Р Е
Ш Е Н
И Е
№…
гр.София,
09,03,2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Гражданско отделение, І 14 състав, в открито заседание на седми февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
при участието на
секретаря Красимира Георгиева като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова,
гр.дело № 13420 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.
Образувано е по
предявени от „Н.Ф.“ ООД обективно съединени искове с правна квалификация чл.
422 от ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено по отношение на ищеца, че ответницата
М.Я. Г. дължи заплащане на следните суми:
1. по договор за
заем № 142-СФ-07.03.2018 г.:
-3250,00лв. -
главница по чл.2.2 от договора от
07,03,2018год., ведно със законната лихва от 20,11,2019год. до окончателното
изплащане на вземането;
-178,75лв. -
възнаградителна лихва за периода от 08,08,2019год. до 05,11,2019год., на
осн.чл.2,2, б.“ж“ от договор от 07,03,2018год.;
-368,33лв. -
мораторна неустойка в размер на 5% на месец, съгласно чл. 2.6. от договора за
периода от 08,09,2019год. до 15,11,2019год.;
-1950,00лв. -
неустойка, в размер на 60% от стойността на заема, за прекратяване на договора
съгласно чл. 2.7, вр.чл.2,6 от него;
-5,42 лв. -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху Главницата от 3250,00
лв. за периода от 15,11,2019 г. до 19,11,2019г.,
2. по договор за
заем № 145-СФ-08.03.2018 г.:
-103000,00лв. -
главница на осн.чл.2,2 от договора, ведно със законната лихва от 20,11,2019год.
до окончателното изплащане на вземането;
-5665,00лв. -
възнаградителна лихва за периода от 08,08,2019год. до 15,11,2019год., на
осн.чл.2,2,б.“ж“ от договора;
-11673,33лв. -
мораторна неустойка в размер на 5% на месец, съгласно чл. 2.6 от договора за
периода от 08,09,2019год. до 15,11,2019год.;
-61800,00лв. -
неустойка, в размер на 60% от стойността на заема, за прекратяване на договора
съгласно чл. 2.7 от него.
Релевират се
доводи за сключени между страните договор за заем № 142- СФ-07.03.2018г. и договор за заем № 145-СФ-08.03.2018г., по
силата на които ищецът „Н.Ф.“ ООД се е задължил да предостави на ответницата М.Я.
Г.-П.в заем сумите от съответно 3250,00лв. и 103000,00лв. По двата договора
сочи да е уговорена възнаградителна лихва в размер на 20 % на годишна база.
Посочва се, че страните уговорили наказателна лихва за забава в размер на 5 %
на месец, както и неустойка при обявяване на предсрочната изискуемост на
договора в размер на 60% от заемната сума. Поддържа се, че ответницата
преустановила плащанията по договорите считано от 08,08,2019год. Твърди се, че
с покани за доброволно изпълнение изх. № 94 и 95/15,11,2019год., връчени лично
на длъжника на 15,11,2019год. е била обявена предсрочната изискуемост на
задълженията по договорите за заем.
Поддържа се от
страна на ищеца да е депозирано заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК, въз основа на което са издадени заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №66558/2019 г. по описа на СРС,
161-ти състав. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е упражнил правото си
на възражение, обстоятелство обуславящо правен интерес от установителната
искова претенция.
Съобразно
изложеното моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.
В указания
законоустановен срок по чл. 131 от ГПК, е постъпил отговор от ответника М.Я. Г.-П.,
в който е изложено становище за недопустимост и неоснователност на предявените
искове. Твърди да не е налице индентитет между вземанията, за които е издадена
заповедта за изпълнение и тези, претендирани с исковата молба по чл. 422 от ГПК. Навежда доводи за пълното погасяване на претендираните вземания. Във
връзка с процесиите договори за заем между страните е била сключена спогодба от
02,08,2019г., с която страните са постигнали съгласие, че задълженията на
ответницата по договора, възлизат в размер на 29726,28лв. В същото време, между
страните е сключен последващ договор за заем №500-СФ-02,08,2019год. за
погасяване на задълженията по спогодбата, като в този договор е посочено, че
сумата от 29727,00 лв. ще бъде прихваната от заемодателя за погасяване на
задължения по процесиите договори за заем. Навежда доводи, че представените от
ищеца разписки от 15,11,2019год. са подписани от ответницата при подписване на
договорите за заем и не са от естеството да удостоверят обявяването на
предсрочната изискуемост по отношение на нея. От друга страна, в поканата си
заемодателят единствено е посочил, че счита договорите за прекратени, но липсва
изявление за обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по тях.
Посочва, че съдът не е имал възможност да преценява дължимостта на суми по
други документи, извън ипотечния акт, въз основа на който е издадена заповедта.
Същият не обективира погасителния план по договорите и от него не може да се
направи извод за датата на изискуемостта на задълженията. Твърди, че заповед
може да се издаде единствено за реално изпълнение на договора - за парични суми
или вещи, но не и неустойки. Евентуално релевира възражение, че при определяне
на задълженията следва да бъде съобразена гаранционна вноска в размер на 20% от заемната
сума, която не е взета предвид от ищеца при определяне на размера на
претенцията му. Не са взети предвид и плащания по договора в общ размер на
21250,08 лв., извършени от ответницата. Навежда доводи за нищожност на
процесиите договори за заем в цялост, на основание чл. 38 от ЗКНИП, поради
това, че в нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 1 т. 8,9 и 11, вземанията
за неустойки не са включени в годишния процент на разходите. С оглед
кредитоспособността на ищцата, възникването на вземанията за неустойки е било
сигурно и по тази причина е следвало да бъдат включени в годишния размер на
разходите. В условията на евентуалност излага съображения и за нищожност на
отделните неустоечни клаузи като неравноправни и договорени в противоречие с
добрите нрави.
Съобразно
изложеното моли производството да бъде прекратено, респ. исковата претенция да
бъде отхвърлена. Претендира разноски.
При така изложеното съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С договор за заем №
145-СФ-08.03.2018 г. „Н.Ф.“ ООД се е задължило да предостави на М.Я. Г.-П.паричен
заем в размер на 103000,00лв. Предвидено е, че заемът се предоставя под
условие, че заемателят заплати на заемодателя гаранционна вноска в размер на 20
% от стойността на предоставената заемна сума, в срок от 5 дни, считано от
датата на подписване на договора, която ще послужи за обезпечение на кредита и лихвите
по него като гаранционната вноска служи
на заемодателя за прихващане на лихви,
неустойки, наказателни лихви, такси, такси за заличаване на ипотека и др., като
неизползваната част от гаранционната вноска подлежи на връщане след изтичане на
12-тия месец от срока на договора.
Уговорен е срок
на договора от 120 месеца, както и фиксиран годишен лихвен процент от 20 %.
Посочено е, че през целия срок на договора, заемателят погасява само дължимата
договорна лихва, като главницата в нейния пълен размер се дължи в края на срока
уговорен между страните.
В чл. 2.6 от
договора е предвидено, че при забава в погасяване на дължима вноска дори с един
просрочен ден, или при частично погасване на дължима вноска в размер по-малко
от определената в погасителния план, заемодателя ще начислява наказателна лихвен
процент (наказателна лихва) в размер на 5 % месечно, начислена върху
остатъчната заемна сума.
Съгласно чл.
2.7, при забава в погасяването на дължима вноска с повече от 30 дни, след изтичане
на сроковете за плащане, определени в чл. 2.2, б. „з“ от договора, както и при
неизпълнение на задължения на заемополучателя, произтичащи от настоящия
договор, цялото вземане става предсрочно изискуемо и Заемодателя освен правата
по чл. 2.6 има право да прекрати договора, като иска предсрочно погасяване на
остатъка от заемната сума, ведно с неустойка в размер на 60 %, изчислена върху
пълния размер на заемната сума.
В чл. 2.8 е
предвидено, че при предсрочно прекратяване на настоящия договор, поради забава при
погасяването на дължимата вноска, съгласно чл.2.7, заемателят дължи и
наказателна лихва в размер на 5% месечно, върху стойността на заемната сума към
датата на прекратяване на договора, като тази наказателна лихва се дължи до
пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на
договора за заем. Наказателната лихва в размер на 5% месечно, изчислявана върху
стойността на заемната сума, не може да се начислява за повече от 30 дни за
всяка една просрочена вноска.
В чл. 2.9 е
уговорено, че при забава в погасяването на дължимата главница с повече от 10
дни, след изтичане срока за плащане определен в чл.2.5, от настоящия договор,
заемателят дължи обезщетение на заемодателя в размер на 60% от заемната цена,
както и лихвата уговорена в чл.2.8. от настоящия договор в размер на 5% месечно
до пълното погасяване на главницата и всички други лихви, дължими по силата на
договора за заем.
В чл. 2.12 е
посочено, че надвнесени от заемателя суми не се използват за погасяване на
главницата, а остават като авансово внесена вноска за следващия период
независимо от размера на внесената сума, ако заемателят не е уведомил писмено
заемодателя за желанието си да погаси част от главницата. Съгласно чл. 4.1 от
договора 73790,15лв. от заемната сума следва да бъде заплатена по сметка на В.В.П.за
погасяване на ипотечен кредит от 16,12,2009год., обезпечен със законна ипотека върху
недвижим имот, представляващ Апартамент № 66, находящ се в гр. София, район *****.
С договор за заем №
142-СФ-07.03.2018 г. „Н.Ф.“ ООД се е задължило да предостави на М.Я. Г.-П.паричен
заем в размер на 3250,00лв. Предвидено е, че заемът се предоставя под условие,
че заемателят заплати на заемодателя гаранционна вноска в размер на 20 % от
стойността на предоставената заемна сума, в срок от 5 дни, считано от датата на
подписване на договора, която ще послужи за прихващане на лихви, неустойки,
наказателни лихви, такси, такси за заличаване на ипотека и др., като неизползваната
част от гаранционната вноска подлежи на връщане след изтичане на 12-тия месец
от срока на договора. Уговорен е срок на договора от 120месеца, както и
фиксиран годишен лихвен процент от 20 %. Посочено е, че през целия срок на
договора, заемателят погасява само дължимата договорна лихва, като главницата в
нейния пълен размер се дължи в края на срока уговорен между страните. Останалите
клаузи са идентични с посочените по-горе по договор от 08,03,2018год.
С договор за
заем № 500-СФ-02.08.2019г./л. 25/ „Н.Ф.“ ООД се е задължило да предостави на М.Я.
Г.-П.паричен заем в размер на 35000,00лв. Съгласно чл. 4.1.1. от договора,
сумата от 29727,00лв., ще се прихване по взаимно съгласие на страните от
заемодателя за погасяване на задължения на заемателя, към „Н.Ф.“ ООД, по
следните договори: Договор за заем №142-СФ-07.03.2018 и Договор за заем
№145-СФ-08.03.2018год. С подписване на този договор, заемополучателят
потвърждава, че по описаните договори за заем има просрочени и изискуеми
задължения в посочения размер от 29727,00лв., която сума страните дават своето
изрично съгласие за бъде прихваната по Договор за заем №142-СФ-07.03.2018 и
Договор за заем №145-СФ-08.03.2018. Заемателят е заявил, че не желае описаната
сума да бъде превеждана и/или изплащана, а да се прихване от Заемодателя за
погасяване на просрочени задълженията на Заемополучателя по описаните договори
за заем.
Представени са
два 2 бр. разписки от 15.11.2019год. /л. 49 от гр.д. № 49301 на СРС/, с които
ответницата е декларирала, че е получила лично от ищеца уведомителни писма, с
които се прекратяват договори за заем.
С нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека № 100, том I,
рег. № 3584, дело № 91 от 2018год. от
08,03,2018год. /л. 51 от гр.д. № 49301 на СРС/ за обезпечение на задълженията
по процесните договори е учредена договорна ипотека върху недвижим имот,
представляващ апартамент № 66, находящ се в гр. София, жк. *****.
От заключението
по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че дължимата
главница по Договор за заем №142 - СФ-07.03.2018 е в размер на 3250,00 лв., а
тази по Договор за заем №145 - СФ-08.03.2018 е в размер на 103000,00 лв. При
предоставяне на заемната сума в размер на 3 250,00 лв. по Договор за заем
№142 - СФ-07.03.2018, М.Г. е заплатила сумата от 650.00 лв., отразена в
счетоводството на „Н.Ф.” ООД по сметка 462 - Разчети за гаранции. Платената
сума е погасявала начислените лихви за периода от м.04.2018г. до м.03.2019г. -
12 месеца. При предоставяне на заемната сума в размер на 103 000.00 лв. по
Договор за заем №145 - СФ-08.03.2018 , М.Г. е заплатила сумата 20600,00 лв.
Платената сума е погасявала начислените лихви за периода от м.04.2018г. до
м.03.2019г. - 12 месеца. С част от предоставения впоследствие заем със сумата
от 29 727.00лв. са погасени задълженията по процесните договори до дата
08.08.2019г. Платените задължения в размер на 29727,00 лв. са формирани от:
272,48 лв. -
лихва по договор 142, за пер. 08.03.2019 до 08.08.2019 вкл.;
8635,05
лв.-лихва по договор 145, за пер. 08.03.2019 до 08.08.2019вкл.;
20719,47 лв. -
наказателна лихва по чл. 2,6 от договорите 60% год. от 08.04.2019 до 02.08.2019
г.
Дължимата лихва
по Договор № 142, съгласно чл.2.2.б. „ж”, за периода от 08.08.2019г. до
15.11.2019г. е в размер на 178,75 лв., докато тази по Договор № 145, съгласно
чл.2.2.6. „ж”, за периода от 08.08.2019г. до 15.11.2019г. е в размер на
5665,00лв.
Дължимата
наказателна лихва по Договор № 142, съгласно чл.2.6 и чл.2.8, за периода от
08.09.2019г. до 15.11.2019г. е в размер на 368.33 лв., докато по Договор № 145,
съгласно чл.2.6, за периода от 08.09.2019г. до 15.11.2019г. е в размер на 11
673.33лв.
Дължимата
неустойка по Договор № 142, съгласно чл. 2.7 е в размер на 1950,00лв., докато по Договор № 145,
съгласно чл. 2.7, е в размер на 61800,00 лв.
По делото са
събрани гласни доказателства, ценени по реда на чл. 172 от ГПК, чрез разпит на М.Б.И.,
които съдът намира да не установяват релевантни по делото факти.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявени са
искове по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът намира за
неоснователни доводите за липса на идентичност между вземанията по заповед за
изпълнение и тези по установителната исковата претенция. Вземанията са
индивидуализирани по страни, правопораждащ факт и размер.
За безспорно по
делото е прието възникването на договорни правоотношения по сключен договор за
заем от 07,03,2018 и договор от 08,03,2018год. между М.Я. Г., в качеството на
заемополучател и „Н.Ф.“ ООД, в качеството на заемодател, по силата на които
заемодателят е изпълнил задължението си да предаде на заемателя договорените
суми.
Процесните
договори, като обезпечени с ипотека, попадат в приложното поле на Закона за кредитите за недвижими имоти на потребители
(ЗКНИП)
– чл. 1, ал. 2 от закона. Съдът намира за неоснователни релевираните от
ответника доводи за нищожност на договора поради нарушение на правилата на чл.
24, ал. 1, т. 8,9 и 11 от ЗКНИП. Независимо от
размера на уговорените неустойки, възникването им не е сигурно и не може да се
приеме, че те е следвало да бъдат отразени при посочване в договора на лихвения
процент, годишния размер на разходите или общата дължима сума по заема. Не може
да се приеме, че дори кредиторът да е
съзнавал лошата кредитоспособност на ответника, то е предвиждал неизпълнение и
в този смисъл възникване на неустоечните вземания, които да бъдат включени в
ГПР.
Неоснователни са
и доводите съдът да не е в състояние да преценява доказателства извън
документа, въз основа на който е издадена заповедта за изпълнение по
ч.гр.д.№66558/2019г. Установяването на съществуването на претендираните
вземания се извършва с всички допустими доказателствени средства. Редовността
на нотариалният акт от 08,03,2018год., доколко е годен от външна страна да
установи подлежащо на изпълнение вземане, е от значение единствено за незабавното
изпълнение на заповедта. Този въпрос обаче е извън предмета на настоящото
делото – в този смисъл Решение № 19 от
23.02.2017 г. по т. д. № 418/2016 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и Решение № 152 от
15.11.2012 г. по т. д. № 1058/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС.
В настоящата
хипотеза приложими са разпоредбите и на Закона за защита на потребителите /ред.
ДВ №8/2017год./. Заемателят е „потребител“ по смисъла на §13, т.1 ДР от ЗЗП /ДВ
бр.20/2018год./, а заемодателят е търговец по смисъла на §13, т.2 ДР ЗЗП /в
ред. към момента на сключване на договора/. Съгласно
т. 12 от ДР на ЗЗП „финансова услуга“ е всяка услуга, свързана с банкова
дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране
или плащане. Ето защо за процесният договор се прилагат разпоредбите на
чл.143-146 ЗЗП. Съдът служебно следи за наличието на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза в потребителски договор -
чл. 7, ал. 3 от ГПК. С оглед естеството на спора, съдът следва да се произнесе
по валидността на договорните клаузи и след това досежно дължимостта на сумите
по договора за кредит.
Не могат да
бъдат споделени доводите на ответника за нищожност на договорите поради
неравноправност, респ. накърняване на добрите нрави, доколкото в посочените в
тях вноски се предвижда единствено заплащане на договорна лихва, но не и на
главница. Този начин на плащане сам по себе си не води до извод за
неравноправност. Още повече, тази хипотеза изрично е предвидена като допустима
в ЗКНИП – чл. 5, ал. 2, т. 11. Що се касае до размера на
възнаградителната лихва, доколкото определящите го клаузи касаят размера на
възнаграждението по договора и са уговорени по ясен и разбираем начин като
фиксирана стойност, то не може да се преценява тяхната неравноправност– чл.
145, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, самият размер на възнаградителната лихва от
20% годишно, макар и действително завишен спрямо пазарните условия, не
обосновава извод за неравноправност или за нарушение на добрите нрави. Подобен извод не се обосновава и от чл 29, ал.(1) от ЗКНИП сочещ на годишният
процент на разходите по кредита,
който изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като
годишен процент, изчислен на годишна база от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно ал.9 на
сочения текст ГПР по кредита не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и в чуждестранна валута,
определена с постановление на Министерския съвет, а в процесната хипотеза фиксираната възнаградителна лихва е 20%,
поради което клаузата не е нищожна по арг. на чл.29, ал.10 от ЗКНИП.
По действителността на уговорените
неустоечни клаузи по чл. 2.6 и чл. 2.7 от всеки от договорите.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП),
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи. Същите,
съобразно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП са нищожни, с изключение на
тези, които са индивидуално уговорени, а предвид ал. (2) на визирания текст не
са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им,
особено в случаите на договор при общи условия.
Въпреки че клаузите
са част от договорите за заем, а не от общи условия, не е проведено доказване
за индивидуалното им уговаряне от страна на ищеца-търговец, чиято е
доказателствената тежест съгласно чл. 146, ал. 4 от ЗЗП. В същото време, неустоечните
клаузи не включват определянето на основния предмет на договорите, нито
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, от друга и е допустима преценка на тяхната неравноправност – арг. от
чл. 145, ал. 2 от ЗЗП и съдът дължи потребителска защита по отношение на тях.
Преценката на спорните клаузи би могла да се разглежда в
контекста на т. 5 от чл. 143, ал. 1 от ЗЗП / изм.
и доп. ДВ. бр.57 от 28 Юли 2015г./ като задължаващи потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
Неустойката по чл.
2.6 от договорите е в размер на 5 % на месец /60% на година/ от остатъчната
заемна сума. Съдът намира този размер сам по себе си за прекомерен и надвишаващ
в неоправдано висока степен очакваните от кредитора вреди. Още повече тази
неустойка се начислява не върху просрочените задължения, а върху цялата
остатъчна заемна сума, която към този момент не би била изискуема и неплащането
ѝ не би довело до настъпване на вреди за кредитора. Това от една страна
потвърждава нейния неравноправен и увреждащ характер. От друга, така уговорена
неустойката излиза извън нейните обезщетителна, обезпечителна и наказателна
функция, което обосновава извод за нищожността ѝ на основание чл. 26, ал.
1, пред. трето от ЗЗД поради противоречие с добрите нрави – в този смисъл ТР
№1/2009год. на ОСГТК на ВКС.
Що се касае до неустойката по чл.
2.7 от всеки от договорите, предвиждаща заплащането на 60% върху пълния размер
на заемната сума също се явява неоправдано висока с оглед предвидимите за
кредитора вреди от обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. В същото
време, следва да се прецени кумулативното действие на всички клаузи за
неустойка, уговорени за едно и също неизпълнение, независимо
дали кредиторът действително настоява те да бъдат изпълнени изцяло – така
решение на СЕС по дело С-377/2014г. Така при обявяване на предсрочната
изискуемост на задълженията по договора, в допълнение на разглежданата
неустойка, съгласно чл. 2.8 от договорите, се дължи и заплащане на наказателна
лихва от 5 % на месец. Съдът намира, че тези клаузи, в своята съвкупност
възлагат на потребителя необосновано висока отговорност с оглед интереса на
кредитора. Съгласно т. 100 от решение на СЕС по дело С-377/2014 г. - когато
националният съд констатира, че редица клаузи от сключения между продавач или
доставчик и потребител договор са неравноправни, той трябва да изключи всички,
а не само някои от тях.
При извършване на преценката относно
неустойката, следва да се държи сметка, че задълженията по процесните договори
са обезпечени с договорна ипотека. На кредитора е осигурено имущество на
значителна стойност, от което да се удовлетвори, ограничавайки евентуалните
вреди за заемодателя от продължителното неизпълнение на договора. С оглед
изложеното, не може да се приеме, че в случай, че ищецът постъпва добросъвестно
и справедливо, той би могъл основателно да очаква, че ответницата, в качеството
ѝ на потребител, ще се съгласи с въвеждането на разглежданите неустоечни
клаузи, поставяйки я в значително по-неблагоприятно положение от това, което би
имала съгласно диспозитивните норми на закона.
Предвид изложеното, съдът намира
разглежданите неустоечни клаузи за неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1,
т. 5 ЗЗП и на основание чл. 146, ал. 1 – нищожни.
По
изискуемостта:
По заявление на
кредитора от 20,11,2019год. е инициирано производство за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, постановено незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист от 28,11,2019 г. за процесните суми.
Доколкото се касае за производство
по реда на чл. 422 от ГПК, въпреки че вземането се основава на документ по чл.
417, т. 3 от ГПК – нотариален акт, а не по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от
счетоводните книги на банка, съдът намира за приложимо ТР № 4/18,06,2014 г. на
ОСГТК и конкретно указанията по т. 18 от същото /в този смисъл цитираното
Решение № 200 от 18.01.2019 г. по т. д. № 665/2018 г., Т. К., І Т. О. на ВКС/.
Съобразно даденото задължително тълкуване по т. 18 от ТР 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС предмет на делото по установителния иск по чл. 422 ГПК е вземането,
основано на представения документ, в който размерът и изискуемостта са
определени от страните при сключването му.
Предсрочната
изискуемост настъпва от момента на получаване от длъжника на уведомление на
кредитора за упражняване на
потестативното му право да направи заема предсрочно изискуем, ако към
този момент са настъпили уговорените в договора обективни предпоставки,
обуславящи настъпването й.
В исковата молба
са изложени твърдения, че е обявена предсрочната изискуемост на задълженията по
процесните договори за заем с писма, получени лично от ответника на 15,11,2019год. В конкретния случай, за да
се приеме, че длъжникът е лишен от преимуществото на срока, следва да се
установи обективния факт, че е бил в забава при изпълнението на задълженията си
по заема към момента на получаване на изявлението на кредитора му за това.
Съгласно заключението на вещото лице, платени са договорните вноски до 08,08,2019год.
За погасяването им е са използвани предоставените от заемателя гаранционни
вноски по чл. 1.2 от договорите.
По делото се
установява сключен между страните договор за заем № 500-СФ-02.08.2019 г., част от
заемните средства по който, в размер на 29727,00лв., са използвани за
погасяване на просрочени задължения по процесните Договор за заем
№142-СФ-07.03.2018 и Договор за заем №145-СФ-08.03.2018. Съгласно заключението
на вещото лице с тази сума са били погасени просрочени задължения за
възнаградителна лихва по договорите за периода от 08,03,2019год. до
08,08,2019год. вкл., докато 20719,47лв. от тази сума са били използвани за
погасяване на задължения за неустойка по т. 2.6 от всеки от договорите.
Предвид приетата
нищожност на неустоечните клаузи на чл. 2.6 от договорите следва да се приеме,
че тази сума е недължимо платена и следва да послужи за погасяване вноски по
договорите/включващи договорната лихва/. В този смисъл е и уговорката на чл.
2.12 от процесните договори. Ето защо и на осн. чл. 76, ал. 1 от ЗЗД, с тази сума
се погасяват 11 бр. цели погасителни вноски от по 1716,67 лв. по Договор за
заем №145-СФ-08.03.2018 – до 08,07,2020год. вкл. и 11бр. от по 54,17 лв. по
Договор за заем №142-СФ-07.03.2018– до 08,07,2020год. вкл./ общо месечна сума
от 1770,84лв., която погасява съразмерно задълженията по двата договора, тъй
като договорната лихва е еднакво обременителна и с еднакъв падеж/. Ето защо дори да се
приеме, че ответникът е надлежно уведомен за обявяване на предсрочната изискуемост,
с представените разписки от 15,11,2019год./ което не е сторено/, то не са били
налице обективните предпоставки за настъпването на предсрочна изискуемост, а
именно просрочие на задълженията по договора.
Когато
изявлението на кредитора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е
инкорпорирано в исковата молба или в отделен документ, представен като
приложение към исковата молба по чл. 422 от ГПК, изявлението поражда правни
последици с връчването на препис от исковата молба с приложенията към нея на
ответника - кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да бъде
съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на претендираните
суми – така Решение № 10 от 25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г., Т. К., ІІ Т.
О. на ВКС, Решение № 60009 от 02.06.2021 г. по т. д. № 2891/2019 г., Т. К., ІІ
Т. О. на ВКСи др. В конкретния случай, препис от исковата молба и приложенията
към нея е получен от ответника на 18,02,2021год. С оглед заключението на ССчЕ
към датата на 18,02,2021год. е налице
просрочие на повече от една месчени / за периода от м.07,2020год. до
м.02,2021год. по двата договора/, то на основание чл. 2,7 за заемодателя е
възникнало право да обяви предсрочната изискуемост на задълженията по договора,
което е упражнено посредством получаване на преписа от исковата молба и
приложенията към нея от ответника.
По
определяне размера на задължението:
Предвид
установеното погасяване на претендираните вземания за договорна възнаградителна
лихва за периода до 08,07,2020год. (включващ и процесния период 08,08,2019год.
– 15,11,2019год.), приетата нищожност на неустоечните клаузи на чл. 2.6 и чл.
2.7 от договорите, както и настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията
по Договор за заем №145-СФ-08.03.2018год. и Договор за заем №142-СФ-07.03.2018,
то ответникът дължи сумата от 103000,00лв. – предсрочно изискуема главница по
Договор за заем №145-СФ-08.03.2018, както и сума в размер на
3250,00лв.-предсрочно изискуема главница по Договор за заем
№142-СФ-07.03.2018год.
Задълженията
за възнаградителна лихва в размер на
178,75лв. и 5665,00лв. за периодите от
08,08,2019год. до 15,11,2019год. следва да се считат погасени поради плащане
със сумата от 20819,47лв., поради което исковите претенции подлежат на
отхвърляне.
Поради
изложените по-горе мотиви за нищожност на клаузите за неустойка исковите
претенции подлежат на отхвърляне.
Тъй като изискуемостта на главницата от
3250,00лв. е обявена с връчване на препис от ИМ-18,02,2021год., то от тази дата
е дължима и законна лихва за забава върху главницата. Вземането по чл.86 от ЗЗД
за сума в размер на 5,42лв., за периода от 15,11,2019год. до 19,11,2019год. върху
главницата от 3250,00лв. като неоснователно подлежи на отхвърляне.
Върху дължимата
главница в размер на 103000,00лв. се дължи
законна лихва от 18,02,2021год. до окончателното изплащане на
вземането. Съдът намира за неоснователни възраженията в отговора, че при
определяне размера на претенцията от страна на кредитора не са взети предвид
предоставените на основание чл. 1, ал. 2 от договорите гаранционни вноски.
Видно от заключението на вещото лице със същите са погасени вноски по двата договора
до 08,03,2019год. вкл.
По разноските:
Предвид изхода
на спора на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат разноски за настоящото
производство, които съдът намира за доказани в размер на 5296,37лв. от общо 9457,81лв.,
от които 3757,81 лв. – държавна такса; 5300,00 лв. – адвокатско възнаграждение
и 400,00 лв. – депозит за вещо лице. /Релевираното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът
намира за неоснователно доколкото отговаря на минималния размер на адвокатските
възнаграждения, определен съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09,07,2004
год., (5287,81 лв. при материален интерес от 187890,83 лв., поради което
договореното от 5300,00лв. не е прекомерно/.
Съобразно т.12
от ТР № 4/2013 на ВКС съдът следва да установи и разноските в заповедното
производство, които с оглед изхода от спора, са в размер на 3981,38лв., от общо
7109,61лв., от които 3761,25лв. – държавна такса
и 3348,36лв. – адвокатско възнаграждение./ Възражението по чл.78, ал.5 от ГПК
от длъжника е основателно, поради което адв. възнаграждение за представителство в заповедното производство
следва да се определи по НМРАВ в размер от 3348,36лв., вместо договореното от
4500,00лв., с оглед характера на производството/.
На основание чл.
38, ал. 2 от ЗАдв. на адв. К. Пламенова К. се дължи сума в размер на 2273,75лв.
– адвокатско възнаграждение от общо 5287,81лв.
Мотивиран от изложеното Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявени от „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *****,
съдебен адрес: *** срещу М.Я.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 19
обективно съединени искове, с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД,
че М.Я.Г. дължи на „Н.Ф.“ ООД сумата от 103000,00лв.,
представляваща главница по Договор за заем №145-СФ-08.03.2018год.,
клаузите на който са инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 100, том I, рег. № 3584,
дело № 91 от 2018год. от 08,03,2018год.,
ведно със законната лихва от 18,02,2021год. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 28,11,2019год. по
ч.гр.д. № 66558/2019год. на СРС, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
пр.осн.422 ГПК, вр.чл.240, ал.2 ЗЗД и чл.92 ЗЗД
за сумата в размер от 5665,00лв.
- възнаградителна лихва, за периода от 08,08,2019год.
до 15,11,2019год.; сумата от 11673,33лв.
- мораторна неустойка в размер на 5% на месец, съгласно чл. 2.6 от договора
за периода от 08,09,2019год. до
15,11,2019год. и сумата от 61800,00
лв. - неустойка, в размер на 60% от стойността на заема съгласно чл. 2.7 от
договора, за които е издадена заповед за изпълнение от 28,11,2019год. по
ч.гр.д. № 66558/2019год. на СРС, 161 състав като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по
предявени от „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *****, съдебен адрес: *** срещу М.Я.Г., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис 19 обективно съединени искове, с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 от ЗЗД, че М.Я.Г. дължи на „Н.Ф.“ ООД сумата от 3250,00лв., представляваща главница по
Договор за заем №142-СФ-07.03.2018г.,
клаузите на който са инкорпорирани в нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека № 100, том I, рег. № 3584,
дело № 91 от 2018год. от 08,03,2018год.,
ведно със законната лихва от 18,02,2021год. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед за изпълнение от 28,11,2019год. по
ч.гр.д. № 66558/2019год. на СРС, 161 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете с
пр.осн.422 ГПК, вр.чл.240, ал.2 ЗЗД, чл.92 ЗЗД и 86 ЗЗД за
сумата в размер от 178,75 лв. - възнаградителна лихва за периода от 08,08,2019год. до 05,11,2019год.; 368,33 лв. - мораторна неустойка в
размер на 5% на месец, съгласно чл. 2.6. от договора за периода от 08,09,2019год. до 15,11,2019год.; 1950,00лв. - неустойка, в размер на 60
% от стойността на заема, съгласно чл. 2.7, от договора; 5,42 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 3250,00 лв. за периода от 15,11,2019г.
до 19,11,2019г., за които е издадена заповед за изпълнение от
28,11,2019год. по ч.гр.д. № 66558/2019год. на СРС, 161 състав като неоснователни.
ОСЪЖДА М.Я.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 19 да заплати на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *****, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата от 5296,37лв. – разноски.
ОСЪЖДА М.Я.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 19 да заплати на „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *****, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/2013 на ВКС, сума в
размер на 3981,38лв. – разноски по гр.д.№66558/2019год. , СРС
161 състав.
ОСЪЖДА „Н.Ф.“ ООД, ЕИК *****, съдебен адрес: ***
да заплати на адв. К. Пламенова К., на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., сумата от 2273,75 лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: