РЕШЕНИЕ №
18.02.2016
година,гр.Велинград.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД на двадесет и първи януари две хиляди и шестнадесета година,в
публично заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Валентина ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: Ц.К.
като
разгледа докладваното от районния съдия ИВАНОВА гр.дело № 780 по описа за 2015
година по описа на Районен съд Велинград и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно- процесуалния кодекс /АПК/, вр. §19, ал.1 от ПЗР на ЗИДАПК,
вр.ЗСПЗЗ.
Постъпила е Жалба от К. Д. Ц., ЕГН **********
***, против Отказа на Общинска служба по земеделие и гори –гр.Сърница
обективирана в писмо изх.№ 13-55/23.09.2015г. на искането му да бъдат въведени
промени в регистъра на имотите и регистъра на собствениците и да бъде отразен
собствения му имот придоби по дарение с нот.акт № 178/1996г. имот – земеделска
земя Ливада с площ от 1.970 дка, находяща се в землището на град Сърница,
местността „Орлино” съставляваща парцел 11 от масив 170 по старата КВС, който в
новата КВС не съществува, като и да му бъде издадена скица за него и
удостоверение за идентичност на имотите по отменената КВС и действащата такава.
Иска се от съда да отмени този отказ на Общинска служба по земеделие и гори –гр.Сърница, като незаконосъобразен и едновременно с това иска от съда
да задължи началника на ОСЗ гр Сърцина да въведе поисканите от жалбоподателя промени в регистъра на имотите и регистъра на
собствениците и да бъдат нанесени в сега действащата КВС, както и да издаде
скици на имотите, удостоверения за индентичност на осн. чл. 173 ал.З от АПК и
чл. 174 от АПК и да определи срок за издаването им.
Във връзка с жалбата
Началника на ОСЗ Сърница дава становище, че съдът не следва да дава ход на
делото, защото по този казус има приключила процедура през 2009г. обжалване и
произнасяне на АС Пазарджик, с Определение н. 733/22.12.2009г. по адм.д. 766 по
описа на съда за 2009г. С определението се потвърждават предишни откази на ОСЗ
Велинград относно заявление н. 624/28.07.2009г. и 735/14.09.2009г. за същите
претенции на жалбоподателя . ОСЗ се е ръководила за тези си действия след
съгласуване с МЗХ и в съответствие с издадената заповед за преработка на
картата и регистъра на съществуващите стари реални граници от Министъра на
земеделието , горите и аграрната реформа с н. РД -46-1257/01.09.1999г. издадена
на основание чл. 17 ал.8 от ЗСПЗЗ, поради което е невъзможно вписване на НА и
издаване скици на имоти, които не съществуват във влязлата в сила и действаща
КВС. Твърди, че няма данни имотите да са възстановени на жалбоподателя.
Съдът, след като извърши цялостна проверка на отказа на ОСЗ
Сърница /АУАН/, като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от лице, имащо право
на такава, поради което, съгласно чл149 от АПК, същата е допустима.
На 14.09.2015г. К. Цанев е подал Заявление с
вх.н до Началника на ОСЗ Сърница, в качеството си на собственик на
следните недвижими Имот № 103006
описан в НА №178/1996г., с което заявява извършване на следната административна
услуга: да му бъдат издадени скици и удостоверение
за идентичност на имота по отменената КВС и действащата такава и едновременно с
това е поискал да бъдат въведени промени в регистъра на имотите и регистъра на
собствениците и да бъдат нанесени в сега действащата КВС собствените му имоти
придобити чрез разпоредителна правна сделка.
С писмо с изх.№ РД-1355/23.09.2015г.
до жалбоподателя е изпратен отговор като ОСЗ гр. Сърница. Видно от това
писмо-отговор същото е със следното съдържание: Вашето искане е за записване на
един имот НА 178/19.12.1996г., на което вече е отговорено от ОСЗ Велинград с
техни изх.№ РД-13-1929/22.07.2015г. и РД-13-/25.08.2015г.
Въпросното писмо, което
жалбоподателят Ц. счита за отказ, обаче не съдържа изрично отказ на ОСЗ гр.
Сърница, да извърши исканата услуга, завършваща с издаване на скица на имота.
Административния орган не посочва нито да отказва нито формира мотиви за
отказа. Вместо това препраща към други две писма на ОСЗ –Велинград с изх.№
РД-13-1929/22.07.2015г. и изх.№РД-13-/25.08.2015г. Така независимо писмото да
има уведомителен характер за жалбоподателя, то след като в резултат не се стига
до удовлетворяване на отправеното искане, е налице отказ за извършване на
исканата административна услуга.
Видно от приетата по
делото административна преписка в писмо изх.№ РД-13-1929/22.07.2015г. ОСЗ
–Велинград и в последвалото такова с изх.№РД-13-/25.08.2015г. на К.Ц. е
отказано извършване на исканата административна услуга, тъй като е установено
да има регистрирано право на собственост на други лица, т.е. наличие на
материален спор за собственост.
Нищо обаче не е пречило
на ответника ОСЗ-Сърница да изложи свои мотиви поради което отказва да
удовлетвори искането на Ц., дори и да е мислимо, че споделя мотивите на ОСЗ
–Велинград.
След образуване на настоящето съдебно дело
постъпва становище от ответната страна, че с определение постановено адм.д. №766/2009г.
по описа на АС Пазарджик са потвърдени предишни откази ОСЗ Велинград относно
предишния заявления на жалбоподателя за извършване на същите административни
услуги. Изтъква невъзможността за издаване на скици и вписване на НА, които не
съществуват във влязлата в сила и действаща КВС, приета през 2001г. на землище
на гр. Сърница.
Установява се от документите по делото –
посочения НА №178/1996, че жалбоподателя е собственик на имота - земеделска земя Ливада с площ от
1.970 дка, находяща се в землището на град Сърница, местността „Орлино”
съставляваща парцел 11 от масив 170 по обезсилената КВС.
Относно твърдението на ответната страна за
невъзможност да бъдат нанесени процесните имоти като се въведат промени в
регистъра на имотите по действуващата КВС и регистъра на собствениците към нея,
както и да издаде скици на имотите и удостоверение за идентичност на имотите по
отменената КВС и действуващата такава на осн. чл. 34в от ЗСПЗЗ. Съдът счита, че
началникът на ОСЗ неправилно приема и тълкува разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ.
Според тази разпоредба от момента на обнародване на заповед с н. РД
-46-1257/01.09.1999г. издадена на основание чл. 17 ал.8 от ЗСПЗЗ на Министъра
на земеделието, горите и аграрната реформа в Държавен вестник, се смятат за
обезсилени по право само онези нотариални актове, които са издадени въз основа
на решения на Поземлените комисии за засегнатите от преработката имоти, но не и
нотариалните актове в чиято законова форма се изповядват сделки касаещи такива
имоти и издадените въз основа на тях констативни нотариални актове. А
конкретния случай е точно такъв. Както е посочил жалбоподателя, описаните имоти
, които иска да бъдат нанесени в сега действащата КВС е придобил по силата на
правна сделка- договор за дарение изповядан с нотариален акт. Поради, което
съдът счита, че не съществува пречка въпросните имоти да бъдат нанесени в сега
действащата КВС и в следствие, на което да бъдат издадени скици на същите и
удостоверения за идентичност. В случай, че административния орган намира да са
налице някакви пречки за това, то и следва да издаде съответния административен
акт, в които да изложи мотивирано защо отказва да извърши исканата от него
административна услуга, съобразно изискванията на закона.
Налице е в случая и формално нарушение, а именно
съдържанието на административния акт не съответства на императивните изисквания
на чл. 59 ал. 2 от АПК. Според същата разпоредба администравитния орган е
длъжен да посочи своите мотиви при издаването на административния акт. Не излагането
на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, т.к.
мотивирането на административните актове е изискване за тяхната
законосъобразност и е необходимо условие за осъществяването на контрол от
страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта,
като аргумент за това е нормата на чл. 145 ал.1 АПК/ 59 ал.2 т. 4. Дори и да е
мислимо, че препращайки към предходни писма отговори на ОСЗ Велинград с техни
изх.№ РД-13-1929/22.07.2015г. и РД-13-/25.082015г., то това представлява
излагане на мотиви за неизвършване на исканата административна услуга. Не е
предвидена възможност един административен орган, какъвто е ответната
ОСЗ-Сърница да отказва да извърши нещо, като препраща към изявления на друг
административен орган. Както вече бе посочено по- горе нищо не пречило на
ответника да изложи своите мотиви, поради които не извършва исканото издаване
на скица за имот №103006 от обезсилената КВС на Сърница.
Поради това съдът намира, че в случая липсата на
мотиви представлява съществено нарушение на закона, като порокът е толкова
съществен, че е достатъчно основание за отмяна на административния акт.
С оглед на горното съдът
РЕШИ:
Уважава жалбата на К.Д.Ц. с ЕГН ********** ***, като Отменя
отказа на Началник
Общинска служба земеделие гр. Сърница
обективиран в писмо с изх.№ РД- 13-55/23.09.2015г. за незаконосъобразен поради
липса на мотиви.
Връща преписката на административния орган за
произнасяне по направеното искане в законоустановения срок, съобразно
указанията на съда за тълкуването и прилагането на закона.
Решението
подлежи на касационно обжалване по реда на Глава дванадесета от
Административнопроцесуалиня кодекс пред Административен съд
Пазарджик в 14-дневен срок от съобщението на страните по делото,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
……………………………..