РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. Перник, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЕРНИК, в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: АНТОНИЯ АТАНАСОВА-АЛЕКСОВА
при участието на секретаря Е. В.**,
като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 439/2022 по описа на Административен съд – Перник, за да се произнесе,
взе предвид следното:
ОТ: Д.П.Й., ЕГН **********,*** ,
ЧРЕЗ пълномощника си адв. Д.Г., вписана в
Адвокатска колегия-С. З., с личен номер ********** в Регистъра на адвокатите в
България, адвокат на постоянен договор по чл. 77 от ЗА в „***”, регистрирано по
ф.д. **/2011 г на СГС, ФО, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***”
54, ет.4, ап.8, БУЛСТАТ: ***, представлявано от Й. Е. Р.***,
със съдебен адрес:***, тел:***,
e-mail:*****
ПРОТИВ: Решение №620227**** от
02.11.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр.П. с
което се отхвърлена жалбата вх.№ 1012-13-134 при ТП на НОИ- гр. П. от
03.10.2022 подадена от Д.П.Й. с адрес *** срещу разпореждане №620227****
(прот.№2113-13-453#9 от 27.09.2022 г.) на длъжностното лице по чл.98, ал. 1 от КСО.
С ИСКАНЕ: Да се отмени Решение
№620227**** от 02.11.2022г. на Директора на Териториално поделение на НОИ -
гр.П. и потвърденото с него Разпореждане от 27.09.2022г. като
незаконосъобразни, постановени в противоречие с материалния закон, и да се
върнете административната преписка на административния орган за ново
разглеждане, съобразно дадени указания с постановеното съдебно решение.
Претендира и присъждане на направените разноски по делото, включително и
адвокатско възнаграждение.
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане са неправилни, незаконосъобразни и постановени в противоречие с
материалния закон. Твърди, че така издаденото решение е незаконосъобразно
доколкото неправилно на основание чл.69в, ал.1 от КСО е отказано отпускането на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Излагат се доводи, че осигурителният
орган неправилно не е зачел периода от 20.10.1983 година до 19.11.1985 година
на длъжността „дружинен ръководител“ при осигурителят „**“ РК на ДКМС – С.** и
този, обхващащ времето от 01.04.1988 година до 01.08.1988 година при
осигурителят ДКМС- П.** за учителски стаж. Моли съда да отмени оспореното решение
на директора на ТП на НОИ- П.**. Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски, в това число и присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание,
жалбоподателят нередовно призован се явява лично и с адвокат Д.Г., няма
възражения във връзка с нередовността на призоваването, заявява че поддържа
жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде
уважена.
Претендира присъждане на направени по делото
съдебни разноски, за което прилага списък по рида на чл.80 от ГПК. Подробни
доводи развива в представени по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ- П.**, редовно призован, не се явява, представлява се от главен
юрисконсулт С.**, която пледира жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Прави възражение за прекомерност.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Подробни доводи развива
в представени по делото писмени бележки.
Съдът след като провери процесуалните предпоставки за допустимост и след
като констатира, че жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна –
лице с право и интерес от обжалването, в предвидения в чл. 118, ал. 1 от КСО
преклузивен срок, пред надлежен съд съгласно чл. 133, ал. 1 от АПК във вр.
чл.118, ал. 3 от КСО, срещу подлежащо на съдебен контрол за законосъобразност
на основание чл. 118, ал. 1 от КСО решение на директора на ТПНОИ, счита същата
за допустима, поради което дължи разглеждането ѝ по същество.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, след като прецени доводите на страните и приобщените по делото
писмени и гласни доказателства реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК, и след като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспореното решение на всички
основания по чл. 146 от АПК, за да се произнесе взе предвид следното:
От
фактическа страна:
Със Заявление № 2113-13-453 от
30.05.2022 година Д.П.Й. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.69в от КСО. Със същото заявление е декларирала, че не
получава друга пенсия и че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава /
лист 63/. Към заявлението същата е приложила документи за осигурителен стаж за
периода до 01.01.2000 година, както следва: Удостоверение- УП-30 № 103 от
12.06.2001 година, издадено от Помощно училище „ ***“, съобразно което лицето е
заемало длъжността „възпитател“, за времето от 08.03.19825 до 25.06.1982
година, а прослуженото време е 3 месеца и 17 дни / лист 66/; Удостоверение –
УП-30 № 33 от 15.06.2001 година, издадено от Обединено детско заведение № 9,
съобразно което за времето от 01.07.1982
до 15.08.1982 година, лицето е заемало длъжността „детски учител“, а
прослуженото време е 1 месец и 15 дни / лист 67/; Удостоверение – УП- 30 № 451
от 05.12.2001 година, издадено Основно училище „ ***“, с. Ф.**, общ. Т.**,
съобразно което за времето от 01.09.1982 до 25.09.1982 година, тя е била на
длъжността „учител“ и прослуженото време е в размер на 24 дни / лист 68/;
Удостоверение – УП-30 № 159 от 16.09.2019 година, издадено от Кметство Д.**,
съобразно което за времето от 21.11.1985 до 31.03.1988 година тя има прослужени
2 години, 4 месеца и 10 дни на длъжността „начален учител / лист 69/“;
Удостоверение – УП-13 с изх. № 5526-13-149 от 12.05.2022 година на ТП на НОИ- П.**,
съобразно което същата е заемала длъжността „ дружинен ръководител“ за периода
от 04.1988 за 23 дни и за периода от 01.05.1988 до 31.07.1988 година, възлизащ на 3 месеца прослужено
време; „зам. метод. Кабинет“ за периода от 01.08.1988 до 28.02.1989 и от
м.03.1989 за срок от 7 дни / лист 70/; Удостоверение- УП-3 № 382 от 09.05.2022
година, издадено от VII ОУ „****“, съобразно което за времето от 15.09.2020 до
01.10.2020 година същата е заемала длъжността „ старши възпитател“, като
прослуженото време е 16 дни / лист 71/;
Удостоверение № 9 от 16.05.2022 година, на длъжността учител, където продължава
да работи от 14.03.1989 до настоящият момент / лист 72/; Трудова книжка № 178
от 08.03.1982 година, издадена от ОУ „***“- П.** / лист 74/; Трудова
книжка от 14.03.1.989, .издадена от ЕСПУ
„***“ / лист 76/; Трудова книжка № 22
от 18.10.2004 годна, издадена от
СОУ „***“- П.** / лист 79/.
Във връзка с изясняване на
въпроса, дали стажът на Д.П.Й. като „дружинен ръководител“ при „** РК ДКМС“- С.**,
в периода от 20.10.1983 до 19.11.1985 година следва да се признае за учителски,
респективно дали по това време е изпълнявана пълната норма относно
задължителната преподавателска работа, административният орган е изпратил Писмо
с изх. № 2113-13-453#1 от 09.08.2022 година до началника на отдел „КПК“ при ТП
на НОИ- П.** и е поискано извършването на проверка по евентуално приети на
съхранение разчетно-платежни ведомости и/ или други първично отчетени документи
на прекратения вече осигурител / лист 81/. В отговор с писмо с изх. №
5531-09-2463#1 от 31.08.2022 година ТП на НОИ- К.**, че липсва поисканата
информация.
С Писмо с изх. № 2113-13-453#2 от
09.08.2022 година / лист 82/ е поискано
от настоящия жалбоподател да представи доказателства, във връзка с положения
труд на длъжност „дружинен ръководител“ за периода от 20.10.1983 година до
19.11.1985 година“ към „** РК ДКМС“-С.**, а именно че последното е
представлявало учебно/ възпитателно заведение по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС
и че е изпълнена пълната норма на задължителна преподавателска работа съобразно
изискването на чл.19, ал.2 от НПОС. Във връзка с това писмо е представена
Декларация с вх. № 2113-13-453#3/11.08.2022 година, към което обаче липсват приложени
доказателства.
С Писмо изх. № 2113-13-453#7 от
13.09.2022 година до началника на отдел КПК при ТП на НОИ- Перник,
административният орган е поискал да бъде извършена повторно проверка по
приетите за съхранение разплащателни документи на прекратения осигурител ОК на
ДКМС- П., във вр. с уд.обр. УХ-13 с изх. № 5526-13-149 от 12.05.2022 година,
издадено от ТП на НОИ- П.*** и уд.обр УП-13 с изх. № 5506-09-5748#1 от
08.10.2019 издадено от ТП на НОИ- К.**, от което да се установи кой от двата
документа да се зачете за верен, тъй като в продължителността на вписвания в
тях осигурителен стаж има установена малка разлика. Във връзка с това е направен
отговор с писмо с изх. № 5531-09-2824#1 от 16.09.2022 година на ТП на НОИ-К.**.
След извършена преценка на
събраните по преписката документи, данните от информационната система и
регистрите на НОИ и допълнително събраните такива е постановено Разпореждане №
620227**** от 27.09.2022 година на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО /
лист 111/, с което на основание чл.69в, ал.1 от КСО е отказано отпускането на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотив, че лицето Д.П.Й. има
навършена необходима за жена възраст за 2022 година – 58 г. и 10 м., но няма
изискуемия се за правото учителски стаж от 25 год. и 08 месеца, а има 22 годи.
11 мес. и 18 дни, тъй като периодът от 20.10.1983 до 19.11.1985 година на
длъжност „дружинен ръководител“, при осигурител „** РК ДКМС“ гр. С.** е зачетен по трудова книжка № 178/ 08.03.1982
година за осигурителен, но не и за учителски, а така също и периода от
01.04.1988 до 01.08.1988 година на длъжност „дружинен ръководител“, при осигурител
ОК на ДКМС- П.**, въз основа на Удостоверение – УП-13 с изх. №
5506-09-5748#3/16.09.2022 година от ООА при ТП на НОИ- К.** също е зачетен за
осигурителен, но не и за учителски.
На 03.10.2022 година е подадена
Жалба с вх. № 1012-13-134/ 03.10.2022 година срещу Разпореждане № 620227**** от
27.09.2022 година на длъжностното лице
по чл.98, ал.1 от КСО, с която са оспорени фактическите и правни изводи на
административния орган досежно непризнаването на горепосочените периоди за
учителски стаж / лист 114/.
С Решение № 620227**** от
02.11.2022 година директорът на ТП на НОИ- Перник е приел за неоснователна
жалбата на Д.П.Й. срещу Разпореждане № 620227**** от 27.09.2022 година на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО и
е отхвърлил същата. Срещу това решение е подадена Жалба с вх. 3474 от
25.11.2022 година по описа на Административен съд- Перник, във връзка с която е
образувано настоящото дело.
Като доказателства в хода на
настоящото съдебно производство са представени Диплома за висше образование
Серия А № ***, издадена от ВПИ- Б.** за придобита квалификация „Начален учител
със специализация „Трудово обучение“ / лист 18/
и Списък на длъжностите, за които се признава учителски стаж по смисъла
на чл.19, ал.2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж / лист 49/.
Пред настоящата съдебна инстанция
като свидетел е разпитано лицето З.В. А.***. От показанията, които същата дава
се установи, че жалбодателката е започнала да работи като дружинен ръководител
в училище „**“- С.** и нейната работа винаги е била в училище. Заявява, че
дружинният ръководител се е занимавал с организацията с празниците в училище, с
учениците с проблеми и с всичко останало в училище и че дружи задължения извън
училище няма. Заявява, че работата на дружинният ръководител е с ненормиран
работен ден, но не може да посочи каква е била нормата за преподавателска
дейност на дружинния ръководител. Така дадени свидетелските показания
настоящият съдебен състав ги кредитира напълно, тъй като се базират на лични и
непосредствени възприятия и са последователни и непротиворечиви.
При така установените по делото
фактически обстоятелства, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.117, ал.3 от КСО задължава ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт да се произнася по жалбите по ал.1, т.2, б. „а“ с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Изчерпването на административния ред за обжалване е абсолютна
процесуална предпоставка за допустимостта на съдебното обжалване. Съгласно
чл.118, ал.1 от КСО на обжалване пред административния съд подлежи решението на
ръководителя на териториалното поделение на НОИ по чл.117, ал.3 от КСО. В
случая законоустановения ред на оспорване е спазен.
Предмет на съдебния контрол в
рамките на настоящото съдебно производство е Решение № 620227**** от 02.11.2022
година, което е издадено от директора на Териториално поделение на Национален
осигурителен институт – П.**, който съобразно разпоредбата на 117 ал.3 в
едномесечен срок от получаване на жалбите или исканията следва да се произнесе
с мотивирано решение. Въз основа на това следва да се направи извод, че именно
ръководителят, в лицето на директора на териториалното поделение на Национален
осигурителен институт- П.** се явява териториално и материално компетентен да
издаде съответното решение, с което е отхвърлил жалбата на жалбоподателя,
респективно е потвърди оспореното разпореждане на длъжностното лице по чл.98,
ал.1 от КСО. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не е налице
основание за отмяна по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.
Оспореният акт е издаден в
предписаната от закона форма, като нито един от неговите съществени елементи,
посочени в чл.59, ал.2 от АПК и съставляващи съвкупността от изисквания за
външното оформяне не е нарушен по начин, който да води до липса на
волеизявление. Същият е мотивиран, като в него са посочени както правните, така
и фактическите основания за издаването му. Въз основа на изложеното, съдът
счита, че не е налице хипотезата на чл.146, т.2 от АПК.
При издаване на оспорения
административен акт изцяло са спазени и административнопроизводствените
правила, поради което не е налице отменително основание по чл.146, т.3 от АПК.
Съдът намира обжалваният
административен акт за противоречащ на материалноправните разпоредби, предвид
което счита ,че е налице основание за отмяна на същия на основание чл.146, т.4
от АПК, а аргументите за това са следните:
Спорът в настоящият случай е с
правен характер и се свежда до това, дали за жалбоподателя към момента на
подаване на Заявление №2113-13-453 от 30.05.2022 година са налице предпоставки
за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл.69в, регламентиращ
правилата за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на учители. В
частност спорът се концентрира върху това, дали стажът положен от жалбоподателя
за периода от 20.10.1983 до 19.11.1985 година на длъжност „дружинен
ръководител“ към „** РК ДКМС“- гр. С.** с продължителност 02 год. 00 мес. 29
дни и периода от 01.04.1988 до 01.08.1988 година на длъжност „дружинен
ръководител“ към „ОК на ДКМС“- гр. П.** с продължителност 00 год. 04 мес. 00
дни е учителски по смисъла на чл.69в, ал.1 от КСО, съответно има ли
жалбоподателят право на пенсия при условията на посочената разпоредба. Спорът е
породен от становището на административния орган, че стажът не е учителски по
смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС, съответно жалбоподателят няма право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69в от КСО, доколкото не са налице
доказателства, от които по безспорен начин да се установи, че са налице
предпоставките по чл.19, ал.1 и чл.19, ал.2 от НПОС, касаещи изискването
учителският стаж да е положен на учителска или възпитателска длъжност в учебни
и възпитателни заведения и да е изпълнена пълната норма за задължителна
преподавателска работа.
В случая становището на
административния орган е неправилно, тъй като е налице неправилно тълкуване,
респективно прилагане на материалния закон, доколкото неправилно същият не е
приложил разпоредбите, предвидени в Закона за народната просвета / обн. ДВ, бр.
218 от 1948, отменен със Закон за народната просвета от 1991 г., ДВ, бр. 86 от
18.10.1991 г./ и Указ № 330 за народната просвета / обн.- Изв., бр. 90 от 1954,
отм. ДВ, бр. 86/91г./, приложими на основание §9 ал.1 от ПЗР на КСО, а при
преценката си се е обосновал с
разпоредбата на чл.19 от НПОС, неприложими в настоящия случай.
Според разпоредбата на §9, ал.1
от ПЗР на КСО времето, което се зачита
за трудов стаж при пенсиониране за труд положен до 31.12.1999 година съгласно
действащите тогава разпоредби се признава за осигурителен стаж. Преценката,
дали трудът на жалбоподателя, положен през спорния период е учителски следва да
се направи, както вече се спомена, съобразно действащата през този период
правна уредба. През този период не е имало легална дефиниция на понятието
„учителски стаж“. Този термин се въвежда с изменението на чл.41 от Правилника
за приложение на Закона за пенсиите с ДВ, бр.40/1991. Съгласно разпоредбата на
чл.41 от този правилник, учителският трудов стаж по смисъла на Закона за
пенсиите е трудовият стаж, положен на длъжност учител или възпитател в учебни и
възпитателни заведения. За учителски трудов стаж се счита и трудовия стаж на
директорите и заместник директорите на учебни и възпитателни заведения, ако те
са изпълнили пълната норма на задължителна преподавателска работа. В ал.2 е
регламентирано, че учителски трудов стаж е и трудовия стаж на лицата, заемащи
длъжност по списък, утвърден от министъра на образованието и науката,
съгласувано с Управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на
изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно
придобитото образования, професионална квалификация и правоспособност, и са изпълнили
пълната норма за задължителна преподавателска работа. Според ал.3, учебни и
възпитателни заведения по смисъла на ал.1 са създадените по реда на Закона за
народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за
квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно ПМС
№63/1991 г.
На първо място, с оглед на така
очертаната нормативна рамка, следва да се посочи, че на основание чл.41, ал.2
от ППЗП (отм.) е налице списък на длъжностите, за които се признава учителски
стаж по смисъла на чл.19, ал.2 от НПОС, приет от министъра на образованието и
науката и управителят на Националния осигурителен институт / лист 49/, в който
в т.11 фигурира и длъжността „дружинен ръководител“. На дружинния ръководител
са били възложени трудови функции по възпитанието на децата в началните и
прогимназиалните училища и паралелки, а не преподавателски функции по определен
учебен предмет и съобразно с това по отношение на тях не е било задължително да
имат определен брой преподавателски часове, т.е. определена норма.В тази връзка
следва да се посочи разбирането на Върховния административен съд, обективирано
в Решение № 14572 от 20.11.2012 година по адм. д. № 8489/ 2012 година, според
което при отработено пълно законоустановено работно време, положеният стаж като
дружинен ръководител следва да бъде зачетен за учителски, а обстоятелството, че
дружинният ръководител е бил назначен на работа от съответния ОК на ДКМС, който
е изплащал и трудовото възнаграждение е ирелевантно за квалифицирането на трудовия
стаж на дружинния ръководител като учителски.
По делото е представена Трудова
книжа №178 от 08.03.1982 година, издадена от Основно помощно училище „Йордан
Йовков“ – Перник, / лист 74/, от която се установява, че през периода 20.10.1983-19.11.1985
Д. П.Й. е работела на длъжност „
дружинен ръководител“ в „** РК ДКМС“- С.**, а в периода от
01.04.1988-01.08.1988 е работела на същата длъжност в ОК на ДКМС- П.**. Същата
притежава Диплома за висше образование Серия А *** от 1980 година, с която е
придобила квалификация „начален учител със специализация „Трудово обучение“ /
лист 18/. Според свидетелските показания, дадени в хода на настоящото съдебно
производство, същата е работела на ненормиран работен ден, като цялата дейност
на дружинния ръководител се е изразявала в организация за празници в училище, а
извън училище същият е участвал в учебни лагери и събития.
От това следва да се приеме, че жалбоподателят
е работела като „дружинен ръководител“, притежавайки нужната професионална
квалификация, съобразно изискванията, които са били предвидени в тогава
действащия Закон за народната просвета от 1948 година, което означава, че
периода от 20.10.1983-19.11.1985 и този от 01.04.1988-01.08.1988 година следва
да бъде зачетен не само за осигурителен, но и за учителски стаж. За пълнота
съдът следва да посочи, че в законодателството до 1990 година е било
регламентирано, че дружинните ръководители са със статут на учители, тъй като
са сред педагогическите длъжности, свързани с възпитанието на децата от
основния курс на образование и са изпълнявали обучителни функции. В този смисъл
е и практиката на Върховния административен съд, обективирана в множество
решения - Решение № 12682 от
18.10.2018 по АД № 3075/2018, Решение № 1670 от 07.02.2018 по АД № 5729/2017,
Решение № 2013 от 14.02.2018 по АД
487/2017; Решение № 1782 от 09.02.2018 по АД № 14023 от 2016 и др.
С оглед на гореизложеното, съдът
намира, че обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане са
постановени в противоречие с материалноправните разпоредби – основание по
чл.146, т.4 от АПК, поради което ще следва да бъдат отменени като
незаконосъобразни. И тъй като естеството на акта не позволява разрешаване на
административноправния въпрос по същество от съда, то с оглед правилото на чл.173, ал.2 от АПК, след
отмяната на административните актове на
органите на ТП на НОИ- П.**, делото ще следва да се изпрати на органа като
преписка за разглеждане на заявление с вх. № 2113- 13-453/ 30.05.2022 година,
при съобразяване с указанията по приложение на закона, дадени в мотивите на
настоящото решение, при преценка на останалите нормативно установени изисквания
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69в от КСО.
По разноските:
При този изход на спора, основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на направени по делото разноски. На
основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да
заплати сумата от 510 лева / петстотин и десет/ лева в полза на жалбоподателя,
представляващи внесена държавна такса в размер на 10 / десет/ лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 500 / петстотин/ лева. Съобразно разпоредбата на
чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела без материален интерес за дела по Кодекса за
социално осигуряване, минималният размер на адвокатското възнаграждение се
равнява на сумата от 500 лева. Предвид факта, че делото е протекло само в една
съдебна инстанция и същото не се отличава с фактическа и правна сложност в
сравнение с други подобни казуси, съдът счита, че направеното от страна на
ответника възражение за прекомерност е основателно.
Водим от изложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ
от АПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.П.Й. с ЕГН **********, с адрес: *** Решение № 620227**** от
02.11.2022 година на Директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт- П.***, с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане
№ 620227**** от 27.09.2022 година на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО
като незаконосъобразно.
ИЗПРАЩА административната преписка на длъжностното лице по чл.98 от КСО при ТП на
НОИ- П.** за произнасяне по Заявление с вх. № 2113-13-453 /30.05.2022 година за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, депозирано от Д.П.Й.
с ЕГН: ********** и адрес: ***, при съобразяване със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Национален осигурителен институт- Перник ДА
ЗАПЛАТИ на Д.П.Й. с ЕГН: ********** и адрес: *** сумата от 510.00 лв. /
петстотин и десет лева / представляваща сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от връчването му на
страните по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ:/П/