Р Е Ш Е Н И Е № 260064
гр. Пловдив, 07.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, III граждански състав, в публично
заседание на втори ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при
секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3923 по описа за 2020 г. на
Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:
Депозирана е искова молба на Е.Р.П. ***,
срещу „Юробанк България“ АД – гр. София, с която се предявява отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми:
сумата от 2419,05 евро – просрочена главница по договор за потребителски кредит
№ ***** г. и Анекс № *****г., ведно със законната лихва, считано от 07.10.2013
г., която за периода от 07.10.2013 г. до 11.03.2020 г. възлиза на сумата от
2198,28 евро; сумата от 574,65 евро – просрочена лихва върху редовна главница
за периода от 29.06.2011 г. до 30.09.2013 г. по договор за потребителски кредит
№ ***** г. и Анекс № *****г.; сумата от 219,02 евро – наказателна лихва върху
просрочена главница за периода от 29.07.2011 г. до 01.10.2013 г. по договор за
потребителски кредит № ***** г. и Анекс № *****г.; сумата от 154,97 евро –
наказателна лихва върху просрочената главница за периода от 29.07.2011 г. до
01.10.2013 г. по договор за
потребителски кредит № ***** г. и Анекс № *****г.; сумата от 131,73 лв. –
присъдени разноски по ч.гр.д. № 15897 /2013 г. на Районен съд Пловдив, за които
суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2013 г. въз основа на заповед за
незабавно изпълнение № 9849/ 09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897 /2013 г. на
Районен съд Пловдив, XIX гр.с., на основание на който е образувано изпълнително
дело № ***** по описа на ЧСИ *****, рег. № ***, район на действие – ПОС, като
погасени по давност.
Ищецът твърди, че на 17.04.2009 г.
между В. Р.П. и „Алфа банк – клон България“ (понастоящем заличен търговец,
правоприемник „Юробанк България“ АД) е сключен договор за потребителски кредит
№ *****г. и Анекс № *****г., по който договор ищецът е поръчител и съдлъжник.
По искане на кредитора е издадена заповед за незабавно изпълнение № 9849/
09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897 /2013 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с. за
вземанията, описани подробни по-горе, и изпълнителен лист от 11.10.2013 г.
Заповедта за изпълнение била влязла в сила на 25.11.2013 г., поради липса на
възражения от длъжниците. На дата 27.11.2019 г. на ищеца било връчено съобщение
за образуване на изпълнително дело № ***** на ЧСИ *****. Понастоящем взискател
по делото било „Юробанк България“ АД, в качеството му на правоприемник на
кредитора. Ищецът поддържа, че в продължение на повече от 5 години след
издаването на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело,
кредиторът не е предприел действия за реализиране на вземанията си по отношение
на него. На 10.12.2019 г. ищецът подал възражение до ответника за погасяване по
давност на вземането, предмет на изпълнителното производство, както и искане за
прекратяване на изпълнителното дело, поради настъпила перемпция. Частният
съдебен изпълнител отказал да прекрати делото. Ищецът поддържа, че вземанията
по изпълнителния лист били недължими като погасени по давност, тъй като в
рамките на 5 години не били извършвани действия, водещи до прекъсване или
спиране на течението на давностния срок. Поради изложеното предявява настоящия
иск за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи
сумите, предмет на изпълнителния лист, за които е образувано посоченото по-горе
изпълнително дело.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор от ответника „Юробанк България“ АД – гр. София, със
становище за неоснователност на предявения иск. Признава, че за процесните суми
е издаден изпълнителен лист от 11.10.2013 г. въз основа на заповед за незабавно
изпълнение № 9849/ 09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897 /2013 г. на Районен съд
Пловдив, XIX гр.с., на основание на който е образувано изпълнително дело № *****
по описа на ЧСИ *****, рег. № ***, район на действие – ПОС, както и че срещу заповедта
не е подадено възражение от длъжника и същата е влязла в законна сила.
Поддържа, че за вземанията по заповедта била приложима общата 5-годишна давност
съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД. Поддържа, че до постановяване на ТР № 2/ 26.06.2015
г. на ОСГТК на ВКС давност по време на изпълнителния процес не е текла, поради
което приложение намирали постановките на ППВС № 3/ 1980 г. Счита, че
тълкувателно решение, отменящо дадени предходни задължителни разяснения по
приложението на закона, има действие занапред, а не обратно такова. Моли за
отхвърляне на иска и за присъждане на сторените по делото разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С предявяването на иска по чл.439 ГПК длъжникът
оспорва изпълнението, като съгласно чл.439, ал.2 ГПК искът може да се основава
само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и
има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство
ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи,
правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното
основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за
настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече
е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.
В производството по издаване на заповед за изпълнение,
законодателят е предвидил редица средства за защита на длъжника. Така, съгласно
чл.414, ал.1 ГПК длъжникът може да възрази срещу заповедта за изпълнение, от
което следва правото на кредитора съгласно чл.415 ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си. Когато обаче възражение не е подадено,
респективно е уважен предявеният от кредитора иск с правно основание чл.422,
ал.1 ГПК, заповедта за изпълнение влиза в законна сила – арг. чл.416 ГПК.
Изпълнителният лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение и следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Затова неподаването на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, оттеглянето му или
влизане в сила на съдебното решение по иска с правно основание чл.422, ал.1 ГПК
имат за последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение.
Съдът намира за необходимо за пълнота на изложението
да изясни и разликата между иска по чл.439 ГПК, който е предявен в случая, и
иска с правно основание чл.424, ал.1 ГПК (ред. изм. – ДВ, бр. 50 от 2008 г.).
Последният предпоставя оспорване на вземането след влизане в сила на заповедта
за изпълнение, при наличие на изрично посочените основания: новооткрити
обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото,
които не са могли да бъдат известни до изтичането на срока за подаване на
възражение или с които длъжникът не би могъл да се снабди в същия срок. Това
производство има характеристиките на извънредния способ за отмяна по чл.303,
ал.1, т.1 ГПК. То обаче не изключва възможността за предявяване на иск по
чл.439 ГПК, чрез който се оспорва изпълнението, тъй като фактическите състави
за оспорване на изпълнението, съответно на вземането са различни. От изложеното
следва, че оспорването от длъжника, основано на факти и обстоятелства, относими
към ликвидността и изискуемостта на вземането, следва да се извърши с
възражението по чл.414, ал.1 ГПК. Новооткритите обстоятелства и доказателства
са основание за оспорване на вземането по реда на и в сроковете по чл.424 ГПК.
На новонастъпили, след влизане в сила на заповедта за изпълнение факти
длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК.
Разпоредбата на чл.439 ГПК урежда един фактически състав – оспорване на
изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и
ако длъжникът не е оспорил вземането по чл.424 ГПК и ако сроковете по тази
разпоредба не са изтекли. Изложените от ищеца фактически твърдения за
новонастъпили обстоятелства, след стабилизиране на изпълнителното основание,
обосновават правна квалификация – чл.439 ГПК.
Като основание за недължимост на процесното вземането
ищецът изтъква изтичане на давностен срок след издаването на изпълнителния лист
за процесните вземания на дата 11.10.2013 г.
От събраните по делото писмени доказателства се
установява, а и страните не спорят, че процесните вземания произтичат от договор
за потребителски кредит № ***** г. и Анекс № *****г., сключен между „Алфа банк
– клон България“ (заличен търговец с правоприемник ищцовото дружество) и ищеца,
съдлъжник, в качеството му на поръчител. Въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение № 9849/ 09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897 по описа за 2013 г. на
Районен съд Пловдив, XIX гр.с. е издаден изпълнителен
лист от 11.10.2013 г. По делото няма данни, а и твърдения от страните срещу
издадената заповед за изпълнение да е депозирано възражение по реда на чл.414 ГПК, поради което след връчването й на длъжника и изтичането на срока за
депозиране на възражение по чл.414, ал.2 ГПК, тя се е стабилизирала. След този
момент, длъжникът би могъл да се брани срещу принудителното изпълнение чрез
предявяването на иск по реда на чл.439 ГПК, който може да се основава само на
факти, настъпили след стабилизирането на изпълнителното основание, послужило за
реализиране на принудителното удовлетворяване на кредитора. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането, които са били известни на ищеца и които е могъл да посочи в срока за
възражение по чл.414, ал.1 ГПК, се преклудира.
По молба на ответното дружество от 28.10.2013 г. и на
основание чл.426, ал.1 ГПК, е образувано изпълнително дело № ****по описа за
2013 г. на ЧСИ *****, за принудително събиране на процесните суми.
С оглед
наведените от ищеца твърдения и оспорвания, спорът по делото се концентрира
около това погасени ли са по давност процесните вземания за периода от
влизането в сила на заповедта за изпълнение и издаване на изпълнения лист на 11.10.2013
г. до момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство.
Спорно е между страните какъв е срокът на погасителната давност в случая – дали
за всички вземания е общата петгодишна давност с оглед нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД, или лихвите се погасяват с кратката 3-давност. Съдът приема, че
разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД не намира приложение в случая, макар влизането
в сила на заповедта за изпълнение да създава последици, близки до тези на
влязлото в сила съдебно решение (преклудиране на правото на длъжника да навежда
възражения във връзка с недължимост на вземането, преди влизане в сила на
заповедта). Според трайната практика на ВКС обаче този стабилитет на заповедта
не може да се приравни на сила на пресъдено нещо, поради което и срокът за
погасяване на вземането по давност не е петгодишен на основание чл. 117, ал.2 ЗЗД. С петгодишен давностен срок се погасяват само вземанията, които са били
предмет на установяване в рамките на същинско двустранно спорно исково
производство, какъвто настоящият случай предвид липсата на предявяван иск по
чл. 422 ГПК, не е. В този смисъл решение № 94 от 27.07.2010 г. на ВКС по т. д.
№ 943/2009 г., I т. о., ТК, решение № 42/26.02.2016 г., по гр.д. № 1812 по
описа за 2015 г. IV г.о., решение № 139
от 28.08.2013 г. по т. д. 98/2012 г. на ВКС,
II т.о. и ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което приравнява заповедното
производство на производствата по издаване на изпълнителен лист на несъдебно
изпълнително основание по ГПК (отм.) относно последиците, свързани с
давността.
Поради това
съдът намира, че вземанията за главница се погасяват с изтичането на общата петгодишна
давност съгласно чл. 110 ЗЗД, а тези за лихви – с изтичане на кратката
тригодишна давност на основание чл.111, б. „в“ ЗЗД.
При преценка
изтекла ли е давността следва да се съобразят задължителните указания, дадени с
ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В същото се прие, че задължителните указания, дадени с
ППВС № 3/1980 г. следва да се считат за изгубили сила, предвид новите
обществени реалности и промените в процесуалната уредба. По задължителен начин
се уреди правилото, че в изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да „действа” (да иска нови изпълнителни способи,
защото все още не е удовлетворен), или да „не действа” (да не иска нови
изпълнителни способи). Относно прекъсването на давността се прие, че при изпълнителния
процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането от взискателя да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие по принудително изпълнение. За разлика от
изпълнителното дело, ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия
процес, но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес, като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ
(извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач,
отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като
иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови
изпълнителни способи. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение
и др.
Искането
на кредитора за прилагане на
определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали
действия по реализирането му са предприети от ЧСИ. В този смисъл е и трайната
практика на различните състави на Пловдивски окръжен съд - решение № 32 от
09.01.2017 г. по гр. д. № 24/2017 г. на VI състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 423 от 27.03.2018 г.
по в. гр. д. № 647/2018 г. на IX състав на Окръжен съд – Пловдив, решение №
1034 от 31.07.2017 г. по гр. д. № 1148/2017 г. на VIII състав на Окръжен съд –
Пловдив, решение № 1565 от 07.12.2017 г. по гр. д. № 2461/2017 г. на VII състав
на Окръжен съд – Пловдив, решение № 514 от 16.04.2018 г. по в. гр. д. №
387/2018 г. на XIV състав на Окръжен съд – Пловдив.
В цитираната практика по безпротиворечив начин се
приема, че за нуждите на преценката дали изпълнителното производство е
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8
ГПК и дали вземането на кредитора е погасено по давност е без значение
дали искането от взискателя за предприемане на определен изпълнителен способ е
последвано от извършването на валидни
изпълнителни действия, както и дали те са били успешни. От значение е кредиторовата пасивност, респективно
активност. В случай на процесуална активност на кредитора, ако той е поддържал
висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови
изпълнителни способи, той не следва да бъде санкциониран с прекратяване на
производството и с обявяване на вземането му за погасено по давност, поради
евентуално бездействие на съдебния изпълнител или безуспешност на посочения
изпълнителен способ.
От приетото по делото изпълнително дело № ****г. по
описа на ЧСИ *****, се установяват последователно предприетите по отношение на
длъжника изпълнителни действия. С молбата за образуване, депозирана от
взискателя на 28.10.2013 г. са посочи
конкретни изпълнителни способи спрямо длъжника за принудително събиране на
процесните суми. В изпълнение на възлагането на взискателя на 05.11.2013 г. и на 09.01.2014 г. са
изпратени запорни съобщения до трети задължено лице, както и за налагане на
запор върху МПС. Впоследствие, до ноември 2019 г., взискателят периодично е
подавал молби за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника, на
следните дати: 20.05.2014г., 08.09.2014 г., 21.01.2015 г., 25.05.2015 г.,
01.09.2015 г., 16.11.2015 г., 16.02.2016 г., 20.01.2017 г., 10.08.2018 г.,
18.03.2019 г., 25.11.2019 г. Всяка от подадените молби е прекъснала течението
на погасителната давност за процесните вземания, като без значение е дали
частният съдебен изпълнител е предприел някакви действия в тази насока. В този
смисъл е константната практика на съдилищата, посочена по-горе. На 27.11.2019
г. в изпратено запорно съобщение на трудовото възнаграждение на длъжника, а на
12.12.2019 г. – запор върху вземанията в банка „Райфайзенбанк България“ ЕАД.
Всички изброени по-горе действия, извършени в рамките
на образуваното на 28.10.2013 г. изпълнително дело, до приключване на съдебното
дирене в настоящото производство, са довели до прекъсване на погасителната
давност на вземането. Между всеки две последователни действия не е изтекъл
период от две години, което да доведе до настъпване на „перемпция“ съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Поради това съдът приема, че изпълнителното дело не се е
прекратило по право по силата на закона. Всяко едно от изброените действия е
довело и до прекъсване на погасителната давност, като не е изтекъл изискуемият
от закона петгодишен давностен срок за главницата и съответно – тригодишен срок
за лихвата. Поради това съдът приема, че процесното вземане не е погасено по
давност, поради което е дължимо, а предявеният отрицателен установителен иск за
признаване на неговата недължимост следва да се отхвърли като неоснователен.
По отношение на разноските:
При
този изход на спора право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3 ГПК.
По делото обаче не се доказа да са сторени разноски от страната.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Е.Р.П., ЕГН: **********, адрес: *** против „Юробанк България“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път“ № 260, отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено
в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружеството
следните суми: сумата от 2419,05 евро – просрочена главница по договор за
потребителски кредит № ***** г. и Анекс № *****г., ведно със законната лихва,
считано от 07.10.2013 г., която за периода от 07.10.2013 г. до 11.03.2020 г.
възлиза на сумата от 2198,28 евро; сумата от 574,65 евро – просрочена лихва
върху редовна главница за периода от 29.06.2011 г. до 30.09.2013 г. по договор
за потребителски кредит № ***** г. и Анекс № *****г.; сумата от 219,02 евро –
наказателна лихва върху просрочена главница за периода от 29.07.2011 г. до
01.10.2013 г. по договор за потребителски кредит № ***** г. и Анекс № *****г.;
сумата от 154,97 евро – наказателна лихва върху просрочената главница за
периода от 29.07.2011 г. до 01.10.2013 г.
по договор за потребителски кредит № ***** г. и Анекс № *****г.; сумата
от 131,73 лв. – присъдени разноски по ч.гр.д. № 15897 /2013 г. на Районен съд
Пловдив, за които суми е издаден изпълнителен лист от 11.10.2013 г. въз основа
на заповед за незабавно изпълнение № 9849/ 09.10.2013 г. по ч.гр.д. № 15897
/2013 г. на Районен съд Пловдив, XIX гр.с., на основание на който е образувано
изпълнително дело № ***** по описа на ЧСИ *****, рег. № ***, район на действие
– ПОС, като погасени по давност.
Решението може да бъде обжалвано от
страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен
съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно
с оригинала.
К.К.