Решение по дело №2148/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.197, ал.2 и сл. ДОПК.

Образувано е по жалба на С. Л.-И., против Решение № 169/31.08.2023 г. на вр.и.д. директор на ТД на НАП – Варна в частта му , с която е потвърдено постановление с изход. № С230003-022-0057923/15.08.2023 г. за налагане на обезпечителни мерки на основание чл.195, ал.1-3 от ДОПК, издадено главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна, в частта му касаеща налагане на запор върху вземане на длъжника от негов работодател. С изложени в жалбата доводи за липсата на годно изпълнително основание и за подменено от решаващия орган разпределение на доказателствената тежест, се иска отмяна на обжалваното решение. В съдебно заседание жалбата се поддържа с подадената от Л.-И. молба с.д. 14824/19.10.2023 год.

Ответникът по жалбата - директорът на ТД на НАП- гр. Варна, чрез представената от упълномощения юрисконсулт А.молба с.д. 14507/13.10.2023 г. , изразява становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства , приема от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата : Видно от доказателствата по делото обжалваното решение е съобщено на Л.-И. на 14.09.2023 г., а жалбата срещу него е заведена с вх.№ 42031#7/20.09.2023 г. , от което се установява , че същата е подадена в 7 - дневния преклузивен срок по чл.197, ал.2 ДОПК. Предвид горното , съдът намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на правен интерес от съдебно обжалване.

По основателността на жалбата :

С обжалваното решение постановлението за налагане на обезпечителни мерки е отменено в частта му касаеща налагането на запор върху два броя МПС не поради свръхобезпеченост, а поради неспазен от публичния изпълнител ред за налагане на обезпечение и липсата на съществен реквизит в постановлението.

В частта касаеща наложен запор върху вземане на длъжника от негов работодател, постановлението е потвърдено с мотив, че ДОПК не предвиждал ред за оспорване на изпълнителното основание в рамките на образувано производство по принудително изпълнение на публични вземания, като запора бил правилно наложен, защото публичният изпълнител избрал най-подходящата обезпечителна мярка, която да е съобразена с размера на задължението и представляваща най-добрата гаранция за събиране на публичното вземане.

Обратно на изложената в обжалваното решение теза, нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК поставя съществуването на годно изпълнително основание като условие за законосъобразност на наложената обезпечителна мярка, но повдигнатото от жалбоподателката възражение в тази насока, съдът намира за неоснователно. В преписката е приложено Решение към митническа декларация 21BG002002051736R8 от 18.06.2021 г. с рег. № 32-417056/1.12.2022 год. , с което по отношение на настоящата жалбоподателка е установено задължение за мито и ДДС в общ размер на 6 559, 49 лв. Преписката съдържа и подадена от Л.-И. до директора на Агенция Митници жалба срещу решението, имаща вх. № 32-40284/31.01.2023 год. На л.19 от преписката е налично заявление за издаване на обвързваща информация, в което е посочено, че липсва произнасяне по жалбата от страна на директора на Агенция Митници, както и че срокът за обжалване на така формирания негов мълчалив отказ бил изтекъл на 20.03.2023 год. В подадена до съда процесна жалба, както и в съдебно заседание не се твърди от Л.- И. въпросното решение на митническата администрация да е обжалвано пред съд. Видно от съдържанието на Решение изход. № 32-417856/1.12.2022 г. , същото подлежи на предварително изпълнение на основание чл.19б, ал.2 от Закона за митниците /ЗМ/, поради което независимо от реализираното негово обжалване по адм. ред, същото представлява годно изпълнително основание – на жалбоподателката са дадени от съда указания да представи доказателства за спиране на така допуснато по силата на закона предварително изпълнение, но такива не са представени от нея.

В подадената от Л. - И. до директора на ТД на НАП- Варна жалба с вх. № 42031/25.08.2023 г. е посочено, че само половината от цената на едното от притежаваните от нея две МПС-та надвишава размера на претендираното задължение, както и че наложеният запор върху заплатата не дава възможност на същата за отглеждане и възпитание на малолетното й дете, за което към жалбата е приложено удостоверение за раждане № **********. Същото възражение относно запора върху получаваното от Л.-И. трудово възнаграждение е повдигнато и с настоящата жалба, във връзка с което съдът е дал указания на ответника относно съществуващата за него доказателствена тежест за установяване на законосъобразността му с оглед разпоредбата на чл.195, ал.2 от ДОПК. Доказателства в тази насока не са представени от ответника в съдебно заседание, нито пък в преписката са налице такива за извършване от публичния изпълнител на необходимата оценка на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното дело – само при съпоставката на стойността на подлежащото на принудително изпълнение и притежавано от длъжника имущество със стойността на публичното му задължение, би могло да се направи обоснован извод , че без налагане на обезпечение ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение. Според възприето в съдебната практика тълкуване на цитираната норма, изпълнението на публичното задължение ще бъде невъзможно, когато към датата на изпълнението длъжникът не разполага с достатъчно активи, които да служат като средство за събирането му. Съответно, изпълнението ще бъде сериозно затруднено, ако макар стойността на годните за разпореждане активи на длъжника да покрива размера на очакваните задължения, видът на първите или правното им положение (напр. върху тях съществуват вече други вещни тежести) е такова, че не позволява тяхното бързо и ефективно осребряване, т. е. те не са ликвидни. Освен, че не са събирани доказателства за това какъв е размера на запорираното вземане на длъжника от работодателя Детска градина **“, от самото съдържание на обжалваното решение се потвърждава обстоятелството за липсата на извършена от публичния изпълнител оценка на притежаваните от Л.-И. активи - именно липсата на установени застрахователна стойност или пазарна цена на процесните МПС е станала повод за отмяна на наложеният с обжалваното постановление запор върху тях. Недоказаното по изложените съображения съответствие с изискванията на чл.195, ал.2 от ДОПК на наложеното обезпечение чрез налагане на запор върху вземането на длъжника за трудово възнаграждение, обуславя извода за материална незаконосъобразност както на обжалваното решение, така и на постановлението на публичния изпълнител в тази му част, поради което жалбата се явява основателна. С оглед последното, обжалваното решение и постановлението на публичния изпълнител в съответната му част следва да бъдат отменени, което не представлява процесуална пречка за последващо предприемане от публичния изпълнител на необходимите обезпечителни мерки при съблюдаване на дадените в тези мотиви указания по правилното тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на делото, разноски на ответника разноски не се дължат, а такива на жалбоподателя не следва да се присъждат, поради липсата на отправено от него такова искане.

С оглед на гореизложеното и на основание чл.197, ал.3 ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 169/31.08.2023 г. на вр. и.д. директор на ТД на НАП – Варна в частта му , с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-230003-022-0057923/15.08.2023 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна в частта му, касаеща наложен запор върху вземане на длъжника от негов работодател и вместо него постанови :

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№ С-230003-022-0057923/15.08.2023 г. на главен публичен изпълнител при ТД на НАП- Варна в частта му , с която е наложен запор върху вземане от трето задължено лице- работодател Детска градина *****“ , ЕИК *****, с адрес по чл.8 от ДОПК : ******, представител Я.И., за сумата от 7 484,06 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

	Съдия: