РЕШЕНИЕ
№ 150
гр. Перник, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500081 по описа за 2022 година
Образувано е по три броя въззивни жалби от В. К. С., чрез адвокат М.К., против
Решение № 260818 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 5595 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г., в частта, с която съдът е уважил предявените от „Топлофикация
– Перник“ ЕАД срещу нея установителни искове.
В жалбите се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, както и
незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Твърди се, че между ответницата и „Топлофикация –
Перник“ ЕАД липсва валидно договорно правоотношение и че същата няма качеството
потребител на топлинна енергия. Позовава се на допуснати от първоинстанционния
съд нарушения в доклада относно неразпределение на доказателствената тежест.
Адвокат А.П., в качеството му на процесуален представител на другия ответник
по делото – С. К. С., е изразил становище, че жалбите са просрочени, а преценени по
същество са неоснователни.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата страна
„Топлофикация – Перник” АД, гр. П..
Окръжен съд Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните намира за установено следното:
1
Пред Районния съд е предявен установителен иск по чл. 415, вр. чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба подадена от „Топлофикация –
Перник” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, с искане да
бъде установено спрямо ответниците С. К. С., с ЕГН: ********** и В. К. С., с ЕГН:
**********, и двамата с адрес за призоваване ***, че дължат сума за консумирана
топлинна енергия в условията на разделност в общ размер на 2177.13 лв. от които:
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на
1931.85 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.; както и сумата от 245.28 лв.
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2018 г. до
23.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на сумите, както и направените в производството съдебни и
деловодни разноски.
Ищецът „Топлофикация – Перник” АД, твърди, че между топлопреносното
предприятие и ответниците била налице облигационно правна връзка създадена по
повод продажба на топлинна енергия, тъй като ответниците притежавали за процесния
период качеството „клиент на топлинна енергия за битови нужди” по смисъла на
Параграф 1, т. 2а от ДР от ЗЕ, а отношенията между тях били уредени по начин
установен в Общи условия съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ. Съществуващото
правоотношение било възникнало с присъединяване на имота, към топлопреносната
мрежа и откриване на партида на абоната на топлофициран имот и в качеството си на
„клиент на топлинна енергия за битови нужди“ и съгласно Общите условия на
договора – ответника бил задължен в 30-ет дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнася да заплати потребената топлинна енергия в размер посочен в
ежемесечните фактури.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от В. К. С., чрез адвокат М.К., с
който искът е оспорен като се поддържа, че липсва облигационна връзка между
страните.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от А.П., в качеството му на
процесуален представител на другия ответник по делото – С. К. С., с който искът е
оспорен.
С обжалваното решение Районният съд е приел, че ответниците са съсобственици
с по ½ ид.ч. от процесния имот и е направил извод за наличие на облигационна връзка
между страните и е уважил исковете.
Решението на районния съд е валидно и допустимо, а по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
Спорният въпрос е дали жалбоподателят В. К. С. е потребител на топлинна
енергия.
2
По същество жалбоподателката поддържа, че не дължи сумите, за които е
предявен искът, тъй като няма качеството на клиент на топлинна енергия за имота
описан в исковата молба.
По силата на чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. По силата на §. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ
(в сила от 17.07.2012 г.) битов клиент е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 3,
ал. 1 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация –
Перник“, АД, купувач на топлинна енергия може да бъде всяко физическо лице, което
е собственик или титуляр на вещно право на ползване в имот в топлоснабдена сграда.
От тези разпоредби следва, че потребител на топлинна енергия е лицето, което
получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди като ползва
топлоснабдения имот по силата вещно или по силата на облигационно право на
ползване.
За установяване обстоятелството, че ответницата В.К. С. е потребител на
топлинна енергия, ищцовата страна е представила Договор за продажба на държавен
недвижим имот от *** г., удостоверение за наследници на К. С. Д. и извлечение от
сметка. Видно от представеното извлечение от сметка, то в ищцовото дружество като
титуляр на партидата, открита за топлоснабдения имот, е вписан С. К. С.. Видно от
Справка за постоянен и настоящ адрес изготвена по ч.гр.д. № 4129 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г. В. К. С. е с постоянен и настоящ адрес *** от *** г. Други
доказателства за установяване качеството на клиент на топлинна енергия, не са
ангажирани от ищцовата страна.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че не е
установено по несъмнен начин, че В.К. С. е била клиент на топлинна енергия през
исковия период. От представеното по делото извлечение от сметка, се установява, че
като титуляр на партидата, открита за топлоснабдения имот, е вписан С. К. С.. Ищецът,
чиято е и тежестта на доказване, е следвало да представи други доказателства, въз
основа на които да може да се направи извод за притежавано качество на клиент на
топлинна енергия на посоченото лице относно топлоснабдения имот, което не е
сторено. Различен извод не може да се направи и от разпоредбата на чл. 32, ал. 5
ЗМДТ. По силата на последната подадената в срок декларация от един наследник
ползва и другите наследници, но същата норма не предвижда, че тази декларация ги
обвързва и при спор относно удостоверените с нея факти, то последните подлежат на
доказване по правилата на ГПК. По делото липсват доказателства, от които да следва
3
извод, че ответницата по иска се е съгласила с доставката на топлинна енергия в имота
посочен в исковата молба – получаване на документи във връзка с извършваната
доставка, плащания и др., като в тази връзка е безспорно установено, че пратидата за
имота се води на името на С. К. С., а отвеницата В.К. С. живее на друг адрес от *** г.
След като по делото не са ангажирани доказателства относно това, че В.К. С. е
била клиент на топлинна енергия през исковия период за имот находящ се в ***, с
абонатен № ***, се налага извод, че предявеният против нея иск е неоснователен,
поради което и решението в частта му, с която същият е уважен следва да се отмени и
да се постанови друго такова, с което искът да бъде отхвърлен.
В останалата част, с която исковете срещу С. К. С. са уважени, като необжалвано
Решение № 260818 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 5595 по описа на Районен
съд Перник за 2020 г. е влязло в сила.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство по гр.
д. № 5595, и по ч. гр. д. № 4129 и двете по описа на Районен съд – Перник за 2020 г.,
следва да останат в тежест на ищеца „Топлофикация – Перник“ АД.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на жалбоподателката В.К. С. следва да се
присъдят сторените разноски за заповедното първоинстанционното и въззивното
производства в общ размер на 265 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260818 от 25.06.2021 г., постановено по гр.д. № 5595 по описа на
Районен съд Перник за 2020 г. в частта, с която е признато за установено, че В.К. С. дължи
на „Топлофикация – Перник” АД, гр. П., сумата от 1088.57 лв. от които: главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия в размер на 965.93 лв. за
апартамент, находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019г. , както и
сумата от 122.64 лв. законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението – 8.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава от
датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, за което е издадена заповед изпълнение
на парично задължение № *** г. по ч.гр. д. № 4129 по описа на Районен съд Перник за 2020
г. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Топлофикация – Перник“ АД със седалище и адрес на
управление ***, с който е поискано да бъде признато за установено по отношение на В.К.
С., с ЕГН: ********** и адрес в ***, че същата дължи на ищовото дружество сумата от
1088.57 лв. от които: главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия
в размер на 965.93 лв. за апартамент, находящ се на адрес *** за периода от 01.05.2018 г. до
4
30.04.2019г. , както и сумата от 122.64 лв. законна лихва за забава на месечните плащания за
периода от 10.07.2018 г. до 23.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението – 8.10.2020 г. до окончателното изплащане на сумите както и лихва за забава
от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК, за което е издадена заповед
изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр. д. № 4129 по описа на Районен съд
Перник за 2020 г.
ОСЪЖДА „Топлофикация Перник” АД, с ЕИК: *********, ***, да заплати на В.К. С., с
ЕГН: ********** и адрес в ***,, сумата от 265 лв. (двеста шестдесет и пет лева) направени
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5