№ 18296
гр. София, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело
№ 20241110110090 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 411 КЗ.
Предявени са от ищеца ЗАД „ОЗК - Застраховане” АД обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86
ЗЗД за осъждане на ответника ЗАД „Алианц България” да заплати сумата
4520,23 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение по щета № 0020-900-0012-2023 за вредите причинени на
застрахования при ищеца по имуществена застраховка каско л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № В 1435 НМ в следствие на ПТП от
20.06.2023 г. в гр. Варна поради виновното противоправно поведение на
застрахования при ответника водач на л.а. марка „Пежо“, модел „2008“, с рег.
№ ......., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба –
22.02.2024г. до плащането, както и 116,02 лв. мораторна лихва за забава за
периода от 16.12.2023 г. до 21.02.2024 г.
Ищецът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД твърди, че по договор за
застраховка „Каско” е заплатил на застрахования сума в размер на 4505,23 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за щети на л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № В 1435 НМ, настъпили в резултат от ПТП
на 20.06.2023г. в гр.Варна. Поддържа, че виновен за ПТП е водачът на л.а.
марка „Пежо“, модел „2008“, с рег. № ......., чиято гражданска отговорност към
датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Ответникът не
изпълнил задълженията си по договора за застраховка „Гражданска
отговорност” по предявената от ищеца регресна претенция за заплатено
застрахователно обезщетение за заплащане на сумата от 4520,23 лв., с
включени 15 лв. ликвидационни разноски. Моли съда да уважи предявените
искове. Претендира присъждане на разноски.
1
Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД в срока по чл. 131 ГПК е
депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете. Оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско
на МПС“ между ищеца и собственика на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Ъп“,
с рег. № В 1435 НМ, като твърди, че не били платени вноските по
застрахователната премия. Оспорва механизма на ПТП и вината на
застрахования при него водач. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат. Оспорва размера на вредите. Претендира присъждане
на разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът признава
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско
на МПС“ между ищеца и собственика на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Ъп“,
с рег. № В 1435 НМ
След като взе предвид изложеното в исковата молба и отговора,
събраните по делото доказателства и изявленията на страните, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните, поради което и не подлежи на доказване,
обстоятелството, че ищецът е заплатил по валидно застрахователно
правоотношение възникнало по сключен договор за имуществено
застраховане КАСКО застрахователно обезщетение в посочения в исковата
молба размер, както и наличието на валиден договор за застраховка
Гражданска отговорност за на л.а. марка „Пежо“, модел „2008“, с рег. № .......,
при ответното дружество.
От събраните по делото писмени доказателства – Двустранен
констативен протокол за ПТП от 20.06.2023 г., уведомление за щета, опис на
щета, възлагателно писмо, приемо-предавателен протокол, доклади по щета,
фактури, калкулация, преводни нареждания, както и от неоспореното
заключение на САТЕ се установява, че на 20.06.2023 г. около 11:15 часа на път
к.к. Златни пясъци - гр. Варна пред хотел Марина Резидънс № 43 водачът на
МПС „Пежо“, модел „2008“, с рег. № ....... предприема маневра за
престрояване от дясна лента за движение към лява лента за движение, не
пропуска движещия се в лентата л.а. марка „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег.
№ В 1435 НМ вследствие на което настъпва съприкосновение с попътно
движещия се отляво л.а. марка „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № В 1435
НМ.
Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице инж. Й. Й. по
назначената съдебна автотехническа експертиза като обективно
безпристрастно и компетентно даденото. Вещото лице сочи, че е налице
причинно-следствена връзка между произшествието и настъпилите и
обезщетени вреди по л.а. марка „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № В 1435
НМ. Посоченият от вещото лице размер на разходите необходими за
отстраняване на щетите по средни пазарни цени към 20.06.2023 г. е 4697,42
лева с подмяна на десен фар и 4414,57 лева с ремонт на десен фар.
От показанията на разпитания свидетел П. Н. К. се установява, че на
процесната дата същият при управление на МПС „Пежо“, модел „2008“, с рег.
2
№ ....... по път к.к. Златни пясъци - гр. Варна и движение в дясна пътна лента
по време на интензивния трафик може да е настъпил разделителната линия
между двете ленти когато усетил удар в задна лява част на автомобила и
претърпял ПТП с движещия зад него в лява пътна лента л.а. марка
„Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № В 1435 НМ. Свидетелят сочи, че видимите
щети по увредения автомобил били откачена предна броня.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Основателността на предявения осъдителен иск по чл. 411 КЗ се
обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав, който
включва следните елементи: 1/ наличие на валиден и действащ към датата на
процесното ПТП договор за имуществено застраховане, сключен между
ищеца като застраховател и собственика на увредения автомобил; 2/
заплащане на застрахователно обезщетение от ищеца – застраховател на
застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 3/ отговорност
на предизвикалия ПТП водач по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, възникнала при
осъществяване изискуемите елементи на непозволеното увреждане – деяние,
противоправност, настъпили в причинна връзка с деянието вреди и вина,
която по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага; 4/ наличие на валидно
застрахователно правоотношение между делинквента и ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“, със застрахователно покритие към
датата на ПТП.
От протокола за ПТП и заключението на САТЕ (в първия вариант на
поставената втора задача – причините за настъпване на процесното ПТП) се
установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е виновното
поведение на водача на МПС „Пежо“, модел „2008“, с рег. № ......., което
съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, тъй като преди да
предприеме маневра по преминаване в друга пътна лента, не се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които минават покрай
него и при извършване на маневрата не се е съобразил с положение, посока и
скорост на движение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег.
№ В 1435 НМ. Тоест, поради виновното нарушаване на посочена разпоредба
от ЗДвП, поведението на водачът на МПС „Пежо“, модел „2008“, с рег. № .......
е станало причина за настъпване на процесното ПТП.
Ответникът не е ангажирал доказателства, че ПТП се е състояло по
различен механизъм. Вината за настъпване на вредите на водача на
застрахования при ответника автомобил се предполага – арг. чл. 45, ал. 2 ЗЗД,
като тази презумпция не е опровергана в настоящото производство чрез
обратно доказване от ответника. Съдът намира за неоснователни доводите на
ответника за съпричиняване от страна на водача на лек автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № В 1435 НМ. В доказателствена тежест на
въвелия възраженията ответник е да установи по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК
фактите, на които основава същите. В случая по делото не са събрани никакви
доказателства, от които да се установява да е налице съпричиняване. Даже
напротив – от събраните по делото доказателства, в т.ч. протокол за ПТП и
заключение на САТЕ, категорично се установява, че вината за настъпването на
3
процесното ПТП изцяло е на водача на МПС „Пежо“, модел „2008“, с рег. № В
6957. Не се установява водачът на увредения автомобил да е предприел
маневра изпреварване, доколкото от протокола безспорно се установява, че
двата автомобила са попътно движещи се в различни ленти за движение, както
и че именно водачът на МПС „Пежо“, модел „2008“, с рег. № В 6957 е
предприел маневра промяна на лентите за движение.
Наведените от свидетеля П. Н. К. твърдения за наличието на
мотоциклетист, който засякъл водача на другия автомобил, който от своя
страна се отклонил и ударил автомобила на свидетеля не се установява от
събрания по делото доказателствен материал. В изготвения и подписан
двустранен констативен протокол за ПТП, който е съставен непосредствено
след инцидента липсват каквито и да е наведени от водачите на участващите
автомобили в тази насока. Още повече – свидетелят П. Н. К. лично е посочил,
че е виновен за настъпване на ПТП и е предприел маневра смяна на лентите
като е положил подписа си под направеното признание. Поради изложеното
съдът не кредитира показанията на свидетеля в посочената част и изготвения
въз основа на тях алтернативен вариант на втора задача на САТЕ.
Поради изложеното исковата претенция по чл. 411 КЗ е изцяло
установена по своето основание.
Застрахователното обезщетение за имуществени вреди на превозни
средства, което се дължи от застраховател по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите на увредените трети лица се
определя по правилата на чл. 499, ал. 2 КЗ и клаузите на конкретния
застрахователен договор. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл. 499,
ал. 2 КЗ, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в
имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането - да се
приведе увреденото МПС в изправно и годно за движение техническо
състояние. Следователно застрахователят по гражданска отговорност в
хипотеза на регрес спрямо него заплаща само стойността на вредите,
дължащи се на унищожаване или повреждане на вещта до размера на нейната
действителна стойност към момента на осъществяване на застрахователното
събитие. При нейното пълно или частично унищожаване тази действителна
стойност се определя от пазарната цена, по която вещ от същото качество и
вид може да бъде купено. В този смисъл е съдебната практика на ВКС, според
която действителната стойност на вредата по смисъла на чл. 273, ал. 2 и чл.
203 КЗ /отм./ - аналогични на чл. 499, ал. 2 и чл. 400 КЗ, е пазарната стойност,
достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от
същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на
настъпилата вреда /Решение № 115/9.07.2009 г. по т.д. № 627/2008 г. на ВКС,
ТК, II ТО/.
В разглеждания случай съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността, необходима за възстановяване на процесния лек
автомобил, изчислена на база средни пазарни цени към датата на настъпване
на процесното ПТП е 4697,42 лева. Изчислената именно по този начин
стойност съдът преценява като обективен критерий за действително
причинените вреди, тъй като тя е определена след проучване в цялост на
4
пазара на съответните части, боя, материали и труд, на който оперират
официален сервиз за съответната марка лек автомобил и други доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на
цените на двата вида икономически субекти. В тази връзка следва да се
посочи, че сумата, изчислена на база средни пазарни цени от алтернативни
източници, не онагледява средните пазарни цени към датата на процесното
ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от алтернативни
доставчици, т.е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. Неприложима в случая е и стойността,
изчислена с прилагане на корекционен коефициент на новите части към датата
на ПТП. Действително деликтната отговорност е насочена към обезщетяване
на негативния интерес /увреденото лице да бъде поставено в състоянието
преди деликта/, но за постигане на тази цел на увреденото лице не следва да се
вменява в тежест възстановяването на вредите с овехтени части /в някои
случаи това би било и невъзможно предвид спецификата на увредената част/.
Ето защо обезщетението следва да е в размер, необходим за възстановяване на
вещта, като делинквентът понесе и отговорността за влагането на нови части
при отстраняване на щетите.
Съдът счита, че доколкото при огледа на увредения автомобил
техниците са установили задирания на десния фар с дълбочина, неподлежаща
на отремонтиране чрез обикновено полиране, следва да се присъди пълната
сума за замяна с технологично нов фар.
На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът
приема, че сумата от 15 лв., съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, поради което същата
следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума.
С оглед горното съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки, които обуславят възникването на спорното материално право,
поради което главният иск е основателен в пълния предявен размер с оглед
диспозитивното начало.
По искането за присъждане на законна лихва – първоначалната искова
молба е в размер на сумата от 100,00 лева, като размерът на законната лихва
от датата на исковата исковата молба до увеличаване размера на иска с молба
на ищеца, депозирана в проведеното на 17.09.2024 г. открито съдебно
заседание на 4520,23 лева, изчислен от съда на основание чл. 162 ГПК с
помощта на онлайн калкулатор е 7,93 лева. Същата следва да се присъди на
основание чл. 214, ал. 2 ГПК като се присъди и законна лихва от 17.09.2024 г.
за пълния размер на претенцията.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
Регресна покана за заплащане на процесната щета в исковия размер е
получена от ответника на 24.11.2023 г., видно от представената на лист 99 от
делото обратна разписка. След получаване на регресната покана за заплащане
на процесната щета ответното дружество е било в забава по отношение
плащането на регресното вземане и искът за мораторна лихва за периода от
5
16.12.2023 г. до 21.02.2024 г. се явява основателен в пълния предявен размер
от 116,02 лева, определена от съда на основание чл. 162 ГПК чрез онлайн
калкулатор.
С оглед изхода на спора и предвид изрично направеното искане в тази
насока, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените деловодни
разноски за държавна такса в размер на 230,81 лева, депозит за експертиза в
размер на 500,00 лева и реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на 930,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Алианц България” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Сребърна” № 16 ДА
ЗАПЛАТИ НА Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК –
застраховане” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Света София” № 7, ет. 5 на основание чл. 411, ал. 1 КЗ, чл. 214,
ал. 2 ГПК и чл. 86 ЗЗД сумата от 4520,23 лева, представляваща регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по щета № 0020-900-0012-
2023 за вредите причинени на застрахования при ищеца по имуществена
застраховка каско л.а. марка „Фолксваген“, модел „Ъп“, с рег. № В 1435 НМ в
следствие на ПТП от 20.06.2023 г. по пътя к.к. Златни пясъци - гр. Варна
поради виновното противоправно поведение на застрахования при ответника
водач на л.а. марка „Пежо“, модел „2008“, с рег. № ......., ведно със законната
лихва, считано от 17.09.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 7,93
лева, представляваща законната лихва за периода от 22.02.2024 г. до
16.09.2024 г. и 116,02 лв. мораторна лихва за забава за периода от 16.12.2023г.
до 21.02.2024г. и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1660,81 лева –
разноски в производството пред СРС.
ПРИСЪДЕНИТЕ СУМИ могат да бъдат заплатени на ищеца по
следната банкова сметка: IBAN: BG52 SOMB 9130 1032 5939 09.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6