Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 № 260033

                                                гр. Севлиево,16.03.2021г.

 

В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД  в  публично заседание на четвърти март през  две  хиляди  двадесет и първа  година  в състав:

Председател: ГЕРГАНА  АНТОНОВА-ПОПОВА

Съдебни заседатели:

 

При секретаря  ИВЕЛИНА ЦОНЕВА и  в  присъствието на прокурора ........................................ като разгледа  докладваното от съдията Антонова -Попова  гр.д.№849 по  описа  за  2020г.                                                                                                                                                                                                                                                     и  за  да  се произнесе  взе  предвид следното:

       

           

      

       

           

      

         Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание  чл. 422, ал.1  от  ГПК.

         В  исковата молба  ищецът твръди,  че  е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата 241.66 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2018 г. и за сумата 77.46 лева – представляваща неустойка. По предявеното заявление било образувано частно гр. дело № 439/2020 год. по описа на СРС и била издадена заповед за изпълнение, която била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в законоустановения едномесечен срок ищецът предявил искова молба за установяване със сила на пресъдено нещо, че е носител на правата на вземания за посочените суми.

Ищецът с искова и уточнителна молба твърди, че на 17.07.2018 г. между „Теленор България“ ЕАД и ответника С.Р.М. е сключено допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца по програма „Тотал 30.99 с допълнителни 6000 МB“ със стандартен месечен абонамент в размер на 30.99 лева. Ответникът не е заплатил месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за отчетен период 15.09.2018 г. – 14.12.2018 г.. Вследствие на неизпълнението и съгласно Раздел III, т. 3 от допълнителното споразумение мобилния оператор начислил неустойка в размер на 77.46 лева за виновно неизпълнение на задължение за заплащане на изискуемите абонаментни и използвани мобилни услуги, чиито размер не надвишава три месечни абонаментни такси.

           ИСКА СЕ, съдът да  признае  за  установено, че ответникът С.Р.М.  дължи  на  „Теленор България” ЕАД,  сумата от 241.66 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2018 г. и за сумата 77.46 лева – представляваща неустойка по договор  за  мобилни  услуги, сключен между страните с  предпочетен  номер  ***, ведно със законната лихва за забава  върху главницата, считано от датата на подаване на  заявлението в  съда до окончателното плащане на сумата.                  

          В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител   адвокат  С.К. *** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Излага подробни съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от Закона за задълженията и договорите, поради противоречие със закона и добрите нрави /добрата търговска практика/.

           От събраните по делото писмени доказателства се установява от  фактическа   страна  следното:

           Видно от приложеното ч. гр. д.№439/2020г. по описа на Районен съд - Габрово, съдът е издал в полза на кредитора „Теленор България” ЕАД срещу   длъжника  С.Р.М.,    Заповед  с №232/02.06.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за  следните  суми: сумата от 241.66 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2018 г. и за сумата 77.46 лева – представляваща неустойка по договор  за  мобилни  услуги, сключен между страните с  предпочетен  номер  ***, ведно със законната лихва за забава  върху главницата, считано от датата на подаване на  заявлението в  съда -23.04.2020г. до окончателното плащане на сумата.

          Заповедите  са  връчени на  длъжника  С.Р.М. по реда  на  чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да  предяви установителен иск, на основание чл.415,ал.1,т.2  от  ГПК.

          В  указания  едномесечен  срок  ищцовото  дружество  е депозирало  искова молба с вх.№2954/24.08.2020г., за  да запази ефекта  на  подадената  заповед  за изпълнение.

         По делото са представени: договор за мобилни услуги от 25.11.2017 г. предпочетен  номер  ***, допълнително споразумение от 17.07.2018г., декларация-съгласие   за приемане  на Общи условия, Общи условия на „Теленор България” ЕАД,  Приложение с ценова липса, фактура № 7279290696/15.10.2018г., фактура №**********/15.11.2018г., фактура №**********/15.12.2018г. и  фактура №7284772348/15.02.2019г.,  от  които се  установява следната фактология:            

           Между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД и ответника С. Р.  М. е сключен и валидно действал Договор за мобилни услуги  от  25.11.2017г.  и допълнително споразумение  от 17.07.2018г. с предпочетен   номер *** за срок от 24месеца по план „Тотал 30.99  с  допълнителни 6000МВ със стандартен  месечен   абонамент в  размер  на   30.99лв.

        За задълженията  на ответника, съгласно Договор за мобилни услуги  от  25.11.2017г.  и допълнително споразумение към него от  17.07.2018г.с предпочетен   номер *** са издадени следните  фактури:

        Фактура № 7279290696/15.10.2018г. за отчетен  период 15.09.2018г.-14.10.2018г., със  срок  за плащане -30.10.2018г., издадена  за сумата  от 159.16лв., представляваща   неплатени абонаментна   такса  и  използвани услуги. Фактурата   се претендира  в  размер  на  148.13лв., поради извършено  частично плащане в  размер  на 11.03лв.

        Фактура №7280614660/15.11.2018г. за  отчетен  период 15.10.2018г.-14.11.2018г., със  срок  за плащане-30.11.2018г., издадена за сумата  от 62.50лв., представляваща  неплатена абонамента  такса и използвани услуги.

        Фактура №7281955998/15.12.3018г. за отчетен  период 15.11.2018г.-14.12.2018г.,  със  срок  на плащане-30.12.2018г., издадена  за  сумата   от  31.03лв., представляваща  неплатени  абонаментна  такса   и използвани услуги.

         Фактура №**********/15.02.2019г. за отчетен  период  15.01.2019г.-14.02.2019г., със срок  на плащане- 02.03.2019г., издадена  за сумата 77.46лв.-представляваща  неплатена  неустойка.

        Към периода  на издаване на  процесните  фактури спрямо  ползваните от ответника   мобилен номер  се прилагат  условията  на гореописаните договори.

         Съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани в него и Общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните Общи условия и  те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила Общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.

         Съгласно чл.20 от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за  взаимоотношенията с потребителите  на мобилни телефонни услуги, всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и специфика по цени, съгласно действащата ценова листа на ищеца.

         Съгласно чл. 23, б) месечният абонамент осигурява достъп до услугите, за които е сключен индивидуален договор и включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно, в размери съобразно избрания от потребителя абонаментен план/програма/пакет. По силата на чл.26 неполучаването на фактура, не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимата сума.

         Съгласно чл. 49 от Общите условия на  „Теленор България” ЕАД, ищецът има право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от „Теленор България” ЕАД  цени по начин и в срокове за плащане, посочени в чл. 27 от  Общите условия, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

         При така установената фактология, съдът  намира от правна страна следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. от ЗЗД относно договора за изработка. Затова в тежест на ищеца е да докаже, както възникването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на мобилни услуги, така и тяхното предоставяне на ответника.

По делото не е спорно, а и от представения договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към него, се установява възникналото облигационно правоотношение между страните. Съдът приема, че издадените  фактури, макар и едностранно съставени от ищеца и неподписани от ответника, при условие, че не  са оспорени от последния, доказват предоставените му услуги и претендираните за тях цени.  За отчетния период 15.09.2018г.- 14.12.2018г. ответникът  дължи  заплащане на месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги  общо в  размер  на  сумата  от 241.66лв., за които са издадени следните фактури: 7279290696/15.10.2018г.,№**********/15.11.2018г. и №**********/15.12.2018г.

 Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/ ответникът се съгласил и  приел ОУ на оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл. 49 от тези ОУ, ищецът имал право да получава в срок всички плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези ОУ, а именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването й”.

          Незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на ищеца /чл.75 от ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на ответника. Поради неизпълнението на абоната- ответник да заплати фактурирани мобилни услуги, ищецът прекратил едностранно индивидуалния договор на ответника за ползваната абонамента програма и е  издал на  15.02.2019г. фактура с  №********** на стойност  77.46лв., която  представлява задължение  за  заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване, равна  на  три месечни  абонаментни  такси както, съгласно   раздел 3, т.3 на допълнителното  споразумение  от  17.07.2018г.

          Възраженията  на  ответната  страна  за нищожност  на  договора на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 3 от Закона за задълженията и договорите, поради противоречие със закона и добрите нрави /добрата търговска практика/ са неоснователни, по следните съображения: Съществуването на валидно   облигационно  отношение между  страните  се установява от  гореописаните писмени доказатества. Ответницата  е  положила  подписа  си и е изписала  трите  си имена  на страниците  на споразумението и ценовата  листа.  Подписала е   декларация- съгласие, с която е приела Общите  условия на  оператора. Всички действия на  ответницата  водят  до  единствения възможен извод, че в качеството  си на потребител тя  свбодно  е изразила волята  си да се обвърже  с  условията, които са  й предложени  от  мобилния оператор  и да сключи споразумение  с  избран  от  нея  абонаментен  план. Била  е запозната  с  общите и индивидуалните  условия на  договора и споразумението, които  е подписала.

           По изложените  съображения, съдът приема за установено, че ответницата С.Р.М., в  качеството  си на потребител дължи на ищеца „Теленор  България“ ЕАД  сумата от 241.66 лв., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2018г.,както и  сумата 77.46 лева – представляваща неустойка по договор  за  мобилни  услуги, сключен между страните с  предпочетен  номер  ***, ведно със законната лихва за забава  върху главницата, считано от датата на подаване на  заявлението в  съда -23.04.2020г. до окончателното плащане на сумата, за които са издадена Заповед по чл.410 от ГПК с №232/02.06.2020г.,  по  ч.гр.д. № 439/2020г.  по  описа на  PC – Севлиево.

С  оглед изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените разноски  в исковото производство, както следва:  платена  държавна  такса  -75.00лв., възнаграждение за особен  представител- 600лв. и  платено  адвокатско  възнаграждение- 360лв., или общо  в  размер  на  1035лв., съгласно разпоредбата  на  чл.78,ал.1 от ГПК.

          С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.

         В  заповедното производство  с  двете  издадени Заповеди  по чл.410  от ГПК са присъдени  разноски общо  в  размер  на  385лв., които  включват:   платена  държавна такса -25.00лв. и  платено адвокатско възнаграждение - 360лв.. Следователно ответницата  следва  да бъде осъдена  да  заплати на ищеца  направените  разноски  в  заповедното  производство  по ч.гр.д.№439/2020г. на Севлиевски районен  съд,  общо  в  размер  на  385лв..

         Воден  от  горното   съдът

 

             

                                            Р      Е      Ш      И:

 

         ПРИЗНАВА  ЗА УСТАНОВЕНО в  отношенията  между  страните, че   С.   Р.  М., ЕГН**********, с адрес: ***,  с пълномощник: адвокат С.К. *** ДЪЛЖИ на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Д.К.К.и М. С., с пълномощник: адвокат Н.  Ш. ***, съдебен адрес:***, п.к.5308, Шандор  Петьофи” №10,  сумата 241.66 лв./двеста четиридесет и един лева и шестдесет и шест ст./, представляваща незаплатени месечни абонаментни такси и потребени далекосъобщителни услуги за периода 15.09.2018 г. – 14.12.2018г. по договор  за  мобилни  услуги, сключен между страните с  предпочетен  номер  ***, ведно със законната лихва за забава  върху главницата, считано от 23.04.2020г. до окончателното плащане на сумата, и  сумата 77.46лв./седемдесет  и седем  лева и четиридесет и шест ст./– представляваща неустойка по договор  за  мобилни  услуги,за които е издадена  Заповед по чл.410 от ГПК с №232/02.06.2020г.,  по  ч.гр.д. № 439/2020г.  по  описа на  PC – Севлиево.

          ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН**********, с адрес: ***,  с пълномощник: адвокат С.К. *** да заплати  на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Д.К.К.и М. С., с пълномощник: адвокат Н.  Ш. ***, съдебен адрес:***, п.к.5308, Шандор  Петьофи” №10, направените разноски в исковото производство в  размер на  1035лв./хиляда тридесет   и пет лева/, на  основание  чл.78,ал.1  от  ГПК.

          ОСЪЖДА С.Р.М., ЕГН**********, с адрес: ***,  с пълномощник: адвокат С.К. *** да заплати  на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:  гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, със законен представител: Д.К.К.и М. С., с пълномощник: адвокат Н.  Ш. ***, съдебен адрес:***, п.к.5308, Шандор  Петьофи” №10, направените разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№439/2020г. на РС-Севлиево в  размер на 385лв./триста осемдесет и пет лева/.

       Решението  подлежи  на  въззивно обжалване  пред  Габровски окръжен съд  в  двуседмичен  срок  от  връчването му  на  страните.

                                                                                    

 

                                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: