№ 2
гр. гр. Д , 11.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д в публично заседание на девети декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Галина Д. Жечева
Георги К. Пашалиев
Секретар:Румяна И. Радева
като разгледа докладваното от Галина Д. Жечева Въззивно гражданско дело
№ 20203200500724 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК и чл.248 ал.3 изр.2
от ГПК.Подадена е въззивна жалба от Кооперация „Потребителна кооперация
Зора“-гр.Д срещу решение №267/10.03.2020 г. по гр.д.№1795/2018 г. на Дкия
районен съд,с което е отхвърлен предявеният от въззивника срещу „Синергон
Енерджи“ ЕООД-гр.С отрицателен установителен иск с правно основание чл.124
ал.1 от ГПК за приемане за установено,че ищецът не дължи сумата от 2 277,24
лева по фактура №**********/01.03.2018 г.,издадена от ответника за
допълнително начислено общо количество ел.енергия за периода от 01.06.2017 г.
до 21.09.2017 г. за обект,находящ се в с.П.д.,общ.Д,магазин,по партида с аб.№***
и кл.№***,като ПК е осъдена да заплати на горното дружество сторени по делото
разноски в размер на 650 лв.Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника-„Електроразпределение Север“ АД-гр.В..
Подадена е и частна жалба от „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С срещу
определение №3270/18.11.2019 г. по цитираното дело на ДРС,с което е допълнено
в частта за разноските определение №2156/01.08.2019 г. за прекратяване на
производството по делото по предявения от горното дружество срещу третото
лице-помагач „Електроразпределение Север“ АД-гр.В. обратен иск,като частният
1
жалбоподател е осъден да заплати на „Електроразпределение Север“ АД-гр.В.
сторени по делото разноски в размер на 924 лв адвокатско възнаграждение.
Според въззивника „ПК Зора“-гр.Д атакуваното решение е незаконосъобразно
и необосновано.Неправилно районният съд приел,че са били налице основания за
допълнително начисляване на процесната сума,като съдът не съобразил,че
коригирането на сметките за доставена ел.енергия само въз основа на обективния
факт на констатирано неточно отчитане противоречи на регламентирания в чл.82
от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност.По делото не били събрани
доказателства,че ищецът е имал противоправно поведение,довело до софтуерно
вмешателство.Изводът,че ответникът и електроразпределителното дружество не
разполагали с необходимия софтуер за намеса при отчитане на СТИ,бил напълно
неправилен.Очевидно било,че електроразпределителното дружество разполага със
софтуер,позволяващ достъп до данни,невизуализирани на екрана на СТИ,което не
било възможно за потребителя,като и параметризирането на СТИ също нямало
как да се извърши от потребителя.Първоинстанционният съд не обсъдил
твърдението,че след отмяната на чл.48-51 от ПИКЕЕ липсвала нормативна
уредба,регламентираща процедура по извършване на проверки за изправност на
СТИ и тяхното документиране,както и за извършване на корекционни
процедури.Констативният протокол за проверката бил изрично оспорен от
въззивника и било установено,че негов представител не присъствал при
извършване на проверката и съставяне на протокола.Съдът не коментирал
приложението на чл.654 ал.1 т.7 от Наредбата за средствата за измерване,които
подлежат на метрологичен контрол.Отчитането в скрития регистър било в
противоречие на подзаконовите нормативни актове.Процедурата по
ценообразуване и корекция на сметка била нарушена,след като показанията се
отчитали в скрит регистър и потребителят нямало как да бъде информиран за
консумираната от него енергия и за цената,която дължи за нея.Извършването на
метрологична експертиза за софтуерно разчитане на невидима тарифа на
електромер не било нормативно регламентирано.Въззивникът не се бил съгласил с
такъв начин на отчитане и остойностяване на енергията в скрит
регистър.Липсвали доказателства въззивникът действително да е потребил
начислената за периода на корекцията ел.енергия.Настоява се за отмяна на
обжалваното решение и за уважаване на иска.
В писмен отговор въззиваемият „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С изразява
2
становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
обжалваното решение.Излага подробни доводи в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд.Претендира разноските за настоящата инстанция и
навежда възражение за прекомерност на изплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Третото лице-помагач „Електроразпределение Север“ АД-гр.В. в писмен
отговор също изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и
настоява за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно решение,като
отправя и искане за присъждане на разноски.
В частната жалба срещу определението на ДРС по чл.248 от ГПК
жалбоподателят „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С излага доводи за
незаконосъобразност на атакуваното определение,като настоява за отмяната му и
присъждане в полза на „Електроразпределение Север“ АД-гр.В. намалено поради
прекомерност адвокатско възнаграждение в размер на неповече от 300
лв.Подробно се мотивира основателност на възражението за прекомерност на
платеното от „ЕРП Север“ АД адвокатско възнаграждение.Жалбоподателят
претендира присъждане на разноски за производството по частната жалба пред
ДОС.
В отговор на частната жалба „Електроразпределение Север“ АД-гр.В.
изразява становище за нейната неоснователност и също претендира разноските за
производството по частната жалба.
Като постави на разглеждане подадените жалби,Дкият окръжен съд установи
следното:
Жалбата на Кооперация „Потребителна кооперация Зора“-гр.Д срещу
решението на ДРС е депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.259 ал.1 от
ГПК /въззивникът е получил препис от първоинстанционното решение на
18.05.2020 г.,а жалбата е подадена по пощата на 01.06.2020 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 04.06.2020 г. с оглед спиране теченето на
процесуалните срокове по силата на §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за
здравето,обн.ДВ,бр.44/13.05.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид
горното и подаването й от активно легитимирано лице-страна в производството по
делото-с правен интерес от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно
3
решение.
Частната жалба на „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С срещу определението по
чл.248 ал.3 от ГПК е подадена в указания от районния съд двуседмичен срок
/частният жалбоподател е получил съобщение за атакуваното определение на
09.12.2019 г.,а частната жалба е подадена на 17.12.2019 г. при изтекъл указан срок
за обжалване на 23.12.2019 г./ и изхожда от активно легитимирано лице с правен
интерес от атакуване на акта,респ. е насочена срещу акт,подлежащ на
самостоятелен инстанционен контрол за законосъобразност,т.е. също е
процесуално допустима.
По въззивната жалба на Кооперация „Потребителна кооперация Зора“-
гр.Д срещу решението на ДРС:
Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно като постановено от законен състав
на районния съд в рамките на правомощията му,в изискуемата форма,мотивирано
и разбираемо.Същото е допустимо като постановено по предявения допустим иск
при наличие на правен интерес за ищеца от установяване недължимостта на
процесната сума.Атакуваното решение е и правилно,като съображенията за горния
извод са следните:
Гр.д.№1795/2018 г. на ДРС е образувано по повод искова молба вх.
№8951/04.05.2018 г.,с която е предявен отрицателен установителен иск на
основание чл.124 ал.1 от ГПК от Кооперация „Потребителна кооперация Зора“-
гр.Д срещу „Електроразпределение Север” АД-гр.В. и „Синергон Енерджи“
ЕООД-гр.С за установяване,че ищецът в качеството на потребител с клиентски
№*** и абонатен №*** за обект-магазин в с.П.д.,общ.Д,обл.Д не дължи сума от
2 277,24 лева,представляваща цена на допълнително начислено количество
електроенергия за периода от 01.06.2017 г. до 21.09.2017 г.,за което е съставена
фактура №**********/01.03.2018 г. от „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С.С
определение №2364/16.10.2018 г. районният съд е прекратил производството
срещу ответника „Електроразпределение Север” АД-гр.В. поради недопустимост
на предявения срещу него иск.Единствен ответник по делото е останало
„Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С.По искане на този ответник
4
„Електроразпределение Север” АД-гр.В. е конституирано от съда като трето лице-
помагач на страната на ответника /определение от 19.04.2019 г./.Искът срещу
„Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С е отхвърлен от първоинстанционния съд,чието
решение въззивният съд намира за правилно.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
На 21.09.2017 г. от служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД-гр.В. /сега с
наименование „Електроразпределение Север” АД-гр.В./ е извършена проверка на
средството за търговско измерване /СТИ/-електромер с фабричен
№1114021666137333,с който се измерва доставената в имота на ищеца в с.П.д.
електрическа енергия,за което е съставен и констативен протокол
№5100180/21.09.2017 г.Електромерът е демонтиран за експертиза и е подменен с
нов такъв.Резултатът от експертизата е обективиран в констативен протокол
№270/08.02.2018 г. на БИМ,ГД „Мерки и измервателни уреди”,РО-
гр.В..Установено е,че отсъстват механични дефекти по кутията,клемите и клемния
блок на електромера,като са налице и необходимите обозначения на табелката на
СТИ.Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерването.Не е отчетена грешка при измерването
извън допустимата,т.е. електромерът е технически изправен.При софтуерно
четене обаче е констатирана външна намеса в тарифната схема на СТИ,а именно
наличие на натрупана енергия по тарифа Т3 в размер на 012897,8 кВТч,която не е
визуализирана на дисплея.
Електроразпределителното дружество „Електроразпределение Север” АД-
гр.В. коригира сметката за посочения обект за период от 01.06.2017 г. до
21.09.2017 г. и е издадена от същото фактура №**********/15.02.2018 г. на
стойност 2 277,24 лв със срок за плащане до 07.03.2018 г.Корекцията е извършена
след софтуерно прочитане на паметта на СТИ и на основание чл.50 от ПИКЕЕ
/отм./ /виж и становище за начисление на електрическа енергия от 14.02.2018 г. на
лист 124 от делото на ДРС/.Задължено лице по тази фактура е „Синергон
Енерджи“ ЕООД-гр.С,което дружество в качеството на търговец с ел.енергия има
сключен с „Енерго-Про Мрежи“ АД-гр.В. /сега „Електроразпределение Север”
АД-гр.В./ в качеството на мрежов оператор рамков договор от 29.02.2016 г. за
заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на ел.енергия.По силата на
този договор търговецът „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С поема задължение да
5
заплаща на мрежовия оператор мрежовите услуги за обектите на своите клиенти
по утвърдените от КЕВР цени и разходи за такива услуги,вкл. и коригираните
сметки на клиентите си в случаите на установено неизмерване,непълно или
неточно измерване на ел.енергията в обектите.Сумите се заплащат на
електроразпределителното дружество от търговеца въз основа на издадената от
мрежовия оператор фактура.След това по силата на договора за продажба между
търговеца и съответния потребител последният заплаща сумата на
търговеца,който издава и съответната фактура.Горните облигационни
правоотношения между мрежов оператор и търговец от една страна и търговец и
краен клиент от друга страна не са спорни по делото,като не е спорно,че ищецът
по делото „ПК Зора“-гр.Д е обвързан от облигационно правоотношение по
продажба на ел.енергия с търговеца „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С през
процесния период.Търговецът на ел.енергия „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С е
заплатил начислената за обекта на ищеца сума на мрежовия оператор /виж
платежно нареждане от 14.03.2018 г. на лист 53 от делото на ДРС/.Същият е издал
фактура №**********/01.03.2018 г.,с която е начислена в тежест на ищеца
процесната сума от 2 277,24 лв,при падеж на вземането 20.03.2018 г.Така именно
търговецът на ел.енергия „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С претендира от ищеца-
ПК горната сума по фактурата от 01.03.2018 г.,т.е. за ищеца е налице правен
интерес да предяви иска си за недължимост на сумата именно срещу последното
дружество.
Касае се за отношения,регулирани от ЗЕ /изм. и доп. ДВ бр.54/2012 г.,в сила
от 17.07.2012 г./ и създадените въз основа на правилото на чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ от
ДКЕВР /сега КЕВР/ Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/,обн.ДВ,бр.98/12.11.2013 г.,отм. с решение №1500/06.02.2017 г. на ВАС
на РБ,ДВ,бр.15/14.02.2017 г. с изключение на разпоредбите на чл.48-51 от
ПИКЕЕ,като и последните са отменени с решение №2315/21.02.2018 г. по адм.д.
№3879/2017 г. на ВАС,ДВ бр.97/23.11.2018 г.,но са били действащи и приложими
към момента на проверката на процесното СТИ и за периода на корекцията на
сметката на ищеца.Ищецът дължи коригираната сума от 2 277,24 лв поради
следните съображения:
От заключението на вещото лице В.Ч. по допуснатата от районния съд
съдебно-техническа експертиза,което не е оспорено и съдът възприема като
обосновано и компетентно изготвено,се установява,че в случая потребената
6
енергия е измерена,като част от нея се е записвала в невизуализиран за отчет
регистър Т3 /1.8.3/,поради което тази част не е отчитана като потребена.При
регулярното отчитане от електроразпределителното дружество са визуализирани
само показанията по заявените от ищеца първа /нощна/ и втора /дневна/
тарифа.Неотчетеното количество ел.енергия в трети тарифен регистър се
установява вследствие проверката на 21.09.2017 г.Преминалата от захранващия
кабел към абоната ел.енергия е измерена от СТИ и е записана в тарифните
регистри на паметта,но част от нея не е отчетена за съответните периоди на
фактуриране.Специалистът е констатирал,че СТИ,посредством което се измерва
електроенергията в обекта на потребителя,е еднофазен статичен електромер Iskra
ME 162,предназначен за директно измерване на активна енергия в еднофазни
мрежи.Има до четири тарифни регистри,превключвани с вграден часовник за
реално време.Показанията се визуализират чрез течно-кристален дисплей.Вещото
лице е констатирало,че СТИ е правилно свързано и отчита при допустима
грешка.Няма данни за повреда или неправомерно вмешателство в схемата на
свързване на процесното СТИ към електроразпределителната
мрежа.Електромерът е произведен през 2016 г.,преминал е първоначална
метрологична проверка с валидност 6 години,монтиран е в обекта на потребление
на 15.03.2016 г.,като за монтажа е съставен констативен протокол №М 2006584
/на лист 225 от делото на ДРС/,в който са записани нулеви начални показания по
тарифни регистри 1.8.1 /нощна тарифа/ и 1.8.2 /дневна тарифа/.За регистри 1.8.3 и
1.8.4 няма записани показания.Нулевите показания на регистри 1.8.1 и 1.8.2
налагат извод,че монтираният електромер е нов.
При монтиран електромер с начални нулеви показания е очевидно според
съда,че промяната в настройката на тарифните регистри и активирането на
тарифен регистър 1.8.3 при забранена визуализация на дисплея е осъществено
след монтажа на процесното СТИ в обекта на ищцовата кооперация.
Вещото лице Чолаков сочи още,че записаната в невизуализирания
регистър 1.8.3 ел.енергия е отчетена при метрологичната експертиза на
БИМ,както и че невизуализирането на измерената в третия тарифен регистър
ел.енергия е софтуерно реализирано и не се дължи на физическа повреда на
СТИ.
От изложеното от експерта следва извод,че в случая корекция не е извършена
7
по методиката на чл.48 ал.1 от ПИКЕЕ от 2013 г.,а допълнително е начислено
неотчетеното при регулярния месечен отчет количество ел.енергия,записано в
третия регистър.В случая корекционни изчисления не са извършвани,като са
приложени цени на технологични разходи и мрежови услуги за битов клиент на
краен снабдител съгласно чл.51 ал.1 от ПИКЕЕ от 2013 г..Изчисленията по
фактурата на мрежовия оператор са верни.Периодът на корекцията е определен
съгласно чл.50 от ПИКЕЕ от 2013 г.,като е приложена продължителност от 113
дни.Крайната дата 21.09.2017 г. е датата на проверката,когато СТИ е демонтирано
от обекта на ищеца,а началната дата 01.06.2017 г. следва датата на монтажа на
СТИ в обекта на ищеца.Периодът е разделен на два подпериода,като енергията е
разпределена пропорционално и остойностена по одобрените от КЕВР цени за
посочените подпериоди.
Служебно е известно на съда с оглед събраните по досегашни производства
данни,че СТИ не се програмират от електроразпределителното дружество при
монтажа им,а параметризацията им се извършва от производителя,като се задават
два активни тарифни регистъра-Т1 /нощна тарифа/ и Т2 /дневна тарифа/.
Оспорванията на констативния протокол от проверката,подписан от двама
служители на мрежовия оператор и от лицето Добромир Добрев,посочен като
собственик-клиент /според свидетеля Ивайло Гочев наемател на обекта/,са
неоснователни.Тези протоколи от провежданите от електроразпределителното
дружество проверки имат характеристиките на частни свидетелстващи
документи.В случая протоколът не е подписан от представител на ищеца,поради
което по правилото на чл.193 ал.3 изр.2 от ГПК тежестта за доказване на
истинността му се носи от страната,която го е представила,т.е. от ответника по
делото.Отразените в протокола от 21.09.2017 г. факти-за осъществената на
посочената дата проверка от служители на мрежовия оператор,за установеното
натрупване на количество електроенергия в тарифен регистър 1.8.3,демонтиране
на СТИ и изпращането му за метрологична проверка,са удостоверени и от други
доказателства по делото.Така демонтирането на процесния
електромер,предаването му на БИМ за изследване,натрупването на
констатираното количество енергия в трети тарифен регистър е установено при
метрологичната проверка,обективирана в констативен протокол на БИМ
№270/08.02.2018 г.,чиято истинност не е оспорена изрично и своевременно от
ищеца.Напълно в правомощията на БИМ е да извършва първоначални и
8
последващи проверки на СТИ,чийто ред на осъществяване е подробно
регламентиран с Наредбата за средствата за измерване,които подлежат на
метрологичен контрол.В случая става въпрос за последваща проверка,при която
съгласно чл.841 ал.3 от Наредбата се прилагат методиките за проверка по чл.838
ал.1 от Наредбата,които се утвърждават от председателя на БИМ или определено
от него длъжностно лице.Прилагат се и инструкции на председателя на
БИМ,които заедно с методиките се съдържат в сайта на БИМ и са публично
достояние.С тях се възлагат правомощия на БИМ при проверката да се изследва и
съответствието на данните от паметта на СТИ с отчетените на дисплея на уреда.
Освен горното фактът на извършване на проверката на 21.09.2017 г. и
резултатите от нея се удостоверяват и от показанията на свидетелите Ивайло
Красимиров Гочев и Йордан Димитров Василев,които са съставители на
протокола като служители на електроразпределителното дружество.
Служебно е известно на съда с оглед констатациите по досегашни съдебни
производства,че електроразпределителното дружество и БИМ не разполагат с
версия на софтуер,позволяваща въвеждане на нови данни в паметта на
електромера,а предоставеният им от производителя на СТИ софтуер позволява
единствено четене на данните в паметта на електромера.Последното означава,че
горните правни субекти не са имали обективната възможност да „манипулират“
данните в паметта на СТИ и да въведат по свое усмотрение потребени количества
ел.енергия по тарифа 1.8.3 в паметта на уреда.
Както вече бе посочено,спорното правоотношение се е развило при
положение,в което ПИКЕЕ /ДВ,бр.98/2013 г./ са отменени /с изключение на
чл.48-чл.51/,като към датата на проверката на СТИ-21.09.2017 г. и през
периода на начисляване на електроенергия /01.06.2017 г.-21.09.2017 г./
разпоредбите на чл.48-51 от ПИКЕЕ от 2013 г. все още са били действащи
/отм.ДВ бр.97/23.11.2018 г./.Макар електроразпределителното дружество да е
посочило като основание на извършената корекция чл.50 от ПИКЕЕ от 2013
г.,визираното в тази норма несъответствие между данните за параметрите на
СТИ при ищеца и тези,въведени в информационната система при
дружеството,не е осъществено,тъй като няма данни по делото процесното
СТИ да е „смарт“ и да се отчита дистанционно,а горната хипотеза на чл.50 от
ПИКЕЕ е възможна само при дистанционно отчитане.В този случай следва да
9
се приеме,че е липсвала специална подзаконова уредба за преизчисляване на
сметки за електроенергия за минал период поради неотчитане и незаплащане
на част от действително потребеното.Правоотношението между страните
обаче съставлява договор за продажба на електроенергия.То има своята
специална регламентация в ЗЕ,която не изключва за неуредените случаи
приложението на общите норми на ЗЗД касателно задължението на купувача
да плати цената на продадената енергия.
В съответствие с общата норма на чл.183 от ЗЗД,когато е доставено
определено количество енергия,но поради грешка то е отчетено в по-малък
размер и съответно е заплатена по-малка от реално дължимата
цена,купувачът дължи доплащане на разликата.Дори да липсва специална
правна уредба,този извод следва от общото правило,че купувачът дължи
заплащане на цената на доставената стока,и от общия правен принцип за
недопускане на неоснователно обогатяване.
Когато потребителят неправомерно въздейства върху средството за
техническо измерване,той дължи да заплати реално потребената
електроенергия,ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер.Извършеното от потребителя софтуерно
въздействие върху средството за техническо измерване,вследствие на което
част от действително потребената електроенергия не е отчетена от
електроразпределителното дружество,влече като последица ангажиране
отговорността по чл.183 от ЗЗД на потребителя /решение №150/26.06.2019 г.
по гр.д.№4160/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
При липса на специална регламентация на процедурата и начина за
преизчисляване на електрическа енергия поради грешки в отчитането
исковото производство е достатъчна гаранция за равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители /решение №124/18.06.2019 г.
по гр.д.№2991/2018 г. на ІІІ г.о.,ГК на ВКС/.
В настоящия спор е доказано неправомерното вмешателство в софтуера
на СТИ,както и извършването му след монтиране на средството в обекта на
ищеца /следва от установената параметризация в две тарифи от
производителя и факта,че електроразпределителното дружество не разполага
със софтуера за програмиране/.В резултат на неправомерното вмешателство
10
доставената в обекта на ищеца електроенергия по тарифа 1.8.3 не е отчетена
при електроразпределителното дружество изцяло и не е заплатена от ищеца
на търговеца на ел.енергия.Софтуерното вмешателство е свързано с
противоправно виновно поведение.То съставлява човешка намеса в паметта
на електромера и единствената възможна причина за осъществяването му е
виновното поведение на ищеца-купувач /на негов служител или представител
в обекта/,като се има предвид,че електроразпределителното дружество и
БИМ,извършил експертизата на СТИ,не разполагат с необходимия софтуер за
въвеждане на данни в паметта на СТИ,а реализираната цел /скриване и
неотчитане на част от реално доставената и потребена електрическа енергия/
ползва само купувача на ел.енергия.Поради горното ищецът дължи да заплати
стойността на доставената му електроенергия в посочения обем.Няма данни в
кой период от денонощието е ползвана отчетената в скрития регистър
електроенергия,но това е без значение,защото доставената енергия е
остойностена от мрежовия оператор по цени за технологични разходи,а
последните са по-ниски от цените за дневна и нощна тарифа.По отношение
продължителността на софтуерното въздействие поради невъзможността да
се установи началният му момент следва да се посочи,че релевантен пределен
начален момент е датата на монтиране на СТИ в процесния обект,което в
случая е осъществено на 15.03.2016 г.Така процесният период,за който се
претендира заплащане на доставената ел.енергия,е след датата на монтажа и
следва да бъде зачетен като обоснован.
Предвид изложеното заплащането на процесното количество
електроенергия се дължи от ищеца на ответника по сключения между тях
договор за продажба на електроенергия.Предявеният отрицателен
установителен иск е неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне,както
е процедирал районният съд,чието решение е правилно и следва да бъде
потвърдено,вкл. в частта,с която на основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът е
осъден да заплати на ответника сторените в първа инстанция разноски.
С оглед изхода от спора въззиваемият и ответник по делото „Синергон
Енерджи“ ЕООД-гр.С има право на сторените от същия разноски и във
въззивната инстанция,които изрично са претендирани още с отговора на
въззивната жалба.Във въззивната инстанция дружеството е сторило разноски
за защита по жалбата срещу първоинстанционното решение в размер на 350
11
лв адвокатско възнаграждение,уговорено и изплатено по банков път съгласно
договора за правна защита и съдействие,фактура и извлечение от банкова
сметка на листи 78-80 от делото на ДОС.
Наведено е в настоящата инстанция възражение от ищеца и въззивник по
делото „ПК Зора“-гр.Д по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на изплатеното
от въззиваемото дружество адвокатско възнаграждение.Възражението е
неоснователно.С Наредба за изменение и допълнение на Наредба №1/2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/обн.ДВ,бр.68/31.07.2020 г./ е определен минимален размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция по чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004
г. при интерес от 1 000 лв до 5 000 лв в размер на 300 лв+7% за горницата над
1 000 лв,т.е. се равнява в случая на 389,41 лв.Очевидно изплатеното
възнаграждение от 350 лв е под минимума и не следва да бъде намалявано.
При настоящия изход от спора въззивникът и ищец по делото Кооперация
„ПК Зора“-гр.Д няма право на разноски и такива не следва да й се присъждат.
Третото лице-помагач на страната на ответника и въззиваем „ЕРП Север“ АД-
гр.В. също е претендирало присъждане на разноски,но такива не му се следват
съгласно разпоредбата на чл.78 ал.10 от ГПК.
По частната жалба на „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С срещу
определение №3270/18.11.2019 г. на ДРС:
С определение №2156/01.08.2019 г. на ДРС е прекратено поради
неподведомственост производството по делото по предявен от ответника
„Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С срещу третото лице-помагач
„Електроразпределение Север“ АД-гр.В. обратен иск.Прекратителното
определение е влязло в сила /потвърдено с окончателно определение
№846/03.10.2019 г. по в.ч.гр.д.№689/2019 г. на ДОС/.С молба вх.
№16710/20.08.2019 г. /на лист 150 от делото на ДРС/ „Електроразпределение
Север“ АД-гр.В. отправя искане на основание чл.248 ал.1 от ГПК за допълване на
прекратителното определение от 01.08.2019 г. в частта за разноските чрез
присъждане в полза на дружеството на адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС в
размер на 924 лв.
12
Молбата по чл.248 ал.1 от ГПК е подадена в рамките на срока,регламентиран
с последната разпоредба-в срока за обжалване на прекратителното определение от
01.08.2019 г.За определението „Електроразпределение Север“ АД е уведомено на
13.08.2019 г. /съобщение на лист 147 от делото на ДРС/,а молбата по чл.248 от
ГПК е депозирана чрез куриер на 19.08.2019 г. при изтекъл срок за подаването й
на 20.08.2019 г.Като подадена от активно легитимирано лице и в
законоустановения срок същата е процесуално допустима,респ. и атакуваното
определение е допустимо.Допустимостта на молба за допълване на съдебен акт в
частта за разноските не се предопределя от наличието на представен списък по
чл.80 от ГПК /така т.8 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС/.Молбата е допустима и по причина,че действително с прекратителното
определение по обратния иск съдът е пропуснал да се произнесе по искането на
„ЕРП Север“ АД за присъждане на разноски,отправено още с отговора на исковата
молба,с която този иск е предявен.
С атакуваното определение ДРС е допълнил прекратителното определение от
01.08.2019 г. в частта за разноските,като е осъдил на основание чл.78 ал.4 от ГПК
ищеца по обратния иск „Синергон Енерджи“ ЕООД-гр.С да заплати на ответника
по този иск „Електроразпределение Север“ АД-гр.В. разноски в размер на 924 лв
адвокатско възнаграждение с вкл.ДДС.Първоинстанционният съд не е разгледал
възражение на „Синергон Енерджи“ ЕООД за прекомерност на изплатеното от
„Електроразпределение Север“ АД адвокатско възнаграждение,като е приел,че
такова не е наведено поради липса на постъпил отговор на молбата за допълване
от „Синергон Енерджи“ ЕООД.Твърди се от частния жалбоподател,че такова
възражение е било своевременно наведено от него с отговора на молбата по чл.248
от ГПК,постъпил в ДРС на 18.10.2019 г. съгласно представено известие за
доставяне на лист 190 от делото на ДОС /така уточняваща частната жалба молба
вх.№26041/17.12.2019 г.,подадена чрез куриер на 16.12.2019 г.,т.е. в срока за
обжалване на атакуваното определение/.
При справка с книжата по първоинстанционното дело се установява,че
районният съд е разпоредил на 02.09.2019 г. да се връчи препис от молбата по
чл.248 от ГПК на насрещната страна „Синергон Енерджи“ ЕООД с право на
отговор в едноседмичен срок.На последното дружество е изпратен препис на
03.09.2019 г. на адреса на управление и е връчен чрез юрисконсулт на 03.10.2019
13
г. /съобщение на лист 156 от делото на ДРС/.Това връчване е ненадлежно като
извършено в нарушение на разпоредбата на чл.39 ал.1 от ГПК.Страната е имала
упълномощен още към датата на подаване на отговор на исковата молба
/30.08.2018 г./ процесуален представител по делото адв.Румяна Аврамова от
САК,поради което и връчването на съобщения по делото е следвало да се
осъществява именно чрез пълномощника на страната.Предвид горното следва да
се приеме,че срокът по чл.248 ал.2 от ГПК за подаване отговор на молбата по
чл.248 от ГПК не е започнал да тече надлежно от 03.10.2019 г. и не е изтекъл на
10.10.2019 г.Дружеството действително е подало отговор на молбата за допълване
вх.№20885/18.10.2019 г.,изпратен по пощата на 15.10.2019 г.,приложен на лист 165
от делото на ДРС,който с оглед гореизложените констатации следва да се приеме
за депозиран в срок.В същия се съдържа възражение за прекомерност на
претендираното от „ЕРП Север“ АД адвокатско възнаграждение.Очевидно
първоинстанционният съд не е взел предвид горния отговор и не се е произнесъл с
атакуваното определение от 18.11.2019 г. по своевременно наведеното възражение
по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение,поради
което последното следва да бъде сторено от въззивния съд.
Безспорно на основание чл.78 ал.4 от ГПК ответникът по обратния иск
„ЕРП Север“ АД има право на сторените от него разноски по повод
производството по този иск.Същият е депозирал доказателства за сторени
разноски по повод защитата си срещу обратния иск с отговора на исковата
молба по този иск-вх.№15505/30.07.2019 г. /на лист 102 от делото на ДРС/,а
именно договор за правна защита и съдействие №16135/01.07.2019 г. с
уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 924 лв с ДДС,фактура и
платежно нареждане на листи 139-141 от делото на ДРС.Възражението за
прекомерност на платеното от „ЕРП Север“ АД в първата инстанция
адвокатско възнаграждение в размер на 924 лв с ДДС е
основателно.Защитаваният материален интерес по делото в областта на
доставката и заплащането на електрическа енергия в стойностно изражение
не е висок,като следва да се съобрази също,че делото е част от многобройна
група дела,идентични по предмет,поради което правната му и фактическа
сложност не е голяма.Освен това за „ЕРП Север“ АД производството по
обратния иск е продължило до етап подаване на отговор на исковата молба на
30.07.2019 г.,след което е прекратено по този иск с определение на ДРС
14
№2156/01.08.2019 г.
При произнасянето по размера на дължимото адвокатско възнаграждение
не следва да се зачита настъпилата след прекратяване на производството по
обратния иск промяна в нормативната уредба,с влизането на която в сила е
установен друг минимален размер на адвокатското
възнаграждение.Меродавна е редакцията към датата на прекратяване на
производството по обратния иск /01.08.2019 г.-дата на постановяване на
прекратителното определение,респ. 03.10.2019 г.-дата на влизане в сила на
прекратителното определение/.Според редакцията на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004 г. към горните дати минималният размер на адвокатското
възнаграждение за една инстанция при интерес от 1 000 лв до 5 000 лв е в
размер на 300 лв+7% за горницата над 1 000 лв,т.е. в случая 389,41 лв без
ДДС или 467,29 лв с ДДС /тази редакция съвпада всъщност и с настоящата
редакция на нормата/.
