№ 186
гр. Габрово, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ива Димова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Ива Димова Гражданско дело №
20214200100309 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от ХР. К. П. от гр. Габрово, чрез пълномощника му адв. И.Х.
от Адвокатска колегия – Габрово срещу Прокуратурата на Република България с цена на
иска 76 630,00 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от повдигнато спрямо
ищеца обвинение за извършени престъпления, наказателното производство, по което
обвинение е било прекратено от съда, поради това, че деянието не е извършено от лицето, от
които 36 630,84 лв. /левовата равностойност на 15 996 ₤ към 12.07.2021 г./ за причинени
имуществени вреди и 40 000,00 лв. за причинени неимуществени вреди, заедно със
законната лихва върху тази сума от 29.07.2016 г. до окончателното й изплащане.
Твърдения на ищеца са, че в следствие на незаконното обвинения за извършените
престъпления, същият е претърпял значителни имуществени /пропуснати ползи/ и
неимуществени вреди /преживян стрес и притеснения от задържането му и повдигнатите
обвинения, притеснения за развитието и изхода на наказателното производство, страх от
несправедливо осъждане и налагане на наказания по НК, негативни изживявания,
включително вследствие наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“,
чувство за несправедливост, накърняване на авторитета и чувството за собствено
достойнство и др./.
Имуществените вреди се изразяват в пропуснати ползи за реализиране на трудови
доходи през периода, в който е бил задържан под стража. От 2006 г. до 2015 г. лицето е
получило среден годишен трудов доход от работата си във фермата във Великобритания в
размер на 15 996 ₤ , като сума в такъв размер претендира за заплащане от Прокуратурата на
1
Република България /26.02.2006 г. – 28.02.2011 г./.
Претърпените неимуществени вреди оценява на 40 000,00 лв., тъй като:
Производството е продължило 6 г., 5 м. и 3 дни. Спрямо ищеца са били повдигнати няколко
обвинения за тежки умишлени престъпления от общ характер, за които се предвижда
наказание „лишаване от свобода“. При задържането му под стража, мярка продължила една
година, същият е живял при изключително лоши условия, далеч от семейството и
приятелите си и не е могъл да работи и реализира доходи. Като тази мярка се е отразила зле
на психиката му. Задържането му под стража е станало достояние на широк кръг от хора,
събитията са били отразени в местния габровски вестник „100 вести“. Ищецът не е бил
осъждан и срещу него не са били образувани наказателни производства. Осъществената
срещу него наказателна репресия се отразила неблагоприятно на неговото физическо и
психическо здраве. Продължава да бъде неспокоен, напрегнат, с нарушен съд, страда от
често главоболие и физическа отпадналост. През целия период на наказателното
производство ищецът се е притеснявал за здравето на своите родители, разбирайки, че
същите изживяват тежко случилото се.
Прокуратура на Република България оспорва иска с твърдения, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде съобразен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и трайно
установената практика на ВКС, според която размерът на обезщетението за неимуществени
вреди е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 от ЗЗД,
спрямо който настъпилата вреда се съизмерва. Ищецът следва да докаже наличие на всички
предпоставки на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, които са
кумулативно установени, а към исковата молба не са представени безспорни доказателства
за това.
Счита, че някои от претърпените вредоносни последици са бланкетно посочени, а
размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от характера на
неимуществените вреди, тяхната степен на засягане на психичното и физическо здраве на
увредения, продължителността на търпенето и на тези вреди и последиците от
въздействието им върху физическото и психическото здраве на увредения. Повдигнатите
спрямо ищеца обвинения за тежки умишлени престъпления съответстват на разследваната
престъпна дейност. Продължителността на процеса е обусловена от фактическата и правна
сложност на делото, предмета на разследване, големия брой обвиняеми лица, поведението
на участниците в процеса, задължителните по закон множество процесуално –следствени
действия, проведената подготвителна /досъдебна/ фаза на наказателното производство,
изпълнение задължителните указания на съда след връщане на делото, големия брой
пострадали лица, като не се надхвърля разумния срок за разследване.
В приложените към делото публикации не се съдържат изявления на органите на
Прокуратурата във връзка с обвинения на ищеца и при тези обстоятелства Прокуратурата на
Република България няма отношение към проявите и действията на други субекти в
обществото и не може да носи отговорност за техните действия.отбелязва, че ищецът не е
публична личност и от инициалите Х.К., възрастта, посочване на обучение във висше
2
учебно заведение в друг областен град и местоживеене в град, който има хиляди жители не
може да се направи предположение, че публикацията касае именно него. Счита, че не са
ангажирани доказателства за твърдението, че в резултат на воденото наказателно
производство е пострадало доброто му име. Също така Прокуратурата не следва да отговаря
и за лошите условия в арестните помещения в гр. Габрово и същите до какви последици са
довели за ищеца, като на това основание следва да се ангажира отговорността на
Министерство на правосъдието.
По отношение на твърденията за претърпени имуществени вреди, взема становище че
направеното искане за пропуснати ползи за реализиране на трудови доходи за времето през
което на ищеца е била наложена мярка на неотклонение „задържане под стража“, за
присъждането на които в тежест на ищеца е да докаже, че твърденият доход със сигурност
би бил реализиран. Не са ангажирани доказателства за пряката причинна връзка между
воденото наказателно преследване и твърдените пропуснати ползи. Отбелязва, че от
28.02.2011 г. до 26.02.2016 г. ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение „парична
гаранция“ и въпреки това твърди, че не е получавал доходи от трудова дейност в чужбина.
Прави възражение за изтекла давност на исковете за имуществени и неимуществени вреди.
Възразява срещу претенцията за присъждане на законна лихва върху претендираната сума,
считано от 29.07.2016 г. до окончателното и изплащане, тъй като е налице частично
погасяване на вземането за лихва върху търсеното обезщетение, с оглед разпоредбата на чл.
111, б. „в“ от ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Габровският окръжен съд, като преценява събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното по делото ДП № 206/2009 г. по описа на ОД на МВР – Габрово се
установява, че е образувано досъдебно производство срещу трима неизвестни извършители,
съставляващи организация или група, за това, че на 27.11.2009 г. в местност край гр.
Габрово, принудили лице от същия град да поеме имуществено задължение – да подпише
запис на заповед за сумата от 1 500,00 лв., като го заплашили с насилие – престъпление по
чл. 213а, ал. 3, т. 3 от НК. На 27.02.2010 г. ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП №
206/2009 г. по описа на ОД НА МВР – Габрово за престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от
НК и по чл. 321, ал. 3, т. 1 във вр. ал. 1 от НК. В последствие квалификацията е била
прецизирана. С Определение от 28.02.2010 г. на ГОС по ЧНД № 78/2010 г. на ХР. К. П. му е
била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, която е била потвърдена от
Апелативен съд – Велико Търново по ВЧНД № 71/2010 г. Ищецът е бил приведе в
следствения арест в гр. Габрово. Многократно е искал да му бъде изменена мярката за
неотклонение в по-лека. Същата е била изменена с постановление от 28.02.2011 г. в по лека
„Парична гаранция“, поради изтичане на срока по чл. 63, ал. 4 от НПК.
На 11.06.2013 г. досъдебното производство е било спряно, на основание чл. 244, ал. 1,
т.1 вр. чл. 25, ал. 2 от НПК и възобновено на 19.10.2015 г. На 24.11.2015 г. Окръжна
прокуратура – Габрово е изпратила делото на Специализиран наказателен съд с обвинителен
акт против 9 обвиняеми, сред които и ХР. К. П..
На 30.11.2015 г. е образувано НОХД № 1482/2015 г. по описа на Специализирания
наказателен съд и делото е било прекратено на 12.12.2015 г., на основание чл. 249, ал. 1 и
ал. 2 вр. чл. 248, ал. 2, т. 3 от НПК, а делото е върнато на Специализираната Прокуратура за
отстраняване на съществени процесуални нарушения. На 19.05.2016 г. разследващия
полицай е изпратил делото на Специализираната прокуратура с мнение за предаване на съд
3
на ХР. К. П..
На 29.07.2016.2016 г., в открито производство по НЧД № 522/2016 г. по описа на
СпНС, съдът е постановил определение, с което на основание чл. 369, ал. 2 от НПК е
прекратил наказателното производство по всички повдигнати обвинения срещу ХР. К. П..
Определението е влязло в сила на 29.07.2016 г.
От показанията на разпитаният по делото свидетел К. Х. П.– баща на ищеца се
установява, че производството срещу сина му е започнало през м. Февруари 2010 г. Имало е
публикация във в. „100 вести“ във връзка с организирана престъпна група. Синът му е бил
арестуван е бил направен обиск в дома им. Х. е имал мярка за неотклонение „Задържане под
стража“. Имал е високо кръвно налягане още преди да бъде задържан. Имал е много бенки,
за които са се притеснявали, защото задържането е било стрес за него. Консултирали са го с
лекари и психиатри. Правили са искане за консултация с Кожното отделение в Габровската
болница, от където са изпратили Х. да му бъде направена консултация в Националния
онкологичен център. Продължил е да работи в Англия, където е ходел и преди.
Свидетелят Д. Х. Г. установява, че познава Х. още от времето, когато е завършил
гимназия. Свидетелят работи като съдебен лекар, а през 2002 г. е бил адвокат в Габрово. Х.
му е казвал, че иска да завърши право и да стане съдия. След „като са станали тези неща
през 2010 г.“, бащата на Х. го е намерил в болницата в Търново, търсел е някаква помощ от
лекари. Сподели е, че момчето му е задържано и не е добре, в шок е. Казал му, че
изживяванията са тежки и неприятни и го е попитал какво да прави. Упътил го е към д-р
Т.Ц. по отношение на психичното здраве на Х.. Разказал му, какво е преживял, колко време
е стоял в следствения арест, че все още не е добре. Работел в погребана агенция. Не можел
да спи, сънувал кошмари, постоянно се връщал към времето, когато нелепо е бил прибран и
че се е провал като човек, но въпреки всичко е завършил право. С Х. често се виждал,
защото свидетелят е съдебен лекар, а ищецът е управител на погребална агенция. Често му
споделял тревогите и изживяванията си. Той го е помолил да му помогне. Преди пет, шест,
седем години се е върнал във Велико Търново и редовно посещавал кабинетите на д-р К. и
д-р Д.. Свидетелят е говорил с д-р Д., който му е казал, че Х. е направил реактивна психоза
във връзка с изживяното, което се изразява в безпокойство. Знае, че ищецът е бил на бригада
в Англия, тъй като и неговите деца са се устроили там. Периодически е ходил всяко лято,
като е ходил там и се е връщал. Знае, че Х. е работил в Англия като сезонен работник в
периода след 2010 г. – 201 г.1, 2012 г., 2013 г. Разговорите между тях са били да занесе
багаж и лекарства на децата на свидетеля.
По делото са приложени писмени доказателства, които може да бъдат разпределени в
две групи- относими към здравословното състояние на ищеца /епикризи, становища,
амбулаторни листи, молба до Спешна помощ/ и такива свързани с работата му като сезонен
работник в Англия за периода 06.04.2006 г. 05.04.2015 г.
Приложени са заверени копия на първа страница на Диплома за висше образование за
образователно – квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Социални дейности“
от Стопанския факултет на Великотърновски университет „Св. Кирил и Методий“, както и
Диплома от Юридическия факултет на същия университет за образователно-
квалификационна степен „Магистър“ по специалността „Право“. Приложено е заверено
копие на удостоверение за правоспособност № 219 от 16.02.2017 г., издадено от
4
Министерство на правосъдието.
По делото са приети като доказателства и заверени копия на вестник „100 вести“.
От приложената справка за съдимост към досъдебното производство се установява, че
ищецът не е осъждан и е с чисто съдебно минало.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът намира, че искът е доказан
по своето основание.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените
юрисдикции от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено.
По настоящето дело е установено, че срещу ищеца е имало образувано наказателно
производство за престъпление от общ характер. От приложеното по делото ДП 206/2009 г.
се установява, че с Постановление от 09.06.2016 г., наказателното производство по
обвинението по чл. 354а НК е било прекратено. С Определение от 29.07.2016 г. по ЧНД №
522/2016 г. по описа на Специализирания наказателен съд е прекратено наказателното
производство относно ХР. К. П. относно всички повдигнати обвинения.
Установява се, че същият в хода на наказателното производство и задържането му
под стража е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинените му стрес и
неудобства във връзка с това.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. При определянето му следва да се съобрази вида и характера на упражнената
процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство,
поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи
в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно продължителността
им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалия, социалното и общественото му
положение. В конкретния случай е установено, че наказателното производство против
ищеца е продължило 6 години, 5 месеца и 3 дена, като в досъдебното производство три пъти
е бил привличан като обвиняем- с Постановление от 27.02.2010 г., на 27.10.2010 г. и на
14.04.2016 г.; два пъти му е предявявано разследване; разпитван е в качеството му на
обвиняем и е допуснато обезпечение чрез налагане на запор върху лек автомобил,
собственост на ХР. К. П. с Определение № 48 от 20.04.2010 г. по ЧНД № 111/2010 г. по
описа на ГОС, за което е била издадена заповед /л.18-23, т.8 от ДП 206/2009 г./.
Упражнената процесуална принуда се изразява в мярка за неотклонение "Задържане
под стража" продължила една година. Увреждането се изразява в понасяне на неудобства,
свързани с ограничаване на личната свобода и изолиране от обществото през този период от
време в пълен обем. Многократно са били правени искания за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в по –лека, която е била изменена в „Домашен арест“
с Определение № 41 от 11.02.2011 г. постановено по ВЧНД № 37/2011 г. на
Великотърновски апелативен съд /л.88,89, т.3 от ДП № 206/2009 г./.
5
Съдът отчита факта, че на 24.11.2015 г., Окръжна прокуратура – Габрово е изпратила
делото на Специализирания наказателен съд с обвинителен акт против девет обвиняеми,
сред които е и ХР. К. П.. Било е образувано НОХД № 1482/2015 г. по описа на СпНС на
30.11.2015 г. С разпореждане от 12.12.2015 г., съдебното производство е било прекратено и
делото върнато на Специализираната прокуратура за отстраняване на съществени
процесуални нарушения. С постановление от 11.03.2016 г. на прокурор от
Специализираната прокуратура е било възложено довършване на разследването по ДП №
206/2009 г. на ГДБОП. На 14.04.2016 г. на Х.П. е било предявено ново прецизирано
обвинение и същият е разпитан отново.
От изложеното до тук, следва да се отчете също фактът че поради изпращането на
делото от Габровска окръжна прокуратура на Специализирания наказателен съд, съответно
на Специализираната прокуратура и ГДБОП, има за последица удължаване на срока на
наказателното производство, водено срещу ищеца. Също така трябва да се вземе предвид и
тежестта на престъплението, за което е обвинен ищецът по процесното дело – за
престъпление, което е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, което несъмнено сочи на извод,
че самият факт на повдигане и поддържане на такова обвинение причинява притеснения и
неудобство.
Недоказано по делото остава твърдението, че публикациите в медиите, по точно в
местния вестник, са довели до претърпени неимуществени вреди за него и е пострадало
доброто му име. В публикациите са посочени само инициали, години и обучение. Ищецът не
е публична личност, поради което по тези данни да се направи извод за кое лице става
въпрос в статията.
При отчитане на всички тези критерии съдът приема, че справедливото обезщетение
за претърпените неимуществени вреди е в размер на 16 500 лв., за която сума искът следва
да се уважи, като за разликата до пълния размер от 40 000 лв., искът следва да се отхвърли
като неоснователен и недоказан.
При формиране на горния извод, съдът взема предвид, че по делото не е доказано
наличието на увреждания, имащи трайна последица за психичното и физическото състояние
на ищеца и за претърпени други вреди над обичайните такива. По делото се установи, че
още преди задържането на П. той е страдал от хипертония и кожни образувания по тялото
/бенки/. В периода на неговото задържане му е била оказана своевременна и адекватна
медицинска помощ. Били са извършени необходимите консултации с кардиолог и проведени
лабораторните изследвания в клиничната лаборатория. Бил е консултиран и изпратен за
консултация в Националния онкологичен център, видно от свидетелските показания на св.
П..
По претенциите за присъждане на имуществени вреди съдът намира следното:
Относно претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди, за периода 2010 г. – 2011 г., поради това, че е бил задържан от разследващите органи
и не е могъл да реализира трудов доход от работата си във ферма във Великобритания.
6
За ищеца това се явява претендиране на обезщетение за имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи, тъй като е останал без работа. Настоящият състав не може да
приеме, че оставянето му без работа, в следствие на задържането му е в пряка причинно-
следствена връзка. По делото не се представиха доказателства, че за периода 2010 г. -2011 г.,
ищецът е бил в някакви отношения с работодател във Великобритания, които той не е могъл
да изпълни. Заминаването му да работи във Великобритания е едно бъдещо несигурно
събитие, което зависи от различни фактори. Няма доказателство, че е закупил билети за
пътуването или е наел квартира. По делото не се доказа, че ХР. К. П. е претърпял
имуществени вреди, от които е бил засегнат патримониума му, т.е той нито е бил намален,
нито е бил увеличен в резултат на незаконното обвинение. Във връзка, с което тази искова
претенция се явява неоснователна.
Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк.д. №
3/2004 г. на ОСГК, законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от
влизане в сила на оправдателната присъда, в случая на Определяне от 29.07.2016 г., когато е
било прекратено наказателното производство по ДП 23/2016 г. на ТС БОП – Велико
Тръново, Габрово, пр.пр. № 576/15 на СпПр относно ХР. К. П., относно всички повдигнати
срещу него обвинения.
Върху така определеното обезщетение следва да се присъди и законната лихва върху
главницата, считано от датата на влизане в сила на определението, с което е прекратено
наказателното производство, водено спрямо ищеца. Ответникът по делото, Прокуратурата
на Република България, е направил възражение за погасяване на претенцията за лихва,
поради давност на основание чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, във връзка с което лихва следва да се
присъди от 29.07.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени
вреди.
В полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 615,05 лв., от които
10,00 лв. за заплатена държавна такса и 605,05 лв.- адвокатско възнаграждение съобразно
уважената част на иска. За направените разноски е представен списък по чл. 80 от ГПК и
Договор за правна защита и съдействие. Претендираният адвокатски хонорар е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратура на Република България
да заплати на ХР. К. П., ЕГН **********, адрес в гр. Габрово, ул. „*******“ № *, ет.*, ап.*
сумата от 16 500 лв. /шестнадесет хиляди и петстотин лева/, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие на повдиганото обвинение по ДП 206/2009 г.
по описа на ОД на МВР – Габрово за извършени престъпления, наказателното производство,
по което обвинение е било прекратено от съда, поради това, че деянието не е извършено от
лицето, ведно със законната лихва върху главницата от 16 500,00 лв., считано от 29.07.2018
7
г. до окончателното изплащане на сумата, както и 615,05 лв. /шестстотин и петнадесет лева
и 5 ст./, представляващи направени по делото разноски, като отхвърля като неоснователен и
недоказан иска за разликата до пълния предявен размер от 76 630,00 лв., както и иска за
присъждане на законна лихва върху главницата за периода 29.07.2016 г. г. – 29.07.2018 г.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
8