№ 3166
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 101-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛКА Н. ЙОРДАНОВА
Административно наказателно дело № 20211110210435 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ”Н.М.Т.“ ООД с ЕИК/БУЛСТАТ – ХХХХ, със
седалище и адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от управителите
И.С.А. с ЕГН : ********** и А.Х.Д. с ЕГН : ********** срещу Наказателно
постановление № 544134- F553272 от 27.10.2020 г., на Началник на отдел
”Оперативни дейности” – София в Централно управление на Национална
агенция за приходите, с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. с
чл.118, ал.4 от ЗДДС.
Жалбоподателят не е доволен от атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. Същият излага доводите си, че в хода на
административно-наказателното производство са допуснати съществени
1
нарушения на процесуалните правила, ограничаващи му правото на защита. В
тази връзка се сочи, че в акта и наказателното постановление не било описано
достатъчно пълно и ясно нарушението и правното основание за налагането на
административната санкция. Отделно от това се изразява несъгласие с
правните изводи на наказващия орган и приложената от същия санкционна
разпоредба на чл.185, ал.2 от ЗДДС. Алтернативно се застъпва становище за
наличие на маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли жалбата
да бъде оставена без уважение и наказателното постановление да бъде
потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди
доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното :
С акт за установяване на административно нарушение № F553272 от
12.06.2020 г., съставен от инспектор по приходите в НАП при ЦУ е
установено, че на 09.06.2020 г. в 12:05 часа е извършена проверка на
търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС, обективирана в
протокол за извършена проверка /ПИП cep. АА № 0038500/09.06.2020 г./ -
магазин за хранителни добавки, находящ се на адрес: /АДРЕС/, стопанисван
от "Н.М.Т." ООД с ЕИК- ХХХХ. При извършена фактическа проверка на
касовата наличност на обекта в момента на проверката е установена сума в
размер на 746.68 лв. Разчетеният оборот от инсталираното в обекта фискално
устройство /ФУ/ модел TREMOL М20 с индивидуален номер № ZK 130042 и
фискална памет /ФП/ № 50166786 към момента на проверката, съгласно
дневен финансов отчет № 013185 от 09.06.2020г. в 12:09 ч. е в размер на
204.76 лв. Фискалното устройство, инсталирано в обекта притежава
операциите „служебно въведени" и служебно изведени" суми за регистриране
на извършената промяна в касовата наличност. Установената промяна в
касовата наличност е в размер на 541.92 лв. и представлява въвеждане на пари
в касата, които не са отразени във фискалното устройство в момента на
извършването. От горното извършилият проверката инспектор по приходите
2
приел, че "Н.М.Т." ООД с ЕИК- ХХХХ не е изпълнил задължението си да
отбележи всяка промяна на касова наличност / въвеждане и извеждане на
пари във и извън касата/ на ФУ чрез операциите" служебно въведени" или
„служебно изведени" суми, което води до неотразяване на приходи.
За нарушена била посочена разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС.
Въз основа на акта е издадено процесното наказателно постановление
№ 544134- F553272 от 27.10.2020 г. на Началник на отдел ”Оперативни
дейности” – София в Централно управление на Национална агенция за
приходите, с което на жалбоподателя, на основание чл.185, ал. 2 от Закона за
данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в
размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-
18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. с чл.118, ал.4 от
ЗДДС.
Горната фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетеля М. Н. Б., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
При така очертаната фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в
хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица, съгласно приложената заповед на
Изпълнителния директор на Национална агенция по приходите, като са
спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на
АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити,
съобразно посочените норми. С оглед на това съставеният АУАН и
обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.
Настоящият съдебен състав счита, че с деянието си жалбоподателят
"Н.М.Т." ООД с ЕИК - ХХХХ е осъществил състава на административно
3
нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извън
случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.
Установената в случая промяна в касовата наличност е в размер на 541.92 лв.
и представлява въвеждане на пари в касата, които не са отразени във
фискалното устройство в момента на извършването. Фискалното устройство е
разполагало с функциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми.
Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и
ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1
ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани
съставомерните признаци на административното нарушение от субективна
страна.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС на
юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000 до 10 000
лева. Административнонаказващият орган е наложил предвидената в чл. 185,
ал. 2 ЗДДС санкция, приемайки, че с извършването на нарушението се е
стигнало до неотразяване на приходи.
Съгласно разпределената доказателствена тежест по чл. 103 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, административнонаказващият орган
следва да докаже, че с нерегистрирането на процесната сума във фискалното
устройство се е стигнало до неотразяване на приходи. От събраните по делото
доказателства, не се установява посочената сума да представлява оборот от
извършени продажби в деня на проверката. Тоест, очевидно с неотразяването
на сумата в паметта на фискалното устройство не се е стигнало до
неотразяване на приходи. В този смисъл по делото не се събраха
доказателства, които да оборват заявеното от жалбоподателя, още по-малко
такива са били събрани и от административнонаказващия орган в хода на
административнонаказателното производство. В тази връзка в случая следва
да намери приложение разпоредбата на чл. 303 НПК, вр. чл. 84 НПК, а
именно, че съответното лице може да носи административнонаказателна
отговорност единствено, когато "административното" обвинение е доказано
4
по безспорен начин, както и че същото не може да почива на предположения.
При това положение, доколкото не се доказа по несъмнен начин, че
процесната сума представлява приход от извършени продажби на стоки в
търговския обект, то и не може да се приеме за обоснован изводът на
наказващия орган, че нарушението по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. е довело до неотразяване на приходи.
С оглед на това, в случая следва да намери приложение санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така
извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до
2000 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до
неотразяване на приходи. Посочената санкционна разпоредба е по-
благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на
санкцията (от 500 до 2000 лева, вместо от 3000 до 10 000 лева).
Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които
последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното
производство, като приложението на материалния закон относно
извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.
Единствената промяна в случая касае отпадане на елемент от санкционната
разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а именно, че с извършване на нарушението
се е стигнало до неотразяване на приходи. В този смисъл разпоредбата на чл.
185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 ЗДДС се явява привилегирован състав на
санкционната разпоредба по чл. 185, ал. 2, изр. 1-во ЗДДС предвид
предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение по чл.
33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. В случая е допустимо
преквалифициране от въззивния съд на санкционната разпоредба на
извършеното нарушение от 185, ал. 2 ЗДДС в такава по чл. 185, ал. 2, изр. 2,
вр. ал. 1 ЗДДС, предвид изричната разпоредба на чл. 84, вр. чл. 337, ал. 1, т. 2
НПК. В този смисъл са и мотивите на Тълкувателно решение № 3 от
10.05.2011 г. по т. д. № 7/2010 г. на О. на ВАС макар и да е обсъждан друг
случай на приложение от въззивния/касационния съд на привилегирован
състав на нарушение (по чл. 415в, ал. 1 КТ).
При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът
счита, че същата следва да бъде наложена в минимално предвидения в
разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер от 500 лева, тъй като не са
събрани отегчаващи отговорността на дружеството-жалбоподател
5
обстоятелства, които да обуславят определянето й в размер над предвидения
минимум. Следва да се отчете, че неотразената сума във фискалната памет на
ФУ не е голяма, което не обуславя само по себе си завишена степен на
обществена опасност на извършеното нарушение. С оглед на това
обжалваното наказателно постановление следва да се измени, като се намали
наложената на дружеството-жалбоподател имуществена санкция от 1000 на
500 лева.
Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не
представлява "маловажен случай" на административно нарушение,
обстоятелство, което подлежи на задължителна преценка от
административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания
контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните
указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС).
Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се
определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или
незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на
обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на
престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на
настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи
на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са
настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна
разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в
случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С
оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено
изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като
привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като
смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно
отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с
регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено
обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради
което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на
административно нарушение.
6
По отношение претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира същото за основателно. С редакцията на ЗАНН, обнародвана в
ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г., е въведена разпоредбата на чл.
63д, ал. 1, съгласно която е предвидена възможността в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните да имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно ал. 4 на чл. 63д от ЗАНН, в
полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал обжалвания
акт, се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати по сметка на НАП юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лева за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата инстанция, определен съгласно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и в съответствие с предмета на делото и
неговата фактическа и правна сложност.
Водим от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 544134- F553272 от
27.10.2020 г., на Началник на отдел ”Оперативни дейности” – София в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на
жалбоподателя ”Н.М.Т.“ ООД с ЕИК/БУЛСТАТ – ХХХХ, със седалище и
адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от управителите И.С.А. с ЕГН
: ********** и А.Х.Д. с ЕГН : ********** на основание чл.185, ал. 2 от
Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена
санкция в размер на 1000,00 /хиляда/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от МФ във вр. с
7
чл.118, ал.4 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената
имуществена санкция за така извършеното нарушение от 1000 лева на
500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя ”Н.М.Т.“ ООД с ЕИК/БУЛСТАТ – ХХХХ,
със седалище и адрес на управление /АДРЕС/, представлявано от
управителите И.С.А. с ЕГН : ********** и А.Х.Д. с ЕГН : ********** ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
сумата от 80 лева /осемдесет лева/, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София град в 14 дневен срок от получаване на съобщението, за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8