РЕШЕНИЕ
№ 38
гр. Троян, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20224340100648 по описа за 2022 година
Производството е по обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане КЗ/ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ, предявен от „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД гр.София, **** със седалище и адрес на управление: ***, представлявано
заедно от изпълнителните директори *** и ***, чрез пълномощника юрисконсулт Н. К.,
против Ц. Д. Б., ЕГН **********, с адрес: **, с цена на иска 15 000 лв. – частичен иск от
135 000 лв. и акцесорна претенция за лихва за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД в размер на 2
000.00 лв. за периода 02.05.2021г.-24.08.2022г., частично предявени от сумата 18 000 лв.
Ищецът твърди, че на 24.11.2018 г. ответникът Ц. Б. при управление на л.а. ** *** в
**, е причинил виновно ПТП след употреба на алкохол над 0.5 на хиляда, установено по
надлежния ред – 0.76 на хиляда, като при условията на съпричиняване, причинил смъртта
на пешеходеца *** от ***
В ИМ се сочи, че във връзка с посоченото ПТП е образувано НОХД № 459/2019г. по
описа на Ловешкия окръжен съд, по което е постановена присъда, с която отв.Ц. Д. Б. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343, ал.3, пр.1, б. „б.“, пр.1 във вр.
ал.1, б.“в“ от НК , вр. чл.20, ал.2, изр.2 и чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Твърди се, че лекият автомобил ** ***, управляван от отв.Б., е бил със сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество към датата на
застрахователното събитие – застрахователна полица № *** със срок на действие от
1
18.05.2018г. до 17.05.2019г.
В ИМ се твърди, че наследниците на починалия пешеходец ***, б.ж. на ***
обл.Ловеч, завели щети при ищеца, по които последният им изплатил застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 135 000 лв., по 45 000 лв. на всеки един
от тях, както следва – на съпругата ** и на дъщерите му К. С. Д. и Н. С. Р..
Ищецът прави искане съдът да постанови решение, с което да бъде осъден ответника
да му заплати сумата 15 000 лева, предявени частично от дължимата главница в размер на
135 000 лв. и сумата 2 000.00 лв.- мораторна лихва върху посочената главница за периода
02.05.2021г.-24.08.2022г., частично предявена от сума в размер на 18 000.00 лв.,
представляваща регресна претенция във връзка с изплатено от него застрахователно
обезщетение, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска до окончателното й
изплащане. Претендира направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ответникът е представил писмен отговор в предоставения му едномесечен срок, като
е взел становище за неоснователност на иска и на акцесорната претенция, и е направил
искане същите да бъдат отхвърлени.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не се явява законен представител,
представлява се от пълномощника си юрисконсулт Н. К., която поддържа иска и моли
същият да бъде уважен, като се присъдят направените в производството разноски съгласно
списък по чл.80 ГПК.
Ответникът Ц. *** Д.ски, р.пр., не се явява в с.з., представлява се от своя
пълномощник адв.В. А. от ЛАК, който оспорва иска и изразява становище за отхвърлянето
му като неоснователен и недоказан. От ответната страна също е направено искане за
присъждане на направените разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
Представена е полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
ищцовото дружество № *** на лек автомобил ** ***, която е със срок на действие от
18.05.2018г. до 17.05.2019г., от която е видно, че същата е действала към датата на ПТП и
причинената в резултат на произшествието смърт на *** , б.ж. на **– 24.11.2018г.
Представена е преписка от щета № ** образувана в ищцовото застрахователно
дружество по молба на наследниците на починалия *** – **, К. С. Д. и Н. С. Р.. Претенцията е
предявена чрез техния пълномощник адв.** от САК, като всеки един от наследниците е
претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000 лв. Застрахователят е
определил обезщетение в размер от 80 000 до 100 000 лв. за всеки един от наследниците, като е
определил и 50 % съпричиняване от страна на починалия.
От протокол № 251 от 30.09.2021г. се установява, че е определен мандат за преговори от
застрахователното дружество с наследниците на починалия от 40 000 лв. до 50 000 лв., след
приложеното съпричиняване.
2
Представени са три споразумения за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди от
11.11.2019г., сключени между пълномощника на наследниците на починалия- адв.** от САК и
ищцовото застрахователно дружество. С тях е уговорен размер на застрахователно обезщетение за
всеки един от наследниците на *** , б.ж. на *** в размер на 45 000 лв.
Представени са платежни нареждания от 11.12.2019г. и от 13.01.2020г., от които се
установява, че ищцовото дружество е привело застрахователните обезщетения всеки един от
наследниците на ***, б.ж. на *** в размер на 45 000 лв.
Представена е и регресна покана, изпратена от ищеца до ответника Ц. Д. Б. и получена от
него на 02.04.2021г., както и повторна регресна покана, получена от ответника на 08.06.2021г. С
регресните покани той е поканен да изпълни доброволно в 30-дневен срок.
По искане на ищцовото дружество е изискано и приложено НОХД № 458 по описа на
Окръжен съд гр.Ловеч за 2019г., от което е видно, че е постановена присъда №
26/09.12.2019г., влязла в законна сила на 28.12.2019г., с която ответникът Ц. Д. Б. е признат
за виновен в това, че на 24.11.2018 г. около 17,30 ч. в гр. ***2 при управление на **“ с ***,
собственост на *** ***ска от *** нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2, изр.2 от
ЗДвП - не намалил скоростта и в случай на необходимост не спрял когато възникнала
опасност за движението-движение на пешеходеца *** в тъмната част на денонощието в
неговата пътна лента и по непредпазливост причинил смъртта на ***, като деянието е
извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта от 0,67 промила, поради
което и на основание чл. 343, ал.3, предложение 1, б. „б“, предложение 1 във връзка с ал.1, б.
„в“ от HK във връзка с чл.20, ал.2, изр.2 и чл.5, ал.3, т.1, предложение 1 от ЗДвП, е осъден
на 3/три/ години лишаване от свобода. Наложеното наказание е намалено на основание чл.
58а, ал.1 от НК с 1/3, с оглед на което следва да изтърпи наказание от 2 /две/ години
лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено изпълнението на така
определеното наказание от 2 / две/ години лишаване от свобода с 4 годишен изпитателен
срок, считано от влизане на присъдата в сила.
Не се спори между страните за обстоятелствата относно причинената смърт на
пешеходеца *** по време и място, осъществено от ответника. Спори се по делото за
степентта на съпричиняване на причинените от престъплението вреди от страна на
пострадалия.
В мотивите към посочената присъда е посочено, че водачът на автомобила към
момента на осветеност на пешеходеца се е движил със скорост, по-висока от максимално
разрешената за населено место и при своевременни действия за спиране с максимална
ефективност, е имал техническа възможност да спре до мястото на удара и да предотврати
ПТП и при реалната си скорост на движение, но и при максимално разрешената за населени
места от 50 км/ч деецът категорично е имал техническа възможност да предотврати ПТП.
Подсъдимият сам, без наличието на други обективни фактори, се е поставил в положението
на съответен удар с пешеходеца, движейки се със скорост в населено място, по-висока от
максимално разрешената и реализирайки спиране с ефективност, по-малка от максималната.
При движение от страна на Б. със скорост до 50 км/час и дори с реалната, и своевременно
предприето спиране с максимална ефективност към момента на осветеност на пешеходеца,
3
ПТП е било предотвратимо. Освен това опасната зона на спиране, при реалната скорост на
движение от 53,11 м., е по - голяма от осветеното пространство на фаровете от 50 м., поради
което не може да има случайно деяние. Настъпилият общественоопасен резултат ( смъртта
на пешеходеца) е в пряка причинна връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение
на ЗДвП.
Посочено е също, че за настъпилото ПТП вина има и пострадалият ***, който, като
пешеходец, е нарушил разпоредбата на чл.108, ал.1 от ЗДвП, задължаваща го да се движи по
един от двата налични тротоара, като в конкретния слечай **** не е имал причина да не
стори това и с поведението си е съпричинил съставомерния резултат.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.500, ал.1 от КЗ, застрахователят има право да получи от
виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението по пътищата в следните случаи:
1. при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно
средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над
допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи
вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
наркотици или други упойващи вещества;
Установено е по делото, че към момента на увреждането – смъртта на пешеходеца
***, б.ж. на *** е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ищцовото
дружество и управлявания от деликвента Ц. Б. автомобил, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" , сключен между прекия причинител на вредата –
ответникът и застрахователя.
Установено е, че ищцовото застрахователно дружество е изплатило на наследниците по
закон на починалия пешеходец сума в общ размер 135 000 лв., на всеки от които по
45 000.00 лв.
За да се реализира регресната отговорност на застрахователя към деликвента следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди, както и обстоятелството, че същият е управлявал
МПС със съставомерна концентрация на алкохол от 0.67 на хиляда към момента на ПТП.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Поради което съдът приема, че деликвентът-ответник е извършил деликта при
осъществен изцяло фактически състав на непозволеното увреждане
4
Предвид наличието на валидна застраховка на автомобила, с който е причинено
процесното ПТП и доказаната деликтна отговорност на застрахования, са били налице
предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. Същият е изпълнил
задълженията си и е привел застрахователно обезщетение на наследниците на починалия
пешеходец.
Ищецът претендира регресно обезщетение за изплатеното от него обезщетение за
причинени неимуществени вреди, предвид, „че ответникът е управлявал моторното
превозно средство след употреба на алкохол, със съставомерна концентрация от 0.67 на
хиляда.
Предвид, че съдът приема, че деликвентът-ответник е извършил деликта при
осъществен изцяло фактически състав на непозволеното увреждане, от който ищецът
претендира регресно обезщетение, предявеният иск се явява основателен по своето
основание.
Ищцовото застрахователно дружество е заплатило на съпругата и двете дъщери на
починалия *** справедливи по размер обезщетения за неимуществени вреди. Съдилищата в
практиката си по присъждане на обезщетения за неимуществени вреди на най-близките
родственици на починали при ПТП в периода 2018-2020 г., а именно съпруг и деца,
определят размери от по 100 000 лв. на съпруга и на всяко от децата при съобразяване на
традиционно близките и топли взаимоотношения в тесния семеен кръг и с отделното
семейство на родителите. Независимо от броя на съпричиняващите фактори, максималната
степен на съпричиняване от починалия пострадал, съдилищата определят на 50%. В
настоящия случай размерите на изплатените обезщетения общо за имуществени и
неимуществени вреди на съпругата и двете дъщери са по-малки от 50 % от сумите от по 100
000 лв. за всеки един от посочените наследници. Следователно изплатените обезщетения са
в размери съответстващи на съдебната практика за справедлив размер на обезщетения само
за неимуществени вреди при прието в максимална степен съпричиняване от 50 %.
Следователно, общата сума от 145 000 лв., заплатена на съпругата и двете деца на
починалия, е определена в пълно съответствие с критериите за справедливо обезщетение за
неимуществени вреди и обезщетяване на действително претърпени имуществени вреди в
случай на смърт при ПТП в периода 2018-2020 г.
С оглед на горното съдът намира, че ответникът дължи на застрахователното
дружество сумата от 135 000 лв., представляваща сбор от сумите на заплатените
обезщетения за неимуществени вреди на съпругата и двете дъщери на починалия ***. Тъй
като ищецът претендира 15000 лв. като частичен иск, съдът го намира за напълно
основателен и доказан и следва да го уважи в цялост.
Искът по чл.86 от ЗЗД
Според нормата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Съгласно
относимата в случая норма на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато задължението е без срок за
5
изпълнение, какъвто е настоящия случай, длъжникът изпада в забава от деня на поканата. В
конкретния случай, вземането на застрахователя е станало изискуемо от деня на изплащане
на застрахователното обезщетение, но доколкото липсва установен срок за изпълнение на
задължението на ответника, то последният изпада в забава от деня на поканата до него.
Установи се, че отв.Б. е получил регресната покана на 02.04.2021 г., като в същата на
ответника е предоставен тридесетдневен срок за извършване на плащането. Тоест, датата на
изпадане в забава на ответника е 02.05.2021 г. – с изтичане на дадения срок за доброволно
изпълнение.
Предвид изложеното следва да се уважи и акцесорната претенция на ищеца за
присъждане на лихва за забава върху главницата в размер на 2000 лв. за периода
02.04.2021г.- 24.08.202г., частично предявена от сумата 18 000 лв.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцовото дружество разноските по делото, съгласно списък по чл.80 ГПК, в общ размер
995.00 лв., от които 680.00 лева за държавна такса при образуване на делото, сумата 300.00
лв. за юрисконсултско възнаграждение и 15 лв. – за възнаграждение на свидетел.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането Ц. Д. Б., ЕГН
********** от **, да заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, **** със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано заедно от изпълнителните директори *** и ***, сумата
15 000.00 ( петнадесет хиляди) лв. – частичен иск от 135 000 лв., ведно със законната лихва
от датата на завеждане на иска – 02.09.2022г., до окончателно изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД Ц. Д. Б., ЕГН ********** от **, да
заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, **** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори *** и ***, сумата 2 000.00 ( две
хиляди) лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 02.05.2021г.-
24.08.2022г., частично предявени от сумата 18 000 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Ц. Д. Б., ЕГН ********** от **, да
заплати на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, **** със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано заедно от изпълнителните директори *** и ***, сумата 995.00 (деветстотин
деветдесет и пет) лева - разноски в настоящето производство.
Присъдените суми да се приведат по сметка на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, **** в
„Централна кооперативна банка“ АД-клон София, ***
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6
7