Решение по дело №12087/2012 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер …………../23.10.2013 г., град  Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД         ХІІ СЪСТАВ, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ

на 11 октомври 2013 г.                           Година 2013

в  публично заседание в следния състав:

 

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРЕЛА КАЦАРСКА

 

при участието на секретар М. М.

разгледа докладваното от съдия М. Кацарска

гражданско дело номер 12087 по описа за 2012 год.

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

В исковата си молба ищецът „*, гр. * твърди, че ответникът „* дължи сумата от 13 573.30 лева, представляваща стойността на ползвани, но незаплатени туристически услуги – 681 бр. нощувки в хотел „* в к.к. *” за периода от * г. до * г. по договор * г., за което е издадена фактура № * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – * г. до окончателното й изплащане. Отправеното до съда искане е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца горепосочените суми. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът *, гр. * депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло претенциите по основание и размер. Излага се, че договор от * г. не е подписан от законния представител на дружеството, както и че процесната фактура не е осчетоводена и не е получавана от ответника. Твърди се, че „* е имало търговски отношения със * и е уредило изцяло взаимоотношенията си по повод настаняване на туристи в х. „Диана” през туристическия сезон 2011 г., както и че е заплатило на хотелиера настаняванията с фактури с №№ * г. на стойност 10 000 лева и * г. на стойност 5500 лева.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Представен е договор от * г. сключен между „*, гр. *, в качеството на туроператор и „*, гр. *, в качеството на хотелиер /лист 7 и 8/ и фактури и ваучери за периода * г. до * г. /листи 13 – 64/.

От заключенията на вещото лице по допуснатите и приети от съда основна и допълнителни ССЕ, кредитирани като обективно и компетентно дадени се установява, че данъчна фактура № * г.  на стойност 13573.30 лева, издадена от „* на „* е осчетоводена в счетоводството на ищеца, като вземане от ответното дружество, но същата не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не е декларирана от него и не е ползвал по нея данъчен кредит. Не е налице заверен хотелски регистър на хотел „Диана” за настанените в хотела туристи в периода от * г. до * г., поради което не може да се установи реализирани ли са нощувки от лицата посочени във ваучерите и колко е броят им. По данни на ищеца са издадени фактури на ответника на обща стойност 29073.30 лева, а са заплатени само в размер на 15500 лева. По счетоводни данни на ответника, дружеството няма задължения към туроператора. Поради разминаване на сумите на остойностените от вещото лице и от ищеца ваучери, както и поради непредставяне на заверени регистри на хотела за нощувките, както и поради непредставяне на подписани от двете страни документи, не може да се даде отговор колко точно са реализираните услуги и на каква стойност са те, както и къде точно са реализирани, колко точно дни са ползвани ваучерите, дали има предсрочно отпътуване на турист, дали има ранни резервации от туристи и от там намаляване стойността на услугата. На вещото лице не са представени първичните счетоводни документи предвидени в договора между страните, а именно проформафактури с прикрепени към тях ваучери.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С договор от * г., сключен между „* *, гр. *, в качеството на туроператор и „*, в качеството на хотелиер, туроператорът се е задължил да сключва, включително и по кореспондентски път, от свое име и за своя сметка търговски договори с чуждестранни и български партньори /юридически и физически лица/ за предоставяне на основни и допълнителни туристически услуги в хотел „Диана” – кк „Златни пясъци”, съгласно цени и условия посочени в договора и приложението. В открито производство по чл. 193 от ГПК, поради оспорване автентичността на положения подпис на законния представител на „*, гр. * в договора ищецът е задължен по реда на чл. 183 от ГПК да представи оригинала на документът. Същото не е направено, поради което на основание чл. 183, изр. 2 от ГПК договор * г. следва да бъде изключен от доказателствения материал по делото.

В тежест на ищеца – хотелиер е да установи по безспорен начин наличието на договор между страните за предоставяне на нощувки в хотел „*”, както и тяхното количество за периода от * г. до * г. и стойността на същите. От заключенията на вещото лице по ССЕ, кредитирани като обективно и компетентно дадени, се установява, че между страните е имало търговски отношения по повод предоставяне на хотелски услуги от ищеца, но данъчна фактура № * г.  на стойност 13573.30 лева, издадена от „* на „* не е осчетоводена в счетоводството на ответника, не е декларирана от него и не е ползвал по нея данъчен кредит. Не е налице заверен хотелски регистър на хотел „Диана” за настанените в хотела туристи в периода от 14.06.2011 г. до 06.09.2011 г., поради което не може да се установи реализирани ли са нощувки от лицата посочени във ваучерите и колко е броят им. По данни на ищеца са издадени фактури на ответника на обща стойност 29073.30 лева, а са заплатени само в размер на 15500 лева, но по счетоводни данни на ответника, дружеството няма задължения към туроператора. Поради разминаване на сумите на остойностените от вещото лице и от ищеца ваучери, както и поради непредставяне на заверени регистри на хотела за нощувките, както и поради непредставяне на подписани от двете страни документи, не може да се даде отговор колко точно са реализираните услуги и на каква стойност са те, както и къде точно са реализирани, колко точно дни са ползвани ваучерите, дали има предсрочно отпътуване на турист, дали има ранни резервации от туристи и от там намаляване стойността на услугата.

С оглед изложеното „* не успя в условията на главно и пълно доказване да установи, че за периода от * до * г. от ответника-туроператор са налице незаплатени туристически услуги – 681 бр. нощувки в хотел „*”, поради което иска с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 13 573.30 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Предвид изхода на спора по главния иск, то и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху главницата от 13 573.30 лева, считано от датата на предявяването й в съда се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора формулираното искане от ответника с правно основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за присъждане на направените по делото разноски се явява основателно, поради което ищцата следва да бъде осъдена да заплати сумата от 690 лева, представляваща платени депозити за ССЕ и адвокатско възнаграждение.

 

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, с управители заедно и поотделно * и * * против „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * със законен представител * И. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 13 573.30 /тринадесет хиляди петстотин седемдесет и три лева и тридесет ст./ лева, представляваща стойността на ползвани, но незаплатени туристически услуги – 681 бр. нощувки в хотел „* за периода от * г. до * г., за което е издадена фактура № * г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – *. до окончателното й изплащане, като неоснователни.  

ОСЪЖДА „*, със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*, с управители заедно и поотделно * и * да заплати на *, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * със законен представител * И. сумата в размер на 690 /шестстотин и деветдесет/ лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: