№ 50
гр. гр.Несебър, 30.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно
наказателно дело № 20242150200121 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от „Б.” ЕООД, срещу наказателно постановление №
39/29.05.2023г. на директора на басейнова дирекция „Черноморски район“, с което на
жалбоподателя на основание чл. 200, ал. 1, т. 18 от Закона за водите е наложено наказание
„имуществена санкция” в размер на 5000 лв. Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител,
развива подробни съображения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
АУАН и НП. Акцентира върху неспазен срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, както и наличието на
маловажен случай. Намира санкцията за прекомерна. С тези доводи моли обжалваното НП да бъде
отменено. Претендира разноски.
Административнонаказващият орган - директора на басейнова дирекция „Черноморски
район“, заема становище за неоснователност на жалбата. Моли обжалваното НП да бъде
потвърдено. Претендира юрисконсултско възнаграждение и отправя възражение за прекомерност
на претенцията за адвокатско възнаграждение на другата страна.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 24.10.2022г. постъпил сигнал в РДНСК Бургас (на л. 23 от делото), подаден от
управителя на етажната собственост на ул. „********, за извършване на сондажни работи в
поземлен имот с идентификатор ********* по КК на с. ********. С писмо изх. № ОХ 2474-СО-662
от 04.11.2022г. (на л. 22 от делото) сигналът бил препратен по компетентност на РИОСВ и
басейнова дирекция „Черноморски район“ гр. Варна. Сигналът бил входиран в БДЧР на
07.11.2022г. (видно от писмо до РП Бургас на л. 25 от делото). От служители при БДЧР били
предприети действия по извършване на проверка, като на 15.11.2022г., около 17:05 часа, от св. С.
1
Р. – главен експерт при БДЧР, бил проведен телефонен разговор с Т.М., управител на „Б.” ЕООД,
установено като един от собствениците на посочения поземлен имот. Т.М. била уведомена за
предстояща проверка на 16.11.2022г., като на следващия ден от БДЧР, съвместно с РИОСВ Бургас,
била извършена проверка на място, на която Т.М. присъствала, а другият собственик на имота –
Марин М., не присъствал и с него не била осъществена връзка. Поради отсъствието на М. от Т.М.
бил отказан достъп до поземления имот на проверяващите органи. За съдействие били извикани
полицейски служители от РУ Несебър, но и след намесата им не бил осигурен достъп до имота. За
резултатите от проверката на 16.11.2022г. бил съставен констативен протокол № Б-963 (на л. 24 от
делото). Впоследствие собствеността върху имота изцяло била прехвърлена на Марин М. (с
нотариален акт от 29.11.2022г. на л. 12 от делото), като след предварително връчени уведомления
на 30.11.2022г. била извършена нова проверка, при която бил осигурен достъп до имота. На място
св. Р. съставила АУАН № 140 от 30.11.2022г. на „Б.” ЕООД за това, че на 16.11.2022г. не бил
осигурен достъп на контролните органи до поземления имот, с което им е попречено да изпълнят
задълженията си. Като нарушена в текста на АУАН е вписана разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 18 от
Закона за водите – пречка на контролните органи да изпълнят задълженията си по ЗВ. Въз основа
на АУАН на 29.05.2023г. било издадено процесното НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по
делото доказателства – в това число и писмените такива (сигнал, констативен протокол № Б - 963
от 16.11.2022г., писмо до РП Бургас, кореспонденция, констативен протокол № Б-988 от
30.11.2022г., АУАН № 140 от 30.11.2022г., постановление от 07.04.2023г. за отказ да се образува
ДП, резолюция за прекратяване на АНП по отношение на Марин М., нотариален акт, заявление за
регистрация на водовземно съоръжение, протокол от изпитване от 18.11.2022г., заповед № 192 от
20.11.2021г. на директора на БДЧР). Установената по делото фактическа обстановка се
потвърждава и от показанията на актосъставителя Р., като не се оспорва от жалбоподателя.
Възраженията му касаят допуснати съществени нарушения в хода на производството.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН,
подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Съдът счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, което е самостоятелно основание за отмяна на
НП.
Видно от текста на АУАН и НП, описаните в тях факти се свеждат до следното: постъпил
сигнал за сондаж в ПИ с идентификатор *********, уведомяване на 15.11.2022г. на управителя на
дружеството жалбоподател за предстояща проверка от служители на БДЧР на 16.11.2022г. и отказ
да се осигури достъп на служителите до посочения недвижим имот на 16.11.2022г. Тези факти са
квалифицирани като нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 18 от ЗВ – създаване на пречки на контролните
органи да изпълнят задълженията си по ЗВ, а в текста на АУАН и като нарушение на чл. 48, ал. 1,
т. 18 от ЗВ (по твърдения на наказващия орган представляващо техническа грешка, като се има
предвид чл. 48, ал. 1, т. 8 от ЗВ). Разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 18 от ЗВ предвижда наказание за
лице, което пречи на контролните органи да изпълняват задълженията си по този закон. Очевидно
2
е, че тази норма е с общ текст и за пълно описание на нарушението е необходимо да се препрати
към съответни задължения по Закона за водите, които контролните органи е следвало да изпълнят.
Видно от чл. 2, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗВ целта на закона е да осигури интегрирано управление на
водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде
условия за: 1. осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и
подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване; 2. намаляване на
замърсяването на водите; 3. опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно
море; 4. прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества;
5. намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества; 6. прекратяване
на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества; 7. предотвратяване
или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното
наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите. Логично е
задълженията по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 18 от ЗВ, които контролните органи имат, да са
свързани с изпълнение на тези цели. В същото време в ЗВ са предвидени различни по вид
контролни правомощия, дадени на БДЧР. С чл. 140, ал. 1, т. 4 от ЗВ са дадени контролни
правомощия за изпълнение на дейностите по чл. 138, ал. 4 от ЗВ, които дейности включват
защитата от вредоносно въздействие на водите по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1 – т. 7 от ЗВ (в това
число: 1. защита от наводнения; 2. защита от ледови явления; 3. защита на леглата и бреговете на
реките от ерозия; 4. защита на бреговете от вълново въздействие; 5. защита от опасно повишаване
или понижаване нивото на подземните води; 6. защита на водосборните басейни от водна ерозия;
7. защита от изкуствен самоизлив на подземни води; 8. защита от предизвикани от морето
наводнения на крайбрежни райони). Наред с това в ЗВ е предвиден и отделен раздел XI „Контрол
върху водите, водните обекти, водностопанските системи и съоръжения“, в рамките на който (в чл.
188, ал. 1 от ЗВ) са дадени конкретни правомощия на директора на басейнова дирекция или
оправомощени от него длъжностни лица относно: 1. състоянието и проводимостта на речните
легла и на заустващите съоръжения; 2. извършването на дейности в речните легла; 3. състоянието
и правилната експлоатация на: а) водовземните съоръжения, съоръженията за използване на
повърхностните и подземните води и съоръженията за измерване на водните количества; 4.
изпълнението на условията на издадените разрешителни по този закон, с изключение на
разрешителните за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води и разрешителните за
ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав; 5. количеството и
качеството на водите; 6. поддържането на минимално допустимия отток в реките; 7. собствения
мониторинг на водите; 9. изпълнението на задълженията за заплащане на таксите по чл. 194, ал. 1,
т. 1 - 3; 10. спазването на забраните и ограниченията в границите на санитарно-охранителните
зони; 11. изпълнението на програмите от мерки по раздел V; 12. (графика за изпълнение на
проектите за изграждане на канализационни системи, финансирани с държавни средства; 13.
схемата за експлоатация, технически възможните дебити на съоръженията и условията,
определени със заповедта за утвърждаване на експлоатационните ресурси на находищата на
минерални води, изключителна държавна собственост, предоставени за управление и ползване на
общини.
