЗД, с цена на иска 200 000,00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и психически стрес от смъртта на майка му С. К.а, вследствие
претърпяно ПТП на 01.10.2021 г., ведно със законната лихва, считано от
12.08.2024 г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба, ищецът Р. Р. К. твърди, че е загубил майка си С. И.а
К.а при ПТП, настъпило на 01.10.2021 г. Твърди, че на 01.10.2021 г. около
08.35 ч. в гр. Плевен на кръстовище, образувано от ул. *************,
Участник 1 - Г. Д. Г. - водач на лек автомобил марка ******, с рег. № *******
при движение по ул. „******", при извършване на маневра "завой наляво",
навлиза в кръстовище и удря пресичащият по пешеходна пътека Участник 2 -
С. И.а К.а, която получава несъвместими с живота травми и на 03.10.2021 г.
1
настъпва летален изход. След процесното ПТП, С. И.а К.а е откарана от
ЦСМП и е настанена в Клиника по неврохирургия към УБАЛ „Д-р Г.
Странски" Плевен с диагноза - черепно мозъчна травма, където на 03.10.2021
г. почива. Ищецът твърди, че водачът лек автомобил марка ******, с рег. №
******* Г. Д. Г. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП. За произшествието е съставен Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица № 316000-39130, образувано е досъдебно
производство под ЗМ № 204 от 01.10.2021 г. по описа на ОД на МВР - Плевен,
като по случая има и влязла в сила Присъда № 5/15.03.2024 г. по НОХД №
579/2022 г. по описа на ПлОС.
Ищецът твърди, че причина за настъпването на ПТП-то са допуснатите
от водача на лек автомобил марка ******, с рег. № ******* нарушения на
правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били
налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за
безопасно движение по пътищата, като същият е нарушил чл.20 ал.2 от ЗДвП,
чл.36 ал.2 от ЗДвП, чл.16 от ЗДвП, чл.19 ал.1, ал.2 и ал.4 от ЗДвП.
В исковата молба се посочва, че за увреждащия лек автомобил марка
******, с рег. № ******* има сключена застраховка ГО със ЗД „Бул Инс" АД,
валидна към момента на ПТП-то /до 10.08.2022 г./ с полица №
BG/02/121002326869, което ангажира отговорността на ЗД „Бул Инс" АД за
обезщетение на причинените вследствие на ПТП-то неимуществени и
имуществени вреди.
Ищецът твърди, че настъпилото събитие, неговата противоправност и
виновност на дееца за безспорно доказани, както и е доказано наличието на
гражданска отговорност, попадаща в покритието по чл.493, ал.1 вр. чл.477,
ал.1 от КЗ.
Ищецът твърди, че съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ е предявил
претенцията си за заплащане на обезщетение пред ЗД „Бул Инс" АД, получена
от застрахователя на 12.08.2024 г. и е представил заверени всички документи,
с които разполага. По случая е образувана щета, по която към настоящия
момент ответникът не е изплатил застрахователно обезщетение.
Ищецът твърди, че смъртта на майка му С. И.а К.а е била внезапна, а
болката от загубата й непреодолима. Тя е имала прекрасни отношения с всеки
член от семейството и е поддържала ежедневна връзка с тях. Твърди, че в
2
резултат на внезапната трагедия е в изключително тежко емоционално
състояние, което е допринесло за цялостното влошаване на физическото и
психическото му състояние, непрестанно плачене, тревожност, които
продължава да преживява и към момента. Изживява стрес, потиснатост,
безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, безсилие пред
обстоятелствата и усещането за разрив в отношенията с другите и живота,
като цяло. След инцидента страда от безсъние, безпокойство, а всеки спомен и
снимка с майка му предизвиква у него болка. Изключително тежко понася
загубата на своята майка, починала така нелепо и неочаквано на пешеходна
пътека, като въпреки лошите прогнози на лекарите, той и семейството му са
имали надежда, че майка му ще се оправи. Ищецът твърди, че майка му е била
опора за семейството си и инцидентът е оставил дълбока душевна празнота,
която никой и нищо не може да запълни. Емоционално е опустошен, а болката
от загубата на майка му всеки изминал ден става все по- голяма. Ритъмът му
на живот е променен и изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба.
Ищецът посочва, че без съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на
дните си. Тази болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот
няма еквивалент. Моралните му страдания и претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще го съпътстват през
целия живот.
Според ищеца, причинените неудобства и страдания следва да бъдат
компенсирани, като посочва, че паричното обезщетение няма да замести
загубата на майка му, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди,
което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне
някакво, макар и минимално заличаване на неблагоприятните последици от
процесното ПТП.
Ищецът моли съда, да осъди ЗД „Бул Инс" АД да му заплати
обезщетение в размер на 200 000,00 лв. за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки, страдания и психически стрес по повод
смъртта на майка му С. К.а при процесното ПТП, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 12.08.2024г. до окончателното изплащане.
Претендира направените по делото разноски и адвокатски хонорар на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, като моли, настоящата искова молба да бъде
приета за списък на разноски.
3
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********,
представлявано от С. П. и К. К. чрез пълномощника им – адв. Ал. И.,
преупълномощен от адв. М. Г.. Ответникът посочва, че ако присъдата по
НОХД № 579/2022 г. на ПлОС е влязла в сила, не оспорва фактите по чл.300 от
ГПК относно извършено ли е деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Доколкото в случая се касае за резултатно
престъпление, ответникът не оспорва причинната връзка между смъртта на С.
И.а К.а и процесното ПТП. Посочва, че вредата, като елемент от фактическия
състав на деликта, подлежи на пълно доказване от насрещната страна.
Ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност на
предявения иск за главница и лихва.
Според ответника, исковата претенция на ищеца Р. Р. К. е прекомерна и
не отговаря на икономическата конюнктура и вредата. Ответникът оспорва
иска по размер, като счита, че претендираната сума е прекомерно завишена и
не отговоря установеното от съдебната практика като справедлив размер на
обезщетението за подобен род вреди, както и на критериите, изведени в
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд. Ответникът
посочва, че пострадалата С. К.а е била на 82 години към датата на настъпване
на ПТП - възраст, която надвишава средната продължителност на живота за
жените в България, каквато според официалната статистика към този период е
около 78 години. Съгласно т.II от посоченото Постановление, именно
възрастта на починалото лице е основен критерий при индивидуализацията на
дължимото обезщетение, като напредналата възраст предполага по-нисък
размер на компенсацията. От друга страна, ищецът - неин син е бил на 56
години към същия момент, с вече изграден самостоятелен живот, което
предполага известна емоционална отдалеченост и ограничено ежедневно
общуване, а не силна зависимост. Според ответника, твърдението, че след
ПТП-то ищецът е „подчинил целия си живот на смъртта на майка си"
изглежда житейски и психологически неправдоподобно, особено предвид
възрастта му, както и вероятността той самият да има деца и внуци, които
нормално биха били негов емоционален център. Посочва, че липсата на
доказателства за интензивен семеен, икономически или емоционален контакт
между ищеца и неговата възрастна майка изключва възможността да се
присъди обезщетение в завишен размер. Общественото положение, което
4
също е посочено като релевантен критерий в ППВС № 4/1968 г. не сочи на
каквато и да е специфична зависимост или изключителна близост, която би
наложила отклонение от обичайния размер на присъжданите суми.
Ответникът се позовава и на сравнителен анализ с европейската
практика досежно размерите на присъжданите обезщетения за неимуществени
вреди, вкл. при загуба на близък. Посочва, че в България липсва нормативно
установен лимит на обезщетенията по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност", което води до значителни отклонения и
дисбаланси. Счита, че ако настоящата претенция бъде доказана по основание,
следва да бъде уважена само в значително редуциран размер, съобразен с
реалната връзка между страните, възрастта на починалата, съдебната практика
в страната и в ЕС, както и с финансовите и структурни особености на
застрахователния пазар в България.
По приложението на чл.52 от ЗЗД, ответникът посочва, че са налице
задължителни за съдилищата указания, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити
с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, според които понятието
„справедливост" в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е винаги свързано
с преценка на редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. За
да се определи справедлив размер на обезщетението за претърпените от
деликт страдания при смърт на близък от съществено значение са критериите
относно съществуващите приживе отношения между пострадалия и лицето,
което търси обезщетение за неимуществени вреди, интензитета и
продължителността на накърняване на психичната му сфера, както и
икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането,
обосноваваща обществено оправданата мярка за справедливост, като за случаи
на телесни травми следва да се обсъдят характерът на увреждането,
извършени ли са медицински манипулации и какви, срока на възстановяване,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и пр. Лимитите на застрахователно
покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите следва да се имат предвид само като ориентир за
конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането,
без да представляват самостоятелен критерий за размера на обезщетението.
Релевантните обстоятелства следва не само да се изброят, но и да бъдат
5
обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност, за да бъде обоснован размерът
на обезщетението.
Ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на
пострадалата С. И.а К.а, загинала при процесното ПТП. Твърди, че макар
инцидентът формално да е настъпил в района на пешеходна пътека, в случая
не намира приложение презумпцията на чл.119 ал.5 от ЗДвП, тъй като от
събраните по делото доказателства се установява, че той не е нарушил
правилата за движение и не се е движил с превишена скорост, което не
изключва съпричиняване от страна на пострадалата. Напротив, поведението
на самата пострадала, макар да е предприела пресичане в обхвата на
пешеходна пътека, е съществено рисково, като същата не се е съобразила с
посоката и скоростта на приближаващото се МПС, обективно е възприемала
опасност, която при проявена нормална дължима грижа би следвало да отчете.
Въпреки видимата опасност, пострадалата не е предприела каквито и да било
действия за съхраняване на живота и здравето си, което показва липса на
необходимото внимание и отговорност. Принципът за закрила на уязвимите
участници в движението не освобождава самите тях от задължението да пазят
собствения си живот, а в случая поведението й е демонстрация на небрежност
и подценяване на опасността. Според ответника, поведението на пострадалата
не просто нарушава нормите на чл.32, чл.113 и чл.114 от ЗДвП, но и я поставя
в състояние на превишен спрямо нормалния риск, което по аргумент от ППВС
№ 17/1963 г., т.7 е основание за намаляване на дължимото обезщетение.
Ответникът прави искане, да бъде прието, че е налице съпричиняване от
страна на С. И.а К.а при определяне на размера на дължимото обезщетение и
да го редуцира в значителна степен, съобразно конкретните фактически
обстоятелства и приложимата съдебна практика.
В срока по чл.372 от ГПК не е постъпила допълнителна искова молба от
ищеца Р. Р. К..
С Определение № 293/19.06.2025 г., постановено по т.д. № 70/2025 г. по
описа на ПлОС, съдът е изготвил проекто-доклад по делото по реда на чл.374
ал.1 и ал.2 от ГПК вр. чл.377 от ГПК вр. чл.146 ал.1 от ГПК и е насочил
делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
В съдебно заседание, ищецът Р. Р. К. се явява лично и с процесуалните
си представители – адв. В. П. от ПлАК и адв. И. М. от ПлАК, които молят, да
6
бъде уважена изцяло претенцията на ищеца. Претендират направените
разноски по делото. Представят писмена защита.
В съдебно заседание, ответникът ЗК „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ********* не
се представлява. В постъпила молба, пълномощникът – адв. А. И. моли, да
бъде отхвърлен предявеният иск, евентуално да не бъде уважен в пълния му
размер. Претендира направените разноски по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещаната страна.
Окръжният съд, като прецени доводите, изложени от страните и
доказателствата по делото, намира за установено следното:
Предявеният осъдителен иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Разгледан по същество, същият е частично основателен.
По делото е прието за безспорно установено, че на 01.10.2021 г. около
08.35 ч. в гр. Плевен при управление на МПС – лек автомобил марка ******, с
рег. № *******, движейки се по ул. „******“, при извършване на маневра
„завой наляво“ и навлизане в кръстовище, образувано от ул. *************,
срещу читалище „Извор“, водачът на лек автомобил марка ******, с рег. №
******* - Г. Д. Г. нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката С. И.а К.а от гр. Плевен, ЕГН **********, която в този момент се
намирала на пешеходна пътека на ул. „*********“ и пресичала в посока
читалище „Извор“. За произшествието е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 316000-39130, образувано е досъдебно
производство под ЗМ № 204 от 01.10.2021 г. по описа на ОД на МВР –
Плевен. Досъдебното производство е приключило с внесен обвинителен акт,
въз основа на който е образувано НОХД № 579/2022 г. по описа на ПлОС,
приключило с влязла в сила Присъда № 5/15.03.2024 г.
По делото е безспорно установено, че към момента на настъпване на
събитието, виновният водач, управлявал лек автомобил марка ******, с рег. №
******* е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното ЗД „Бул Инс" АД, валидна към момента на
ПТП-то /до 10.08.2022 г./ с полица № BG/02/121002326869, с която се покрива
отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.
Ищецът е предявил претенция, съгласно чл.380 от КЗ, получена от
7
ответното застрахователно дружество на 12.08.2024 г., по която липсва
произнасяне от страна на застрахователя, след изтичане на законоустановения
тримесечен срок.
Със сключването на застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за лек автомобил марка ******, с рег. № *******, ответното
дружество е покрило при условията на чл.493 от КЗ отговорността на
застрахованото лице по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ и в този смисъл, ищецът
Р. Р. К. има качеството на увредено лице по смисъла на чл.477 ал.3 от КЗ.
Във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-39130/10.11.2021
г. Образувано е досъдебно производство под ЗМ № 204 от 01.10.2021 г. по
описа на ОД на МВР – Плевен. Досъдебното производство е приключило с
внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 579/2022
г. по описа на ПлОС. С влязла в сила Присъда № 5/15.03.2024 г. постановена
по НОХД № 579/2022 г. по описа на ПлОС, подсъдимият Г. Д. Г. е признат за
виновен в това, че на 01.10.2021 г. около 08.35 ч. в гр. Плевен при управление
на МПС – лек автомобил марка ******, с рег. № *******, движейки се по ул.
„******“, при извършване на маневра „завой наляво“ и навлизане в
кръстовище, образувано от ул. *************, срещу читалище „Извор“,
водачът на лек автомобил марка ******, с рег. № ******* - Г. Д. Г. нарушил
правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП и по
непредпазливост причинил смъртта на пешеходката С. И.а К.а от гр. Плевен,
ЕГН **********, която в този момент се намирала на пешеходна пътека на ул.
„*********“ и пресичала в посока читалище „Извор“, поради което и на
основание чл.343 ал.3 алт. Последна, б.“б“ предл. първо вр. ал.1 б.“в“ вр.
чл.342 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на лишаване от свобода за
срок от две години, като на основание чл.66 от НК изтърпяването на
наказанието е отложено с тригодишен изпитателен срок. На основание чл.343г
вр. чл.37 от НК подсъдимият Г. Д. Г. е лишен от право да управлява МПС за
срок от две години.
Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл.380 от КЗ. Задължителната застраховка „Гражданска
8
отговорност“ на автомобилистите, чл.498 ал.3 от КЗ предвижда, че увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното
или изплатеното обезщетение.
С оглед направените оспорвания от ответника в писмения отговор,
спорни по делото са въпросите досежно размера на обезщетението за
причинени неимуществени вреди, както и налице ли е съпричиняване от
страна на пострадалата.
За изясняване на делото от фактическа страна са приети писмени
доказателства, събрани са гласни доказателства, като са изслушани свидетели,
както и са допуснати и назначени съдебно-медицинска експертиза, съдебно-
психиатрична експертиза и съдебна автотехническа експертиза.
Като свидетели по делото са разпитани Г. Д. Г., Н. Т. И.а и Т. К. Д.а.
От показанията на свидетеля Г. Д. Г., който е водач на лекия автомобил
марка ******, с рег. № ******* се установява, че за него това е била много
неприятна ситуация, вследствие на която е претърпял сериозна сърдечна
операция. Свидетелят си спомня, че се е движел около сладкарница „Космос“,
видял е пешеходеца, спрял е и не го е ударил, но вещите лица са доказали
обратното. Според свидетеля, няма никакви последствия по пострадалата,
като същата е починала, но не от удара. Твърди, че жената е паднала и си е
ударила главата, но не е имало никакво съприкосновение с неговия автомобил.
В показанията си, свидетелката Н. Т. И.А, която е съседка на ищеца и
пострадалата и са били близки семейства с родителите на ищеца твърди, че
отношенията между ищеца Р. К. и пострадалата С. К.а, която е негова майка са
били сърдечни, обичали са се, никога не е имало викане и каране. Ищецът е
живеел в едно домакинство с майка си. Когато е видяла ищеца, след
инцидента, свидетелката твърди, че той е бил много умислен и тъжен,
подтиснат, много притеснен и стресиран. Свидетелката твърди, че към
настоящия момент има промяна при ищеца, като посочва, че той по-рядко се
спира да разговарят, по-затворен е и по-замислен. Твърди, че починалата С.
К.а е помагала на сина за гледането на внука й – син на Р.. Свидетелката
посочва, че ищецът има син, който е студент в гр. София, а за Р. знае, че
работи в автосервиз. Твърди, че ищецът винаги е полагал грижи за майка си,
9
без значение дали е имала нужда или не, помагали са си взаимно. Според
свидетелката отношенията между ищеца и неговата майка са били на взаимно
уважение, ежедневни контакти и всичко, което е свързано с отношенията
между майка и син.
От показанията на свидетелката Т. К. Д.А, която се познава с ищеца и
неговата майка отпреди 35-40 години се установява, че отношенията между
тях са били великолепни. Първо пострадалата С. К.а се е грижела за сина си и
за внука си, а след това те са започнали да се грижат за нея. Свидетелката
посочва, че ищеца и пострадалата са живеели в едно домакинство и са
полагали грижи един за друг. Твърди, че след приемането на пострадалата в
Бърза помощ, ищецът е бил през цялото време до нея, като той и неговия син
са се грижили постоянно за нея. Свидетелката твърди, че след като е разбрал,
че майка му е починала, ищецът е станал по-затворен. Твърди, че към
настоящия момент той не е същият, който е бил преди инцидента. Твърди, че
освен емоционалната подкрепа помежду им, приживе винаги са се грижели
един за друг. Посочва, че ищецът има син, който в момента работи и живее в
гр. София. Посочва, че ищецът работи като диагностик във фирма за ремонт
на автомобили. Твърди, че ищецът постоянно е полагал грижи за майка си, но
тя е била жизнена, излизала е, разхождала се е, самообслужвала се е, като не е
имала някаква специална или специфична нужда от грижи. Според
свидетелката, отношенията им са били нормални за тази възраст, грижели са
се един за друг, без да са зависими помежду си. Свидетелката заявява, че Р. й е
споделял, че майка му му липсва и често си спомня детайли от техния живот.
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. П. Д.,
което съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че при огледа и аутопсията на
трупа на С. И.а К.а на 82 години са били установени следните травматични
увреждания; черепно-мозъчна травма изразяваща се в излив на кръв под
меката мозъчна обвивка (субарахноидален хематом), излив на кръв в
страничните мозъчни стомахчета (интравентрикуларен хематом), тежки
мозъчни контузии с последващ мозъчен оток, довел по късно до т.н. „мозъчно
размекчение“ (некроза, размекване, загиване, загниване) на мозъчния
паренхим, масивни кръвонасядайия и натрупване на кръв и мастни капки в
деколман (джоб) между костите на черепния покрив и скалпа, малко
10
повърхностно охлузване по кожата на дясно бедро на височина 62 см. от
петата, кръвонасядане (насиняване) на лявото рамо. Причината за смъртта на
С. И.а К.а е тежка черепно-мозъчна травма, довела до масивни мозъчни
контузии и вътречерепни кръвоизливи, усложнени е мозъчен оток и
последващо локално мозъчно размекчение (размекване, загиване, загниване,
некроза) на мозъчния паренхим или т.н. „мозъчна смърт“. Уврежданията са
резултат от тъпи травми. Механизмът на тяхното причиняване добре може да
бъде обяснен с обстановката на ПТП- блъскане на тялото в областта на
долните крайници на височина 62 сантиметра от петата, последващо падане и
удар на дясната тилна част на главата върху настилката (твърда широка плоска
повърхност). Уврежданията на мозъка в лявата челно- слепоочна част са
получени по механизъма на „противоудара“. Според вещото лице е налице
пряка причинно-следствена връзка между първоначално причинените травми
(черепно-мозъчната травма), усложненията (мозъчен оток, мозъчна компресия
и мозъчно размекчение).
По делото е изслушано заключението по допусната и назначена съдебна
автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. В. Т. И., което
съдът възприема, като компетентно и безпристрастно изготвено. От
заключението на вещото лице се установява, че произшествието се състои в
удар между лек автомобил ****** с peг. № ********** и пешеходката С. И.а
К.а, което е станало по следния механизъм: На 01.10.2021 г., в гр. Плевен,
водачът на лек автомобил ****** с peг. № ********** при реализиране на
маневра "завой на ляво" на кръстовище от ул. „******" към ул. „*********,
непосредствено преди момента на контакт с пешеходката се е движил със
скорост от 15,26 км/час. В същото време, пешеходката С. И.а К.а се е движила
по източния тротоар на ул. „*********" и е реализирала косо движение към
пешеходната пътека в посока от изток към запад. Според вещото лице, водачът
на процесния лек автомобил ****** с peг. № ********** е имал техническа
възможност да предотврати ПТП-то. Този водач е реализирал промяна на
направлението на управляваното от него МПС в дъга на ляв завой, като е
навлезнал в насрещната пътна лента на ул. "*********" в гр. Плевен, по която
в посока отляво надясно за МПС се е движила пострадалата пешеходка С. И.а
К.а. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да осъществи
промяна на направлението на МПС-то и да реализира ляв завой в полагащата
му се дясна пътна лента на ул. „*********", при което на достатъчно
11
разстояние да възприеме пешеходката, като местонахождение и посока, да
реализира предхождащо закъснително движение, да спре преди нейната
траектория, да я пропусне и предотврати ПТП-то. Причините за
предотвратяване на ПТП са комплексни. От една страна, те са свързани с
действия (бездействия) от водача на лекия автомобил с органите за
управление (скоростен лост, педал на спирачката и най-вече с кормилния кръг
на волана), чрез които е реализирана промяна на направлението и
осъществяване на ляв завой от ул. "******" към ул. "*********", като е
навлезнал в насрещната пътна лента на последната улица. От друга страна,
пешеходката е реализирала косо пресичане от източния тротоар на ул.
„*********" към пешеходната пътека, като към момента, в който е имала
техническа възможност да възприеме промяната на направлението на лекия
автомобил в насрещната пътна лента на ул. „********"е продължила
постъпателното си движение, а не се е установила в покой, за да пропусне
МПС-то и предотврати ПТП-то. Пешеходката е имала техническа възможност
да възприеме процесния автомобил марка ****** с peг. № **********, да се
позиционира в покой, да пропусне МПС-то и да предотврати ПТП-то.
По делото, като писмени доказателства са представени заверени копия
от Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 316000-
39130/10.11.2021 г. на сектор „ПП" при ОД на МВР – Плевен, Присъда №
5/15.03.2024 г., постановена по НОХД № 579/2022 г. по описа на ПлОС и
Застрахователна претенция от Р. Р. К. по реда на чл.380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ върху
ищеца лежи доказателствената тежест да установи противоправно поведение
от страна на делинквента, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
вина /която се презюмира/, наличие на валидно застрахователно
правоотношение между делинквента и застрахователното дружество по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и настъпване на
застрахователно събитие, като юридически факт, пораждаш отговорността на
застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди
произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие –
12
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди при същите условия, при които отговаря самия
причинител на вредите. По делото не е спорно наличието към датата на
процесното ПТП на валидно застрахователно правоотношение между
причинителя на вредата и ответното дружество по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл.413 от
НПК и чл.300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение. В този смисъл, не се нуждае от доказване, а и
съдът е обвързан да приеме установеното с влязлата в сила Присъда №
5/15.03.2024 г. постановена по НОХД № 579/2022 г. по описа на ПлОС, с която
подсъдимият Г. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 01.10.2021 г. около
08.35 ч. в гр. Плевен при управление на МПС – лек автомобил марка ******, с
рег. № *******, движейки се по ул. „******“, при извършване на маневра
„завой наляво“ и навлизане в кръстовище, образувано от ул. *************,
срещу читалище „Извор“, водачът на лек автомобил марка ******, с рег. №
******* - Г. Д. Г. нарушил правилата за движение по пътищата,
регламентирани в ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на
пешеходката С. И.а К.а от гр. Плевен, ЕГН **********, която в този момент се
намирала на пешеходна пътека на ул. „*********“ и пресичала в посока
читалище „Извор“, поради което и на основание чл.343 ал.3 алт. Последна,
б.“б“ предл. първо вр. ал.1 б.“в“ вр. чл.342 ал.1 от НК вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК е
осъден на лишаване от свобода за срок от две години, като на основание чл.66
от НК изтърпяването на наказанието е отложено с тригодишен изпитателен
срок. На основание чл.343г вр. чл.37 от НК подсъдимият Г. Д. Г. е лишен от
право да управлява МПС за срок от две години.
Поради това, в случая, не се налага изследването на въпросите дали е
13
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, а се
приема установеното в проведеното наказателно производство.
На следващо място, от доказателствата по делото е установено, че към
момента на настъпване на процесното ПТП, отговорността за вреди, свързани
с притежаването и използването на лекия автомобил марка ******, с рег. №
******* е била покрита от ответното дружество, по силата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в
Застрахователна полица № BG/02/121002326869 със срок на валидност до
10.08.2022 г. Налице е и съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 316000-39130/10.11.2021 г. на сектор „ПП" при ОД на МВР – Плевен.
В случая е налице застрахователно събитие, т.е. събитие, настъпило със
застрахования през застрахователния срок, което, съобразно покритите
рискове по договора, води до изплащане на застрахователна сума –
обезщетение.
Поради това, съдът приема, че деянието на водача на лекия автомобил
марка ******, с рег. № ******* осъществява всички признаци /обективни и
субективни/ на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД. Следователно,
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите следва да бъде ангажирана на основание чл.432 ал.1 от КЗ.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съдът се ръководи от принципите на справедливостта. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД
– по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
„справедливост“ по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие. То е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
размера на обезщетението.
При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения,
общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия,
който търси обезщетение за неимуществени вреди. Посочената задължителна
за съдилищата практика е доразвита в редица постановени по реда на чл. 290
14
ГПК решения на ВКС - решение № 242 /12.01.2017 г. на ВКС по т. д. №
3319/2015 г., II т. о., ТК, решение № 15 /19.02.2020 г. на ВКС по т.д. №
146/2019 г. , II т. о., ТК, решение № 50041 от 7.02.2023 г. на ВКС по т. д. №
915/2022 г., II т. о., ТК и много други, в които е прието, че правилното
прилагане на чл.52 от ЗЗД при определяне на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди от причинена в резултат на деликт смърт, в хипотезата
на предявен пряк иск срещу застраховател, е обусловено от съобразяване на
указаните в посочените решения общи критерии – датата и обстоятелствата,
при които е настъпила смъртта, възрастта и общественото положение на
починалия, степента на родствена близост между пострадалия и лицето, което
претендира обезщетение, действителното съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения,
интензитета и продължителността на психическите страдания, както и
общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на
самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в
страната към датата на смъртта, а като ориентир за последните – нивата на
застрахователно покритие към същия момент, макар последните да нямат
самостоятелно значение, както и следва да бъдат съобразени и обичайно
присъжданите обезщетения в аналогични случаи.
Специфичното при неимуществените вреди, причинени от смъртта на
близък е, че те имат много по-дълго проявление. При определяне дължимия
размер следва да се отчитат не само наличните вреди, а и това трайно
проявление във времето, което до голяма степен оставя непрежалима следа в
целия живот на пострадалите. Следва да се отчете, че претърпените болки и
страдания от загубата на близък човек са изключително интензивни, както на
емоционално ниво, така и от гледна точка на подкрепа, грижи и внимание.
Следва да се има предвид, че смъртта поставя край на живота, като най-
висшето човешко благо, което прави вредите от настъпването й невъзвратими
и най-големи, поради което обезщетението за това житейско събитие следва
да се определи в размер, по-висок от този, за претърпени неимуществени
вреди от телесни повреди.
В настоящия случай, съдът взе предвид, че се касае за жена на 82-
годишна възраст, която е била жизнена и не е имала нужда от специфични
грижи, като няма данни при същата да са налице тежки заболявания. Ищецът
е рождено дете на починалата С. К.а, като между тях са съществували
15
отношения на разбирателство, уважение, взаимна грижа и подкрепа.
Характерът и тежестта на вредите, търпени от ищеца се установяват от
събраните гласни доказателства, от които е видно, че след смъртта на майка
си, ищецът Р. Р. К. е бил тъжен, подтиснат, притеснен и стресиран, като към
настоящия момент той по-рядко се спира да разговаря, по-затворен е и по-
замислен. Съдът взе предвид свидетелските показания, от които се
установява, че ищецът и починалата С. К.а – негова майка са били в много
близки отношения, живеели са в едно домакинство, имали са ежедневни
контакти и са се грижели един за друг. Отношенията им са били нормални за
тази възраст, грижели са се един за друг, без да са зависими помежду си. С
оглед установените конкретни обстоятелства за близостта и обичта помежду
им, за грижите, които полагат един за друг е нормално и житейски логично
ищецът да изживее тежко нелепата и внезапна загуба на майка си. По делото,
обаче, няма данни за интензитет и продължителност на претърпените болки и
страдания от ищеца, извън обичайните за такива случаи. Независимо от
твърденията, че ищецът и неговата майка са живеели в едно домакинство,
което безспорно предполага ежедневно общуване, не може да се приеме, че
пострадалата е била зависима от грижите на сина си, доколкото се установи,
че същата е била жизнена, излизала е, разхождала се е, самообслужвала се е,
като не е имала някаква специална или специфична нужда от грижи. Няма
данни ищецът да е бил зависим финансово от своята майка, както и няма
данни да е нарушен ритъма му на живот, след нейната смърт. Ищецът не
ангажира писмени доказателства, от които да се установява влошено
здравословно състояние, след инцидента, както и към настоящия момент.
Няма данни за изключително тежко емоционално състояние на ищеца, което
да е довело до цялостно влошаване на физическото и психическото му
състояние, което продължава и към момента. Ищецът не ангажира
доказателства и в този смисъл, по делото няма данни и не е доказано да е
налице нарушение на психичното му здраве, а и съдът няма специалните
знания, както и разпитаните по делото свидетели, за да установи такова
заболяване, т.е. по делото не се установява разстройство на здравето,
надхвърлящо нормално психологичните преживявания на скръб, вследствие
на настъпилата смърт на С. К.а - майка на ищеца.
Предвид изложеното, като син на починалата С. К.а, ищецът се ползва
от право на обезщетение за неимуществени вреди, тъй като поради естеството
16
на съществувала житейска връзка е логично да се предполага, че в
продължителен период от време търпи значителни по степен морални болки и
страдания от загубата й, но от събраните по делото доказателства не може да
направи извод за твърдяните от него изключителни по интензитет болки и
страдания, обосноваващи обезщетение в размера претендиран в исковата
молба.
По възражението на ответното дружество за съпричиняване, следва да
се отбележи, че съгласно чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за вредите,
причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат. Следователно, релевантен за
съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно
установен принос на последния, без който не би се стигнало до вредоносен
резултат, наред с проявеното неправомерно поведение от страна на виновния
за непозволеното увреждане. Обективният характер на съпричиняването е
признат изрично от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г. – т.7, което има
характер на задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 от
ГПК. С цитираното постановление Пленумът на Върховния съд е приел със
задължителна за съдилищата в Република България сила, че обезщетението за
вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият пострадал е
допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено наличието
на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен резултат,
а не и на вина.
Възражението за съпричиняване, в случая, се основава на твърдение на
ответника за нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на
пострадалата С. К.а, като се посочва, че макар инцидентът формално да е
настъпил в района на пешеходна пътека, в случая не намира приложение
презумпцията на чл.119 ал.5 от ЗДвП, тъй като водачът на лекия автомобил не
е нарушил правилата за движение и не се е движил с превишена скорост, което
не изключва съпричиняване от страна на пострадалата. Посочва, че принципът
за закрила на уязвимите участници в движението не освобождава самите тях
от задължението да пазят собствения си живот, а в случая, поведението на
пострадалата е демонстрация на небрежност и подценяване на опасността.
Съдът намира възражението на ответното дружество за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата за неоснователно.
17
Съгласно ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк. д. № 2/2016 г., ОСНК на ВКС,
наличието на пешеходна пътека сигнализира възможната опасност на пътя,
поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. В
случая, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да
осъществи промяна на направлението на МПС-то и да реализира ляв завой в
полагащата му се дясна пътна лента на ул. „*********", при което на
достатъчно разстояние да възприеме пешеходката, като местонахождение и
посока, да реализира предхождащо закъснително движение, да спре преди
нейната траектория, да я пропусне и предотврати ПТП-то.
Също според посоченото тълкувателно решение правото на пешеходеца
при пресичане на пътното платно е абсолютно на специално очертана или
неочертана с марК.ка, но сигнализирана с пътен знак пешеходна пътека,
какъвто е настоящия случай, като това право се упражнява при спазване
правилата на чл. 113 и чл. 114 ЗДвП.
Съгласно чл.113 ал.1 т.1 от ЗДвП при пресичане на платното за
движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки и
преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с разстоянията до
приближаващите се пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 114, т. 1
ЗДвП забранява на пешеходците да навлизат внезапно на платното за
движение. Доказателства в настоящото производство за поведение на
пострадалата в нарушение на тези разпоредби не са ангажирани, в частност
внезапно да е излязла на пешеходната пътека.
Независимо от изменението на разпоредбата на чл.116 от ЗДвП,
действаща към настоящия момент, която не включва „престарели хора“,
следва да се посочи, че към датата на процесното ПТП, същата разпоредбата е
предвиждала засилена защита на определени категории пешеходци, в т.ч. и
престарели хора. Закрилата им е всеобхватна и не се влияе от спецификата на
правилата за пресичане по пешеходна пътека, валидни за останалите
пешеходци. В тези случаи, водачът не може да повдига възражение за
съпричиняване, дори и такива лица да не са съобразили приближаването му и
да са пресекли внезапно пешеходната пътека /ТР № 2/22.12.2016 г. по тълк. д.
№ 2/2016 г., ОСНК на ВКС/. Към деня на произшествието пострадалата е била
на 82 г. и според съда попада в категорията лица, ползващи се от засилената
законова защита по чл.116 ЗДвП /в сила към датата на процесното ПТП/.
18
Съдът не споделя доводите на ответника досежно обстоятелството, че
водачът на лекия автомобил не се е движил с превишена скорост, доколкото е
налице техническо изискване към същия да се движи със скорост, с която би
могъл да спре в зоната на неговата видимост.
По изложените съображения съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за съпричиняване, поради което не е налице
основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
Съобразявайки така установените обстоятелства и конкретните
икономически условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие, съдът намира, че в конкретния случай
справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД обезщетение за понесените от ищеца
неимуществени вреди е в размер на 130 000,00 лв., която сума е съобразена
със социално-икономическата обстановка към датата на настъпване на
процесното ПТП – 01.10.2021 г., когато минималната работна заплата в
страната е била 650,00 лв., а лимитът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно чл.492 от КЗ е в размер на
10 420 000 лв. за неимуществени и имуществени вреди, вследствие на телесно
увреждане или смърт за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите.
Освен посочените обстоятелствата, относими при определяне на
справедливия размер на неимуществените вреди, съдът съобрази и практиката
на ВКС и съдилищата в РБ по аналогични случаи, като счита, че същата
представлява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл.429 ал.2 т.2 от КЗ /по
аргумент от чл.493 ал.1 т.5 от КЗ/, т.е. застрахователят отговаря за лихвата за
забава, когато застрахованият отговаря за нея пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД. Въпреки
това, в чл.429 ал.3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал.2 т.2, за които той отговаря пред увреденото лице се
заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума. В този
случай, от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването на застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430 ал.1 т.2 от КЗ
19
или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна, т.е. отговорността
на прекия причинител за лихви, считано от датата на непозволеното
увреждане съществува, но същата /по силата на КЗ/ се поема от застрахователя
от един по-късен момент, в който му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие. Не е налице законова възможност в тежест на
застрахователя да се възложат и лихвите за времето от увреждането до
уведомяването му за това.
Във връзка с горното, по делото безспорно е установено, че ищецът е
отправил претенция пред застрахователя за заплащане на обезщетение по
повод процесното ПТП, получена от ответното дружество ЗД „БУЛ ИНС“ АД
на 12.08.2024 г., респективно не се установи друга по-ранна дата, на която
застрахованият да е уведомил застрахователя – ответник. Ето защо,
единственият доказан момент, в който на застрахователя му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие е 12.08.2024 г., която
дата следва да се приеме за датата, от която тече законната лихва за забава
върху присъденото обезщетение.
Досежно възражението на ответника за изтекла погасителна давност,
съдът намира същото за неоснователно. Претенцията на ищеца е на деликтно
основание и в този смисъл, приложима е разпоредбата на чл.110 от ЗЗД, т.е.
вземането се погасява с изтичане на петгодишна давност. В случая,
неприложима е разпоредбата на чл.111 от ЗЗД, доколкото чл.112 ал.2 от ЗЗД
предвижда, че тригодишната давност не се прилага за вземания за непозволено
увреждане, какъвто е настоящия случай.
Предвид изложеното, следва да бъде осъден на основание чл.432 ал.1 от
КЗ вр. чл.86 от ЗЗД ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ
ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
*************** да заплати на Р. Р. К., ЕГН **********, от гр. **********
сумата от 130 000,00 лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания и психически стрес от смъртта на майка му
С. К.а, вследствие ПТП, настъпило на 01.10.2021 г. по вина на застрахован по
Задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при
ответното дружество, обективирана в Застрахователна полица №
20
BG/02/121002326869, ведно със законната лихва, считано от 12.08.2024 г. до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата до претендираната
сума от 200 000,00 лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК
********* следва да бъде осъден да заплати в полза на Пл.ОС държавна такса
върху уважената част от предявения иск в размер на 5200,00 лв., тъй като
ищецът е освободен от заплащане на такси по делото.
По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение. По делото са
представени пълномощни за адв. В. П. и адв. И. М., както и Договор за правна
защита и съдействие за адв. И. М., като се претендира възнаграждение за
осъществена безплатна защита и процесуално представителство на основание
чл.38 ал.1 т.3 от ЗА. В рамките на един съдебен процес ищецът е учредил
мандат за процесуално представителство на двама адвокати, всеки един от
които се е съгласил да предостави безплатна правна помощ в една конкретна
хипотеза от визираните в т.1–3 на чл.38 ал. 1 от ЗАдв – представителство на
материално затруднено лице. Съгласно приложимата по аналогия разпоредба
на чл.78 ал.1 от ГПК, според която при уважаване на иска се дължат разноски
на насрещната страна за един адвокат, в случаите на безплатно процесуално
представителство, съдът следва да присъди възнаграждение по чл.38 ал.2 от
ЗАдв на един от адвокатите, съгласили се да осъществят процесуално
представителство. В зависимост от множество конкретни обстоятелства,
адвокатът, който има право да му се присъди възнаграждение, би могъл да
бъде напр. първият упълномощен адвокат, (всеки следващ адвокат следва да е
наясно, че не му се дължи адвокатско възнаграждение), или на адвоката, който
е извършил съществената част от процесуалните действия (напр. ако първият
адвокат се е отказал от представителството в начална фаза на процеса) и т. н.
Независимо, че при осъществено съвместно процесуално представителство,
какъвто е настоящия случай, поначало с въпроса на кого от адвокатите, според
вътрешните им отношения, следва да се присъди адвокатско възнаграждение
по чл.38 ал.2 от ЗАдв, не би следвало да се занимава съда, той може да зачете
уговорката между тези лица, когато такава е обявена по делото. В настоящия
казус, единствената уговорка, доведена до знанието на съда е сключването с
адвокатите на представените договори, въз основа на които е образувано
делото и по силата на които са извършвани в хода на процеса множество
21
съвместни процесуални действия.
При това положение, съдът счита, че следва да бъде определено
възнаграждение за един адвокат, което да бъде разделено между двамата
процесуални представители. Зачитайки Решение на Съда на Европейския съюз
от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено
от Софийски районен съд /задължително за съдилищата на осн. чл.633 от
ГПК/ и правната и фактическа сложност на делото, съдът счита, че в случая
възнаграждението за един адвокат следва да бъде определено в размер 9800,00
лв. Същото следва да де раздели между двамата адвокати, като им се присъди
възнаграждение в размер на по 4900,00 лв. на всеки от тях.
Ето защо следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ********* да заплати на
основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. В. П. от ПлАК – процесуален представител
на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 4900,00 лв. и на адв. И. М. – процесуален
представител на ищеца, осъществил безплатна адвокатска помощ, адвокатско
възнаграждение в размер на 4900,00 лв.
Следва да бъде осъден ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ********* да заплати по сметка на Окръжен
съд - Плевен направените разноски в настоящото производство в размер на
450,00 лв. /възнаграждение на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза/.
Следва да бъде осъден ищецът Р. Р. К., ЕГН ********** да заплати на
ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ,
ЕИК ********* направените разноски в настоящото производство в размер на
5784,45 лв. /депозит за вещо лице, свидетел и адвокатско възнаграждение /,
съобразно отхвърлената част от предявения иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *************** ДА
22
ЗАПЛАТИ на Р. Р. К., ЕГН **********, от гр. ********** сумата от
130000,00 лв. /сто и тридесет хиляди лева/, представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания и психически стрес от смъртта на майка му С. К.а, вследствие ПТП,
настъпило на 01.10.2021 г. по вина на застрахован по Задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното
дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/02/121002326869,
ведно със законната лихва, считано от 12.08.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата, като за РАЗЛИКАТА до претендираната сума от
200 000,00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ в
полза на Пл.ОС държавна такса върху уважената част от предявения иск в
размер на 5200,00лв., тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси по
делото, както и направените разноски в настоящото производство в размер на
450,00лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД –
СОФИЯ, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. В.
П. от ПлАК – процесуален представител на ищеца, осъществил безплатна
адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 4900,00 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД –
СОФИЯ, ЕИК ********* да заплати на основание чл.38 ал.2 от ЗА на адв. И.
М. от ПлАК – процесуален представител на ищеца, осъществила безплатна
адвокатска помощ, адвокатско възнаграждение в размер на 4900,00 лв.
ОСЪЖДА Р. Р. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД – СОФИЯ, ЕИК
********* направените разноски в настоящото производство в размер на
5784,45 лв. /депозит за вещо лице, свидетел и адвокатско възнаграждение /,
съобразно отхвърлената част от предявения иск.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.
Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
23