Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 13.01.2016 година, постановено по гр. дело № 2365 по описа на Великотърновски районен съд за 2015 година, спрямо Л. И. Б. е прието за установено, че дължи на "Т."-, гр. В. Т. сумата от 236,84 лв.,стойност на топлоенергия, отдадена от сградната инсталация в жилищната сграда в гр. В. Т., ул. "О." № .., вход "..", за времето ноември-декември, 2012 година, януари-март и декември, 2013 година, януари - март, ноември и декември, 2014 година и януари - март - 2015 година, сумата от 32,50 лв., мораторна лихва за времето от 01.01.2013 година до 29.06.2015 година, законната лихва върху главницата, считано от 30.06.2015 година насетне. В тежест на ответницата е възложено заплащането на направените от ищцовото дружество разноски в заповедното и исковото производство. Решението е обжалвано от Л. И. Б.с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо предявените искове с присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на неправилна преценка на доказателствата, необоснованост и погрешно приложение на материалния закон. Без опора във фактите по делото било прието в първостепенното решение, че жалбоподателката е абонат на дружеството-ищец. В разрез с правилото на чл. 180 от ГПК не бил зачетен фактът, че в представения документ, озаглавен "Смяна на партида" било видно, че абонат на процесното жилище за исковия период бил Т. Б. Липсвал договор между страните, въз основа на който да се търси исковата сума. Неправилно дължимото според ищеца количество енергия било изчислено в киловати, след като в абонатните си станции доставчикът я измерва в мегавати. Отговорността на ползвателя на топлоенергия била виновна, според правилото на чл. 82 от ЗЗД и следвало вината да бъде отчетена като елемент от фактическия състав на вземането. Липсата на такава водела до отхвърляне на исковете. Начисляването на суми без да са обвързани с реална доставка на стока или услуга противоречало на закона. Ответникът по жалбата - "Т."-, гр. В. Т. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение, позовавайки се на нормите на чл. 140, ал. 3 и 153, ал. 6 от Закона за енергетиката. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени са искове с правно основание чл. 153, ал. 6 от Закона за енергетиката. Ищцовата страна - "Т."-, гр. В. Т. - излага в исковата си молба, че ответницата е собственик на жилище в гр. В. Т., ул. "О." № .., вход "..", и за времето ноември-декември, 2012 година, януари-март и декември, 2013 година, януари - март, ноември и декември, 2014 година и януари - март - 2015 година не заплатила топлоенергия, отдадена от сградната инсталация, както и такса за разпределение. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответницата дължи сумата от 236,84 лв., ведно с мораторна лихва от 32,50 лв. от 01.01.2013 година до 29.06.2015 година, законна лихва. Претендира присъждане на разноски. Ответната страна - Л. И. Б. - оспорва иска с възражения, че не е в договорни отношения с ищцовото дружество, не потребител на топлоенергия, за исковия период имотът не ползван от нея, не й е доставяна топлинна енергия. Признава, че е собственик на процесното жилище. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено фактическото положение, посочено в атакуваното решение и изградените от първостепенния съд въз основа на него изводи, като по реда на чл. 272 от ГПК препраща към тях. Доводите на въззивницата са неоснователни. Първостепенният съд е приел, че тя е ползвател, не абонат на дружеството ищец. Разликата е юридическа, не само терминологична, защото определена категория ползватели законът - чл. 153, ал.1 във връзка с ал. 6 от ЗЕ, третира за длъжници на доставчика на топлинна енергия, независимо от това дали страните имат подписан договор или не. Без правна стойност е на чие име е партидата за имота, щом законът се интересува от собственика на имота, към който от топлопреносната мрежа се отделя енергия. Касае се за разпределение на отдадената в цялата сграда енергия, вън от директно доставяната на отопляемите в нея обекти. Фактурирането не е елемент от фактическия състав на процесните вземания. Меродавно е доставеното в сградата количество топлина и методиката за изчисляването и разпределението на стойността му. Следва да се изтъкне, че измерването на енергията в мегавати в абонатните станции и фактурирането му в киловати става в една и съща мерна единица - ват. Доводите свързани със същността и обема на договорната отговорност са ирелевантни за казуса - процесните вземания произтичат от извъндоговорен фактически състав: разпоредбата на чл. 153, ал. 1 и 6 от Закона за енергетиката. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 13.01.2016 година, постановено по гр. дело № 2365 по описа на Великотърновски районен съд за 2015 година. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |