Р Е Ш Е Н И Е
Номер 18.11.2020г.
Град П.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд X състав
На двадесет и осми
октомври Година 2020
В открито заседание в следния състав:
Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар: Божура Антонова
Като разгледа докладваното от съдия Ненкова гр.д. №2852 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова
претенция за съдебна делба на движими вещи и се намира във фазата по
извършването й.
С решение №228 от 21.03.2018г., постановено по гр. д. № 2852 от 2017 г.
по описа на Районен съд- П. е допуснато извършването на съдебна делба между между О.М.С. и И.Р.С.
при равни дялове в съсобствеността на следните вещи:
1. недвижим имот: апартамент №37, находящ се в ***с идентификатор ** ** ** по кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени със Заповед №** ** **г. на
Изпълнителния директор на АГКК, заедно с прилежащото към него избено помещение
№7 и припадащите се 0,74% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото; при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С. допуснат с решение №228 от 21.03.2018г.,
постановено по делото- гр. д. № 2852 от 2017 г. по описа на Районен съд- П., в
първа фаза на делбата, поради разпореждане на имота в полза на трето лице
2.
лек автомобил „***“ с рег. № ***, с регистрационен номер на превозното средство
*** и двигател № *** при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С.
3. преносим компютър ***. при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С.
Решението по допускане на делба е влязло в
законна сила.
С определение от 04.04.2019г. делото е
насрочено в първо открито съдебно заседание във фазата по извършване на
делбата.
По делото са постъпили молби с вх. №№*****
и *****/17.05.2019г. от съделителите с искане за
спиране на производството със съображение, че страните са в процес на преговори
за доброволно уреждане на спора.
Съдът
съобразно постъпилите молби по делото, с
Определение от 20.05.2019 г. е спрял производството по делото на основание
чл.229, ал*т.1 ГПК. Указал е на страните, че спирането е временно
преустановяване развитието на исковия процес, при което висящността
на делото се запазва, както и значението на вече извършените процесуални
действия, но се забранява извършването на процесуални действия на съда и
страните, които са насочени към решаване на спора.Основанията за спиране на
производството са изброени в разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т.1-7 ГПК. Съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от ГПК
съдът спира производството по съгласие на страните. На основание чл. 231, ал. 1 ГПК спряното по общо съгласие на страните производство, съдът изрично е указал,
че се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от страните не
поиска възобновяването му. Съдът с определение от 13.12.2019г на посоченото основание е
прекратил производството по делото.
Така постановеното от съда
определение е било атакувано от едната страна по делото пред ПОС, като делото е
било върнато на ПРС, след постановено ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 07.04.2020 г. на Окръжен
съд- П., по в.гр.д. № 180 по описа за
2020 г., съгласно което е посочено, че
по депозирана частна жалба се отменя
Определение № 5700/13.12.2019 г. по гр.д 2852/2017 г., по описа на Районен съд-
П. и делото се връща за изпълнение от първоинстанционния
съд на указанията на въззивната инстанция.
В
мотивите на цитираното определение е посочено, че с влязло в сила решение №
228/21.03.2019 г. по първа фаза на делбата, такава е допусната между И.Р. С. и О.М.С.,
на следното имущество: апартамент № 37, находящ се в
гр.П., бул.”Ю.Г.” бл*х*ет*лек автомобил „****-*****” с per. № *** и преносим компютър ***, при квоти- по1/2 ид.ч. за двамата съделители.
На
втората фаза на делбата е направено искане от двамата съделители
за спиране на производството по делото, като с определение от 20.05.2019 г.
съдът , на основание чл.229, ал*т.1 ГПК, е спрял производството.
С
молба вх. № 17671/17.06.2019 г. О.М.С. е направил искане съдът да постанови
определение, с което да прекрати производството по делото, предвид това, че до
28.06.2019 г. следва да се сключи окончателен договор за покупко-
продажба на допуснатия до делба недвижими имот.
Постъпило
е становище с вх.№ 18166/21.06.2019 г. от Илияна Р.С., с което възразява срещу
прекратяването на делото, тъй като същото не влияе върху сключването на
сделката. Предходният съдия-докладчик по делото се е произнесъл със съдебен
акт, като е посочил, че делото е спряно и не и може да се извърши оттегляне на
искането. Впоследствие и
при новия съдия-докладчик по делото, производството е било прекратено в
посочения смисъл.
С
определение № 5700/13.12.2019 г. съдът е прекратил производството по делото,
като се е позовал на разпоредбата на чл.231, ал.1 ГПК. Въззивният
съд е намерил определението за неправилно, като е посочил, че съгласно
разпоредбата на чл.231, ал.1 ГПК, спряното по общо съгласие на страните
производство се прекратява, ако в шестмесечен срок от спирането му никоя от
страните не е поискала възобновяването му. Ако е постановено решение, то се
обезсилва. Тази разпоредба касае всички граждански производства, с изключение
на онези особени граждански производства по смисъла на част трета от ГПК, чийто
особености изключват приложението на някои от общите норми от част втора на
ГПК. Такъв е случая с производството по съдебна делба в неговата втора фаза- по
извършване на делбата, поради следното: Шестмесечното бездействие на страните
по спряно по взаимно съгласие дело има значение на оттегляне на исковата молба.
В делбеното производство, когато то се намира във
втората си фаза, обаче оттеглянето на иска за делба е недопустимо, тъй като към
този момент между страните вече има влязло в сила решение по иска /решение за
допускане на делбата/, с което производството по делото в тази част вече е
приключило и както при всяко приключило дело прекратяването на делото поради
оттегляне на иска е недопустимо. Поради това при такова бездействие във
втората фаза на делбата съдът не може да прекрати делото. Ако стори това, той
би лишил съделителите от правото им на делба, тъй
като при прекратяване на делбеното дело преди
постановяване на решение за извършване на делбата правото на съделителите да се делят остава нереализирано, а след това
прекратяване съделителите не биха могли да заведат
ново дело за делба, а ако заведат такова- то би било прекратено с оглед
разпоредбите на чл.299, ал.2 ГПК. Ето защо, в този случай бездействието на
страните в 6-месечния срок по чл.229, ал*т.1 ГПК не е основание за прекратяване
на делото, а го поставя в положение, аналогично на посоченото в чл.60 от
Правилника за администрацията в съдилищата. Съгласно ал*вършените през текущата
година дела се предават в архива най-късно до края на юни следващата година, не
по-рано от два месеца от свършването им или в срок. определен от
административния ръководител. От своя страна ал.2 предвижда в срока по ал. 1 да
се предават и делата по делбените производства, по
които е допусната делбата, ако съделителите в дадения
им срок не са внесли разноски за извършване на експертиза за оценка на имотите
и съставяне на дяловете. Ако до изтичане на срока за пазене на делото страните
внесат разноските, въз основа на определение на съда делото се изважда от общия
архив и се докладва под стария номер за по-нататъшен ход, като постановеният
акт статистически се отчита като нов.
В
горния смисъл по-нататъшен ход на делото се дава след постъпване на искане за
възобновяването му. В този смисъл е и решение № 2408 от 1982 г. по гр.д.№ 1854
от 1982 г. на ВС, Първо г.о., което настоящата инстанция напълно споделя.
В
настоящия случай, на първо място е налице влязло в сила решение по иска
/решение за допускане на делбата. От страните се твърди, че е налице процедура
по сключване на сделка за покупко- продажба на
недвижим имот, която следва да се осъществи не по- късно от 28.06.2019 г.
Наличието на такова намерение не следва да се отразява на настоящия процес
/дори и да са ангажирани доказателства в тази насока, /например сключен
предварителен договор, дадено капаро и др./ В този смисъл определението се
явява незаконосъобразно на това основание.
На
следващо място, въззивът е посочил, че освен
недвижимия имот, са допустани до делба и движими
вещи- лек автомобил и преносим компютър. Ето защо прекратяването на делото
поради бездействие на страните се явява недопустимо, тъй като биха се лишили съделителите от правото им на делба- след това прекратяване
съделителите не биха могли да заведат ново дело за
делба, а ако заведат такова- то би било прекратено с оглед разпоредбите на
чл.299, ал.2 ГПК.
Предвид
депозираната жалба против решението, в която е отразено, че по делото са
останали движими вещи, които са предмет на делото във втората фаза на делбата,
а именно- лек автомобил „****-*****” и преносим компютър ASUS, въззивният съдебен състав е намерел, че същата следва да се
смята за такава за възобновяване на
производството.
Производството по делото е посочено, че следва да бъде възобновено, като същото
бъде върнато на първоинстанционния съд, който следва
даде нови указания за внасяне на депозит за изготвяне на съдебно- икономическа
експертиза. Първоинстанционният съд следва да
предупреди страните, че при невнасяне на депозита в срок делото ще бъде внесено
в архив на основание чл.60, ал.2 от правилника за администрацията в съдилищата.
При
изпълнение на така дадените указания, съдебният състав на първа инстанция е
постановил определение от 31.07.2020 г., с което е възобновил производството по
делото, насрочил е делото във втора фаза по делбата за открито съдебно
заседание и е постановил изслушването на СИЕ по делото за стойността на
горепосочените движими вещи.
По
делото вещото лице Я.П. е изготвила СИЕ, чието заключение е било прието с
нарочно определение в единственото проведено редовно съдебно заседание по делото
във втора фаза по делбата. На заседанието са се явили процесуалните
представители и на двете страни по делото, респ. адв.
В. и адв. Б., които еднозначно молят съда да
постанови решение, по силата на което да изнесе процесните
вещи на публична продан, а сумите събрани от същата да се разпределят между съделителите съобразно квотите им. По делото адв. Б. е ангажирала и писмено доказателство за
разпореждане с допуснатия до делба в първа фаза, недвижим имот- апартамент,
прието от съда, видно от което съделителите са
продали имота на трети за спора лица, между производствата в първа и втора фаза
на делбата.
Въз основа на събраните доказателства от
фактическа и правна страна се установи следното:
Решението, с което е допусната
съдебната делба на процесната съсобствена
вещ, е влязло в законна сила - допуснатите между страните до съдебна делба с
него движими вещи и недвижим имот са
били допуснати до делба, при права – 1/2 идеални части за ищцата и 1/2 идеални
части за ответника по делото.
Същевременно, както съдът по-горе посочи, между
производствата в първа и втора фаза на делбата, страните по делото са се
разпоредели с процесния недвижим имот: апартамент №37, находящ
се в ***с идентификатор ** ** ** по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. П., одобрени със Заповед №** ** **г. на Изпълнителния директор
на АГКК, заедно с прилежащото към него избено помещение №7 и припадащите
се 0,74% ид.ч.
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С., допуснат с решение №228 от 21.03.2018г.,
постановено по делото- гр. д. № 2852 от 2017 г. по описа на Районен съд- П., в
първа фаза на делбата, при продажба на
същия от страна на съделителите на трето за спора
лице, обективирано в нотариален акт ****
, дело № **** г. на нотариус Н.З., с район на действие ПРС, приет като писмено
доказателство по делото. Следователно, както претендират и представите на двете
страни по делото, то делба следва да се извърши само на движимите вещи по
делото, като спрямо процесния недвижим имот, то съдът
намира, че искът следва да се отхвърли, като вече същият не е съсобствен на страните по делото, а е собственост на трети
за спора лица, като това обстоятелство следва да се съобрази в настоящото
производство, като новонастъпило такова, като
производството в тази му част не следва да остава висящо предвид влязлото и
решение по делото в първа фаза по делбата.
Що
се отнася до движимите вещи, за които е била допусната делбата, а именно лек автомобил „***“, с
рег. № ***, с регистрационен номер на превозното средство *** и двигател № *** и преносим компютър ***, допусната при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С.,
То съдът намира следното: видно от
изслушаната и прието по делото, неоспорена от страните СИЕ, то се установява,
че вещото лице след извършена задълбочена проверка и анализ на пазарните цени,
описани начини на изчисляване на стойността на процесните
вещи към 2017 г., в това число и амортизацията на същите е извела заключение,
че към релевантния период същите са на стойности, както следва:
1 840 (хиляда осемстотин и четиридесет) лева или - 1/2 идеални части
в размер на 920 (деветстотин и двадесет) лева за лек автомобил „***“ с
рег. № ***, с регистрационен номер на превозното средство *** и двигател № ***,гориво - бензин, екологична категория: евро
2
и дата на първоначална регистрация: 27.10.2000 г. и 240 (двеста и четиридесет) лева или е- 1/2идеални части в
размер на 120 (сто и двадесет) лева за преносим
компютър марка А5115, Модел
Х52.1-ЕХ167Р, закупен съгласно Договор за кредит за покупка на стоки или услуги
с номер **** ******** от 20.05.2011г.
Основен принцип в делбеното производство е, че всеки съсобственик
може да иска
своя дял в натура, доколкото това е възможно и само ако имотите
не могат да се поделят
удобно, се изнасят на публична
продан, т.е. всеки съсобственик има правото на
реален дял от съсобственото имущество, ако обособяването на достатъчен брой реални дялове е възможно и удобно, като това право
съществува по отношение на всеки
един имот /при наличие на
възможност за реалното му поделяне/,
както и по отношение на всяка
съвкупност от имущества от съответен
вид. Преценката дали подобно обособяване
на реални дялове е възможно и удобно зависи както
от вида и предназначението на допуснатите до делба имоти, т.е.
от обективни фактори, така и от волята на
съделителите, т.е. от субективното им отношение към
предвидената в закона възможност да поискат,
респ. да получат дял в натура,
ако допуснатите до делба имоти
съществено се различават един от друг по
предназначението си или по други
основни характеристики. Съсобствеността във втората фаза на
съдебната делба се ликвидира посредством
един от следните
способи: чрез възлагане по реда
на чл. 349 ГПК, чрез теглене на
жребий, чрез разпределение на имотите /движимите вещи/ от съда
по реда на
чл. 353 ГПК или чрез изнасяне на
публична продан. Съдът намира,че делбата в случая не може
да се извърши
чрез разпределение по реда на
чл. 353 ГПК или чрез теглене на
жребий, тъй като един от
съделителите би получил почти само пари при уравняване на дела /този за когото би бил преносимия компютър/, а другият – вещта /автомобила/, което
е недопустимо освен в изрично предвидените от закона случаи:
чл. 349 ГПК или при съдебна спогодба.
В тази насока са задължителните постановки на т. 8 от ППВС № 4/64 г., съгласно което е недопустимо съдът да извърши
делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела
на някой наследник само с пари, а не с реален
дял от наследствен
имот. Поради това настоящият съдебен състав приема, че делбата
следва да бъде извършена на основание чл. 348 ГПК чрез изнасянето на автомобила
и компютъра на публична продан, при осъществяване
на която всеки съделител следва да получи
паричната равностойност на своя дял
от съсобствеността.
В случая и двете страни по делото са направили искане
за изнасяне на движимите вещи на публична продан, макар и същото да не е
обвързващо за съда и съда да следва да съобрази гореизложените обстоятебства, то в процесния
случай, съдът намира, че макар и да се касае за две движими вещи и двама съделители и практически да би било възможно да се приложат
другите способи за реално получаване в дял, на всеки от съделителите
на вещ, то не се попада в хипотезата, съобразно съществените различия на вещите- лек автомобил
и преносим компютър, много различни и като стойност един от друг, което би довело и до
неудобство при уравняване в дяловете в пари, като едната страна би била принудена да плати на другата в пъти
повече парични средства за уравняване на дела й, и вземайки предвид и самото предназначение на движимите вещи по делото или другите техни основни характеристики, съдът намира, че в
случая най –удобно е удовлетворяване искането на страните и изнасяне на вещите
на публична продан, след извършването на която, всеки един от съделителите да получи, съобразно своята идеална част по
една втора за всеки от тях, сумата от реализираната продажба. Поради всичко
изложено, съдът намира, че в случая изнасянето на вещите на публична продан не
би нарушило принципа всеки от съделителите да получи
дял в натура от вещите, предвид всички гореизложени аргументи. Предвид което и
прекратяването на съсобствеността за процесните вещи
между съделителите следва да се извърши именно чрез
изнасянето на същите на публична продан.
Поради всичко изложено съдът намира,
че приключването на делбата в случая,
следва да е на основание чл.348 от ГПК изнасянето на лекия автомобил и преносимия компютър на публична продан, като
получената от проданта сума се разпредели между съделителите
съобразно правата им в съсобствеността. Публична продан обаче следва да
се извърши по реда, установен
в ГПК, за изпълнителното производство, предвид на което горната
цена е от значение само за
определяне на държавната такса, а самата продажна цена, при публичната
продан, следва да се определи
от съдебния изпълнителят по надлежния ред за
това.
РАЗНОСКИ
Процесуалните представите на страните, в последното по делото съдебно
заседание, са изложили следното относно разноските по
делото- адв. Б. е посочила, че моли съда да присъди на доверителя й направените разноски по делото, изразяващи се в
заплатен депозит за вещо лице, като адв. В. е
посочил, че претендира разноски по списъка, който представя и най-вече
заплатената държавна такса за частната жалба в размер на 15 лева. Счита, че
депозита не се дължи от едната на другата страна. Общо претендираните
разноски са в размер на 131 лв., на
което на дуплика на адв. Б., същата е допълнила, че с
оглед практиката на ВКС, че адвокатски възнаграждения не се присъждат в делбеното производство и това, че са платили по равно за
възнаграждение за вещо лице, счита, че не си дължат двете страни разноски.
По отношение на
разноските за експертиза, съгласно т. 9 от Постановление № 7/28.11.1973 г. на Пленума на
ВС, разноските в делбеното производство се определят съобразно с признатия дял на
съделителите в прекратената
общност, когато са направени по
необходимост, както е в случая – експертизата е назначена във втора фаза по делбата и
страните са внесли по равно по 110 лева за същата, с цел
установяване на стойността на делбената
вещ, респ. дяловете на
всеки съделител, т.е. при равни дялове и
при платени по равно за
възнаграждение за вещо лице, и от двете страни, то разноските следва да останат
така както са направени и страните не си дължат тези разноски.
Относно претенцията на ответницата
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да се вземе предвид
принципа, че при липса на оспорване на правата на съделителите
и наличието на съсобственост помежду им, както и наличието на постигнато
съгласие относно способа на делбата, всеки съделител
следва да понесе сам направените разноски - в случая за ангажирането на
адвокатско съдействие при реализиране на избрания способ за ликвидиране на
съсобствеността. В определение № 152/08.06.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6646/2014 г., II
г.о., определение № 47/29.01.2015 г. на ВКС по ч.гр.д. № 6919/2014 г., I г.
о., определение № 177/12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 657/2015 г., ІV
г.о., определение № 252/11.07.2014 г. по ч.гр.д. № 2024/2014 г., І г.о., приема, че
при липса на оспорване на
правата на съделителите, както и на способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените разноски за процесуално
представителство на адвокат, а при наличието на спор
за правата на съделителите, при оспорване на
самия факт на съсобствеността, начина на извършване
на делбата и по присъединените искове, както и при обжалване на
първоинстанционното или въззивното решение намира приложение разпоредбата на чл. 78 ГПК. По делото не е имало спор нито
за правата на съделителите в съсобствеността, нито за
способа за извършване на делбата. В първата фаза страните признават взаимно
правата/квотите си в съсобствеността, а във устните състезания
във фазата по извършване на
делбата по отношение на способа
за извършване на делбата в устните
състезания пред съда и двете страни
заявиха, че вещите следва да бъдат изнесени на публична продан. Присъединени искове не са разглеждани във втората
фаза на делбата. Поради това направените от ответницата разноски за процесуално
представителство следва да останат за нейна сметка,
като не следва да и бъде присъдена сумата от 15 лева - в случая аналогично на
изложеното по -горе във връзка с цитираните актове на върховната съдебна
инстанция, приложение следва само за тази сума да намери разпоредбата на чл. 78 ГПК, но видно от материалите по делото ищецът е искал прекратяване на делото и
оттегляне на иска, като делото е било спряно по взаймно
съгласие на страните по делото и следователно същият не е станал повод за продължаване
на производството по делото във втора фаза, и такава е била ответната страна,
обжалвала прекратителното определение на съда, във
връзка с искането на първия съделител, поради което и
съдът намира, че и тези разноски следва да останат за сметка на направилата ги
страна, а не да се възлагат в тежест на страната искала прекратяване на делото
още след първа фаза по делбата и нестанала повод за развитие на производството
във втора фаза.
Тоест в
обобщаващ извод, съдът намира, че разноските на страните по делото следва да
останат за същите, така както са ги направили.
На основание
чл. 355 ГПК и чл. 8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите
следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Пернишкия районен съд държавна
такса за извършване на делбата, както следва: съделителят
О.М.С.– 41, 6 лв., и съделителят И.Р.С.- 41, 6
лв., равняващи се на 4 % от стойността на дяловете им от делбените вещи.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ искането за
извършване на делба на следния недвижим имот: апартамент №37, находящ се в ***с
идентификатор ** ** ** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П.,
одобрени със Заповед №** ** **г. на Изпълнителния директор на АГКК, заедно с
прилежащото към него избено помещение №7 и припадащите се 0,74% ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С., допуснат с решение №228 от 21.03.2018г.,
постановено по делото- гр. д. № 2852 от 2017 г. по описа на Районен съд- П., в
първа фаза на делбата, поради разпореждане на имота, продажба на същия от
страна на съделителите на трето за спора лице, обективирано в нотариален акт **** ,
дело № **** г. на нотариус Н.З., с район на действие ПРС, извършено в хода на производството между първа и
втора фаза на делбата.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН по реда на чл.348
от ГПК допуснатите до делба между О.М.С., ЕГН **********
и И.Р.С., ЕГН **********, следни движими вещи: лек автомобил „***“ с
рег. № ***, с регистрационен номер на превозното средство *** и двигател № *** и преносим компютър ***, допусната при следните ДЯЛОВЕ:
- 1/2 идеална част – за О.М.С.
- 1/2 идеална част – за И.Р.С.,
ПОЛУЧЕНАТА ОТ
ПУБЛИЧНАТА ПРОДАН парична сума от МПС-то и преносимия компютър да се
разпредели между съсобствениците съобразно правата им в съсобствеността, както
следва: О.М.С., ЕГН **********- 1/2 идеална част и за И.Р.С., ЕГН **********– 1/2 идеална част.
ОСЪЖДА на основание чл.8 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК И.Р.С., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС-П.
сумата от 41, 6 лева, представляваща
държавна такса върху стойността на дела й от движимите вещи.
ОСЪЖДА на основание чл.8 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК О.М.С., ЕГН **********, да заплати по сметка на РС-П. 41,6 лева, представляваща държавна такса върху
стойността на дела й от движимите вещи.
Решението може да се обжалва пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Вярно с оригинала:С.Г.
Районен
съдия…………………………….