РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1228/17.6.2021г.
гр.Пловдив, 17 . 06 . 2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1338/2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Т.Х.Б., ЕГН **********,***, с
пълномощник адв.И.П., обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-0438-000100/10.04.2021г., издадена от ВПД Началник Трето РУ към ОД
МВР – Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от
6 месеца.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита, че в АУАН не
са посочени хипотезите на чл.171, т.2а, б.“а“ и б.“б“ от Закона за движение по
пътищата /ЗДв.П/, а за първи път това основание е посочено от органа издал
заповедта, поради което е опорочена формата на административния акт. Поддържа,
че посочената дата на издаване на заповедта /която е и дата на издаване на
АУАН/ не е вярна, тъй като няколко дни по-късно е давал обяснения във връзка с
възражение против АУАН и подобна заповед не му е връчвана. Това според
оспорващото лице е нарушение на процедурата по чл.172 от ЗДв.П. Изтъква, че
процесният автомобил от 03.01.2020г. е отдаден под наем на дружество, на което
следва да се върне, доколкото се използва единствено за дейността на
дружеството - на 10.04.2021г. с автомобила е изпълнявал служебни задължения.
Излага доводи за нарушение на чл.59 от АПК, тъй като в заповедта не са отразени
и взети под внимание възраженията направени срещу АУАН. Счита, че тъй като
автомобилът е на дружество, а не е личен, не е налице правно основание за
извършено нарушение от един водач, регистрацията на същия да се прекратява. Позовава
се на чл.18б, ал.5 от Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни
за регистрираните пътни превозни средства. Поискана е отмяна на заповедта.
В ход по същество адв. П. поддържа
жалбата и искането за отмяна на заповедта. Претендира разноски.
- Ответникът с процесуален
представител гл.юрисконсулт И.П. оспорва жалбата и в писмено становище по същество
моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържа законосъобразност на
оспорената заповед, издадена от компетентен орган, при спазване на
материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Посочено е, че фактическата
обстановка е напълно изяснена и не остава съмнение относно основанието за
налагане на ПАМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заявено е възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение – при условия на евентуалност
/при уважаване на жалбата/.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 22.04.2021г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта /л.13, гръб/.
Жалбата е подадена на 05.05.2021г. Т.Б. е адресат на ограничителен акт, поради
което оспорването е с правен интерес и в срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.29/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
Към жалбата са представени : договор
за наем от 03.01.2020г., според съдържанието на който Т.Б. /наемодател/ отдава
под наем на „ЕЛИН ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД с ЕИК *********, собственото си МПС лек автомобил
Рейндж Роувър, с рег. № ****, за срок от три години, считано от 2019г., с
наемна цена за година – 800 лв. ; фактура издадена от доставчикът „ЕЛИН
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД на 10.04.2021г. с получател „БИЕЙ ГЛАС БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с описание
на сделката - ел.двигател 11 kW,
1500об./мин., В5, К132М.
Ответникът представи и по делото са
приети: Заповед № 317з-391/06.02.2017г. на Директор ОДМВР-Пловдив, I, т.2
/относно предоставени правомощия за издаване на административния акт, л. 18/;
заповед № 8121К-4207/28.02.2020г. на министъра на вътрешните работи за временно
преназначаване на инспектор С.Х. на ръководна длъжност Началник на Трето РУ -
Пловдив при ОД МВР – Пловдив /л.16/; заповед № 8121К-3205/12.02.2021г. на
министъра на вътрешните работи, с която е удължен еднократно срока на
временното преназначаване с още една година, считано от 28.02.2020г. на
инспектор С.Х. временно преназначен на ръководна длъжност Началник на Трето РУ
- Пловдив при ОД МВР – Пловдив със заповед № 8121К-4207/28.02.2020г. на
министъра на вътрешните работи /л.17/; Справка за нарушител – водач : 4 бр.
влезли в сила НП и 14 бр. влезли в сила фишове, 2 броя ЗПАМ – едната от които е
обжалваната; становище от гл.юриск. в ОД на МВР – Пловдив до директора на ОД на
МВР – Пловдив с копие до Началника на Трето РУ – Пловдив, във връзка с
възражение срещу АУАН № 560960/10.04.2021г. /л.21-22/; АУАН № АА560960/10.04.2021г., в който е отразено
изявление на жалбоподателя към момента на предявяване на акта „имам
възражения”; Талон за изследване № 089832 от 10.04.2021г. – в който е отразен
отказ за проба с Дрегер Дръгчек 3000 STK5 с фабр. № ARРA – 0029, връчен на същата дата в 13.00ч.
с уведомление за явяване в УМБАЛ-Пловдив, до 45 минути от връчване на талона, вкл.
с отразен избор на Б. за медицинско и химическо изследване; възражение против
АУАН, в което са изложени съображения, поддържани в жалбата; докладна записка
от акосъставителя Б.В. / 13.04.2021г. – отразено е, че при проверката Б. е бил
видимо притеснен, което го усъмнило и го поканил до патрулния автомобил за
извършване на проба с Дрегер Алкотест, която не отчела употреба на алкохол и
след запитване дали е употребил наркотични вещества, Б. видимо се притеснил
повече и заявил, че наскоро употребил марихуана и ще му отчете, за което
категорично отказал да бъде изпробван с Дрегер Дръгчек; обяснение от Т.Б.; лист
с резултати от изследване на урина и комбиниран тест за наркотични вещества,
издаден от МДЦ Медикус Алфа Пловдив ЕООД с дата 12.04.2021г. /л.27/.
2. В обстоятелствената част от
оспорената заповед е посочено, че АУАН № АА560960/10.04.2021г. е съставен
против Т.Б. затова, че на 10.04.2021г., около 11:40ч. в гр.Пловдив на ул.“Георги
Бенев“ № 15 в посока север-юг, като водач на МПС – ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР с
рег.№ ****, управлява личния си автомобил ЛЕНД РОВЕР РЕЙНДЖ РОВЕР с рег.№ ****,
като отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните
аналози с техническо средство Дрегер Дръгчек 3000 STK5 с фабр. № ARРA – 0029. Издаден талон за медицинско
изследване № 089832.
Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.174 ал.3 пр.2 ЗДв.П, която норма е отразена и цифром
в оспорената заповед: „Отказва да му бъде извършена проверка с тест за
установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози и не
изпълни предписание за химико-токсикологично лаб. изследване за установяване на
употребата на наркотични вещества или техните аналози“.
Правното основание за налагане на ПАМ
е – чл.171 т.2А б.Б ЗДв.П : „За осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат
следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на
пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство: с концентрация на алкохол в кръвта над
0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и
при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една
година;”.
3. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДв.П
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или
оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед № 317з-391/06.02.2017г.
на Директора на ОД МВР – Пловдив относно определяне на длъжностни лица от ОД
МВР – Пловдив да прилагат с мотивирана заповед принудителните административни
мерки по чл.171 т.1, 2, 2а, 4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за
компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите
на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Налице са и
заповеди за заемане на длъжността началник Трето РУ при ОД МВР – Пловдив от
конкретното лице, по отношение дата на издаване на оспорения административен
акт.
Адресатът на заповедта правилно е
определен - с фактическото прилагане на мярката собственикът на
МПС се лишава от възможността да ползва превозното средство съобразно неговото
предназначение и правните й последици пораждат действие пряко и непосредствено
в неговата правната сфера, поради което именно собственикът е по силата на
закона адресат на акта, с който е наложена оспорената ПАМ по чл.171 т.2А б.“Б“
ЗДв.П. В тази вр., не са основателни възраженията в жалбата, произтичащи от отдаване
под наем на процесното МПС на търговско дружество. Облигационното
правоотношение не променя собственика на МПС и няма за последица – адресат на
ПАМ, различен от определения в закона. В допълнение се отбелязва, че договорът за
наем е без нотариална заверка - няма достоверна дата, а представената с жалбата
фактура не доказва, че доставката е извършена именно с процесния автомобил,
вкл. дружеството би могло да наеме друг автомобил за целите на извършваната
търговска дейност.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали
разпоредителната й част – административният орган се е позовал на АУАН и на
талон за изследване. Следователно, фактите и обстоятелствата, които са от
значение за случая се били ясни и не е нарушена нормата на чл.35 АПК.
Във вр. с възражението
за отсъствие на правно основание в АУАН се съобрази следното : Принудителната
административна мярка няма санкционен характер и се налага с оглед обективно
извършване на нарушение. Същото следва да е констатирано и писмено отразено в
съответен документ - извън хипотеза, в която органът-издател е установил лично
фактическото основание за издаване на заповедта. В ЗДв.П не е предвидено
заповедта за налагане на ПАМ да се издава въз основа на АУАН, което означава,
че фактическата установеност, обосноваваща издаване на ограничителна мярка може
да бъде обективирана и в друг документ – напр. докладна записка. Вярно е, че освен основание за реализиране на
административнонаказателна отговорност по ЗАНН, АУАН е доказателствено средство, с
което се констатират обстоятелствата, които могат да послужат като основание за
налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК. Хипотезата е
приложима, когато АУАН е част от административната преписка по издаване на
заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по
смисъла на чл. 59 т. 4 пр. 1 АПК – цитиран е в обстоятелствената част на
заповедта или административният орган е направил изрична препратка към АУАН. Последното
не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт. Тоест, заповедта може да се основава
от фактическа страна не само на АУАН, но и на друг документ или акт, съдържащ
фактически основания за издаването й.
В конкретния случай, в обстоятелствената
част на заповедта е посочен АУАН, приложен с преписката, вкл. е налице докладна
записка, въз основа на които административният орган е преценил фактическото
основание за издаване на заповедта. АУАН е взет предвид от административния
орган, с оглед обстоятелствената част на заповедта. Тоест, налице е яснота за
начин и способ на констатиране на данните, възприети като фактическо основание
за издаване на заповедта. Твърдението за нарушение на формата на
административния акт поради отсъствие на посочено в АУАН правно основание и
отразяването му за първи път в заповедта, не е основателно. Както бе посочено,
при съставен АУАН, на който се е позовал административният орган в
обстоятелствената част на заповедта, следва че са възприети фактическите
констатации в АУАН като фактически основания на административния акт. Спазен е
принципа за самостоятелност, респ. непосредственост при осъществяване на
административното производство от административния орган. В АУАН е посочена
нарушената законова разпоредба в съответствие с чл.42 ал.1 т.5 ЗАНН, но следва
да се има предвид, че ЗАНН не е приложим в административното производство по
издаване на ПАМ. Освен това, според Т.Р. № 3 от 10.05.2011г. по т.д.№ 7/2010г.,
ОСК, ВАС : „Неточната квалификация на нарушението в акта за установяването му е
без правно значение, ако нарушената правна норма е правилно посочена в наказателното
постановление.”. В тежест на административно наказващия орган е да
индивидуализира текстовете от закона, които са били нарушени /арг. и от чл.52
ал.4 ЗАНН - Преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява
акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост/. Законосъобразно е
посочването на правното основание за издаване на заповедта в административния
акт, а не в АУАН. От значение в конкретиката на фактите е, че с позоваване на
фактическите констатации в АУАН, административният орган не е въвел нови или
допълнителни факти, за които да отсъства констатация, документирана надлежно. Законосъобразността
на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него,
които съдът не може да допълва или изменя. Правното основание за издаване на
административния акт е част от съдържанието на същия и не е необходимо да бъде
отразявано в предходен документ, респект. в АУАН при издаване на ПАМ, която
фактически се основава на данни в АУАН.
Неоснователни са твърденията относно
дата на издаване на оспорената заповед. При разграничение на производствата по
ЗАНН и АПК, връчването на заповедта след представяне на възражения против АУАН
не е идентично с антидатиране, за каквото твърдения няма. Връчването на
административния акт е техническо действие и от значение във вр. с характера на
ПАМ е издаването на заповедта своевременно, а в случая – и връчена 12 дни след
издаване.
3.1. Няма спор, че при извършване на
проверка, жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръгчек 3000 STK5 с фабр. № ARРA – 0029, в която връзка му бил издаден
талон за медицинско изследване. С оглед данните от докладната, в случая
контролните органи са осъществили проверка във вр. с чл.5 ал.1 от Наредба № 1
от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /”При
наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за
употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест
или лицата се изпращат за медицинско изследване.”/. Б. не се явил на указаното
в талона място, а именно УМБАЛ – Пловдив за медицинско и химическо изследване,
нито в указания времеви диапазон до 45 минути от връчването на талона, което е
станало в 13:00часа. /т.е. до 13:45 мин. на 10.04.2021г./. По отношение
съдържащ се в преписката лист с резултати от изследване на урина и комбиниран
тест за наркотични вещества, издаден от МДЦ Медикус Алфа Пловдив ЕООД с дата
12.04.2021г., представен с възражението против АУАН, се отбелязва, че в жалбата
няма възражения, основани на резултата от изследването, проведено след
указаното време в талона за изследване. Изследването е с дата 12.04.2021г.
спрямо указания от контролния орган времеви диапазон до 13:45 часа на
10.04.2021г., поради което отрицателният резултат не може да бъде отчетен по
см. на чл. 171 ал.1 т.б ЗДв.П, приложим в частта по отношение способ за
опровергаване резултат от техническо средство, вкл. в хипотеза на отказ от
тестване /”…при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”/, тъй като не е резултат от
изследване, проведено по реда на цитираната по-горе наредба /чл.3а, чл.6 и сл.;
чл.11, чл.20 ал.1 - пробите кръв и урина за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози се изпращат за изследване в специализираната
химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – София, при ВМА, в специализираната
химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна, при ВМА, в специализираната
химико-токсикологична лаборатория към Медицинския институт на МВР, в
научно-техническите лаборатории към ОДМВР или в Националния институт по
криминалистика при МВР/. В жалбата не е заявено обстоятелство, обективно
изключващо възможност – оспорващото лице да се яви в посочените в талона за
медицинско изследване час и място.
Съобрази се, че АУАН е
официален документ, придадената презумптивна доказателствена сила на който по
чл.189 ал.2 ЗДв.П, подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на заповедта,
с представяне на убедителни доказателства за противопоставими факти. В случая следва да бъде прието, че не са налице
доказателства, опровергаващи отразените факти и обстоятелства в акта. В
този смисъл правилно ответния орган е наложил ПАМ на основание чл.171 т.2А б.Б
ЗДв.П, която норма предвижда прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, именно при
отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за
употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
3.2. По отношение определеният срок на
действие на ПАМ : При определяне срока на мярката в рамките на предвидените от
закона минимум и максимум, административният орган действа при условията на
оперативна самостоятелност. С арг.
от чл. 169 АПК в този случай законът не предоставя на съда правомощие за
произнасяне вместо органа - с изменение на административния акт и определяне на
по-кратък срок на наложената ПАМ. В хипотеза на определен срок в нарушение на
чл. 169 АПК, съдът следва да отмени акта изцяло / Решение № 14225 от
17.11.2020г. на ВАС по адм. д. № 7937/2020г., I о.; Решение № 9501 от 14.07.2020г. на ВАС по адм.
д. № 2526/2020г., I о.; Решение № 11465 от 27.09.2018г. на ВАС по адм. д. №
3490/2018г., I о.; Решение № 910
от 23.01.2018г. по адм. д. № 9379/2017г. на ВАС и Решение №
10336/2.08.2018г. по адм. д. № 3096/2018г. – Седмо О. /. Срокът на
действие на оспорената ПАМ е 6 месеца – минималният според закона.
Установените факти са основание за
налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.2А
б.”Б” ЗДв.П. Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите, когато могат да се налагат ПАМ,
техния вид, органите, които ги прилагат и начинът за тяхното приложение, както и
редът за тяхното обжалване, се уреждат в съответния закон или указ и в частност
според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П принудителните административни мерки се налагат за
осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. ПАМ се
прилага без оглед на вината и не съставлява административнонаказателна санкция,
вкл. не се подчинява на режима на ЗАНН и на НК. В съдебната
практика е възприето, че административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на
административноправни задължения е независима и самостоятелна от
административната принуда като вид държавна принуда, като
основанието за налагането на ПАМ е самото нарушение - предвидените от
закона последици на различни отговорности нямат обуславяща връзка, извън общия
правопораждащ юридически факт - допуснатото закононарушение. Принудителната
мярка не е насочена към личността на дееца – да санкционира неправомерното му
поведение, а към правните последици от неправомерното поведение – да се
предотврати и преустанови административното нарушение – чл. 22 ЗАНН.
Принудителната административна
мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена във вид и обем, които да
не ограничават правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от
преследваната от закона цел. Според
данните от преписката следва извод за съобразен принципа за съразмерност по
чл.6 АПК – срокът на действие е минималния предвиден в закона и произтича от
целената защита на регулираните обществени отношения със
засилен интензитет във вр. с отказа на водача да му бъде извършена
проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози и неизпълнение на предписанието за химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или
техните аналози.
При тези обстоятелства следва да се приеме, че жалбата не
е основателна.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 лева.
Мотивиран с изложеното и на основание
чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Т.Х.Б., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0438-000100/10.04.2021г., издадена от ВПД Началник Трето РУ към ОД МВР –
Пловдив, изразяваща се в прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца.
Осъжда Т.Х.Б., ЕГН **********,*** да
заплати на ОД на МВР Пловдив, съдебни разноски в размер на 100 лв.
/юрисконсултско възнаграждение/.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :