№ 14613
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20211110160383 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявените от ЗК „ ФИРМА“ АД , срещу ЗАД
„ФИРМА“ обективно и кумулативно съединени искове с правни оскования
чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД, относно признаването за
установени на вземанията, предмет на издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№3511/2021г. по описа на СРС в
размер на 2610,97 лв.- регресна претенция за изплатено от ищцовото
дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и
ликвидационни разходи, които ответното дружество в качеството на
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за
настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно със законна
лихва за периода от 21.10.2021 г. до изплащане на вземането, и мораторна
лихва в размер на 264 лв. за периода от 26.12.2019 г. до 23.12.2020 г.
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че на
03.06.2019г. около 08.06ч. в гр. Бургас на ул. "В. Левски" до №84 водачът на
л.а. "Пежо 307" с рег. № **** М. Г. не спрял на знак "стоп" и навлизайки по
ул. "В. Левски", отнел предимството на движещия се по нея л.а "Волво" с
рег. № **** , като при ПТП настъпили материални щети по л.а. "Волво". За
настъпилото ПТП бил съставен двустранен констативен протокол от
03.06.19г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие в ищцовото
дружество била образувана щета № 0002-1261-19-451037 и след извършения
оглед и констатиране на щетите по а-л "Волво", на собственика на увредения
автомобил била заплатена сума в размер на 2595,97лева на 28.08.19г.
1
Ищецът поддържа, че към датата на събитието виновният водач е имал
валидна застраховка "Гражданска отговорност" в ответното дружество. След
отправена от ищеца покана, ответникът отказал заплащане на сумата по
претенцията по регресния иск.
В постъпилия писмен отговор на исковата молба, ответното дружество
сочи, че оспорва предявеният иск по основание и размер, в частност, че
виновен за настъпването на произшествието е бил водачът на МПС „Волво"
**** , който е управлявал автомобила в забранена улица , като по този начин
е допринесъл и съпричинил настъпилите вреди, че обезщетените вреди не са
настъпили в пряка причинно-следствена връзка с произшествието, че
претенцията е завишена неоснователно, защото не отговаря на размерът на
действително претърпените вреди.
В съдебното заседание, ищцовото дружество се представлява от
пълномощника му , като поддържа предявените искове, моли съда да ги
уважи изцяло и да присъди в полза на доверителя му разноските по делото.
В съдебното заседание, ответното дружество се представлява от
пълномощника му, който оспорва предявените искове, моли съда да ги
отхвърли изцяло, а евентуално частично, поради установеното съпричиняване
на вредоносния резултат, като присъди в полза на доверителя му разноските
по делото.
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно
заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С доклада по делото, съдът обяви за безспорно в отношенията между
страните и не нуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че
ответното дружество ФИРМА е застраховател на гражданската отговорност
на водача на МПС марка „Рено“ с рег. № **** към 10.05.2016 г.
Видно от приетия по делото двустранен констативен протокол за ПТП и
останалите писмени доказателства, приложени към преписката за образувана
щета № 002-1261-19-451037 , на 03.06.2019г. в гр. АДРЕС , водачът М. Г. ,
управлявайки МПС „Пежо" с рег.№ **** , при завой на дясно реализира по
негова вина ПТП с имуществени вреди, при което уврежда движещия се в
лента за насрещно движение МПС „Волво“ с рег.№ ****. В следствие на
процесното ПТП са увредени: предна броня , преден ляв калник, ляв мигач, ,
ляв фар и други по а-л "Волво".
На 28.08.2019г. ищцовото дружество заплаща на собственика на
увредения автомобил сумата от 2595,97лева , като на 26.11.2019г. ответното
дружество писмено е отказало заплащане по щетата , заведена при ищеца.
От показанията на свидетеля М. Г. , който е бил очевидец в качеството
на участник на произшествието и които съдът кредитира, като логични и
безпротиворечиви, се установи, че произшествието е настъпило, след като е
излизайки от паркинг, е спрял на знак „Стоп“ , след което е продължил
напред с намерение да завие на дясно поради това , че улицата е
2
еднопосочна, но поради навлизане на л.а. „Волво“ в насрещното движение
срещу водача на л.а. „Пежо“ , е настъпил удар между двете моторни
превозни средства.
От заключението на вещото лице по назначената съдебна авто-
техническа експертиза, и от обясненията дадени от него в съдебното
заседание , се установи, че механизмът на произшествието е следният: при
условия на ограничена видимост от паркирани автомобили водачът на а-л
„Пежо 307“ – св. Г. , е навлязъл по АДРЕС с намерение да завие на дясно ,
като в същото време водачът на автомобил „Волво“ се движил по ул. „В.
Левски“ срещу пътен знак В1, като е налице пресечна точка в траекториите
на двата автомобила , при което е настъпил сблъсък между предните им
части. Според вещото лице ударът е бил предотвратим и за двамата водачи
при движение с повишено внимание и много ниска скорост.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ репариралият вредите
застраховател има правото да възстанови платеното от деликвента или от
застрахователя по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
встъпвайки в правата на увредения. Предпоставките за основателност на тази
претенция са: наличието на валидно имуществено застрахователно
правоотношение между застрахователя и увредения; настъпването на
застрахователно събитие – увреждане на застрахованото имущество;
възстановяване на вредите от застрахователя; валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на причинителя на вредите. В случая, тези
предпоставки се установиха, а именно, че увреденият автомобил „Волво“ с
рег.№ **** е бил застрахован имуществено от ищцовото дружество, че е
увреден от деликвент, чиято застраховка „Гражданска отговорност“ е
валидна към момента на процесното ПТП и застраховател по нея е ответното
дружество, както и че ищецът е изплатил застрахователното обезщетение в
размер на 2595,97 лв.
Съдът счита, че ответното дружество дължи на ищцовото
действителната стойност на увреденото имущество, която е в размер на
цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички
присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
От събраните доказателства по делото се установи, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от водача на имуществено
застрахования от ищцовото дружество автомобил, защото предвид изяснения
механизъм на настъпване на произшествието, причината за настъпването му
са не само действията на водача на МПС „Пежо 307“ с рег.№ ****, а и
противоправното поведение на другия водач на л.а. „Волво“ , който е
управлявал автомобила си в посока насрещна на движението, и именно това
поведение е допринесло в значителна степен за настъпване на
3
произшествието, съответно за вредите по двата автомобила. Доколкото
водачът на МПС „Пежо 307“ е нарушил разпоредбата на чл.25, ал.1 и чл.42,
ал.1, т.2 ЗДвП, защото преди да започне маневрата, е трябвало да се убеди, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване на спрелите МПС,
то в голяма степен е допринесъл за настъпване на произшествието и водачът
на застрахования при ищеца автомобил „Волво“, доколкото последният е
нарушил разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за това, че като водач на лек
автомобил навлиза след знак, забраняващ навлизането на ППС- „В1“. Затова
съдът намира, че с поведението си, водачът на МПС „Волво“ с рег.№**** е
допринесъл за причиняването на вредоносния резултат, като неговият принос
в процентно отношение е 40 %.
В производството по делото се установи, че размерът на регресната
претенция е 2610,97 лв.-обезщетение и ликвидационни разходи, като тези
разходи са действително направени и именно това е размерът на вредите,
които са били обезщетени от застрахователя по имуществената застраховка/ с
включени ликвидационни разноски/.
Предвид установеното съпричиняване на вредите от действията на
управлявалия имуществено застрахования автомобил в процентно
отношение от 40 %, то отговорността на деликвента и съответно на
застрахователя му може да бъде ангажирана до размера от
1566,58лв.-обезщетение и ликвидационни разходи. Затова, предявеният иск
за претендираната главница следва да бъде уважен до размера от 1566,58лв ,
а за разликата до 2610,97 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По същите съображения и предявеният иск за заплащането на мораторна
лихва върху претендираната главница е частично основателен за размера от
158,40 лв., а за разликата до 264 лв., следва да бъде отхвърлен като
неоснователен, съобразно изчисленията, направени от съда по реда на чл.
162,ГПК с помощта на електронен калкулатор.
Предвид частичната основателност на предявените искове, на основание
чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищцовото дружество следва да бъдат присъдени
разноски по делото в исковото и заповедното производство, изчислени
съразмерно с уважените части от исковете. Така в полза на ищцовото
дружество в исковото производство следва да бъдат присъдени разноски в
общ размер на 278,66лева - за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер. В
4
заповедното производство на ищеца се следват разноски, съразмерно на
уважените искове , в размер на 64,50лева за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение. На ответника, съразмерно на отхвърлените
искове , се следват разноски за исковото производство в размер на 144лева
за депозити за свидетел, вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, и в размер на 20 лева за заповедното производство, за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, ГО, 69 с-в
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ЗАД
„ФИРМА” АД с ЕИК *****, че в полза на ищеца ЗК „ ФИРМА „ АД с ЕИК
****** съществува ЧАСТ от вземането ,предмет на издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.01.2021г. по ч.гр.д.№
3511/2021г. съгласно описа на СРС, 69 С-в в размер на 1566,58 лв.- регресна
претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение
по имуществена застраховка и ликвидационни разходи, за вреди настъпили в
следствие на ПТП от 03.06.2019г., между МПС „Пежо 307“ с рег. № **** и
МПС „Волво“ с рег. № **** , във връзка с които ищцовото дружество е
образувало щета № 0002-1261-19-451037 , които ответното дружество в
качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за настъпването на вредите водач на МПС не е възстановило, ведно
със законна лихва за периода от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането, и
мораторна лихва върху главницата, за периода от 26.12.2019 г. до 23.12.2020
г. в размер на 158,40 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗК „ ФИРМА „ АД с ЕИК ******
срещу ЗАД „ФИРМА” АД с ЕИК *****,обективно и кумулативно съединени
искове с правни оскования чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.411 КЗ и чл.86 ЗЗД,
относно признаването за установени на вземанията, предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 28.01.2021г.
по ч.гр.д.№ 3511/2021г. по описа на СРС , 69 с-в в размер от над 1566,58 лв.
до 2610,97 лв.- регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка и ликвидационни
разходи, за вреди настъпили в следствие на ПТП от 03.06.2019г., между МПС
„Пежо 307“ с рег. № **** и МПС „Волво“ с рег. № **** , във връзка с които
ищцовото дружество е образувало щета № 0002-1261-19-451037 , които
ответното дружество в качеството на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за настъпването на вредите водач на
МПС не е възстановило, ведно със законна лихва върху отхвърлената част за
периода от 21.01.2021 г. до изплащане на вземането , и мораторна лихва в
размер от над 158,40 лв. до 264 лв. за периода от 26.12.2019 г. до 23.12.2020
г.
5
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК ЗАД „ФИРМА” АД с ЕИК *****
да заплати на ЗК „ ФИРМА „ АД с ЕИК ****** сумата от 278,66лева ,
представляваща разноски в исковото производство, както и сумата от
64,50лева- разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.3 ГПК ЗК „ ФИРМА „ АД с ЕИК
****** да заплати на ЗАД „ФИРМА” АД с ЕИК ***** сумата от 144 лв.,
представляваща разноски по делото в исковото производство, и сумата от 20
лева – разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6