МОТИВИ към ПРИСЪДА № 130/29.11.2010г. по
нохд №1304/10г. по описа на
По отношение на подсъдимите С.Й.А. ЕГН ********** и Б.Г.М. ЕГН ********** са предявени обвинения
както следва :
-на подс.С.А. – по чл.199 ал.1 т.4
вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 НК затова , че че в периода 14.12.2009 г. - 3.01.2010 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Б.Г.М.,
отнел чужди движими вещи - дамска чанта, лична карта, портмоне, 2 бр. дебитни карти, 2 бр. клиентски карти, мобилен
телефон „Нокиа 2760" със СИМ-карта
в него, мобилен телефон „Нокиа 1208" със СИМ-карта в него, сумата от 250 лв.; мобилен телефон „Самсунг
Е250" със СИМ-карта в него, дамска
чанта, лична карта, СУМПС и контролен талон към него, малка чантичка, международен паспорт, здравна
книжка, три секретни ключа, ключ за лек
автомобил и дистанционно устройство за лек автомобил, 10 лв., на обща стойност 605,06 лв. /шестстотин и пет лева и
шест стотинки/ от владението на С.В.В., Й.Н.Г. и Гинка И. Христова, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила; и по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК - за това че на 22.01.2010 г. в гр. Варна, при условията на опасен
рецидив отнел чужда движима вещ -златен
синджир на стойност 1 140 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ от владението на С.И.Д., без нейно съгласие с
намерение противозаконно да я присвои.
- на Б.М. – по чл.198 ал.1 вр.чл.20
ал.2 НК затова , че на
14.12.2009 г. в гр. Варна в съучастие, като съизвършител със С.Й.А., отнел чужди движими вещи - дамска
чанта, лична карта, портмоне, 2 бр. дебитни и 2 бр.
клиентски карти, мобилен телефон
„Нокиа 2760" със СИМ-карта в него, мобилен телефон „Нокиа 1208" със СИМ - карта в него, 250 лв., на обща стойност 435,10 лв.
/четиристотин тридесет и пет лева и десет стотинки/ от владението на С.В.В., с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на Окръжна
прокуратура така както е предявено.
В производство по чл.371 т.2 НПК
подсъдимите се признават за виновни и правят самопризнания - признават изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
След преценка на събраните в хода на
наказателното производство писмени и гласни доказателства, съдът прие за
установено :
І.От фактическа страна
Подсъдимите С.Й.А. и Б.Г.М. се познават от години. Двамата живеят в близост. И двамата не
работят, вършили заедно противообществени
деяния. И двамата употребявали и били зависими от наркотични вещества.
Средствата за тях си набавяли чрез престъпления.
Около 22:00 часа на 14.12.2009 г. св. С.В.В. се прибирала
в дома си в бл. 24 на бул. „Вл. Варненчик" в гр. Варна. Тя слязла от
автомобила на дъщеря си срещу бл. 23 на ул. „Родина", като предварително извадила и държала в ръката си ключовете за
жилището си. В това време на ъгъла на
бл. 23 били подсъдимите С.Й.А. и Б. Гинев М.. Виждайки, че наоколо нямало други лица,
двамата решили да отнемат чантата на св. В., да продадат
каквото могат от отнетото, за да си закупят
хероин. Подс. М. извадил мобилния си телефон и си дал вид,
че говорел, изчаквайки по този начин св. В. да мине покрай него.
След свидетелката тръгнал подс. А.. Когато св. В. се изравнила с подс. М., той и подс. А. се хвърлили върху нея, хванали дамската й чанта и я
задърпали. Успели да я изтръгнат от ръцете на В., от което тя паднала на земята, а след това побягнали към
ул. „Кап. Райчо". Отишли до дома на
А., където разгледали съдържанието й. В чантата имало два
мобилни телефона - „Нокиа 2760" със
СИМ-карта на „Глобул" в него, и „Нокиа 1208" със СИМ-карта на „М-тел" в
него, личната карта на В.,
портмоне с 250 лв. в него, кредитни карти - на „УниКредит Булбанк" АД и „ДСК" АД, две клиентски карти - на веригата магазини
„Пикадили" и „Бурлекс". Подс. М. взел 45 лева. Останалите пари и вещи останали в дома на подс.А.. На
следващия ден двамата предложили мобилните телефони на св. С.И.А.. Той ги закупил за сумата от 20 лв.Единият продал веднага, а вторият дал на баща
си - св. Илиян А.. От двадесетте лева, които получили за
телефоните, подс. М. взел 6 лв.
Заключението на извършената СОЕ е, че
стойността на отнетите от св. В. вещи възлиза на 435,10 лв.
На 03.01.2010 г. малко след 20:30 часа подс. С.А. се намирал в близост до блок, под № 133 на бул. „Вл.
Варненчик" в гр. Варна. По това време към дома си в този блок се
прибирала св. Й.Н.Г.. Приближавайки входа, в
който бил дома й, тя разкопчала ципа на чантата си, за да извади от нея ключовете за входната врата. В
момента, в който отключила вратата на
входа, подс. А. я доближил и й казал да му даде чантата си, хванал чантата и започнал да я дърпа.
Св. Г. се опитала да задържи вещта,
като правила опити да се защити, нанасяйки удари с крака по подсъдимия. Той я блъснал силно, от което тя паднала на земята, продължавайки да държи чантата. При падането
й изпадало съдържанието на външния джоб на чантата. Сред изпадналите вещи бил
мобилния телефон на Г. - „Самсунг Е250" със СИМ-карта в него.
А. взел телефона и избягал.На
27.01.2010 г. св. Г. разпознала подс. А. Заключението на
извършената СОЕ е, че стойността на отнетата от св. Г. вещ възлиза на 87,20 лв.
Свидетелката Г.И. ***. На
03.01.2010 г. около 21:00 часа тя се прибирала от района на Колхозния пазар към дома си и вървяла по ул. „Д-р
Пискюлиев" в посока към ОУ „Цар Симеон". В дясната си ръка носела
дамската си чанта, а в лявата - найлонова
торбичка с покупки. По това време зад нея улицата вървял подс. С.А.. На
улицата нямало минувачи и той решил да отнеме чантата й и като продаде откраднатото да се снабди с дрога. Малко
след училището той настигнал св.
Христова и хванал една от дръжките на чантата й. Изненадана, Христова се обърнала към него и го запитала
какво иска. Без да й отговаря, подс. А. започнал да я блъска с ръка и още по-силно да дърпа чантата
й. Христова се опитала да се защити като замахнала и го ударила с торбичката. Тогава А. я блъснал силно и тя паднала на земята. Той
издърпал от ръката чантата й, при което една от дръжките й се скъсала и побягнал към магазин „БИЛЛА". Христова се
опитала да го настигне, но не успяла. В
чантата, която подсъдимият й отнел били малка чантичка, личната й карта,
свидетелството й за управление на МПС с талона към
него, международния й паспорт, здравна книжка, връзка с три секретни ключа,ключ за лек автомобил с дистанционно
устройство, портмоне с десет лева в
него. Докато се борела с А., от
джоба на палтото на свидетелката на улицата паднал мобилния
и телефон - „Нокиа 1600". Малко по-късно вещта намерил св. П.М.М.. Той
предал телефона в Първо
РУ на МВР, след което бил върнат на Христова. При проведено на 27.01.2010 г. Разпознаване, Христова
разпознала подс. А..
Заключението на извършената СОЕ е, че
стойността на вещите, отнети от св. Г.И. Христова възлиза
на 82,76 лв.
Св. С.И.Д. ***.
Между 14 и 15:00 часа на 22.01.2010 г. тя решила да си вземе душ. Докато се къпела й се наложило да излезе от
банята. Сторила го без да спре водата.
Слизайки по стълбището от площадката на етажа, на който се намирала банята
към партерния етаж, тя загубила равновесие и паднала по стълбището. От получените при падането наранявания и поради алкохолното
опиване, в което се намирала, не могла да стане и останала да лежи на пода в коридора.
В коридора се намирала стока на „Алуади" ООД, чиито магазини се намирали от двете страни на входната врата на
жилището. Около 15.00 часа св. И. Пейков И. отключил
входната врата и влязъл в коридора, за да вземе стока. Той видял св. Д. и
веднага съобщил за състоянието й на св. Д.Н.М..
Последната извикала екип на „Бърза помощ".
Когато св. И. влязъл в магазина и съобщил за състоянието на свид. Д., в него бил подс.С.. Той веднага излязъл от магазина. Видял отворена входната врата на жилището и
насъбрани хора пред него и влязъл. Приближил се до св. Д..
Установил, че тя едва говори, и видял на врата й
златен синджир. Откачил го, след което излязъл и отишъл до рибната борса на
колхозния пазар. Там се качил в такси и предложил на шофьора му /неустановено
до момента лице/ синджира. В един от магазините за бижутерия от злато и сребро, подс. А. и шофьора установили, че бижуто било от злато, проба 14 карата, 18, 2 грама. А.
продал след това синджира на познат на таксиметровия
шофьор за сумата от 360
лв.
Стойността на отнетия от св. Д. златен синджир възлиза на 1 140
лв. съобразно заключението на СОЕ.
С оглед данните за употреба от подсъдимите лица на наркотични вещества, са назначени СПЕ. От заключението на вещото лице става ясно, че подс. С.Й.А.
страда от синдром на зависимост към хероин, но е бил и
е в състояние да разбира свойството
и значението на деянията, и е могъл да ръководи постъпките си. Подс. Б.Г.М. също страда от синдром на зависимост към хероин, както и от посттравмена
епилепсия - редки големи припадъци, но
е бил и е в състояние да разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си.
Така изложената фактическа обстановка се установява по
един категоричен и несъмнен начин от събраните по делото и на досъдебното
производство гласни и писмени
доказателствени средства : - гласни – самопризнанията на подсъдимите, свидетелските показания на С.В., С.А., И.Ч., Г.
Христова, П.М., Й.Г., С.Д., Д.М., И.И., В.Д., С.И.; - писмени - протоколи за разпознаване, съдебно-писихиатрични
експертизи, свидетелства за съдимост, оценъчни експертизи.
ІІ.От правна страна
При така изложените налични факти съдът намира, че от обективна и
субективна страна подс.С.А. с действията си осъществил съставите на чл. 199
ал.1 т.4 вр. чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 НК , след като в периода 14.12.2009 г. - 3.01.2010 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление и опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Б.Г.М.,
отнел чужди движими вещи - дамска чанта, лична карта, портмоне, 2 бр. дебитни карти, 2 бр. клиентски карти, мобилен
телефон „Нокиа 2760" със СИМ-карта
в него, мобилен телефон „Нокиа 1208" със СИМ-карта в него, сумата от 250 лв.; мобилен телефон „Самсунг
Е250" със СИМ-карта в него, дамска
чанта, лична карта, СУМПС и контролен талон към него, малка чантичка, международен паспорт, здравна
книжка, три секретни ключа, ключ за лек
автомобил и дистанционно устройство за лек автомобил, 10 лв., на обща стойност 605,06 лв. /шестстотин и пет лева и
шест стотинки/ от владението на С.В.В., Й.Н.Г. и Гинка И. Христова, с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила; и на чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК – след като на 22.01.2010 г. в гр. Варна, при условията на опасен рецидив отнел
чужда движима вещ - златен синджир на стойност 1 140 лв. /хиляда
сто и четиридесет лева/ от владението
на С.И.Д., без нейно съгласие с намерение противозаконно
да я присвои.Деянията подсъдимият
извършил естествено при пряк умисъл. От своя страна подс.М. с действията си
осъществил състава на чл.198 ал.1 вр.чл.20 ал.2 НК след като на 14.12.2009 г. в гр. Варна в съучастие, като
съизвършител със С.Й.А.,
отнел чужди движими вещи - дамска чанта, лична карта, портмоне, 2 бр. дебитни и 2 бр. клиентски
карти, мобилен телефон „Нокиа
2760" със СИМ-карта в него, мобилен телефон „Нокиа 1208" със СИМ - карта в него, 250 лв., на обща стойност 435,10 лв.
/четиристотин тридесет и пет лева и десет стотинки/ от владението на С.В.В., с
намерението противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила.
Квалификацията „опасен рецидив” по
отношение на подс.А. се обуславя от предходната му съдимост, и по-точно от
следните му осъждания : - по нохд №2201/2008г. на ВРС – на три месеца лишаване от свобода,
отложено на основание чл.66 НК за срок от три години, присъдата влязла в сила
на 03.07.2008г.; - с присъда по нохд №291/2009г. на ВРС на девет месеца
лишаване от свобода, влязла в сила на 14.05.2009г.; - с присъда по нохд
№3533/2009г. на ВРС – на единадесет месеца лишаване от свобода, влязла в сила
на 11.12.2009г. Очевидно е от изложеното, че е налице хипотезата на чл.29 ал.1
б.”б” НК.
ІІІ.Причини за извършване на престъплението - незачитане неприкосновеността на личността, продиктувано от желание за
бързо и лесно набавяне на парични средства с цел закупуване на наркотици.
ІV.По определяне на наказанието
1.Личността на подсъдимите – и
двамата са сравнително млади хора, и двамата са хероиново зависими. Не работят,
подс.М. е многократно осъждан /23 пъти, макар и повечето впоследствие да са
групирани/, а подс.А. – два пъти извън осъжданията, обуславящи наличието на
рецидив.
2.Определяне на наказанията – като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете посочените по-горе - младата възраст на подсъдимите и наркотичната им
зависимост, а за подс.М. и фактът че е възстановил на пострадалата паричната
равностойност на предмета на престъплението.От друга страна обаче следва да се
отчете факта, че деянията им са с висока степен на обществена опасност, както и
самите те - с оглед осъжданията им. При това положение и с оглед императивната
разпоредба на чл.373 ал.2 НПК съдът естествено определи наказанията при
условията на чл.58а ал.1 НК, както следва : - по отношение на подс.А. за престъплението по чл.199 ал.1 т.4 вр.
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 НК -
седем години лишаване от свобода, което намали с 1/3 - до размера на
четири години и осем месеца лишаване от свобода.За престъплението по чл.196
ал.1 т.1 НК съдът определи на подс.А. наказание
три години лишаване от свобода, което намали също с 1/3 – до размера на
две години лишаване от свобода.На основание чл.23 НК съдът определи за
изтърпяване по-тежкото от така наложените наказания, а именно четири години и
осем месеца лишаване от свобода. И тъй като се касае за две престъпления, едното от които продължавано, в
рамките на което А. е извършил три
деяния в кратък период от време, то съдът с оглед постигане целите както на
личната, така и на генералната превенция увеличи по реда на чл.24 НК
определеното общо наказание с четири месеца – до размера на пет години лишаване
от свобода.Тъй определеното наказание следва да бъде изтърпяно на основание
чл.61 т.2 ЗИНЗС при строг режим в затвор; - по отношение на подс.М. – четири години лишаване от свобода, което
бе намалено с 1/3 – до размера на две години и осем месеца лишаване от свобода,
което следва да бъде изтърпяно на основание чл.61 т.2 ЗИНЗС при строг режим в
затвор.
Така определените наказания съдът счита, че в максимална степен биха
отговорили на изискванията на чл.36 НК.
V.По гражданските искове – доколкото основанието на гражданския иск в наказателния процес е
деянието, предмет на обвинението, то съдът намира предявените от Й.Г., С.Д. и Г.
Христова искове за доказани по основание. По несъмнен начин се установи, че
подс.А. по престъпен начин е отнел имуществото им, за което следва да бъдат
овъзмездени от същия този подсъдим за претърпените от тях имуществени вреди до
размера на обвинението, а Г. – и за претърпени от нея неимуществени вреди.
Затова и съдът осъди А. да заплати на Г. Христова сумата от 82.76лв. , на С.Д.
– сумата от 1140лв., на Й.Г. – сумата от 87.20лв. Подсъдимият бе осъден да
заплати на Г. също и сумата от 300лв., представляваща обезщетение за претърпени
от нея неимуществени вреди, вследствие на упражненото над нея насилие, изразило
се в блъскане и събаряне на земята. Като отговаряща на претърпените от ищцата
страдания и уплаха съдът намира една обезвреда в рамките на 300лв., затова и в
останалата част искът бе отхвърлен. Сумите на ищците бяха присъдени ведно със
законовите лихви, считано от датата на уврежданията. В тежест на подс.А. бе
възложена и държавната такса върху уважените искове.
VІ.Разноски
На основание чл.189 ал.3 НПК съдът осъди подсъдимите А. и М. да заплатят от
по 126 лева за всеки един от тях, представляващи сторени по делото разноски за
възнаграждение на вещи лица.
При тези си съображения Окръжният съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: