Р А З П О Р Е Ж Д
А Н Е
Номер Година
11.06.2020 Град Стара Загора
Старозагорски районен съд
Първи граждански състав
На 11.06. Година две хиляди и
двадесета
В закрито заседание в следния състав
Председател: Генчо Атанасов
Членове:
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Атанасов
гражданско дело номер 606 по описа за 2020 година.
Производството по делото е
образувано по искова молба на В.Г.В.. В срока
по чл.131, ал.1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника „АЛФА
БИЛД СЕВЕР" ЕООД, гр.Пловдив.
Съдът намира, че са налице процесуалните
предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване, поради
което делото следва да бъде внесено за разглеждане в открито съдебно заседание,
да бъде изготвен писмен доклад, да бъдат
приканени страните към спогодба и да им бъдат разяснени преимуществата
на различните способи за доброволно уреждане на спора.
Съдът намира, че следва да бъдат уважени
доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими
и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства
представените с исковата молба документи.
Следва да се укаже на страните, че в едноседмичен срок от
връчване на препис от разпореждането могат да вземат становище във връзка с
дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални
действия, тъй като в противен случай губят възможността направят това по-късно,
освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства; че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Воден от горното и на
основание чл.312, вр. с чл.157 от ГПК, съдът
Р А З П О Р Е Д И:
ВНАСЯ делото за разглеждане в
открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 01.07.2020 г. от 10,40 ч., за
която дата да се призоват страните.
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО както следва:
Ищецът
В.Г.В. твърди в
исковата си молба, че с ответното дружество имал подписан трудов договор №141
от 26.03.2019г., по силата на който бил назначен на длъжност „общ работник,
строителство на сгради". С допълнително споразумение от същата дата бил
командирован на същата длъжност в Германия на обект „Жилищна сграда на адрес Stefan
Meier Strasse 165
A,
79106, Freiburg“. Ha 29.03.2019г.
отпътувал за Германия, където още на 01.04.2019г. започнал работа. Към средата
на месец август същата година му се наложило спешно да се прибере в България и
по тази причина помолил ръководителя на обекта да му разреши отпуск за няколко
дни. Той обещал, че ще му разреши отпуск до 03.09.2019г. и ищецът
веднага си закупил самолетен билет до България с полет на 20.08.2019г. и
връщане до Германия на 03.09.2019г. На 04.09.2019г. бил на работното си място и
работил, но на 05.09.2019г., ръководителят на
обекта му казал, че вече нямали нужда от него и бил принуден да се прибере в
България. На пети или шести декември получил по
пощата искане за предоставяне на писмени обяснения от работодателя, а на
20.12.2019г. получил отново по пощата Заповед №27 от 18.12.2019г., с която за
това, че не се явил на работа на 21.08. и 22.08.2019г., му се налагало
дисциплинарно наказание „дисциплинарно
уволнение" на основание чл.188 т.З
от КТ, във вр. с чл.187 ал.1 т.1 от КТ. Също така му се прекратявало трудовото
правоотношение, считано от датата на връчване на заповедта, а на основание
чл.221, ал.2 от КТ го задължили да заплати
обезщетение в размер на две брутни работни заплати, като едната се удържала от
дължимото му неизплатено трудово възнаграждение. Счита, че така наложеното му
наказание е незаконосъобразно, поради което го оспорва. В
обжалваната заповед се сочело, че не се явил
на работа на 21 и 22.08.2019г. Същевременно в описаните като нарушени членове в
заповедта не се сочел чл.190,
ал.1, т.2 от КТ. В трудовия
му договор - чл.5 било записано, че същият се сключвал
със срок на изпитване от шест месеца, т.е.
неговото действие било прекратено по
силата на тази договорка на 26.09.2019г. Наложеното му наказание било от
18.12.2019г. - почти три месеца, след като между него и ответника се е
прекратило трудовото правоотношение. Счита
обжалваната Заповед за незаконосъобразна и поради неспазване на визираната
процедура по издаването й по чл.194,
ал.1 от КТ. Към датата на издаване на заповедта
бил изтекъл преклузивният двумесечен срок. Междувременно, на
05.02.2020 г. получил още една заповед под N900000127
от
02.01.2020г., с която отново му се прекратявало трудовото правоотношение, но
този път считано от 06.01.2020г. Моли съда да признае уволнението за незаконно
и постанови отмяна на Заповед №27 от 18.12.2019г., с която е наложено
дисциплинарното наказание уволнение, ведно със законните последици от това. По
делото не е постъпил писмен отговор от ответника. От изложените в исковата молба обстоятелства се
налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ - за
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. В производството по
иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ работодателят - ответник в настоящото
производство - носи тежестта да докаже, че законосъобразно е упражнил правото
си на уволнение.
ПРИКАНВА
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на пресъдено нещо и
изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в половин
размер.
УКАЗВА на страните, че спорът е
възможно да бъде решен чрез медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице-медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение. Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му
уреждане – извънсъдебна спогодба.
ПРИЕМА като доказателства по делото: Заповед №27 от 18.12.2019г.; трудов
договор №141 от 26.03.2019г.; Допълнително споразумение към трудов договор №141
от 26.03.2019г.; Заповед №00000127 от 02.01.2020г.
УКАЗВА на страните, че в
едноседмичен срок от връчване на препис от разпореждането могат да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат
съответните процесуални действия, тъй като в противен случай губят възможността
направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована,
не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен
отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно
заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на
страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с
писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост
и право на това.
Да се връчи на страните препис от
разпореждането.
Разпореждането не подлежи на
обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: