Р Е Ш Е Н И Е
260011/10.9.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На втори септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Д.
Като разгледа докладваното от районния съдия
АНД №1345 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е
образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление №1729-0014 от 19.06.2020 год. на Директора на ОД на МВР –
гр.Шумен, с което на Н.В.М., с ЕГН**********,*** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.209а, ал.1
от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ. Жалбоподателят моли съда да постанови
решение, с което да отмени наказателното постановление, като в жалбата си
излага конкретни мотиви, поради които обжалва наказателното постановление. В
съдебно заседание не се явява лично и не изпраща представител.
За ОД на МВР – гр.Шумен -
административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован
съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание също
н есе явява представител.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН
от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320
от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, поради
следните съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 06.04.2020 год. около 16.30 часа жалбоподателят
Н.В.М., заедно със своя приятел – Г. И. И.посетили открито обществено место –
градинка за отдих, находяща се на ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен, зад ДКЦ-1.
По същото време свидетелите К.Д.К., С.К.Г. и М.И.Р. – и тримата служители към
група „ООР“, сектор „ОП“ при РУ-Шумен се намира в близост, като възприели
поведението на жалбоподателя и приятеля му И. и по-точно, че двамата са седнали
на пейка, намираща се на посоченото обществено место. В тази връзка на жалбоподателя бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №14, бланков номер 650154/06.04.2020
год., като актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена
разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ. Актът е бил подписан
от нарушителя, като същият е посочил, че няма възражения. На същата дата на
лицето бил съставен Протокол за предупреждение, с който бил предупреден на
основание разпоредбата на чл.65, ал.1 и 2 от ЗМВР да не нарушава
противоепидемиологичните мерки, въведени с част I, т.1 от Заповед №РД-01-143/20.03.2020 год. на
Министъра на здравеопазването. Впоследствие се е възползвал от законното си
право и в срока по в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е депозирал допълнителни
писмени възражения, в които посочил, че
не е имало обозначение, регламентиращо посочената забрана в градинката на
ул.“Цар Освободител“, зад ДКЦ-1, че акта за установяване на административно нарушение
е бил написан на тротоара и че е липсвало законово основание да му бъдат взети
данните то личната карта. Впоследствие на 13.04.2020 год. в подадени от него
писмени сведения посочил, че заедно с приятеля си И. си купили храна от
„Българска скара“ и с оглед поставеното на витрината уведомление да спазват
дистанция то 1 метър се изтеглили в близост до „Лафка“, която се намирала в
близост до градинката зад ДКЦ1. След съставяне на акта
административно-наказателното производство е било прекратено на основание
разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН и преписката е била изпратена на Районна
прокуратура – Шумен с оглед данни за извършено престъпление по чл.355, ал.2 от НК. С Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 21.04.2020
год. било отказано образува не наказателно производство, а преписката била
върната на ОД на МВР – Шумен с оглед преценка относно реализиране на
административно-наказателната отговорност на лицето. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки
материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно
постановление №1729-0014 от
19.06.2020 год. на Директора на ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Н.В.М., с ЕГН**********,***
е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от
разпита в съдебно заседание на актосъставителя К.Д.К. и на свидетеля С.К.Г., както и от присъединените на основание чл.283
от НПК писмени доказателства.
При преценка на събраните в хода на съдебното
производство гласни доказателства съдът намира, че
напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелите К.Д.К. и С.К.Г..
Същите са еднопосочни, последователни, кореспондират помежду си и се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.63, ал.1 от ЗЗ /в сила към датата на извършване на деянието/ При
възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен
регион. В тази връзка със Заповед № РД-01-143/20.03.2020 год., изм. и доп. със заповеди №№ РД-01-153
от 25.03.2020 год. и РД-01-167
от 30.03.2020 год., РД-01-188 от 09.04.2020 год. и РД-01-196 от 10.04.2020 год. ,РД-01-239/26.04.2020 год., РД-01-248/01.05.2020 год., РД-01-251/05.05.2020
год. На Министъра на
здравеопазването и по-конкретно в т.1 от раздел I на същата били преустановени
посещенията на паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения
на открити и закрити обществени места. Посочената заповед представлява общ
административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл.73
от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на гражданите,
посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени някои от
разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на заинтересованите лица
в производството по издаване на акта. Ноторно известен факт е, че в хода на
изпълнението на акта чрез средствата за масово осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото
издаване. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че посочената заповед
е била влязла в сила и е действала по време на извършване на деянието /06.04.2020
год./, като същата е била отменена едва след това със Заповед №РД-01-263/14.05.2020
год., считано от 14.05.2020 год.
От материалите по
делото и по-конкретно от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К.Д.К. и С.К.Г., се установява по безспорен
начин, че на 06.04.2020 год. по време на
действие на въведената с посочената по-горе заповед забрана за посещенията на
паркове, градски градини, спортни и детски площадки и съоръжения на открити и
закрити обществени места жалбоподателят се е намира на пейка в градинката на
ул.“Цар Освободител“ в гр.Шумен, зад ДКЦ1, което место представлява „обществено
место“ по смисъла, вложен в разпоредбата на §1а от ДР на ЗЗ. С оглед на
изложеното се налага извода, че М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ /в сила
към 06.04.2020 год., във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ /в сила към 06.04.2020 год./ и
напълно правилно и законосъобразно е била ангажирана
административно-наказателната му отговорност.
В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага
извода, че същото представлява административно нарушение, а не престъпление по
смисъла на чл..355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга
на обществените отношения които охранява ЗЗ и по-конкретно посочените
разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът напълно споделя изложения в тази
насока извод на административно-наказващия орган. Правилно е било преценено, че
с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на чл.28 от ЗАНН не
може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление нарушение крие сериозен риск за
останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и обявената глобална
пандемия. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други административни нарушения от същия вид, поради което и същото
не може да бъде квалифицирано като
“маловажен случай” по смисъла вложен в разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че след извършване
на деянието, но преди издаване на наказателното постановление е последвала
промяна, както в разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, така също и на разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. В този смисъл обаче първоначално въведеният в
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ текст не е отпаднал, а е бил видоизменен в
разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ, който съдържа идентична възможност за
министъра на здравеопазването да въвежда временни противоепидемиологични мерки.
В същата насока е и изменението в разпоредбата на чл.209а, ал.1 от ЗЗ, която
първоначално е препращала към разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗ, доколкото
именно в текста на същата /в сила към датата на извършване на деянието/ е била
предвидена възможността на министъра на здравеопазването да издава съответни
заповеди, въвеждащи временни противоепидемиологични мерки. След изменението
такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.4 от ЗЗ /изм. бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год.), поради което и разпоредбата на чл.209а, ал.1 от НК /Изм. ДВ, бр.34 от 2020 год., в сила от 09.04.2020 год., бр.44 от 2020 год., в сила от 14.05.2020 год./ препраща именно към текста на чл.63, ал.4 от ЗЗ.
В същото време следва да бъде отчетен и факта, че първоначално разпоредбата
на чл.209а, ал.1 от ЗЗ предвижда наказание глоба в
размер на 5000 лв. за лице, което наруши или не изпълни въведени с акт на
министъра на здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява
престъпление. Впоследствие, след извършване на деянието, но преди влизане в
сила на наказателното постановление с последвалото изменение на разпоредбата на
чл.209а, ал 1 от ЗЗ е бил намален
размера на предвидената санкция, като считано от 09.04.2020 год. предвиденото
наказание за посоченото нарушение е глоба в размер от 300 до 1000 лева.
Посочената разпоредба, след изменението се явява по-благоприятна за нарушителя
по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото
съдържа значително по-нисък размер на санкцията, поради което правилно е била
приложена от страна на наказващият орган. Последният правилно е
индивидуализирал и размера на санкцията,
като е наложил наказание в предвидения за това деяние минимум от 300
лева, излагайки конкретни мотиви относно решението си, които се споделят
напълно от настоящия съдебен състав.
Съдът при преценка на
обжалваното наказателно постановление намира, че същото е ясно, обосновано и
доказано, като в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира
правата си по един адекватен начин.
С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление се явява правилно и законосъобразно и като такова следва
да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изхода на
делото и обстоятелството, че от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 год./, в съдебните производства по
обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда
на АПК. В същото време обаче такива се дължат единствено в случаите, в които
страната е била защитавана от юрисконсулт. В настоящия случай
видно от материалите по делото страната не е упълномощавала юрисконсулт, който
да е участвал в производството, като липсват и каквито и да е действия,
извършени от името на такъв. А с оглед на изложеното разноски на страната не се
дължат, независимо от изхода на делото, поради което и искането в тази насока
следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №1729-0014 от 19.06.2020 год.
на Директора на ОД на МВР – гр.Шумен, с което на Н.В.М., с ЕГН**********,*** е
наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗЗ.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Директора на ОД на МВР – Шумен за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: