Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 17.09.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание на двадесет и седми август две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр. д. № 12440
по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 57097/05.08.2019 г. от ищеца от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев
срещу ответника К.Ц.Ж., ЕГН **********, с адрес: ***, с
която е
предявен иск
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350,00 (триста и петдесет) лева, представляваща главница, предоставена по договор кредит № ********** от 17.03.2015 г. на основание чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право: В исковата молба ищецът излага, че на 17.03.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската си марка „Вивус“ и К.Ц. Ж. е сключен Договор за кредит
№ **********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР, като в процесния случай в заявката си К.Ц. Ж. заявява желание да й бъде отпусната сума в размер BGN 350,00 лв., като заявява и използването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката. Съгласно последната и условията по договора, кредитът е отпуснат чрез паричен превод чрез системата на easy pay, на 17.03.2015 г., за период от 30 дни, с падежна дата 16.04.2015 г. Към уговорената дата на връщане на сумата, кредитополучателят се задължава да заплати на „4финанс“ ЕООД сума в общ размер BGN 350,00 лв.
С настъпване на падежа по договора обаче, К.Ц. Ж. не погасил дължимата сума и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора, касаещи неизпълнението, „4финанс“ ЕООД (Вивус) започва да начислява наказателна лихва върху непогасената главница, като съгласно условията на т. 13.3.
(а), същата се формира от сбора на лихвения процент, определен в специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие.
Ищцовото дружество сочи, че на 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД, в качеството си на цедент, сключва с „К.Б.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания
№ BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърля на цесионера вземанията си по Договор
№ ********** от 17.03.2015, в общ размер BGN 880,78
от които: главница – 350
лв.; наказателна лихва – 500,78
лв. за периода от
17.04.2015г. (денят, следващ датата на падежа) до 31.01.2018г. (денят преди цесията); отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма) - общо BGN 30,00
(тридесет лева). Посочените вземания били подробно описани в Приложение
№ 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът е изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал.
3 от ЗЗД, „К.Б.“ ЕООД изпраща уведомление за цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи“ ЕАД, която е върната с отметка „Непотърсена“. Във връзка с предходното към настоящата искова молба прилагаме уведомление за извършената цесия.
В изпълнение на Договора за прехвърляне на вземания и чл. 99, ал.
4 от ЗЗД, „4финанс“ ЕООД предоставят на „К.Б.“ ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018г. От сключването на договора за цесия до настоящ момент длъжникът не е погасил задълженията си.
Ответникът чрез особен представител, в срока за отговор, е депозирал такъв по делото. В отговора ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва Договора за
кредит № **********/17.03.2015 г.
да
е
подписан
при
условията
на
ЗПФУР,
респ.
да
е
породил
действието
си.
Оспорва
качеството
на
електоронен
документ
на
представения
към
ИМ
договор,
единствено
заверен
за
вярност
от
ищеца.
Излага,
че
договорът
не
съдържа
подписи,
не
съдържа
и
каквато
и
да
е
индикация,
че
представлява
документ,
подписан
чрез
ел.
платформа
и
представения
вид
не
установява
съвпаднало
съгласие
на
страните
за
сключването
му,
нито
за
осъществено
заявено
електронно
потвърждаване
за
встъпване
в
облигационна
връзка
при
посочените
параметри.
Твърди,
че
съгласно
чл. 5 от ЗЕДЕП адресатът на електронното изявление може да бъде лице, което по силата на закона е длъжно да получава електронни изявления, или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в ел.
форма,
като
в
този
смисъл
оспорва
К.Ж.
да
е
адресат
на
електронно
изявление,
довело
до
сключване
на
процесния
договор.
Отделно сочи, че
за
да
бъде
договорът,
сключен
от
разстояние
на
основание
чл. 6 от ЗПФУР, действителен, то следва да съобразява изискванията на чл. 8, а
в текста
на
договора
не
се
съдържа
основна
и
задължителна
информация:
основна
дейност
на
доставчика,
информация
за
представителя
на
доставчика,
не
е
посочена
каквато
и
да
е
информация
за
финансовата
услуга,
съобразно
чл. 8, ал. 1, т. 2 и сл.
Твърди,
че
договорът
не
установява
съблюдаване
изискванията
на
чл. 18, ал. 2 от ЗПФУР, както на разпоредби от ЗПК за предоставяне на преддоговорна информация. Сочи,
че
съгласно
чл. 5 от ЗПК,
преди
потребителят
да
е
обвързан
от
предложение
или
договор
в
случаите
на
предоставяне
на
потребителски
кредит,
то
следва
да
му
бъдат
разяснени
конкретните
условия,
както
и
да
му
бъде
предоставена
нужната
информация,
за
да
вземе
същият
информирано
решение
за
сключване
на
договор,
а
съобразно
разпоредбата
на
чл. 8, ал. 4 от
ЗПФУР
следва
да
му
бъде
осигурено
достатъчно
време
да
се
запознае
и
осмисли
условията
на
договора
за
кредит,
в
т.ч.
за
предвидената
прекомерна
неустойка
по
т. 13.3 от общите
условия,
върху
размера
на
която
не
би
могъл
да
повлияе.
Въз
основа
на
горното
извежда
извод,
че
съобразно
наведените
в
ИМ
твърдения
за
подписване
на
процесния
договор
чрез
бутон
„подпиши“
в
ел.
платформа,
предоставянето
на
„достатъчно“
по
смисъла
на
закона
време
не
може
да
се
презумира, а
напротив
категорично
се
изключва.
Отделно
сочи,
че
няма
данни,
ищецът
да
е
представил
стандартен
европейски
формуляр,
задължителен
по
смисъла
на
ЗПК.
Като
противоречащи
на
ЗПК
сочи
точките
от
Общите
условия,
уговарящи
допълнителни
такси
за
събиране
на
вземания,
както
и
наказателна
лихва
в
установения
размер.
В тази връзка
оспорва
на
К.Ж.
преди
датата
на
сключване
на
договора
да
е
била
предоставена
преддоговорна
информация,
а
също
така
в
съответствие
с
разпоредбата
на
чл.
10,
ал. 2 - незабавно
след
сключването
му.
Оспорва
на
кредитополучателя
да
е
дадена
ясна
и
по
разбираем
за
него
начин
информация
относно
правата
му
по
чл. 12 от ЗПФУР.
В
тази
връзка,
представените
общи
условия
(т.5)
не
разкриват
такава
яснота,
а
отделно
т. 5.2., изискваща представяне
на
отказа
по
поща
противоречи
на
характера
на
твърдяната
дистанционна
облигационна
връзка
и
на
разпоредбата
на
чл. 12, ал. 4 от ЗПФУР.
На следващо място,
оспорва
реално
изпълнение
на
договора.
Представената
разписка
за
извършено
плащане
с
наредител
„4
Финанс“ ЕООД
не
установява
получаване
на
сумата
от
посочения
в
разписката
получател.
Разписката
не
съдържа
подпис,
вкл.
идентификация
на
сочения
получател,
респ.
негово
съгласие.
Липсата
на
подпис
на
служител
на
еРау на
свой
ред
не
установява
реално
предаване
на
сумата.
Оспорва
да
са
били
получавани
от
К.Ж. 3 бр. напомнителни
писма.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
С исковата молба по делото е представен и Договор за потребителски кредит № **********/17.03.2015 г. (л.6) между „4финанс“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска, от една страна и К.Ц.Ж., ЕГН **********, от друга, съгласно който ищецът предоставя на ответника заем в размер на 350,00 лв., който трябва да се погаси в срок от 30 дни, или до 16.04.2015
г. Годишният лихвен процент е в размер на 0%.
Представени са и Общи условия на „4финанс“ ЕООД.
По делото е представена разписка за извършено плащане номер 2000000080161068 от 17.03.2015 г. в полза на лицето К.Ц.Ж., ЕГН ********** за сумата от 350,00 лв. с наредител „4финанс“ ЕООД.
Представен е и договор за цесия №BGF-2018-005/01.02.2018 г., сключен между „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Здравко Стаменов Райчев и Евелина Беата Маковска и „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, управител Радослав Велчев по силата на които „4финанс“ ЕООД прехвърля на ищеца вземания към трети лица, съгласно приложение 1. Видно от приложение 1 (л.15) в него се съдържа процесното вземане към ответника под номер 2220.
Представено е и уведомление за прехвърляне на вземания чрез пълномощник и обратна разписка към него, от която е видно, че пратката е непотърсена от адресата К.Ж..
По делото е постъпило писмо от Easy Pay, във връзка с изискан по реда на чл. 192 от ГПК намиращ се него документ, а именно разписка за преведена сума, с който да се установи усвояването на сумата от 350,00 лв. от К.Ж., преведени на негово име в „И.“ АД от „4финанс“ ЕООД с Разписка за извършено плащане №200000008016168 от 17.03.2015 г., с което уведомяват съда, че не могат да представят изискания документ поради унищожаването на архива преди дата 01.06.2015 г., или повече от пет години назад.
По делото е изслушана и приобщено към доказателствения материал по делото и заключението на вещото лице С.Д. по допусната съдебно-техническа експертиза, от което се установява, че Vivus.bg е уеб сайт за предоставяне на онлайн кредити и потребителско микрокредитиране. Описание на функционалността: Кандидатът за кредит се регистрира на сайта, като въвежда следните данни: Три
имена, ЕГН,
дата на
раждане, данни
от лична
карта, телефон,
ел. и
физически адреси
и др.
Когато посетител/клиент
попадне на
уеб страницата
на кредитодателя,
той вижда
опция да
кандидатства за
кредит, след
като попълни
онлайн заявка,
въвеждайки лични
данни и
избрана парола
за достъп,
той получава
личен профил/акаунт.
Уеб софтуерът
представлява сложна
онлайн програма
с база
данни, администрирането
се извършва
отново през
уеб, но
само локално
от офиса
на дружеството.
Има административни
акаунти с
множество различни
нива на
достъп за
различните служители.
За да
се избегне
злоупотреба и
минимизиране на
възможността за
манипулиране на
данни, административните
потребители могат
да извършват
редакции на
съдържанието, като
всяка една
промяна се
записва в
определена за
целта таблица,
и съдържа
старите данни,
редактираните данни
и името
на редактора.
Освен личните
данни, които
клиентът въвежда
в онлайн
системата, при всяка нова регистрация се провежда телефонен разговор,
в който
се провежда
кратко телефонно
интервю с
цел верификация
на самоличността
на лицето.
След разглеждане
на заявката
се взема
решение за
одобрение или
отказ на
съответната заявка
за кредит.
След одобрение
комуникацията с
потребителите се
извършва чрез
имейл и
мобилен телефон,
които са
посочени в
заявката за
кредит от
кредитоискателя.
Сумите се
нареждат по
банкова сметка,
***, или
на каса
на Изипей след
избор на
съответния начин
на плащане.
Легитимирането при
получаване на
сума на
каса на
Изипей
или в
банков клон,
се извърша
чрез предоставянето
на лична
карта. При
изпадане на
кредита в
забава, лицето
се уведомява
чрез и-мейл,
смс
и телефонни
обаждания от
кол център.
На 06.03.2015г.
в УЕБ
платформата на vivus.bg
е извършена
регистрация на
името на
К.Ц.Ж.. Лицето
е въвело
данните си.
Чрез направената
регистрация, на 16.03.2015г.
лицето е
кандидатствало онлайн
за кредит,
като е
избрало желаната
сума и
срок за
погасяване:
Процедурата по
кандидатстването
продължава към
екран, който
визуализира надпис
„Условия
на договора
за кредит",
водещ към
генерирания договор
и чекбокс „□ Съгласен
съм и
приемам“. Докато
не бъде
сложена отметката
в полето,
се счита,
че клиентът
не е
подписал договора
и не
се продължава
към изпълнение
на заявката
за отпускане
на кредита.
След извършване
на няколко
проверки, служител
на дружеството
преценява дали
да отпусне
кредит и
в случай,
че кандидатът
покрива необходимите
изисквания, той
се одобрява.
От така изложената фактическа обстановка, в съответствие с приложимите към спора правни норми, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е иск чл. 240 от ЗЗД, във вр. с чл. 6 от ЗПФУР. В конкретния случай е приложим ЗПК и ЗПКФУР. Предмет на иска е съществуването на вземането по процесните договори, или в контекста на основанието, на което се претендира вземането, в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване че между „4финанс“
ЕООД и ответника е възникнала валидна облигационна връзка по посочените в исковата молба договори за заем, по силата на които на ответника е предоставена в заем сумата 350,00
лв. срещу задължение за връщането ѝ, че кредитополучателят
е изпаднал в забава.
При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че вземането, дължимо от страна на кредитополучателя, е прехвърлено на настоящия ищец чрез цитирания договор за цесия. Съгласно съдебната практика на ВКС, обективирана в Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д .№ 12/2009 г. на ІІ т.о. и Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на І т.о., уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3 пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като за такова се счита и връчването на особен представител на страната. Следователно, с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи договора за цесия, пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента чрез неговия особен представител, длъжникът е бил редовно уведомен за извършената цесия. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
В конкретния случай се касае за договор за потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл.9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, който е предоставен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл.18, ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете от същия договор и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор. Съгласно ал.2 на текста за доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР се прилага Законът
за електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3 предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
На първо място по делото не успя безспорно да се установи получаването на сумата по кредита от кредитополучателя поради унищожаването на архива на „И.“ АД към твърдяната дата на получаване на сумата. От представената разписка се установява единствено, че сумата е постъпила в Изи Пей, но не и че е получена от кредитополучателя. Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемателят предава в собственост заемната сума на заемателя, или договорът за заем е реален договор и се сключва с предаване на сумата, а както беше посочено доказателство за получаване на сумата от ответника липсва.
Отделно от горното, за пълнота на изложеното следва за де изложи, че съгласно разпоредбата на чл. 10, ал.1 от ЗПФУР преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът е длъжен да го уведоми своевременно за всички условия на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и да му предостави информацията по чл. 8 и 9 на хартиен или на друг траен носител, достъпен за потребителя.
Чл. 8 от ЗПФУР изисква преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, доставчикът да му предостави своевременно следната информация:
1. за доставчика:
а) име/наименование, основна дейност и седалище на доставчика, както и всеки адрес, който може да има значение за осъществяване на взаимоотношенията между доставчика и потребителя;
б) име/наименование и адрес на представителя на доставчика, установен в страната, в която живее потребителят, ако има такъв;
в) име и адрес на всяко друго лице, което има установени търговски взаимоотношения с потребителя във връзка с договора по чл.
6, както и информация в какво качество това лице влиза в търговски взаимоотношения с потребителя;
г) код по БУЛСТАТ или единен идентификационен код на доставчика, предоставен от Агенцията по вписванията;
д) адрес на административния или надзорния орган - когато дейността на доставчика е обект на издаване на предварително разрешение от съответния орган;
2. за финансовата услуга:
а) описание на основните характеристики на финансовата услуга;
б) обща цена на финансовата услуга, дължима от потребителя, включително всички комисиони, такси и разходи, свързани с услугата, както и всички данъци, които се заплащат чрез доставчика; когато не е възможно да се посочи точната цена на услугата, се посочва начинът на изчисляване на цената, който дава възможност на потребителя да я провери;
в) уведомяване на потребителя, ако финансовата услуга е свързана с инструменти, които предполагат особени рискове, произтичащи от тяхната специфика или от операциите, които предстои да бъдат извършени или чиято цена зависи от колебанията на финансовите пазари, върху които доставчикът не може да влияе, и че постигнатите до момента резултати не позволяват извършването на надеждни прогнози;
г) наличие на други данъци и/или разходи, които не се заплащат чрез доставчика или не са определени от него;
д) периода от време, през който предоставената информация е валидна;
е) начин на плащане и изпълнение на услугата;
ж) всички допълнителни разходи за потребителя, свързани с използването на средство за комуникация от разстояние, когато те се заплащат от потребителя;
3. за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние:
а) наличието или липсата на право на потребителя да се откаже от сключения договор съгласно чл. 12, ал. 1, 2 или 3; когато потребителят има право да се откаже от сключения договор, информацията включва и периода от време, през който той може да упражни своето право, условията за упражняването му, в т.ч. сумата, която потребителят може да бъде задължен да заплати съгласно чл. 13, ал. 1, както и информация за последиците за потребителя от неупражняване правото на отказ от сключения договор;
б) минималния срок на договора за предоставяне на финансова услуга от разстояние при договори за непрекъснато или периодично предоставяне на финансови услуги;
в) правото на страните да прекратят договора предсрочно или едностранно съгласно клаузите на договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в т. ч. предвидената в договора неустойка, която следва да се заплати;
г) практически указания за упражняване правото на отказ от сключения договор, в които се посочва и адресът, на който да се изпрати уведомлението;
д) държавата членка или държавите - членки на Европейския съюз, чието право доставчикът сочи като приложимо при установяване на търговски отношения с потребителя преди сключването на договора;
е) приложимия закон към договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и/или за компетентната юрисдикция;
ж) езика или езиците, на които се предоставят условията на договора и преддоговорната информация по този член;
з) езика или езиците, които доставчикът се задължава със съгласието на потребителя да използва за комуникация по време на действие на договора;
4. друга информация за:
а) наличието или липсата на извънсъдебни способи за решаване на потребителски спорове по договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние и за обезщетяване на потребителя, както и за достъпа на потребителя до такива способи;
б) съществуването на гаранционен фонд или на други подобни способи за обезщетяване на потребителите, различни от Фонда за гарантиране на влоговете в банките и от Фонда за компенсиране на инвеститорите в ценни книжа.
Видно от заключението на вещото лице на заемодателя са изпратени в PDF формат единствено общите условия на кредитодателя. Същите са приложени към доказателствения материал поделото, като в тях липсва т.1 и т.2 и др.
Изискването обаче на чл. 10, ал.1 от ЗПФУР е да се изпратят не само общите условия, но и цялата изискуема информация по чл. 8 и чл. 9 от ЗПФУР, която в настоящия случай няма доказателства да предоставена не само на траен носител, но и изобщо, в това число и самият договор, респ. неговите параметри не е предоставен на траен носител.
Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗПФУР, когато договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е сключен по инициатива на потребителя чрез използването на средство за комуникация, което не позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, доставчикът е длъжен да изпълни задълженията си по ал. 1 незабавно след сключването на договора. В настоящия случай обаче съдът счита, че избраният начин на комуникация чрез електронна поща позволява уведомяване на потребителя за условията на договора, поради което тази разпоредба не е приложима, въпреки че кредитодателя е посочил друго в чл. 1.4 по отношение на европейския формуляр за предварителна договорна информация, в разрез с изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПФУР.
Предвиденото в ал. 3 на същия член право на потребителя през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това, не дерогират задължението на кредитодателя да ги предостави преди сключването на договора, по чл. 10, ал.1 от ЗПФУР.
На основание изложеното по-горе съдът намира, че не са налице доказателства за предаването на процесната сума на ответника, поради и което той не дължи нейното връщане. С оглед крайният извод на съда предявеният от ищеца иск следва да бъде отхвърлен.
Мотивиран
от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Б.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:***, п.к. 1606, управител
Радослав Велчев срещу ответника К.Ц.Ж.,
ЕГН **********, с адрес:
***, с която
е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 350,00 (триста и
петдесет)
лева,
представляваща главница, предоставена по договор кредит
№ **********
от 17.03.2015 г. на основание
чл. 240 от ЗЗД, във
вр. с чл. 6 от
ЗПФУР.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване му.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: