№ 1414
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100501739 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3697/12.07.2022 г.,
депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х. И., срещу
Решение № 142 от 16.06.2022 г., постановено по гр. д. № 684/2021 г. по описа
на Районен съд-Провадия, с което е отхвърлен предявеният иск от
жалбоподателя срещу А. К. С. за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответницата му дължи следните парични вземания:
главница в размер на 346.81 лева за потребена, но неотчетена ел. енергия за
периода от 10.09.2020 г. до 25.11.2020 г. за обект на потребление: гр.
Провадия, ********, за която е издадена фактура № ********** от 27.11.2020
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК – 11.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; мораторна
лихва в размер на 7.80 лева за периода от 8.12.2020 г. до 26.02.2021 г., за
които суми е издадена Заповед № 210/12.03.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, поправена с Определение № 520/11.08.2021 г. по
1
ч. гр. д. № 295/2021 г. по описа на Районен съд –Провадия, на основание чл.
422 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение, поради постановяването му при
противоречие с материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че
разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ не предвижда изискване свидетелят да
присъства от началото до края на проверката. За необосновано намира
некредитирането на свидетелските показания на свидетеля, според които Ив.
К. му бил посочил, че е подписал процесния протокол. Излага подробни
хронологични доводи по същество на спора, както и за същността за
корекционните процедури, предвидени в ПИКЕЕ, сумата, по които не се
дължи за реално потребена електрическа енергия. Позовавайки се на чл. 47,
ал. 1 ПИКЕЕ намира, че при установяване на грешка над допустимата,
съгласно неизмерване, неправилно и/или неточно измерване или наличие на
измерени количества електрическа енергия в невизуализирания регистър на
СТИ, количеството се определя съгласно раздел IX от тези правила.
Преизчисляването се осъществява по одобрената от ДКЕВР методика,
съобразно чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, вр. с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Сочи, че
извършената процедура не представлява санкция към потребителя, който
единствено има интерес от неточното отчитане не реално консумираната от
него електрическа енергия. Излага доводи, че корекционните процедури са
уредени в ОУ на ДПЕЕМ, ПИКЕЕ, както и в ЗЕ, чиято цел е да създадат
предвидимост в отношенията между страните по договора. Сочи, че
процесното вземане се дължи от ищцата на основание чл. 50, ал. 2 ПИКЕ.
Моли за отмяна на решението, както и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на
въззивната жалба от насрещната страна – А. К. С., чрез особен представител -
адв. К. И.. В същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната
жалба. За неоснователни намира твърденията, че присъствието на свидетел е
напълно формално. Намира за недоказано, че дружеството е потърсило
абоната или негов представител при извършването на проверката и съставяне
на констативния протокол. Излага доводи, че протоколът е подписан само от
един свидетел, а не от двама такива, както и че не е спазено изискването
2
свидетелят да изпише собственоръчно имената си като се подпише лично.
Намира, че не следва да се кредитират свидетелските показания на свидетеля
Г., доколкото е заинтересован от изхода на спора. Предвид видимото
различаване на подписа на Ив. К., то счита, че не следва да се кредитират
показанията на баща му за полагането на подпис върху констативния
протокол, доколкото посоченото като свидетел лице не е могло пълноценно
да възприеме фактическата обстановка. За опорочена намира процедурата по
съставяне на констативния протокол, доколкото не е спазено изискването на
чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. За нарушена намира и разпоредбата на чл. 49, ал. 4
ПИКЕЕ, поради неизпращането на констативния протокол на потребителя с
писмо с обратна разписка, доколкото в представената такава не е посочена
дата. Сочи, че са нарушени и правата на потребителя по приложение № 1 към
Директива 2009/72/ЕС, поради обстоятелството, че потребителите следва да
бъдат информирани за своето потребление.
Моли за потвърждаване на решението, както и за определяне на
адвокатско възнаграждение за особения представител от съда.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, въззивното
дружество, чрез процесуалния си представител адвокат Б., поддържа
въззивната жалба. Претендира разноски.
В становището си по същество, процесуалният представител на
въззиваемата страна моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Моли за издаването на РКО за определените разноски като
особен представител.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 684/2021 г. по описа на Районен съд -
Провадия, е образувано по предявен установителен иск от
“Електроразпределение Север“ АД, за приемане за установено в отношенията
между страните, че А. К. С. му дължи следните парични вземания: главница в
размер на 346.81 лева за потребена, но неотчетена ел. енергия за периода от
10.09.2020 г. до 25.11.2020 г. за обект на потребление: гр. Провадия,
********, за която е издадена фактура № ********** от 27.11.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК –
3
11.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; мораторна лихва в
размер на 7.80 лева за периода от 8.12.2020 г. до 26.02.2021 г., за които суми е
издадена Заповед № 210/12.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК, поправена с Определение № 520/11.08.2021 г. по ч. гр. д. №
295/2021 г. по описа на Районен съд –Провадия, на основание чл. 422 ГПК.
В исковата молба се излагат доводи, че ищцовото дружество е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу ответника. Сочи, че на 25.11.2020 г. е извършена проверка, при която е
присъствал свидетел, като е установено наличие на неправомерно
присъединяване. Излага, че на основание чл. 49, ал. 8 ПИКЕЕ служители на
дружеството са отстранили неправомерно присъединения проводник и са
възстановили правилната схема на свързване, без да демонтират средството
за търговски измерване. Сочи, че въз основа на извършената корекция за 77
дни е издадена процесната фактура от 27.11.2020 г. Излага доводи, че на
основание чл. 56 ПИКЕЕ не се цели реализиране на приходи от продажба на
електрическа енергия, а компенсиране на разходите. Сочи, че процесното
вземане се дължи на абоната на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3 ПИКЕЕ. Моли
за уважаване на иска.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника А. К. С., чрез особен представител адв. К. И.. В същия се
излагат доводи, че ответницата не е собственик на имота и няма качеството на
потребител по смисъла на ЗЕ. Оспорва констативния протокол за проверката.
Счита, че не е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ, доколкото не е
посочено, че свидетелят не е служител на дружеството. Оспорва
получаването на констативния протокол, фактурата и другите писмени
документи, доколкото в обратната разписка липсва дата и подпис на
получател. Излага доводи, че за периода от 10.09.2020 г. до 25.11.2020 г.
абонатът е бил с прекъснато захранване, поради което не е консумирал
електрическа енергия. Оспорва изчисленото количество електрическа
енергия. Излага доводи, че не е уточнено коя от двете методики по чл. 50, ал.
2 ПИКЕЕ е използвана при изчисленията. За неоснователен намира и
предявения иск за заплащане на законна лихва за забава, доколкото не е
получено уведомлението за извършената корекция. Възразява за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
4
Съставът на Варненския окръжен съд, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и
по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
От представената по делото справка № 475989 от 15.04.2022 г. на СВ –
гр. Провадия се установява, че А. К. С., по силата на сключен договор за
покупко-продажба, вписан на 2.04.2014 г. е собственик на недвижим имот,
представляващ жилищна сградата, находяща се в гр. Провадия, ********.
От съдържанието на представения Констативен протокол № 1326882 от
8.10.2018 г. е посочено, че СТИ № 1115031200529323 е с показания по нощна
тарифа от 6182 квтч, по дневна - 24718 квтч. От констативен протокол №
5100466 от 25.11.2020 г. се установява, че процесното СТИ е с фабричен №
1115031200529323. Посочено е, че абонатът е с прекъснато
електрозахранване, както и че е присъединен неправомерно мостов
проводник, поради което отчетената енергия не преминава през СТИ.
Служителите са премахнали неправомерното присъединяване. Констативният
протокол за проверката бил подписан от свидетел и служителите на
„Електроразпределение Север“ АД. В представената справка от 26.11.2020 г.
са направени изчисления за 77 дни, като е определено общото количеството
електрическа енергия по корекция от 1694 квтч за периода от 10.09.2020 г. до
25.11.2020 г. Съобразно издадената фактура № ********** от 27.11.2020 г.
същата е на обща стойност 346.81 лв. с ДДС.
От представеното решение № 929 от 27.02.2014 г. на ТЕЛК се
установява, че Ив. Х.в К., след преосвидетелстване е с призната
неработоспособност от 100 % поради страдане от детска церебрална
спастична парализа.
В първоинстанционното производство е допусната съдебно-техническа
експертиза, заключението, по която съдът кредитира като обективно,
компетентно дадено, съответстващо на останалия събран доказателствен
материал и неоспорено от страните. От същото се установява, че: 1/. СТИ е
монтирано на обекта през 2018 г., след като е преминал последваща проверка
за метрологична годност и е годен до 2024 г., 2/. не е възможно да се установи
точното количество електрическа енергия, което е преминало, 3/. не са налице
5
данни за вмешателство в процесния СТИ, като е налице неотчитане на
измерената електрическа енергия в периода от 10.09.2020 г. до 25.11.2020 г.,
4/. математическите изчисления са аритметично точни, 5/. начисленото
количество електрическа енергия може да бъде доставена за период от 786
дни, 6/. съоръженията в абоната могат да се натоварват безаварийно с
мощност до 12 kW.
В производството са събрани гласни доказателствени средства
посредством разпит на свидетелите В.Д. Г. и Х. С. К.
При разпита си свидетеля Г., служител в дружеството, посочва, че
многократно е посещавал обекта на потребление, като е установявано винаги,
че има неправомерно закачени кабели към разклонителната кутия. Излага, че
свидетелят собственоръчно е подписал протокола, като не си спомня дали е
изписал и имената си. Споделя, че собственикът на обекта е бил в сградата, но
е отказал да излезе навън при проверката.
От свидетелските показания на свидетеля С. се установява, че синът му
– Ив. К. е болен от церебрална парализа по рождение, както и че е умствено
изостанал. Споделя, че синът му казал, че е подписал протокол като се е
връщал от магазина. Сочи, че синът му не може собственоръчно да изписва
имената си.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че ответникът дължи на ищцовото
дружество процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Съдът в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, извърши
служебна проверка за допустимостта на обжалваното решение. В следствие на
същата установи, че предявеният иск е допустим по следните съображения,
доколкото е депозиран в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1
ГПК.
6
Във връзка с преценката дали въззиваемият има качеството на
потребител, съдът съобрази разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ОУ, одобрени с
решение № ОУ-061/7.11.2007 г. на ДКЕВР, според която потребител на
електрическата енергия за битови нужни е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, което
ползва електрическата енергия за домакинството си, и е снабдявано и
закупува същата. В чл. 12, ал. 1 от същите ОУДПЕЕ е предвидено, че при
започване на продажбата на електрическа енергия, всеки потребител подава
детайлно посочена идентифицираща информация. В чл. 17, т. 3 ОУДПЕЕ е
предвидено задължение на потребителя в 30-дневен срок в писмена форма да
уведоми дружеството за всяка промяна в обстоятелствата по чл. 12 ОУ, както
и за такава, свързана със собствеността на обекта, до който се доставя
електрическа енергия.
Съобразно даденото разрешение в ТР № 2/2017 г., ОСГК на ВКС,
заплащането на доставената енергия за битови нужди е вменено в тежест на
собственика на имота. От представената справка на СВ се установява, че А. К.
С. е собственик на недвижим имот, представляващ жилищна сградата,
находяща се в гр. Провадия, ********. Ето защо, следва да се приеме, че
последната има качеството на потребител, считано от момента на закупуване
на жилището през 2014 г.
По повод спазване на изискванията за корекционната процедура по чл.
49 ПИКЕЕ, съдът намира следното:
В производството от свидетелските показания на свидетеля Г., който е
служител в дружеството е видно, че собственикът винаги е бил вътре в обекта
при проверките, включително и при процесната. Доколкото последният е
отказал да излезе, констативният протокол от проверката следва да бъде
подписан, освен от служителите на дружеството, то и от един независим
свидетел, по аргумент от чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ.
От събраните свидетелски показания на свидетелите Х. К. С. и В.Д. Г.,
се установява безспорно, че имената „Ив. Х.в К.“, посочени в констативния
протокол в графата за свидетел не са изписани собственоръчно от това лице.
Този извод следва от изложеното от бащата на Ив. К. в насока, че синът му не
може да пише и да чете.
Отделно от това, следва да бъде преценено и обстоятелството, че
7
положеният подпис в констативния протокол не е изпълнен от лицето Ив. К.,
което се подписвало с буквата „С“.
Дори да се приеме обратното, следва да бъде съобразено и
обстоятелството, че свидетелят Ив. К. не е присъствал на проверката и не е
запознат със съдържанието на констативния протокол, доколкото последният
е бил пресрещнат от служители на дружеството при прибирането му от
магазина.
В продължение на горното, от съдържанието на медицинската епикриза,
се установява, че Ив. К. е болен от детска церебрална парализа и е 100 %
нетрудоспособен, доколкото страда и от лека форма на умствена
недоразвитост. В насока за състоянието му, следва да бъде кредитирано в
пълнота и изложеното от свидетеля С., че синът му е умствено изостанал,
обърква се и не е добре в знанията си. Затова и следва да се приеме, че дори и
последният да беше присъствал на проверката и да му бяха разяснени
констатациите и значението, остава неизяснено дали лицето би могло да
възприеме обстановката правилно съобразно психическия си капацитет.
Доколкото императивната разпоредба на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ цели да
охрани интересите на потребителя от извършването на произволни проверки
от дружеството, извършени единствено в присъствието на служители на
последното, то следва да се приеме, че изискването е от съществено значение
и пряко рефлектира върху законосъобразността на проверката.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че
корекционната процедура е незаконосъобразна, доколкото не е спазено
изискването на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ за присъствието на свидетел по време на
проверката. Ето защо, не следва да се изследват останалите елементи във
връзка с процедурата. Затова и предявеният положителен установителен иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение се явява
правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 142 от 16.06.2022 г., постановено по гр.
8
д. № 684/2021 г. по описа на Районен съд-Провадия.
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9