РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Перник, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ
при участието на секретаря КАРИНА Л. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИСЛАВ ИВ. ИВАНОВ Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20251700600378 по описа за 2025
година
Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК:
С присъда № 12 от 08.04.2025 г., постановена по н.ч.х.д. № 1921/2024г.
по описа на Районен съд – Перник подсъдимата Г. И. Г. е призната за виновна в
това, че на ***, след 22:00 часа, в ***, на втория етаж в къща на ***, чрез
нанасяне на удари с юмруци в областта на главата и лицето, причинила на А.
Ц. И. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК /разкъсно-контузна рана на
челото вляво, кръвонасядане с лек оток по долния клепач на ляво око и лява
ябълчна област, лек оток в лява теменна част на главата/ - престъпление по
чл.130, ал.1 от Наказателния кодекс, като на основание чл.78а, ал.1 НК е
освободена от наказателна отговорност и е наложено административно
наказание глоба в размер 1000 лева.
Със същата присъда подсъдимата е осъдена да заплати на частния
тъжител и граждански ищец А. Ц. И. сумите, както следва: 1500,00 лв.
представляваща обезщетение за причинени в резултат на престъплението по
чл.130 ал.1 от НК неимуществени вреди /болка, страх, унижение, неудобство,
мъка, огорчение, нервно напрежение, психически и емоционален стрес/, ведно
с обезщетение за забава в размер законната лихва върху посочената главница,
считано от 17.10.2024 г. до окончателното изплащане, като искът до пълния му
1
размер от 2000, 00 лв. е отхвърлен; 30,00 лв. – обезщетение за причинени в
резултат на престъплението по чл.130 ал.1 от НК имуществени вреди
/заплатена такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение/; 12, 00 лв.
сторени по делото разноски /държавна такса за подаване на частната тъжба/.
На основание чл.189, ал.3 от НПК Г. И. Г. е осъдена да заплати в полза
на бюджета сумите: 450,00 лв. - заплатено възнаграждение на вещо лице за
извършена СМЕ; 60,00 лв. – държавна такса в размер 4% върху уважения
размер на гражданския иск за неимуществени вреди, и 50.00 лв. – държавна
такса в размер 4% върху уважения размер на гражданския иск за имуществени
вреди.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
подсъдимата Г. И. Г., подадена чрез пълномощника си – адв. М., в която се
твърди, че същата е неправилна и необоснована, защото събраните по делото
доказателства са в явно противоречие с приетите за установени факти. Моли
се за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, оправдаване на
подсъдимата и отхвърляне на предявените граждански искове.
Депозирано е становище от страна на пострадалата А. И. чрез адв. Л. Т.,
в което се поддържат доводи за неоснователност на въззивната жалба.
Изложени са просторни мотиви защо присъдата следва да бъде потвърдена в
настоящата инстанция като правилна и законосъобразна, като е изложен
анализ на доказателствената съвкупност по делото. В заключение се иска
потвърждаване на присъдата като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът на
подсъдимата Г. Г. – адвокат Г., поддържа въззивната жалба по изложените в
нея съображения, като счита постановената присъда за неправилна. В
допълнение сочи, че неправилно съдът е приел, че подсъдимата е извършила
деянието, като възразява, че не следва да се кредитират приобщените
свидетелски показания, доколкото има основание същите да се считат за
предубедени. Акцентира върху показанията на св. П.Г., от които се
установявало, че между подсъдимата и тъжителката имало кавга, но не и
нанасяне на удари. В заключение се иска отмяна на постановената присъда и
постановяване на оправдателна такава. Алтернативно се иска изменение на
така определеното наказание като същото да бъде определено в размер под
предвидения в закона.
Пернишкият окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото
намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК срещу
подлежащ на въззивна проверка акт и от надлежно легитимирано лице, поради
което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид
доводите на страните, прие сходна на установената от районния съд
фактическа обстановка по делото, а именно:
2
Подсъдимата Г. И. Г. е родена на *** в ***, живее в ***, *** образование
е, не е омъжена, майка е на две малолетни деца, работи на длъжност ***, не е
осъждана.
Частният тъжител и граждански ищец А. И. и свидетелят П.К.Г. са
бивши съпрузи. След развода им св. Г. останал да живее в своя имот,
намиращи се на ***, а И. се установила в град ***. Те имат две деца - св.
К.П.К. и С.Л.. Г. Г. и св. К.К. съжителствали на семейни начала в посочения
имот. Те имали две деца - М. и Н.. В отношенията им настъпил разрив и
двамата се разделили, като по настояване и със съгласие на свекър й, св.П.Г.,
подсъдимата останала да живее в този имот заедно малолетните деца на
втория етаж от къщата, докато св. К. бил изгонен от бащиния си дом. След
раздялата им св. К. започнал сериозна връзка с друга жена – св. Е.Р..
На първия етаж от къщата живеели св. С.Л. заедно с двете й дъщери –
М. и В.. Децата и бившата съпруга на свид. П.Г. многократно изказвали
недоволството си, че бившата му снаха продължава да живее в къщата,
поставяйки в затруднение тях самите, но Г. не отстъпвал от позицията си, че
никога не би изгонил внуците си, а като тяхна майка – и подс. Г. Г..
Постепенно това довело до отчуждение между св. К.К. и неговия баща, както
и до обтегнати отношения между подсъдимата и свидетелката С.Л..
Последната смятала, че заради Г. тя и семейството й несправедливо са
поставени в положение да търпят неудобства в родния си дом.
Децата на подсъдимата Г. и тези на св. Л., общували често и често
играели заедно, доколкото същите обитавали един и същ имот, на различни
етажи. Свидетелят К.К., със съгласието на своята сестра, помолил децата на
същата да направят снимки на помещенията от втория етаж на къщата, когато
го посетят отново. Причина за тази молба било желанието на св.К. да види
битовите условия, в които живеят двете му деца.
Вечерта на *** децата на св. С.Л. се намирали на втория етаж в къщата,
като по-голямото момиче направило няколко снимки в стаите на жилището.
Подсъдимата забелязала това и под претекст, че иска да види дали смартфонът
все още работи заради счупен панел, го поискала, а детето й го дало.
Подсъдимата видяла направените снимки и ги изтрила, като обяснила на
момичето, че това, което върши, не е хубаво, след което й върнала телефона.
Разстроено, детето се прибрало в дома си и разказало на своята майка за
случилото се, което разгневило св. Л.. Ядосана, тя се качила в жилището на
втория етаж и потърсила сметка на Г. Г. за действието, което разстроило
дъщеря й. Намесил се и св. П. К., което допълнително разгневило Л. и за
пореден път тя го упрекнала за това, че е допуснал Г. да се разполага в
жилището. Двете също спорели на висок тон, разменили си и обиди.
В така разразилия се спор П. К. хванал дъщеря си над лакътя и я насочил
към изхода, като й казал да напусне, че няма работа в къщата му и че не може
тя да решава кой къде ще живее. Л. възприела думите му като изгонване от
къщата, поради което позвънила на своя брат и на майка си (частната
3
тъжителка А. И.), на които се оплакала, че баща й я е изгонил и остава на
улицата с двете си деца. При пристигането си на място А. И. и К.К., заедно с
приятелката си – св. Е.Р., заварили св. Л. в двора на къщата с двете й деца.
К.К. предложил да се качат двамата със сестра си до дома на техния баща, за
да направят опит за разрешаване на конфликта. Когато влезли, заварили св. П.
К. и подсъдимата да седят спокойно в кухнята, след което св. К.К. отправил
въпроси към своя баща за случилото се, но в резултат на това отново
възникнал словесен спор, който ескалирал между подс. Г. и св. Л., същите
започнали да си отправят взаимни заплахи и обиди, като накрая подсъдимата
ударила свидетелката през дясната страна на лицето в областта на челото. Л.
се разплакала и излязла на улицата, където се намирали майка й, децата й и св.
Е.Р., пред които се оплакала за случилото се.
Разгневена от чутото, частната тъжителка тръгнала към жилището на
втория етаж в къщата. Влизайки, с нападателен тон се обърнала към
подсъдимата, искайки обяснение за това, че ударила дъщеря й и я гони от
родния й дом. Между двете възникнал конфликт – викали, обиждали се
взаимно, блъскали се. В един момент подсъдимата нанесла няколко удара с
юмруци в областта на главата и лицето на тъжителката. Свидетелите К.К. и П.
К. застанали между двете и прекратили агресията, след което И. напуснала
жилището. При излизането й на улицата св. Л. и Р. възприели кръв в областта
на лицето й, както и по дрехите й.
В 23:05 часа частната тъжителка А. И. подала сигнал на тел.112, като
съобщила, че бившата й снаха я ударила и тече кръв от главата й. Малко преди
това сигнал на ЕЕН 112 подала и подсъдимата, като съобщила, че бившият й
мъж тормози децата й и възрастния мъж, живеещ на адреса.
На място пристигнал полицейски екип в състав: свидетелите Р.Л.Ч. и
Д.Е.В., където заварили тъжителката и нейната дъщеря, от които снели
първоначални сведения за възникналия семеен конфликт. Впоследствие
отишли в жилището на втория етаж в къщата, където установили
подсъдимата, св. П. К. и синът му - К.К.. Трите лица заедно с полицейските
служители излезли пред къщата, където в присъствие на последните
словесният спор продължил. Свидетелят В. възприел повърхностни
наранявания по лицето и главата на тъжителката, за които и тя самата
съобщила, поради което на място бил повикан екип на ЦСМП. И. била
прегледана, но отказала предложеното й транспортиране до лечебно
заведение за оказване на медицинска помощ. Служителите на МВР съставили
четири броя предупредителни протоколи по реда на чл.65 от ЗМВР, след което
се оттеглили.
Пострадалата сама се придвижила до СПО към МБАЛ *** с личния си
автомобил, където била приета в 00:15 ч. на ***. При извършения преглед
била констатирана разкъсно-контузна рана в областта над лява вежда,
некървяща, с размери от около 0,5 см., която била обработена и залепена с
тъканно лепило, отразено в лист за преглед на пациент №*** Насочена била за
4
рентгенологично изследване, при което не били установени травматични
промени на костите.
В 09:00 часа на същата дата частната тъжителка била освидетелствана от
съдебен лекар в Съдебномедицинско отделение при МБАЛ ***, за което й
било издадено съдебномедицинско удостоверение №***, с изх. № ***, за
което заплатила такса в размер 30 лева. При прегледа дала аналогични
сведения за обстоятелствата, при които пострадала. Съдебният лекар
установил надлъжно разположена разкъсно - контузна рана с дължина 1 см.,
залепена с тъканно лепило, кръвонасядане с червен цвят и лек оток по долния
клепач на ляво око и лява ябълчна област на площ около 3см/2,5см; лек оток в
лява теменна област на главата на площ около 3 см в диаметър. Медицинският
експерт приел, че причинените на А. И. травматични увреждания,
констатирани при извършения спрямо нея преглед, са получени в резултат на
действието на твърд тъп или твърд тъпоръбест предмет и е възможно да са
получени по начин и време, съобщени от прегледаната, а именно в резултат от
нанесени удари с юмруци в главата и лицето при инцидент, настъпил на ***
към 23.00 часа. Дал заключение, че поотделно и в съвкупност, те са причинили
на А. И. страдание. Според съдебномедицинската експертиза, извършена от д-
р К.Ч. - специалист по съдебна медицина, установените при прегледа на
частния тъжител А. И. на *** разкъсно-контузна рана в лява челна област на
главата и кръвонасядане с лекостепенно изразен мекотъканен оток по долния
клепач на ляво око и по лява ябълчна област, както и лекостепенно изразен
мекотъканен оток в лява теменна област на главата, са осъществили
критериите на квалифициращия медико-биологичен признак временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Същите са получени в резултат
от действието на твърд/и тъп/и предмети, каквито характеристики имат и
части от човешки крайник /ръка, юмрук/, по механизма на удари от такива
предмети, и по своя вид и морфологични характеристики е възможно да са
получени по начин и време, както се съобщава в материалите по делото.
Според вещото лице характеристиките на уврежданията, отразени в
съдебномедицинското удостоверение от ***, конкретното им разположение и
вид определят същите като „неспецифични“ по вид, които не носят в себе си
характеристики на предмета/предметите, причинили уврежданията, което не
дава възможност от медицинска гледна точка последните да бъдат
идентифицирани, да се установи контактната им повърхност, както и да се
направи извод причинени ли са от един и същи предмет. Експертизата приема,
че описаните в медицинските документи травматични увреждания са
причинени с умерена по интензитет травмираща сила, насочена най-вероятно
перпендикулярно по отношение на областите, в които са получени
уврежданията. Въз основа локализацията им и анатомичните области, в които
са установени и описани травмите, експертът дава заключение, че от
медицинска гледна точка може да се направи извод, че ударите са не по- малко
от три и са нанесени в момент, в който пострадалата и извършителят са стояли
един срещу друг, макар да не е изключена възможността положението на
5
телата им да се е променяло динамично в пространството по време на
инцидента. Според вещото лице, нарушаването на целостта на кожата в
областта на челото и нейното анатомично възстановяване чрез залепване с
тъканно лепило е увреждане, което е реализирало критериите на признака
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а останалите
мекотъканни травматични увреждания, поотделно и в съвкупност, са
причинили на пострадалата болка и страдание.
По отношение на семейните отношения и повода за конфликта
доказателствената съвкупност е обилна и без съществени противоречия –
показанията на св. Л., К., Р., Г., обясненията на подсъдимата.
Съдът намира наведените от подсъдимата доводи във въззивната жалба
и съдебно заседание, касаещи обосноваността на първоинстанционния
съдебен акт в частта относно спречкването между подсъдимата и частната
тъжителка за неоснователни. Районният съд обстойно и мотивирано е обсъдил
ключовите за решаване на спора показания на свидетелите Г. и К., като
изложените от съда аргументи се споделят напълно. Съдът внимателно е
анализирал свидетелските показания поотделно и при съпоставка с останалите
доказателствени материали съобразно логическата им зависимост, като е
изложил ясни и достатъчно изчерпателни мотиви, позволяващи без усилия да
се проследи пътят, по който е вървял при формиране на вътрешното си
убеждение. Настоящият състав не дава вяра на показанията на св. П.Г., тъй
като същите не кореспондират с доказателствената съвкупност. От една
страна, те противоречат на показанията на св. К.К., който също е бил очевидец
на събитията и свидетелства за няколко удара, които подсъдимата е нанесла в
областта на главата на частната тъжителка. В подкрепа на изложеното са
показанията на св. Л. и Р., които имат производен характер – потвърждават, че
след като свидетелката излязла от къщата, споделила, че подсъдимата я е
ударила. В тази връзка остават изолирани показанията на св. Г. и обясненията
на подсъдимата, че последната не е нанасяла удар на тъжителката, като това
съдът приема за защитна версия на подсъдимата, подкрепена от показанията
на св. Г., който е заинтересован от изхода на делото предвид особено близките
си отношения с подсъдимата и влошените такива със семейството си. Освен
изложеното, противоречие е налице и между показанията на св. Г. и
обясненията на подсъдимата – свидетелят твърди, че не е възприел удар нито
от подсъдимата към тъжителката, нито обратното, а подсъдимата излага
твърдения, че тъжителката я ударила в областта на шията в присъствието на
св. Г., който дори ги разтървавал. Липсват доказателства тъжителката да е
получила нараняванията по главата си по друг начин от описания от св. К. и от
самата нея в частната тъжба. Липсва съмнение и в достоверността на
показанията на св. К. предвид факта, че същите се подкрепят от показанията
на св. Р., Л., св. Д. В., които свидетелстват за видими наранявания в областта
на лицето на тъжителката. Съдът не дава вяра на показанията на св. Ч., че
липсвали видими белези от нараняване по главата на пострадалата, като съдът
отдава това на избледнелите спомени на свидетели предвид това, че същият
6
неколкократно в разпита си използва изрази като „нямам спомен“, „мисля, че
се качихме…“ и т.н. В допълнение, свидетелските показания на св. К., Р., Л. и
В. се подкрепят от медицинската документация, приета по делото и
експертното заключение по назначената СМЕ, както и записите от
позвънявания на спешен телефон 112.
Във връзка с развоя на събитията, след като пострадалата напуснала
жилището на бившия си съпруг, както и причинените й наранявания съдът
базира изводите си след анализ на показанията на св. Л., К. и Р., които са
еднопосочни и последователни. В подкрепа на тези доказателства са и
показанията на св. Г., който споделя, че синът му и пострадалата му казали, че
е идвала линейка, но той не бил видял такава. Подкрепят се и от приетата по
делото медицинска документация и експертно заключение по назначената
СМЕ. Нелогични и неподкрепени от други доказателства по делото са
показанията на св. Г. и обясненията на подсъдимата относно това, че
пострадалата нямала никакви наранявания по лицето си. Видът, механизмът
на причиняване на вредата, средствата, с които е извършено деянието
(юмруци), за които са събрани обилни свидетелски показания, напълно
кореспондират на изводите, направени от съдебния медик – експерт по
назначената СМЕ.
От така изложената фактическа обстановка районният съдът правилно и
законосъобразно е приел, че подсъдимата Г. Г. както от обективна, така и от
субективна страна е осъществила състава на престъплението по чл.130, ал.1 от
НК.
От обективна страна деянието е извършено чрез нанасяне на не по-малко
от три удара с юмрук в областта на лицето.
Причинена е разкъсно-контузна рана в лява челна област на главата и
кръвонасядане с лекостепенно изразен меткотъканен оток по долния клепач на
ляво око и по лява ябълчна област, както и лекостепенно изразен мекотъканен
оток в лява теменна област на главата, увреждане, което по медико-
биологичните си признаци представлява временно разстройство на здравето,
неопасно за живота по смисъла на чл. 130, ал.1 НК.
От субективна страна деянието е извършено умишлено, за което
показателни са механизмът на причиняване на уврежданията, силата и
насочеността на ударите. Подсъдимата е била мотивирана от влошените
отношения с подсъдимата и възникналия между двете конфликт.
В хода на настоящото производство подсъдимата, чрез своя защитник е
направила искане за изменение на наложеното наказание, като същото да бъде
определено под законоустановения минимум. Настоящият състав намира това
искане за неоснователно и като такова следва да го остави без уважение.
Правомощието на въззивния съд да проверява присъдата изцяло следва да
бъде съобразено и със забраната за reformatio in pejus, която като процесуална
гаранция за правото на защита ограничава проверката на атакувания съдебен
акт. Принципът е, че положението на подсъдимия не може да се влошава по
7
негова жалба, нито служебно. То може да се утежни само ако е налице
„съответен протест или жалба от частния тъжител или частен обвинител”.
Първоинстанционният съд след определяне на съответното наказание, е
освободил подсъдимата от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от
НК, като вместо това й е наложил административно наказание. Така
формулираното искане от страна на защитника би довело до утежняване
положението на подсъдимата доколкото дори и наказание, определено в
размер под минималния, би ангажирало нейната наказателна отговорност с
всички правни последици от това.
Настоящият състав намира, че в настоящият случай не е приложима
разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК доколкото липсва доказателства да са
възстановени имуществените вреди (в размер на 30 лева), причинени от
деянието. Съобразно забраната за влошаване на положението на подсъдимия и
предвид факта, че липсва съответна жалба, касаеща наказателно-осъдителната
част на присъдата, въззивният съд разполага единствено с правомощие да
потвърди присъдата в тази част.
Настоящият състав намира присъдата в гражданскоправната й част за
правилна, поради което не намира основание за отмяна или изменяне на
същата. По делото са събрани писмени и гласни доказателства в достатъчен
обем за формиране на правилен и законосъобразен извод от страна на
първоинстанционният съд за основателност на предявения граждански иск
досежно претърпените неимуществени вреди от пострадалата. Съдът намира
за справедливо определен размера на дължимото се обезщетение за
причинените болки и страдания на пострадалата А. И. от причинената й лека
телесна повреда в резултат на деянието по чл. 130 ал.1 от НК. При формиране
на размера на дължимото се обезщетение съдът е съблюдавал принципите за
справедливост и утвърдената съдебна практика, както и приносът на
пострадалата за ескалацията на конфликта, отчетени са броят на ударите,
присъствието на нейни близки, станали свидетели на унизителната за
пострадалата ситуация, стресът и неразположението, които същата е
преживяла. Правилно съдът е уважил и гражданският иск за претърпените
имуществени вреди от А. И. доколкото същата е представила доказателства за
реалното сторените разноски, безспорно е установено, че същите са във
връзка с настъпилите травматични увреждания и следва да бъдат
възстановени.
От изложеното следва, че въззивната жалба е неоснователна, а
присъдата на районния съд – правилна, поради което същата следва да бъде
потвърдена.
На основание т.12 във вр. с т.9 от ТАРИФА № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, подсъдимата следва
да бъде осъдена да заплати в полза на Държавата по сметка на Окръжен съд –
Перник сумата от 6,00 лв., представляваща държавна такса за въззивното
8
производство.
Водим от всичко изложено и на основание чл.338, във вр. с чл. 334‚ т. 6
от НПК‚ съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 12/08.04.2025 г. постановена по н.ч.х.д. №
1921/2024г. по описа на Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Г. И. Г., с ЕГН:********** да заплати в полза на Държавата
по сметка на Окръжен съд - Перник сумата 6,00 /шест/ лева, представляваща
държавна такса за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване и касационен протест
по аргумент от чл. 346 от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9