По правило при настъпила промяна в нормативно определения размер на
минималните адвокатски възнаграждения в хода на едно съдебно
производство именно новият размер следва да бъде съобразяван при
произнасяне по искане за разноски и възражение за прекомерност,а не
размерът към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
и заплащане на адвокатското възнаграждение от страната.Съдът следва да
приложи Наредба №1/2004 год. съобразно изменението й,тъй като се касае за
материално-правна норма,която става действащо право и намира приложение
с влизането й в сила занапред.Към датата на приключване на съдебното
дирене и даване ход на делото по същество в съответната инстанция,т.е. към
момента,когато страните правят искане за разноски,съответно възражение за
прекомерност,при определяне на разноските съдът прилага нормативната
уредба,действаща към този момент,а не нормативната уредба,действаща към
момента на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение-така
определение №782 от 12.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д. №3545/2014 г.,II т. о.,ТК
и определение №185/16.03.2018 год. на ВКС по к.гр.д.№3492/2017 год. на ІІІ
г.о.В случая обаче производството по обратния иск е прекратено преди
приключване на съдебното дирене и даване ход на устните състезания по
делото в първата инстанция.Съдът следва да приложи при определяне
размера на дължимото адвокатско възнаграждение редакцията на чл.7 ал.2 т.2
15
от Наредба №1/2004 г. не към настоящия момент,а към датата на
преустановяване на висящността на производството по обратния иск.Следва
да се приложи действащото към този момент материално право,а не
това,което започва да действа в последващ момент след приключване на
висящността на производството по обратния иск.
Изплатеното от „ЕРП Север“ АД адвокатско възнаграждение в размер на
924 лв с ДДС е прекомерно /надвишава почти два пъти минималното по
Наредбата/ и следва да бъде намалено до минимума от 467,29 лв с
ДДС.Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.5 предл.посл. от ГПК при
намаляване на възнаграждението съдът не може да слезе под минимума по
Наредбата.Съгласно правилото на §2а от ДР на Наредба №1/09.07.2004 г.
минималните размери на адвокатските възнаграждения при облагаема по
ЗДДС услуга се явяват данъчна основа,върху която се начислява ДДС,поради
което задължително в случая следва да се присъди адвокатско
възнаграждение с включен ДДС,както е претендирано.
Предвид изложеното частната жалба като основателна следва да бъде
уважена;атакуваното определение следва да бъде отменено,като се постанови
допълване на прекратителното определение от 01.08.2019 г. в частта за
разноските с осъждане на ищеца по обратния иск „Синергон Енерджи“ ЕООД
да заплати на ответника по него „ЕРП Север“ АД разноски под формата на
адвокатско възнаграждение в размер на 467,29 лв с ДДС.
И двете страни в производството по частната жалба претендират присъждане
на разноски за това производство,но такива не им се следват.В производството по
чл.248 от ГПК разноски не се дължат,тъй като същото няма самостоятелен
характер,в него само се изменя или допълва решението/определението в частта за
разноските и неговият изход не обосновава отговорност за нови разноски като
санкция за неоснователно предизвикан правен спор /определение №74/25.04.2018
г. по ч.гр.д.№1103/2018 г.,ІІ г.о.,ГК на ВКС и цитирана в последното съдебна
практика/.
Решението по същество на предявения от Кооперация „ПК Зора“-гр.Д срещу
„Синергон Енерджи” ЕООД-гр.С иск не подлежи на касационно обжалване по
смисъла на чл.280 ал.3 т.1 от ГПК.В частта с характер на определение в
производството по чл.248 ал.3 изр.2 от ГПК съдебният акт също е необжалваем по
16
смисъла на последната разпоредба и на чл.274 ал.4 от ГПК.
Водим от гореизложеното,Дкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №267/10.03.2020 г. по гр.д.№1795/2018 г. на Дкия
районен съд.
ОСЪЖДА Кооперация „Потребителна кооперация Зора“-гр.Д,бул.“**.С.“
№26,ЕИК ***,да заплати на „Синергон Енерджи” ЕООД-гр.С,ЕИК ***,със
седалище и адрес на управление гр.С,р-н С.,ул.“С.№* сторени във въззивната
инстанция съдебно-деловодни разноски по повод защитата по въззивната жалба
срещу първоинстанционното решение в размер на 350 лв /триста и петдесет лева/
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
въззиваемия „Синергон Енерджи” ЕООД-гр.С,а именно „Електроразпределение
Север” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.В.,район
„В.В.“,В. Т.-Г,бул.„В.В.” №***.
ОТМЕНЯ определение №3270/18.11.2019 г. по гр.д.№1795/2018 г. на Дкия
районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА определение №2156/01.08.2019 г. по гр.д.№1795/2018 г. на Дкия
районен съд в частта за разноските,като
ОСЪЖДА „Синергон Енерджи” ЕООД-гр.С,ЕИК ***,със седалище и
адрес на управление гр.С,р-н С.,ул.“С.№* да заплати на
„Електроразпределение Север” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.В.,район „В.В.“,В. Т.-Г,бул.„В.В.” №*** сторени в
производството по обратния иск-предмет на гр.д.№1795/2018 г. на Дкия
районен съд съдебно-деловодни разноски в размер на 467,29 лв /четиристотин
шестдесет и седем лева и двадесет и девет стотинки/ адвокатско
възнаграждение с вкл.ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18