Решение по дело №1419/2019 на Районен съд - Варна

 

РЕШЕНИЕ

 

№1164/13.6.2019г.

Година 2019                             Град Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                                     двадесет и трети състав

На  двадесет и седми май                                     Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

                                                                                         Съдия  Даниела Михайлова

Секретар   Пламен Пламенов

като разгледа докладваното от съдията

НАХД № 1419  по описа на съда за 2019г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на   „Садко Инвест“ ЕООД, представлявано от управителя му Н.М.  против Наказателно Постановление № 03-008715 / 21.12.2017г. на  Директора на Дирекция "ИТ" - Варна, с което  на „Садко Инвест“ ЕООД  е наложено административно наказание "  Имуществена санкция" в размер на 300  лева, на основание чл. 416  ал.5 вр. чл. 415 „в”  ал.1 от КТ.

             В жалбата се твърди, че при издаване на постановлението е била нарушена разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като нарушението не било описано с необходимата конкретика, а за самия обект не бил посочен административен адрес.Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението . 

            В съдебно заседание  въззивната страна , редовно призована,   представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.По същество адв. М. отново излага твърдения  за допуснати нарушения на процесуалните правила, тъй като не било посочено въз основа на какви обстоятелства е било прието, че дружеството има качеството на работодател и възложител, както и че е недопустимо тези обстоятелства да се изясняват във въззивното производство. Поради това и счита, че е било нарушено правото на защита на нарушителя и пледира за отмяна на постановлението. 

             Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното наказателно постановление.

            След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:         На 14.11.2017г.   служители на Дирекция „Инспекция по труда”-Варна,  една от които св.П.М., извършили проверка на строителен обект, намиращ се в гр.Варна, УПИ LІІІ-281, кв.44 по плана на 21-ви м.р. гр.Варна, идентичен с ПИ 10135.2563.281 по КК на гр.Варна. Установило се, че в обекта се извършват строителни дейности, като на поставената информационна табела било посочено, че възложител е „Садко Инвест“ЕООД .В Д”ИТ”-Варна обаче не било постъпило копие на информационната табела за този строеж.Била насрочена и документална проверка, при която от страна на дружеството били представени исканите документи. Междувременно, на 01.12.2017г. в инспекцията било депозирано копие от актуална информационна табела за обекта.  Всичко установено при проверката било описано в Протокол ПР 1740176/13.12.2017г., с който били дадени и съответните предписания.

          На същата дата-13.12.2016г. св.М. съставила против  „Садко Инвест“ ЕООД  акт за установяване на нарушение за това, че преди започване на СМР не е уведомил за откриване на строителната площадка Д”ИТ”-Варна, като не е изпратил копие от информационната табела за този строеж.Било прието, че нарушението е извършено на 14.11.2017г. и квалифицирано като такова по чл.12 ал.2 от   Наредба № 2 за МИЗБУТСМР.Актът бил предявен на надлежно упълномощено лице, като тогава не били направени възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН били депозирани писмени възражения, в които било формулирано искане да се приложи разпоредбата на чл.415 „в“ от КТ, тъй като нарушението било отстранено и от него не били произлезли вредни последици.Тези възражения били разгледани и с мотивирано становище приети за основателни.

          Въз основа на акта било издадено и атакуваното постановление , с което изцяло приел фактическата обстановка и правната квалификация на нарушението- по чл.12 ал.2  от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР.Било прието , че от него не са произлезли вредни последици и че то е отстранено веднага след установяването му.Поради това и на основание чл.415 „в” ал.1 от КТ на   „Садко Инвест“ ЕООД    била наложена „  Имуществена санкция” в размер на 300лв.

            В хода на съдебното производство бе разпитан свид. П.М. – актосъставител,  чиито показания съдът кредитира, като дадени безпристрастно и обективно.От показанията й се установи, че нарушението е установено при проверка на обекта , където е имало поставена информационна табела, която обаче не е била регистрирана в Д“ИТ“-Варна преди започване на СМР. 

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства и тези по административно-наказателната преписка, както и приложените допълнителни писмени доказателства, които преценени в тяхната съвкупност са взаимно и  логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.

            Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни изводи:

          Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане. 

            Наказателното постановление № 03- 008715 / 21.12.2017г. е издадено от компетентен орган- от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна .

            В хода на административно наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.В акта също се съдържат всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.Нарушението   е описано с необходимата конкретика и е индивидуализирано в степен, позволяваща на нарушителя да разбере  какво е обвинението и срещу какво да се организира защита.Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано.Съдът не споделя становището на процесуалният представител на наказаното дружество за това, че в хода на производството са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че дружеството има качеството на работодател и възложител.Легални дефиниции за тези понятия се съдържат в КТ и ЗУТ, като не е необходимо в акта и постановлението да се описват обективните признаци, по които контролните органи са достигнали до извод, че дружеството притежава тези качества, доколкото доказателства за това са приложени по преписката.Строежът, за който се е отнасяла информационната табела, също е индивидуализиран в достатъчна степен, като за неговата конкретизация не е задължително да се посочи и административния му адрес.На следващо място, след предявяване на акта са били депозирани възражения, в които не са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване, а единствено е било формулирано искане за прилагане на разпоредбата на чл.415 „в“ от КТ.В този смисъл по никакъв начин не може да се твърди, че правото на защита на санкционираното дружеството е било нарушено, доколкото то е било реализирано в цялост и в хода на административното производство, а и в хода на съдебното такова.Поради това възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила са неоснователни.            

            Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния закон, като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната норма.В чл.12 т.2 от Наредба № 2 за МИЗБУТСМР е предвидено, че възложителят или упълномощено от него лице преди започване на СМР уведомява за откриването на строителната площадка съответното поделение на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” и на ДНСК, като изпраща копие от съдържанието на информационната табела. Съобразно легалните дефиниции, дадени в Наредба № 2 за МЗБУТ при СМР и ЗУТ, „възложител” е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж в чужд имот и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон, и за което се изготвя и изпълнява инвестиционният проект . В случая от доказателствата по делото се установява, че   „Садко Инвест“ ЕООД е възложител на обекта,    като това обстоятелство не се оспорва и е видно от съдържанието на информационната табела.  От писмените и гласни доказателства по делото по категоричен начин се установява, че дружеството не е изпълнило задължението си по чл.12 ал.2 от Наредба № 2   в предвидения   срок, а в последствие. Поради  това  съдът намира , че нарушението , описано в наказателното постановление е  извършено.

              Съобразно представените доказателства,  че нарушението е отстранено   и при липсата на настъпили вредни последици, съдът намира че правилно наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.415 „в“ ал.1 от КТ.При определяне размера на наложената санкция обаче не са били взети предвид всички обстоятелства, свързани с извършено нарушение, както и факта че с неговото допускане не е бил засегнат в съществена степен установения в страната правен ред.Поради това съдът намира, че следва да намали размера на наложената на  „Садко Инвест“ ЕООД „Имуществена санкция“ от 300лв. на 100лв., като счита, че това наказание е съответно на допуснатото нарушение.

              Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р Е Ш И:

 

               ИЗМЕНЯ  Наказателно Постановление № 03-008715 / 21.12.2017г. на  Директора на Дирекция "ИТ" - Варна, с което  на „С.И.“ ООД  е наложено административно наказание "  Имуществена санкция" в размер на 300  лева, на основание чл. 416  ал.5 вр. чл. 415 „в”  ал.1 от КТ., като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание „ Имуществена санкция“ от 300лв. на 100/ сто/ лева.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред  Административен съд-Варна по реда на АПК.

              След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: