№ 13524
гр. //, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110103504 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 17245/19.01.2024 г., с
която от името на „///“ ЕАД, ЕИК /// против З. Д. Р., ЕГН: ********** са предявени
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
1, т. 2, вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителни установителни
искове за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови
нужди за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане
на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за процесния период, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
ГПК.
Със заявление вх. № 165674/12.06.2023 г. ищецът е поискал издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу З. Д. Р. с ЕГН: ********** за
заплащане на суми, както следва: 1/ сумата от 5240,09 лева, представляваща цена
на доставена и потребена топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г.,
в имот, представляващ а//, находящ се в гр. //, ж.к. „**“, ***, абонатен № ///, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 373,71 лева, представляваща
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.05.2023 г., върху главницата за цена
на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 26,14 лева,
1
представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., за имот, представляващ а//, находящ
се в гр. //, ж.к. „**“, ***, абонатен № ///, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 5,38 лева, представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. - 26.05.2023 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия. На 22.06.2023 г. е издадена заповед по
чл. 410 ГПК срещу длъжника З. Д. Р. за горепосочените суми. Заповедта е връчена
на настоящия ответник, по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, и в едномесечния срок по чл.
414, ал. 2 ГПК от изтичане на срока за получаване на книжата, връчени по този
процесуален ред, длъжникът не е подал възражение, поради което ищецът е
уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземанията си на
28.12.2023 г., като в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК - на 19.01.2024 г., е предявил искове
за вземанията.
В исковата си молба ищецът „///“ ЕАД твърди, че има договорни отношения
с ответника З. Д. Р.. Поддържа, че същата е клиент на топлинна енергия за битови
нужди за а//, находящ се в гр. //, ж.к. „**“, ***, абонатен № ///. Навеждат се
съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесният имот,
е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с „///“ ЕАД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал. 1, т.
2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването. Поддържа, че ответницата е използвала доставяна топлинна
енергия през периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. и не е погасила задължението си
на посочения в приложимите за периода ОУ падеж, а именно - в 45-дневен срок
след изтичането периода, за който се отнасят съответните вземания. Поради тази
причина се дължала и лихва за забава, но не върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а върху сумите, посочени в изравнителната сметка и
отбелязани в общата фактура за съответния отоплителен сезон. Не било изпълнено
и задължението за заплащане на услугата дялово разпределение, поради което
същото следвало да се погаси, ведно с лихва за забава.
Моли, да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца суми, както следва: 1/ сумата от 5240,09 лева,
представляваща цена на доставена и потребена топлинна енергия за периода
2
01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ а//, находящ се в гр. //, ж.к. „**“,
***, абонатен № ///, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано
от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ сумата от 373,71
лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. - 26.05.2023 г.,
върху главницата за цена на доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от
26,14 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., за имот, представляващ
а//, находящ се в гр. //, ж.к. „**“, ***, абонатен № ///, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането; 4/ сумата от 5,38 лева, представляваща мораторна лихва за периода
16.07.2020 г. - 26.05.2023 г., върху главницата за цена на предоставена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия.
Претендират се разноски и се прави възражение с правно основание чл. 78,
ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от насрещната страна в
производството адвокатско възнаграждение.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името на ответника е
депозиран отговор на исковата молба чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6
ГПК особен представител в производството – адвокат В. Л. от САК. Оспорва се
допустимостта на производството с доводи, че исковете са предявени след
изтичане на едномесечния срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК. Поддържа се, че при липса на договор за наем на процесния имот,
ответницата не следва да дължи заплащане на претендираните суми. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност.
Моли се за отхвърляне на претенциите на ищеца.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл.
422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от
Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен
установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна
енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за
забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение
на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на
същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от
3
ГПК.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността
на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти:
съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет
доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна
енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за
исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е
носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, както и изпадането на ответника в забава за заплащане на
дължимите главници, периодът на забавата и размерът на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания, за което не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.
В тежест на ищеца, при релевираното в отговора на исковата молба
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е
да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или
прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в
настоящото производство вземания.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).
Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.
Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за
битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите
норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и
страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.
150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
4
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1
ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със
собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху
топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от
законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови
нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към
процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот
при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.
В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на
топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията
дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда -
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите.
5
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху
имота - собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез
монтираната на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната
енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл
решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на
ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за
прекратяване на подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в
имотите си чрез физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от
потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "///" ЕАД е дружество регистрирано по
Търговския закон и вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с
предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна
енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и други дейности
обслужващи основните.
От представеното и приобщено към доказателствения материал заявление-
декларация от 13.07.2005 г. се установява в производството, че на 13.07.2005 г. до
ищцовото дружество е подадено заявление от ответницата З. Д. Р. с ЕГН:
**********, в което е обективирано искане на името на З. Д. Р. с ЕГН: **********
6
да бъде открита партида за топлоснабден имот, а//, находящ се в гр. //, ж.к. „**“,
***, абонатен № ///, като партидата бъде променена на нейно име, съгласно общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /// ЕАД на клиенти в
гр. //. Настоящият съдебен състав намира, че с подаденото заявление-декларация,
подадено от името на З. Д. Р. с ЕГН: ********** до /// ЕАД, З. Д. Р. с ЕГН:
********** е заявила пред ищцовото дружество, желанието си партидата за
процесния имот да бъде прехвърлена именно на нейно име. Заявление-декларация,
подадено от името на З. Д. Р. с ЕГН: ********** до /// ЕАД не е оспорено от
страните, като същевременно от останалия събран по делото доказателствен
материал, се установява в производството, че във връзка с отправеното до
ищцовото дружество заявление-декларация от 13.07.2005 г., последното е открило
партида именно на името на лицето подало заявление-декларацията – З. Д. Р. с
ЕГН: **********. В конкретния случай, съгласно заявление-декларация, чиято
автентичност не е оборена по делото, З. Д. Р. с ЕГН: ********** е отправила
искане цялата енергия доставена до имота да се заплаща от нея. При така
възприето и като съобрази заявление-декларацията на З. Д. Р. с ЕГН: **********от
13.07.2005 г., и обстоятелство, че ищецът е открил партида именно на нейно име за
целия имот въз основа на това заявление, то съдът приема, че по делото е
установено, че З. Д. Р. с ЕГН: ********** е заявила пред „///“ ЕАД, че тя ще ползва
имота и ще заплаща енергията /т.е. отправила е предложение до /// ЕАД за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия до посочения в заявление-
декларацията недвижим имот/, ищецът се е съгласил със същото и е открил
партидата за имота само на нейно име /с което е приел отправеното предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия до посочения в заявление-
декларацията недвижим имот/, поради което и съдът приема, че след 13.07.2005 г.,
т.е за исковия период /01.05.2020 г. – 30.04.2020 г./ само З. Д. Р. с ЕГН: ********** е
следвало да отговаря за заплащането на цялото количество потребена енергия в
имота, въз основа на сключения между нея и ищцовото дружество договор за
доставка на топлинна енергия.
Според задължителните за съдилищата разясненията, дадени с Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 год. на ВКС по тълк.дело № 2/2017 год., ОСГК,
присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации
към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените
сгради, се извършва въз основа на писмен договор /чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 – 36
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснябдяването; писмената форма не е
форма за действителност, а за доказване/ със собствениците или титулярите на
7
вещното право на ползване върху топласнабдените имоти в сградите, които поради
това са посочените от законодателя в чл. 152, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения
с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие с предмет – доставка на топлинна енергия за битови
нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се
отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 год.,
визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия
за битови нужди.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че се установява в
производството, при условията на пълно и главно доказване, че през процесния
период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ответникът З. Д. Р. с ЕГН: ********** е
следвало да отговаря за заплащане на стойността на доставената и потребена в
процесния имот топлинна енергия.
Този извод се потвърждава и от сключеното между З. Д. Р. и /// ЕАД, на
08.02.2023 г., споразумение, с което ответницата извънсъдебно е признала
дължимостта на сумите, претендирани за процесния период. Доколкото в исковата
си молба ищецът претендира сумите, предмет на предявените искове на основание
съществуващо между тях договорно правоотношение с предмет продажба и
доставка на топлинна енергия, то същите следва да бъдат разгледани именно на
заявеното от ищеца основание, независимо от сключеното между З. Д. Р. и /// ЕАД,
на 08.02.2023 г., споразумение и извършеното извънсъдебно признание от
ответницата на неизгоден за нея факт.
Установено е по делото и обстоятелството, че процесният имот е бил
топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира този имот) е
била присъединена към абонатна станция.
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като се установи от прието
заключение на вещото лице по допуснатата и изготвена в производството съдебно-
8
техническа и счетоводна експертиза, че ищецът е доставял енергия в сградата
етажна собственост, в която се намира процесния имот, поради което съдът приема
за установено по делото, че през процесния период страните са били обвързани от
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда - етажна
собственост, чието съдържание се определя в Общите условия от 2016 г., както и от
действащата към съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за
енергетиката и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се
установява, че сградата, в която се намира процесния имот е с непрекъснато
топлоснабдяване през периода м.05.2020 г. – м. 04.2022 г., като ежемесечно са
извършвани отчети на данните от общия топломер за потребената топлинна
енергия. Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от отдел „Дялово разпределение“ при /// ЕАД. Установява се
също, че са взети предвид и технологичните разходи в абонатната станция за
процесния период, които са за сметка на топлопреносното предприятие, като
същите са изчислени по Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването и са
били отчислявани ежемесечно от отчетената от общия топломер топлинна енергия,
преди нейното разпределение между абонатите. Установява се, че през процесния
период, сградата етажна собственост, в която се намира посочения в исковата
молба недвижим имот е била без отопление, поради което и топлинна енергия за
отопление на имот не е начислявана, което се отнася и за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация. Установява се още, че за процесния период не е
осигурен достъп за извършване на отчет на монтирания и узаконен в имота
водомер.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява в производството, че през процесния период в
посочения в исковата молба имот е доставяна и потребявана топлинна енергия,
единствено за битово горещо водоснабдяване, която е определяна на база брой
потребители /за пет лица – колкото ответницата е декларирала пред ищцовото
дружество, че ще ползват имота, видно от съдържанието на заявление-декларация
от 13.07.2005 г. – виж лист 21 от делото/ по 140 л/ден поради липса на осигурен
достъп за отчет на показанията на монтирания и узаконен в имота водомер. От
събраните по делото доказателства се установи в производството, че процесният
имот се ползва именно от пет лица /това е посочено от самата ответница в
подаденото от нейно име до /// ЕАД заявление-декларация от 13.07.2005 г. – виж
лист 21 от делото/, поради което и този факт следва да се приеме за установен в
9
производството от събраните по делото доказателства.
Този извод се потвърждава и от сключеното между З. Д. Р. и /// ЕАД, на
08.02.2023 г., споразумение, с което ответницата извънсъдебно е признала
дължимостта на сумите, претендирани за процесния период, в което имплицитно
се съдържа и признание, че през процесния период именно 5 лица са ползвали
имота, посочен в исковата молба.
От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че за процесния период за
топлоснабдения имот е начислена топлинна енергия за битово горещо
водоснабдяване на стойност от 5836,49 лева.
Установява се също, че през процесния период служители на отдел „Дялово
разпределение“ при /// ЕАД редовно и на конкретна дата са изготвяли
изравнителни сметки за реално потребеното количество топлинна енергия от
имота на ответника – общо и по компоненти, а именно топлинна енергия за
отопление на имот, топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна
енергия за битово горещо водоснабдяване, като общо за процесния период е налице
изравнена сума за „връщане“ в размер на 457,82 лева, която следва да бъде
извадена от общия размер на стойността на доставена до процесния имот топлинна
енергия. От заключението на вещото лице по приетата в производството съдебно-
техническа експертиза се установява още, че абонатната станция в сградата етажна
собственост, в която се намира процесния топлоснабден имот е била в
експлоатация към процесния период, като няма данни за увреждане и/или
нефункциониране на абонатната станция спрямо проектните размери, както и че
редовно е приспадана топлинна енергия за технологични разходи от отчетената
ежемесечна енергия за сметка на ищеца, съгласно нормативните изисквания.
Установява се също, че в абонатната станция през процесния период е
функционирал 1 бр. общ топломер.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства вкл. и от
заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа експертиза е установено в производството, че
през процесния период, за топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е
на стойност от общо 5378,67 лева, за заплащането на която сума е следвало да
отговаря ответницата.
От ответника не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия.
10
В отговора на исковата молба от името на ответника е релевирано
възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба.
По отношение възражението за погасяване по давност на претендираните в
настоящото производство от ищеца вземания, настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012г. по
тълк.д.№ 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна енергия са
такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на
тригодишна давност по чл.111, б. „в” от ЗЗД; различният размер на всяка месечна
вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича
от повтарящи се еднородни задължения, с посочен в Общите условия падеж.
Предвид това в разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният
давностен срок, установен в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито
са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е
уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение). В частност задълженията на ответниците за заплащане на стойността
на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г. до
отмяната на извънредното положение /13.05.2020 г./ спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от
частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то съдът
приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал.1 от ЗЗД и началният момент
на погасителната давност на всяко месечно задължение започва да тече от момента
на настъпване на изискуемостта му, тоест с изтичане на 45 дни след месеца, за
който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
11
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност. В случая вземанията са възникнали в момента на
осъществяването на доставката на енергията и за всяко от тях са издавани
ежемесечните фактури. Издаването на обобщена фактура през юли 2021 г. за
вземания възникнали за период 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. и през юли 2022 г., за
вземания, възникнали в периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., които са по
изравнителни сметки и включват и начислени задължения за месеци през целия
отоплителен сезон без да се сочи конкретно потребление за процесните месеци, не
е от естество да промени момента, от който започва да тече погасителната давност
за процесните вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен
месец. Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за
него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното
би означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора
да зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на
целите на института на погасителната давност. Моментът, от който започва да тече
погасителната давност е определен от законодателя в зависимост от възникване на
вземането и от изискуемостта му. Изискуемостта на вземането и изпадането в
забава на плащането на същото са различни факти, от тях произтичат и различни
последици. В случая разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното
вземане, което не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и
обвързването от ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
Тук следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от /// ЕАД на клиенти в гр. //
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Същевременно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от /// ЕАД на клиенти в гр. //
изрично предвижда, че клиентите са длъжни да заплащат стойността на
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Горните разпоредби са ясни и
безпротиворечиво очертават момента на настъпване на изискуемостта на
задълженията за доставена и потребена от клиенти на /// ЕАД топлинна енергия,
през съответния отчетен период, т.е. за всеки отделен месец, изискуемостта на
12
задължението за заплащане на стойността на потребената в имота топлинна
енергия, настъпва с изтичане на 45-дневен срок след изтичане на месеца, в който
енергията е доставена и потребена. Сумите по изравнителни сметки отново са за
доставена и потребена топлинна енергия в същия отчетен период, за който именно
се издава изравнителната сметка. Такива суми не представляват ново вземане,
доколкото енергията е доставена и потребена в същия отчетен период, а не след
неговото изтичане до извършване, изготвяне и издаване на изравнителна сметка.
Същевременно общите условия на ищцовото дружество не предвиждат различен
момент на настъпване изискуемостта на суми по изравнителни сметки. Т.е.,
доколкото тези суми са за доставена и потребена топлинна енергия именно през
съответния отоплителен сезон, то и изискуемостта им настъпва с изтичане на 45-
дневен срок след изтичане на месеца, в който е доставена и потребена енергията
/по аргумент от чл. 33, ал. 1 и чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от /// ЕАД на клиенти в гр. ///.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване на
вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне началото на
срока на погасителната давност.
Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец. Издаването
на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е от естество да
промени вземането и да обоснове извод, че погасителната давност за него тече от
последната издадена фактура за това вземане. Да се приеме обратното би
означавало да се допусне от поведението по издаване на фактури на кредитора да
зависи началният момент на погасителната давност, което противоречи на целите
на института на погасителната давност.
Още повече, че това е пряко поставяне на търговеца в привилегировано
положение спрямо потребителите на топлинна енергия, посредством
предоставянето му на възможност, чрез извършване на префактуриране и издаване
на множество счетоводни документи за вземания за топлинна енергия доставена и
потребена в един и същ период, по който начин еднолично да влияе върху началния
момент на погасителната давност. Едно такова разрешение поставя потребителя в
категорично неизгодно и непривилегировано положение и противоречи, както на
разпоредбите и духа на Закон за защита на потребителите, но и на неписаните
правила на морала и добросъвестността в отношенията между правните субекти.
Още повече, че както се посочи по-горе, в общите условия на ищцовото дружество,
приложими към процесния период, по никакъв начин не е предвиден друг ред и
13
момент за настъпване изискуемостта на сумите по изравнителни сметки, различен
от този за дължимите суми за потребена топлинна енергия във всеки отделен
месец.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че вземането по
изравнителна сметка не е ново вземане. То е за доставена и потребена топлинна
енергия именно през същия отчетен период /отоплителен сезон/, за който
ежемесечно са издавани фактури от ищеца. Изрично е предвиден моментът на
настъпване на изискуемост на вземанията за доставена и потребена от клиентите
топлинна енергия и по никакъв начин той не е свързан с издаването на
изравнителна сметка и/или обща фактура.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на исковата молба в
съда /в случая от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/ -
12.06.2023 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.,
то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на вземането за
главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия, се явява
неоснователно. Изискуемостта на вземането за месец май 2020 г. е настъпила
считано от 16.07.2020 г. /в случая не е приложима разпоредбата на чл. 3, т. 2 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, доколкото изикуемостта на вземането за месец май 2020 г. е
настъпила след отмяна на извънредното положение, респективно след датата
13.05.2020 г., т.е. давностният срок е започнал да тече след отмяна на извънредното
положение, т.е. след 13.05.2020 г. и горепосочените разпоредби не са приложими/,
поради което 3-годишният погасителен давностен срок не е бил изтекъл преди
подаване на исковата молба в съда – 12.06.2023 г., респективно никаква част от
вземането не е обхванато от погасителната давност.
Както се посочи по-горе, в производството се установи, че ответницата З. Р.,
следва да отговоря за заплащането на потребената в процесния имот, през
процесния период топлинна енергия до сума в размер на 5378,67 лева. От ищеца се
претендира сума за главница за цена на доставена и потребена топлинна енергия в
по-нисък размер, поради което и при спазване принципа на диспозитивното начало
в гражданския процес, искът следва да бъде уважен до заявения в исковата молба
размер.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът З. Д. Р. дължи на ищеца сума,
14
представляваща стойност на доставена и потребена в процесния топлоснабден
имот топлинна енергия се явява основателен и доказан за периода 01.05.2020 г. –
30.04.2022 г. и за размера 5240,09 лева.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /12.06.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от общо
373,71 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 15.09.2021 г. – 26.05.2023 г. върху главницата за доставена и потребена
топлинна енергия, съдът намира следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно правоотношение
по продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи
условия. Установява се също, че през процесния период страните са били
обвързани от влезли в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „///“ ЕАД на клиенти в гр. //, приети с Решение по Протокол № 7
от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на “///” ЕАД и одобрени с Решение №
ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което се
налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си в
уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл. 33 от
ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи условия са
приложими за вземанията за главница за топлинна енергия, считано от 01.07.2016 г.
Т.е. лихва за забава се дължи единствено за вземанията за главница за доставена и
потребена в процесния имот топлинна енергия възникнали след 01.07.2016 г., по
отношение на който са приложими ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с
изтичането на определения в чл. 33 срок.
Следователно ответникът е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата от 5240,09 лева и дължи лихва за тази забава
за периода от 16.07.2020 г. до 26.05.2023 г. Доколкото от ищеца се претендира
15
лихва за забава за по-кратък период, а именно 15.09.2021 г. – 26.05.2023 г., то при
спазване принципа на диспозитивно начало в гражданското производство, съдът
следва да приеме, че ответникът дължи лихва за забава именно за посочения от
ищеца по-кратък период, която съдът определя в размер на 931,22 лева /изчислена
по реда на чл. 162 ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/. Доколкото
от ищеца се претендира лихва за забава в по-нисък размер, а именно 373,71 лева, то
предявеният иск за лихва за забава се явява доказан по основание и размер.
От името на ответника не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху главницата
за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът З. Д. Р. дължи на ищеца сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява основателен и
доказан за периода 15.09.2021 г. – 26.05.2023 г. и за размер от 373,71 лева и следва
да бъде уважен за тези период и размер.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направеното от името на
ответника възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца,
включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок, установен
в чл.111, б. „в” от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в
Общите условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи
процесния период и датата на депозиране на исковата молба в съда - 12.06.2023 г.,
настоящият съдебен състав намира, че възражението за погасяване по давност на
вземанията, предмет на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява
неоснователно.
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 26,14 лева за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., съдът
намира следното:
От събраните по делото доказателства се установи, че именно ищцовото
дружество, чрез отдел „Дялово разпределние“, е извършвало дялово
разпределение на топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се
намира процесният имот. По делото се установи, че /// ЕАД, отдел „Дялово
16
разпределение“ е осъществявало дялово разпределение на топлинна енергия, като
точно и в уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на
топлинна енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесният
имот, поради което и претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., се явява основателна, като от
страна на ответника не са наведени възражения относно размера на
претендираната сума за извършената услуга дялово разпределение, поради което,
съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се дължи
възнаграждение в размер на 26,14 лева /изчислено по реда на чл. 162 ГПК/.
Следователно претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г. е основателна и доказана по
основание и размер и следва да бъде уважена в цялост.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано, доколкото
това вземане не е с периодичен характер, респективно по отношение на него е
приложим общият 5-годишен давностен срок, който не е изтекъл към датата на
депозиране на исковата молба в съда. Дори да е приложим краткият 3-годишен
давностен срок, то възражението отново се явява неоснователно, предвид
изложените по-горе съображения, касаещи наведеното от името на ответника
възражение за погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество.
Върху главницата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /12.06.2023 г./ до окончателното изплащане на
вземането.
По отношение на претенциите с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумата от 5,38 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за цена на
услуга дялово разпределение за периода 16.07.2020 г. – 26.05.2023 г., настоящият
съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради което
акцесорната претенция се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
17
При този изход на спора право на разноски в настоящото производство имат
и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 32380/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва: 1/
за заплатена държавна такса в настоящото производство в размер на 161,64 лева,;
2/ за заплатена държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д. №
32380/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав в размер на 112,91 лева; 3/ за
заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и приета в
производството съдебно-техническа експертиза в размер на 300,00 лева; 4/ за
заплатен депозит за особен представител в размер на 700,00 лева; 5/ за
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр. д. № ч.гр.д. №
32380/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, което съдът определя в размер на
50,00 лева. От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство, което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК
/изм. – ДВ бр. 8/2017/, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането
на правната помощ, съдът определя в размер от 100 лева. съдът определя в размер
на .
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Д. Р. с
ЕГН: **********, с адрес гр. //, ж.к. „**“, ***, ап. 90, следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищеца /// ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление: гр.
