№ 18997
гр. София, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:.........
при участието на секретаря .........
като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20221110166993 по
описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ........, ЕИК:
......., седалище и адрес на управление: ........, срещу А. П. П., ЕГН: **********,
адрес: ........, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗ и чл. 92 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 541,11
лв., представляваща непогА.а главница по договор за потребителски кредит
№ ..... от ............ г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 25.03.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата от 8,45 лв., представляваща
договорна лихва за периода от 20.10.2020 г. до 29.03.2021 г.; сумата от 24,26
лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 01.03.2022
г.; сумата от 15,21 лв., представляваща договорна неустойка за периода от
20.10.2020 г. до 29.03.2021 г.; сумата от 74,48 лв., представляваща неустойка
за забава, начислена еднократно на 01.09.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г.
по ч.гр.д. № 15625/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти
състав.
В исковата молба се твърди, че между страните бил сключен договор за
заем № ..... от ............ г. Ответникът усвоил изцяло заемната сума в деня на
сключването на договора, като поел задължение да върне същата ведно с
договорна лихва, съгласно погасителен план към договора за заем. Длъжникът
не изпълнил задълженията си по договора и не погасил дължимите суми. За
вземанията си ищцовото дружество депозирало заявление за издаване на
1
заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч. гр. д.
№ 15625/2022 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 59-ти състав.
Ответникът възразил в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването
на настоящите искове от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с
което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по
делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника А.
П. П. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по
същата чрез адв. В. П.. Процесуалният представител оспорва предявените
искове като изцяло неоснователни. Твърди, че кредитът не е бил обявен за
предсрочно изискуем, доколкото ответникът не бил получил писмено
уведомление за това, а отделно от това счита, че на осн. чл. 6 ЗМДВИП
задължението не може да бъде обявено за предсрочно изискуемо в период до
два месеца след отмяна на извънредното положение, какъвто бил настояшият
случай. Прави възражение за недействителност на процесния договор поради
неспазване на изискванията на чл. 11, т. 11 ЗПК като излага подробни
съображения в тази насока. От погасителния план не ставало ясно какво точно
се погасява с вноските. Годишният процент на разходите (ГПР) бил посочен
като абсолютна стойност без да са посочени кои компоненти се включват в
него и каква е стойността им. В нарушение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1
ЗПК договорът бил написан с шрифт по-малък от 12. Нарушен бил чл. 13 от
договора, като кредиторът не бил предоставил никакви данни за това, че е
потърсил извънсъдебно разрешаване на настоящия спор и/или е инициирал
сключването на взаимоизгодно за страните споразумение. Възразява, че
процесният договор и общите условия съдържали неравноправни клаузи
/клаузата на чл. 8 от него, предвиждаща задължение на заемополучателя за
плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение съгласно чл. 6 от
договора/, водещи до недействителност на договора. На следващо място, била
нарушена и разпоредбата на чл. 5 ЗПК, тъй като в предоставения на ответника
европейски формуляр, приложен към исковата молба, не се съдържали точни
параметри на ключови за договора елементи. Така например, посочен бил
ГПР от 49,15%, но липсвали данни за неустойки, фиксирана била само
главницата и лихвата. По този начин, потребителят бил поставен в
невъзможност да си направи икономическа сметка каква сума общо трябва да
върне, включително такси и неустойки. Освен това, тук не била посочена и
периодичността на вноските, а само периодът, от който започва тяхната
дължимост. Твърди, че ищецът е начислил две неустойки за едно и също
нещо – договорна неустойка и неустойка за забава. Напрактика, и двете
неустойки имали една и съща функция – превантивно да обезпечат кредитора,
ако той понесе вреди във връзка с прекратяване на договора. Счита, че всички
тези обстоятелства в съвкупност са от естество да обогатят неоснователно
кредитора, противоречат на закона и на морала, поради което са нищожни и не
следва да бъдат уважавани. Ето защо моли съда да постанови решение, с което
2
да отхвърли предявените искове.Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и
поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото доказателства се
утановява, че на ............ г. между ищеца, в качеството му на заемодател, и
ответника, в качеството му на заемополучател, е бил сключен договор за
потребителски кредит № ..... при следните параметри: размер на кредита – 600
лв.; размер на погасителната вноска – 2 х 4,67 лв. и 21 х 31,08 лв; ден на
плащане – понеделник; вид на вноската – седмична; ГПР – 49,15 %; брой
вноски – 23; фиксиран годишен лихвен процент – 40,05 %; дата на първо
плащане – 26.10.2020; обезпечение – поръчител/банкова гаранция; дата на
последно плащане – 29.03.2021 г.; обща сума за плащане – 662,02 лв.
Като писмено доказателство е приложен погасителен план – приложение
№ 1 към договора, в който е посочено, че общото задължение по кредита е в
размер на 989,00 лв., в които изрично е включено и задължението за
„неустойка“ в размер на 326,98 лв. (месечният размер на вноската е начислен
като сбор от части от главница и договорна лихва, както и горница, явяваща се
дължима „неустойка“ от 38,33 лв. – за първите две вноски и от 11,92 лв. – за
останалите вноски).
Заемната сума в размер на 600 лв. е предоставена на ответника с
подписването на договора (чл. 1 от договора, в която част същяит служи като
разписка) и това обстоятелство не е спорно между странте. Видно от чл. 1 от
договора ответникът се е задължил да я върне в сроковете и условията,
описани в договора, погасителния план и общите условия.
В чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от договора е предвидено, че договорът за заем ще
бъде обезпечен с поне едно от следните обезпечения – банкова гаранция или
поръчител, отговарящ на условията по чл. 9, ал. 2 от общите условия.
Съгласно чл. 9, ал. 2 от общите условия обезпечението следва да
отговаря на следните изисквания: т. 1 поръчителство на едно или две
физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат
осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на
минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители,
размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на
поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по
други договори за заем, сключени от заемодателя; не са заемаетели по
сключени и непогА.и договори за заем, сключени със заемодателя; нямат
кредити към банки или финансови ин-ституции с класификация различна от
„Редовен" както по активни, така и по погА.и задължения, съгласно
справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания
от тях доход; т. 2 залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност (оценена
от лицензирани оценители) надвишава два пъти общата сума за плащане по
3
Договора за заем, включващо договорената главница и лихва; т. 3 първа по ред
ипотека; т. 4. предоставяне на безусловна банкова гаранция, издадена от
лицензирана в БНБ търговска банка, за период включващ от сключване на
договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна
вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два
пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената
главница и лихва.
В чл. 8 от договора е предвидено, че ако заемополучателят не
предостави уговореното в чл. 6 от договора обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от общите условия към договора, същият
дължи на заемодателя неустойка в размер на 326,98 лв., платима разсрочено
по начина, посочен в приложение № 1 към договора.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и
компетентно, се установява, че на ............ г. между ищеца, в качеството му на
заедмодател, и ответника, в качеството му на заемополучател е бил сключен
процесният договор при следните параметри: размер на кредита – 600 лв.;
брой вноски – 23; срок на заема в седмици – 23; размер на седмичната
погасителна вноска – 43,00 лв.; фиксиран годишен процент по заема – 40,05
%, ГПР – 49,15 % и обща дължима сума по договора с неустойката – 989,00
лв. Установява се, че на основание чл. 6 от договора на ответника е била
начислена неустойка в общ размер на 326,98 лв., която се заплаща разсрочено,
заедно с всяка погасителна вноска, като към размер на всяка от тях се добавя
сумата от 38,33 лв. за първите две седмици и 11,92 лв. за останалите.
Установява се, че по процесния договор за заем ответникът е заплатил сума в
общ размер на 592,40 лв., която е била отнесена от ищеца за погасяването на
главница в размер на 58,90 лв., лихва в размер на 53,50 лв., неустойка в размер
на 312 лв. и такса в размер на 168 лв. Съгласно заключението (след направени
от вещото лице уточнения при изслушването му в открито съдебно
заседание, проведено на 04.10.2024 г.) размерът на непогА.ата главница е
541,10 лв., непогА.ият остатък от възнаградителната лихва за периода от
20.10.2020 г. до 29.03.2021 г. възлиза на 8,45 лв., а на мораторната лихва за
периода от 01.01.2021 г. до 01.03.2022 г. – на 24,26 лв. НепогА.ият остатък на
договорната неустойка е в размер на 15,21 лв. за периода от 20.10.2020 г. до
29.03.2021 г., а неустойката за забава, начислена еднокртано на 01.09.2021 г. е
в размер на 74,48 лв. Общият размер на непогА.ите задължения по кредита е
663,51 лв. Установява се, че уговорената в договора възнаградителна лихва
надвишава четири пъти размера на законната лихва за същия период.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал.
4
1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 и чл. 92
ЗЗД.
Несъмнено ответникът е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК, а
ищецът – кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Предвид изложеното,
сключеният между страните договор за заем по своята същност е договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който договор са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК –
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по-особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
от ЗПК, а именно – когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи (решение № 50174/26.10.2022 г по гр. д. № 3855/21 г на ВКС, IV г.о. и
решение № 50259/12.01.2023 г по гр. д. № 3620/21 г на ВКС, III г.о.). С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в
обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота,
съдът е длъжен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне
дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за
обжалване.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т.
10 ЗПК.
На първо място, уговорената в договора неустойка в размер на 326,98 лв.
за непредоставяне на обезпечение е в противоречие с добрите нрави и е
неравноправна клауза по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Функцията на неустойката е
да обезпечи изпълнението на задължението и да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват (чл. 92, ал. 1 ЗЗД).
При договора за заем основното задължение на заемателя е да върне на
падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Процесната
клауза за неустойка от договора въвежда възникването на неустоечно
задължение за заемателя не при неизпълнение на главното задължение
(задължението за връщане на получения заем), а при неизпълнение на
съпътстващо такова – непредоставяне на точно описано обезпечение, като
размерът на неустойката е в размер на 54,50 % от отпуснатия заем. С оглед на
това, неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, тъй като при неизпълнението на задължението за
предоставяне на обезпечение, което не е същественото задължение при
договора за заем, а съпътстващо такова, дори главното задължение да е
изпълнено точно и своевременно, задължението за заплащане на неустойка
5
ще възникне в тежест на заемателя. Неустойката не зависи от вредите от
неизпълнението и по никакъв начин не кореспондира с последиците от това
неизпълнение. Това създава предпоставки за неоснователно обогатяване и
противоречи на функциите на неустойката, съответно на принципа за
справедливост и добрите нрави, което води до нищожност на клаузата. Дори и
да бъде отчетен рискът, който кредиторът поема с необезпечаване на
вземанията му, кредиторът е достатъчно овъзмезден с възнаградителната
лихва. Предвидената клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП,
тъй като същата е необосновано висока.
Настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 8 от договора
за кредит неустоечна клауза се цели единствено осигуряването на
допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума -
т.нар. „скрита възнаградителна лихва“. Непредоставянето на обезпечение не
води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени
възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по
предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена
като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно
задължение, неустойката води до скрито оскъпяване на кредита. Неустойката
по съществото си е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би
представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила
стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза
е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Този извод
на първо място следва от въведените в договора изисквания за вида
обезпечение и краткия срок за изпълнение на задължението, по отношение на
което е уговорена неустойката. Въведените изисквания и изключително
краткият срок (тридневен срок от сключването на договора) създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен то
изцяло да се възпрепятства. По този начин кредиторът не е очаквал или желал
изпълнение на задължението. Още повече, ако заемодателят действително е
имал намерение да получи обезпечение от такъв тип, той е можел да постави
сключването на договора за заем и предоставяне на заемните средства под
условие от предварителното предоставяне на обезпечения, отговарящи на
посочените изисквания, каквато възможност той има съгласно чл. 138, ал. 2,
изр. 2 ЗЗД. Следва да се посочи, че посочената алтернатива за обезпечение –
банкова гаранция, в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за
заем, е житейски немислима при сключване на договор за потребителски
кредит, доколкото кандидатстващото лице може просто да се възползва от
средствата, нужни за издаването на банковата гаранция.
Настоящият съдебен състав приема, че уговорената в процесния договор
неустойка е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото
оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на
6
чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България (основен лихвен
процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не
могат да надхвърлят 50 % (определен към датата на сключване на процесния
договор – ............ г., към която дата основният лихвен процент е 0,00% и
същият не се е променял за срока на действие на договора) от взетата сума, а
клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19,
ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която
това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия; общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариални такси. Предвид изложеното, съдът приема, че неустойката,
уговорена в чл. 8 от процесния договор, представлява разход по кредита,
който е следвало да бъде, но не е включен при изчисляването на годишния
процент на разходите по кредита, с което са нарушени разпоредбите на чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 ЗПК. В частност е несъмнено, че получаването на кредита е
обусловено от представянето на обезпечение от страна на кредитополучателя,
а дължимостта на „неустойката“ в размер на 326,98 лв., уговорена в чл. 8 от
процесния договор, независимо от изпълнението на поетите задължения за
връщане на кредита, противоречи на същността на неустоучната клауза.
Следователно с последната кредиторът цели да получи възнаграждение под
формата на „неустойка“, тъй като на практика размерът на възнаградителната
лихва се съотнася с действителната обезпеченост на вземанията на кредитора
/даденото обезпечение би могло да намали риска от невръщане на заетата
сума/ (така Решение № 529/05.02.2024 г. по в.гр.д. 6422/2023 г. на СГС, възз.
III-Б състав). Съдът намира, че с разглежданата неустоечна клауза се
заобикаля правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая размерът на
неустойката (326,98 лв.) е в размер на 54,50 % от размера на заетата сумата
(600,00 лв.). Ако към посочения ГПР от 49,15 % се прибави и размерът на
неустойката, то тогава годишният процент на разходите ще е значително по-
висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното,
задължението по чл. 8 не е свързано с неизпълнението на договора, а
представлява разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, който, в противоречие с
правилото чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не е включен нито в годишния процент на
разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на
7
сключването. Въпреки, че формално в договора са посочени годишен процент
на разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на
процесната сума по чл. 8 от договора, те не могат да изпълнят отредената им
функция – да дадат възможност на потребителя по ясен и достъпен начин да
се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора,
въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така
решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на
СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките, настоящият съдебен състав счита, че макар формално процесният
договор да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 – годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. В контекста на изложеното, съдът приема, че
съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК сключеният договор е недействителен,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последиците
от обявяването на тази недействителност са регламентирани в разпоредбата на
чл. 23 ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не и на лихва или други разходи по кредита.
От заключението по ССчЕ се установи,че ищецът е заплатил на
ответника сумата в общ размер на 592,40 лв. Предвид установената по делото
недействителност на сключения между страните договор за потребителски
кредит и на основание чл. 23 ЗПК ищецът дължи връщане само на чистата
сума по кредита /главницата/ в размер на 600,00 лв. Следователно непогА.ата
главница по договора е в размер на 7,60 лв. (600 лв. – 592,40 лв.), ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК (виж решение № 50174/26.10.2022 г. по
гр. дело № 3855/2021 г. на ВКС, IV г. о.) и до този размер искът по чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, се
явява основателен и следва да се уважи, а за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 600 лв. е неоснователен и следва да се отхвърли.
С оглед установената недействителност на процесния договор за
потребителски кредит № ..... от ............ г. на осн. чл. 23 ЗПК , предявените
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 и чл. 92 ЗЗД следва да бъдат на отхвърлени.
По останалите доводи на ответника за недействителност на процесния
договор, само за пълнота следва да бъде посочено, че съдът намира същите за
неоснователни. На първо място, неоснователно е възражението на ответника
8
за недействителност на процесния договор поради неспазване на изискването
на чл. 10, ал. 1 ЗПК, доколкото договорът бил съставен в шрифт по-малък от
12. Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗПК информацията за кредита, както и общите
условия се предоставят на потребителя безвъзмездно, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и
размер шрифт – не по-малък от 12. Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен
носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Настоящият състав
намира, че в процесния случай това правило е изпълнено. Договорът е
написан по ясен и разбираем начин. Шрифтът, с който е изписано
съдържанието на процесния договор, видимо дори и без използване на
специални знания от вещо лице е не по-малък от 12, ясен и четлив е. Освен
това е използван и регламентираният в чл. 5, ал. 2 във вр. с Приложение № 2
от ЗПК стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
На следващо място настоящият състав намира за неоснователно
възражението на ответника, че договорът е сключен в нарушение на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК. Това е така, защото съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа лихвения
процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази
информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти. Така
поставените нормативни изисквания са свързани с възможността за промяна
на първоначалния уговорения лихвен процент. В случая лихвеният процент е
уговорен като постоянен, а не променлив, поради което е достатъчно да бъде
посочен неговият размер, което е сторено в договора. При фиксиран лихвен
процент не е необходимо посочване на периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент, като не важи изискването за посочване на
методика за определянето му.
На следващо място настоящият състав намира за неоснователни и
възраженията на ответника, касаещи погасителния план. Съгласно чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език
и съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В случая,
договорът за кредит съдържа ясна информация за начина на издължаване на
кредита, за размера, броя, периодичността на плащане на погасителните
9
вноски, посочен е общият размер на дълга, срока на договора, посочен е
размерът на вноските, че са седмични. Към договора е приложен погасителен
план, който съдържа информация относно броя на погасителните вноски,
датите, на които се дължат, общият размер на всяка вноска, както и съставните
елементи на всяка вноска и техния размер, когато е предоставено обезпечение
по чл. 6 от договора (главница и лихва) и когато такова обезпечение не е
предоставено (главница, лихва и неустойка).
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, които
своевременно са направили искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски в исковото производство за държавна такса и
възнаграждение за вещо лице в общ размер на 525 лв. и за държавна такса в
заповедното производство в размер на 25 лв. Съдът, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния представител на ищеца, броя
на проведените открити съдебни заседания с участие на негов процесуален
представител, както и липсата на фактическата и правна сложност на делото,
определя юрисконсултското възнаграждение на ищеца в минимален размер от
100 лв. за исковото и 50 лв. за заповедното производство, на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 и чл. 26 НЗПП. На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
съразмерно с уважената част от исковете, а именно сумата от 6,84 лв. – за
исковото производство и 0,86 лв. – за заповедното производство.
Ответникът е сторил разноски в исковото производство за адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице в общ размер на 750 лв. и за
държавна такса за частна жалба в заповедното производство в размер на 16,20
лв. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно
сумата от 741,41 лв. – за исковото производство и 16,01 лв. – за заповедното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. П. П., ЕГН: **********, адрес:
........, дължи на ........, ЕИК: ......., седалище и адрес на управление: ........, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, сумата от 7,60 лв., представляваща непогА.а главница по
договор за потребителски кредит № ..... от ............ г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 25.03.2022 г. до окончателното изплащане на вземането,
за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК от 07.05.2022 г. по ч.гр.д. № 15625/2022 г. по описа на Софийски
10
районен съд, II ГО, 59-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от ........, ЕИК: ......., седалище и адрес на
управление: ........, срещу А. П. П., ЕГН: **********, адрес: ........, искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 86 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за следните суми:
за разликата над уважения размер от 7,60 лв. до пълния предявен размер
от 541,10 лв., представляваща непогА.а главница по договор за
потребителски кредит № ..... от ............ г.;
сумата от 8,45 лв., представляваща договорна лихва за периода от
20.10.2020 г. до 29.03.2021 г.;
сумата от 24,26 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
01.01.2021 г. до 01.03.2022 г.;
сумата от 15,21 лв., представляваща договорна неустойка за периода от
20.10.2020 г. до 29.03.2021 г.;
сумата от 74,48 лв., представляваща неустойка за забава, начислена
еднократно на 01.09.2021 г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, А. П. П., ЕГН:
**********, адрес: ........, да заплати на ........, ЕИК: ......., седалище и адрес на
управление: ........, сумата от 6,84 лв., представляваща разноски за исковото
производство и сумата от 0,86 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ........, ЕИК: ......., седалище и
адрес на управление: ........, да заплати на А. П. П., ЕГН: **********, адрес:
........, сумата от 741,41 лв., представляваща разноски за исковото
производство и сумата от 16,01 лв., представляваща разноски за заповедното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11