Общият преглед на посочените норми води до извод, че контролът, който е даден на
органите на БДЧР за осъществяване на дейности, насочени към постигане на целите по чл. 2 от
Закона за водите, е изключително всеобхватен и разнороден. За пълно описание на нарушението
по чл. 200, ал. 1, т. 18 от Закона за водите (с цел наказаното лице да разбере какво точно му се
3
вменява като противоправно поведение) е било необходимо да се посочи кои точно контролни
задължения по Закона за водите е следвало да осъществят контролните органи при БДЧР и по
какъв начин е следвало да ги осъществят. Именно посочването на тези обстоятелства е от
съществено значение, за да може да се осъществи преценка на основното обстоятелство по делото
– налице е пречка за изпълнение на тези контролни дейности. За целта е било необходимо да се
препрати към някое от множество контролни правомощия, цитирани по-горе, които са дадени по
ЗВ на басейновите дирекции. В текста на АУАН и НП не е посочен нито един факт, който да
навежда към конкретно контролно правомощие, което представлява съществено нарушение на
правото на защита на наказаното лице и е довело до практическа невъзможност да разбере какво
точно нарушение му се вменява. Посочено е единствено, че е постъпил сигнал за извършван
„сондаж“ в имота, който е следвало да се провери, без да е препратено към конкретни
правомощия, които имат контролните органи при подобни сигнали и начина, по който тези
правомощия се осъществяват. Липсата на тези факти прави невъзможна проверката на основния
спорен по делото въпрос, а именно: дали дружеството жалбоподател, чрез управителя си, е
следвало да осигури достъп до съсобствения поземлен имот, на какво основание е следвало да го
осъществи и с цел осъществяването на коя от контролните функции по ЗВ.
Общото посочване на понятието „сондаж“ по никакъв начин не е достатъчно за описание на
нарушението на чл. 200, ал. 1, т. 18 от ЗВ. Текстът на тази разпоредба е изключително общ и за да
бъде обвързано конкретно действие или бездействие на лице, изразяващо се в препятстване на
контролните органи, на първо място следва да е отразено какви точно контролни правомощия
(произтичащи от точно посочен текст на ЗВ) е следвало да извършат те. Посочването на чл. 48, ал.
1, т. 18 (дори да се приеме, че става въпрос за техническа грешка и се има предвид т. 8) от ЗВ в
текста на АУАН не само, че не е довело до уточнение на съответната контролна дейност, а точно
обратното – представлява внасяне на още по-голяма неяснота относно твърдяното нарушение.
Това е така, тъй като чл. 48, ал. 1, т. 8 от ЗВ предвижда задължение за водоползвателите –
титуляри на разрешителни да осигуряват свободен достъп на държавните и общинските органи,
оправомощени да прилагат разпоредбите на закона, както и да предоставят изисканата от тях
информация в момента на и във връзка с извършване на проверката. В рамките на АУАН и НП
изобщо не са изложени факти, които да са в насока, че „Б.” ЕООД е водоползвател – титуляр на
разрешително. Ето защо цитирането на тази разпоредба в още по-голяма степен е довело до
неяснота и невъзможност за наказаното лице да разбере какво точно нарушение му се вменява.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме, че обжалваното НП следва да бъде отменено,
като не е необходимо да се обсъждат останалите изложени от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразността му.
При този изход на спора на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него
разноски – 800 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение (видно от договор на л. 50 от делото,
играещ ролята на разписка). Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като
адвокатското възнаграждение е съобразено с фактическата и правна сложност на делото, като от
адвоката са изложени множество доводи за допуснати нарушения (а както се установява от правна
страна – процесуални нарушения действително са допуснати при издаване на НП). Освен това
заплатеното възнаграждение е към минимума по смисъла на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при
констатираната фактическа и правна сложност на делото липсват основания да бъде намалявано
допълнително.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3, т. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 39/29.05.2023г. на директора на басейнова
дирекция „Черноморски район“, с което на „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление в с. ********, ул. ******* № 20, на основание чл. 200, ал. 1, т. 18 от Закона за водите е
наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Басейнова дирекция „Черноморски район“,
да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в с. ********, ул.
******* № 20, сумата от 800 лв., представляваща направени по делото разноски – платено
възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от
датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5