//, у//, сумата от 162,75 лева, представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство по гр.д. №
32380/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. Д. Р. с ЕГН: **********,
с адрес гр. //, ж.к. „**“, ***, ап. 90, следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца /// ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление: гр. //, у//, сумата от
1225,47 лева, представляваща разноски в исковото производство по гр.д. №
3504/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, съразмерно на уважената част от
исковете.
От името на ответника не са претендирани разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 32380/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, нито са
18
представени доказателства за действителното им извършване, поради което и
полза на ответника не следва да се присъждат разноски в в заповедното
производство по ч.гр.д. № 32380/2023 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
От името на ответника не са претендирани разноски в исковото производство
по ч.гр.д. № 3504/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав, нито са представени
доказателства за действителното им извършване, поради което и полза на
ответника не следва да се присъждат разноски в исковото производство по гр.д. №
3504/2024 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /// ЕАД, ЕИК
///, със седалище и адрес на управление: гр. //,у// против З. Д. Р. с ЕГН: **********,
с адрес гр. //, ж.к. „**“, ***, ап. 90, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. Д. Р. с ЕГН: ********** дължи в полза на /// ЕАД, ЕИК
///, сумата от 5240,09 лева, представляваща цена на доставена и потребена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., в имот, представляващ а//,
находящ се в гр. //, ж.к. „**“, ***, абонатен № ///, ведно със законна лихва върху
горепосочената сума, считано от 12.06.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 22.06.2023 г. по гр.д. № 32380/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /// ЕАД, ЕИК
///, със седалище и адрес на управление: гр. //,у// против З. Д. Р. с ЕГН: **********,
с адрес гр. //, ж.к. „**“, ***, ап. 90, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.
2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че З. Д. Р. с ЕГН: ********** дължи в
полза на /// ЕАД, ЕИК ///, сумата от 373,71 лева, представляваща мораторна лихва
за периода 15.09.2021 г. - 26.05.2023 г., върху главницата за цена на доставена и
потребена топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 22.06.2023 г. по гр.д. № 32380/2023 г. по описа на СРС, 160
състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от името на /// ЕАД, ЕИК
///, със седалище и адрес на управление: гр. //,у// против З. Д. Р. с ЕГН: **********,
с адрес гр. //, ж.к. „**“, ***, ап. 90, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
19
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД, че З. Д. Р. с ЕГН: ********** дължи в полза на /// ЕАД, ЕИК
///, сумата от 26,14 лева, представляваща цена на предоставена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., за имот,
представляващ а//, находящ се в гр. //, ж.к. „**“, ***, абонатен № ///, ведно със
законна лихва върху горепосочената сума, считано от 12.06.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.06.2023 г. по гр.д. № 32380/2023 г. по
описа на СРС, 160 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявения от името на /// ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес
на управление: гр. //,у// против З. Д. Р. с ЕГН: **********, с адрес гр. //, ж.к. „**“,
***, ап. 90, иск с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал. 2 вр. с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че З. Д. Р. с ЕГН: **********
дължи в полза на /// ЕАД, ЕИК ///, сумата от 5,38 лева, представляваща мораторна
лихва за периода 16.07.2020 г. - 26.05.2023 г., върху главницата за цена на
предоставена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 22.06.2023 г. по гр.д. №
32380/2023 г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА З. Д. Р. с ЕГН: **********, с адрес гр. //, ж.к. „**“, ***, ап. 90 да
заплати в полза на ищеца /// ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление: гр.
//, у//, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 162,75 лева, представляваща
разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в заповедното
производство по гр.д. № 32380/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав,
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА З. Д. Р. с ЕГН: **********, с адрес гр. //, ж.к. „**“, ***, ап. 90 да
заплати в полза на ищеца /// ЕАД, ЕИК ///, със седалище и адрес на управление: гр.
//, у//, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1225,47 лева, представляваща
разноски в исковото производство по гр.д. № 3504/2024 г. по описа на СРС, ГО, 160
състав, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
20