Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 15.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III-ти граждански състав, в открито
заседание на
12.06.2020 година, в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ДИЯНА НИКОЛОВА
при секретаря Вероника Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гражданско дело №4462 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от „А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:***,
**, представлявано от ***, чрез пълномощника Е.Р., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в.“
ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал. 1 от ГПК ***, против М.Я.М., ЕГН **********,***,
в която се твърди следното : на 01.07.2017г. е сключен Договор за цесия между „***”
АД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК *** /с предишно наименование „Провидент ***“
ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № ***/14.07.2016 г., сключен между „Провидент ***“ ООД и М.Я.М. е прехвърлено
в полза на „***” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На
1.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „***” АД и „А.з.с.н.в.” ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.”
ЕАД/, по силата на което „***” АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/14.07.2016 г.,
сключен между „Провидент ***“ ООД и М.Я.М., ведно с всички привилегии, обезпечения
и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други
разноски. Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„А.з.с.н.в.“
ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.20 Юг. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „***”
АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*** от 25.06.2018
г. от страна на „***” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. станалата продажба на
вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до
ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*** от 25.06.2018 г. от страна
на „Провидент ***“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД, в качеството на преупълномощено
от „***” АД /пълномощник на „***“ ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г.
цесия между „***“ ЕООД и „***“ АД. Двете писма са изпратени едновременно до
длъжника. Писмото се върна в цялост с отбелязване, че пратката е отказана от
получателя. На 18.06.2019 г. ищцовото дружество изпрати повторно писмо до
ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/*** и Уведомително
писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*** и двете с дата 18.06.2019 г. Видно от обратна разписка към товарителница № 68419980,
писмото отново се върна в цялост.
Прави
се искане Уведомително писмо с Изх.№ УПИ-С-ИАМ-ФН/ *** и Уведомително писмо
Изх.№ ЛД-С-ИАМ- ФН/***., и двете с дата 18.06.2019 г. да се връчат на ответника
с исковата молба и приложенията към нея – обосновава се искането с Решение № 3/
16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по
т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на
цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата
молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал.3 пр.1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.
99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за
спорното право.
Заявява
се, че в случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес,
съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето
производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо
от посочения договор за паричен заем не е погасено, следва да се приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл. 99, ал. 4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за
липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди,
че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до
момента на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №987/18.07.2011г. на
ВКС по гр.дело 867/2011г„ IV г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело
788/2013г., ТК.
На
14.07.2016 г. М.Я.М. в качеството на Кредитополучател е сключил договор за
потребителски паричен кредит № *** с „Провидент ***“ ООД, при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните
разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.
Подписвайки Договорните разпоредби,
Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е
получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от
страна на „Провидент ***“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и
договорна информация относно условията на договора и стойността на всички
разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на
подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят
е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите
разпоредби и подписването му е акт на неговата свободна воля.
При
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да
предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на
500,00 лева, като сумата е предоставена от страна на кредитен консултант в брой
по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора
за кредит Кредитополучателят потвърждава, че е получил в пълен размер кредита с
факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения
договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се
олихвява е договорна лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок
на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така,
подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната
лихва за срока на договора да бъде в размер на 98,63 лв. Общата стойност на усвоената
главница и договорната лихва по кредита е в размер на 598,63 лв., които се
заплащат на 60,00 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на
9,98 лв. Първата погасителна вноска е платима на 23.07.2016 г., а последната
погасителна вноска е с падеж: 9.09.2017г.
С
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят е изразил съгласието си
да заплати такса за оценка на кредитно досие, която е в размер на 25,00 лв.
Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при
подписване на договора, но страните са постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие е разделена на 60,00 броя равни вноски, всяка
в размер на 0,42 лв., които са платими на падежните дати на погасителните
вноски.
Кредитодателят
се е задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга,
изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и
услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на
Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25
от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у
дома“ е допълнителна и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази
услуга кредитът се предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото
местоживеене и погасителните вноски се събират седмично също по местоживеене на
Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверява,
че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането
на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от
Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплаща на равни вноски
през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай
таксата „Кредит у дома“, която е дължима за предоставяне на кредита по
местоживеенето на Кредитополучателя е в размер на 127,95 лв. и е разделена на
60,00 броя равни вноски, всяка в размер на 2,13 лв„ които са платими на
падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у
дома“, която е в размер на 298,55 лв. е свързана с разходите на Кредитодателя
за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и е дължима през
срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски. Тази такса също е
разделена на 60,00 броя равни вноски, всяка в размер на 4,98лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ са
посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит,
а именно: 426,50 лв.
Съгласно чл. 26 от договора за кредит,
Кредитополучателят има право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя.
В този случай, Кредитополучателят няма вече да дължи такса за разходи за събиране
на погасителните вноски в дома на Кредитополучателя за периода от датата на
завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно
плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от
30 % от таксата за услуга „Кредит у дома“, която е дължима за предоставянето на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя.
Така,
общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне на Кредитодателя
при сключване на договора за кредит е в размер на 1050,13 лв., която включва:
главница в размер на 500,00 лв., договорна лихва в размер на 98,63 лв., такса
за оценка на досие в размер на 25,00 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 127,95 лв. и такса
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в
размер на 298,55 лв. Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима
сума е платима на 60,00 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 17,51 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в
размер на 9,98 лв., вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,42 лв.,
вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя в размер на 2,13 лв. и вноска по такса услуга
„Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 4,98 лв.
Подписвайки
договора за кредит, Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в
кредит сума и да я върне ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани
в Договора, посредством заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване
на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеето на
Кредитополучателя.
Крайният
срок за издължаване на всички задължения по кредита е 9.09.2017 г. /дата на
последна погасителна вноска/, предвид което вземанията, произтичащи от договора
за кредит не са обявявани за предсрочно изискуеми.
На Кредитополучателят, от страна н.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД, в качеството на кредитор, е начислено обезщетение за забава
върху дължимите суми в размер на законната лихва за забава, за периода от
11.09.2016 г. до датата на входиране на задължението в съда, общият размер на
което е 92,46 лв.
Кредитополучателят не е заплатил
изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до
момента, е в размер на 139,50 лв., с която са погасени, както следва: такса
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя: 17,04 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 39,84 лв., такса за
оценка на досие: 3,36 лв., договорна лихва: 23,21 лв., главница: 56,05 лв.
Съдът
е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на длъжника М.Я.М., ЕГН **********,***, че дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД
сумите, както следва:
-
443,95 лева - представляваща главница по договор за кредит;
-
75,42 лева - представляващи договорна
лихва за периода от 10.09.2016 г. до 9.09.2017 г.;
-
21,64 лева /двадесет и един лева и 64 стотинки/ - представляващи такса за
оценка на досие: за периода от 17.09.2016 г. до 9.09.2017 г.;
-
110,91 лева /сто и десет лева и 91 стотинки/ за периода от 17.09.2016 г. до
9.09.2017 г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на
кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя;
-
258,70 лева /двеста петдесет и осем лева и 70 стотинки/ за периода от
17.09.2016 г. до 9.09.2017 г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя;
-
92,46 лева /деветдесет и два лева и 46 стотинки/ - представляващи обезщетение
за забава за периода от 11.09.2016 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират
се разноски, вкл. в заповедното производство.
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, чрез назначения
му особен представител адв. Х. ***, адрес на кантора, ***, който оспорва изцяло иска и заявява следното: Не са приложени
доказателства по делото, че иска е заведен от правоимащи лица.Оспорва активната
легитимация на ищеца.Твърди, че по делото няма представен валидно сключени
договор за кредит. Представеният такъв счита за нищожен, противоречащ на закона
и добрите нрави, съдържащ неравноправни клаузи, поради което счита, че същия не
е породил правно действие. Оспорва, че кредитът е усвоен в сочения размер,
както и че същият е обявен за предсрочно изискуем по съответния ред.Твърди, че
Договор за потребителски кредит № ***/14.07.2016г, сключен между М.Я.М. в
качеството на Кредитополучател и „Провидент ***" ООД в качеството на
Кредитодател, е нищожен и недействителен, поради което не е породил правно
действие и задължения за ответника.Оспорва дата, съдържание и подписи на
Договор за потребителски кредит № ***/ 14.07.2016г. между „Провидент ***"
ООД, като Кредитор и М.Я.М., като Кредитополучател. Оспорва да е сключен и
подписан такъв от М.Я.М., поради което прави
искане за откриване на производство по оспорването му на основание
чл.194 от ГПК. Оспорва договорът да е подписан от ответника. Оспорва
твърдението, че подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е
удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен
европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на
„Провидент ***" ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна
информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на
договора за кредит.
Оспорва
твърдението, че подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил,
че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и
подписването му е акт на неговата свободна воля.На следващо място счита, че
търсените суми не съответстват на действително дължимите от ответника поради
ред нищожни клаузи на договора за потребителски кредит, респективно на
формулярите към същия, които се отразяват на размера на задължението на
доверителят ми вследствие които ищецът неправилно е начислявал суми за
погасяване на главница, лихви и такси. Налице са и ред правоизключващи факти и
обстоятелства, които излагам по-нататък като възражения.Счита, че вземанията
относно дължимата главница, договорната лихва, такси и условията и начина, при
които се начислява наказателна лихва, размерът, структурата и падежите на вноските
по погасителен план, които ищецът, счита че са били изискуеми и неплатени към
датата на обявяване на кредита за изискуем, са неправилно определи поради ред
нищожни клаузи на договора. Прави възражение за недействителност на целия
Договор за потребителски кредит №***/14.07.2016г. между „Провидент ***"
ООД, като Кредитор и М.Я.М., като Кредитополучател на основание чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл.10 ал. 1 от ЗПК, като в тази връзка излага следните доводи: Счита,
че сключеният договор и формулярите към него не отговарят на изискванията на
чл.10 ал.1 от ЗПК, съгласно която договорите за потребителски кредити се
сключват в писмена форма на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид формат и
размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра по един за всяка от
страните. Видно от процесния договор и формулярите, е че освен липсата на
описани по ясен и разбираем начин елементи от договора, липсва и изискуемия
еднакъв по вид формат и размер на шрифт, който да е не по-малък от 12. В тази
връзка ако съдът приеме, че не е спазено изискването на чл. 10, ал. 1 от ЗПК по
отношение на Договор за потребителски кредит №***/14.07.2016г. между „Провидент
***" ООД, като Кредитор и М.Я.М., като Кредитополучател и/или, че същата
законова разпоредба е заобиколена, прави
искане съдът на основани чл. 22 от ЗПК съответно на основание
чл. 21, ал. 1 от ЗПК да прогласи за недействителни, респективно за нищожен
гореописания Договор за потребителски кредит и формулярите към него. Оспорва
дата, съдържание и подписи на Формуляр за кандидатстване за кредит от
10.07.2016г. Твърди, че не е подписан от М.Я.М. и не е представян на същия
преди и при подписването на Договор за потребителски кредит № ***/
14.07.2016г., поради което моли да се открие производство по оспорването му на
основание чл. 194 от ГПК. Оспорва дата, съдържание и подписи на Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от
14.07.2016г. Твърди, че формулярът не е подписан от М.Я.М. и не е представян на
същия преди и при подписването на Договор за потребителски кредит № ***/
14.07.2016г., поради което прави искане
да бъде открито производство по оспорването му на основание чл.194 от ГПК.
Оспорва ищецът да е постигнал
съгласие с ответника за оценка на кредитно досие да бъде включена в седмичните
погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя. Съгласно клаузите на
сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на
договора, което означава че ако се приеме за сключен договора то тази такса е
издължена при подписването му. Не е допустимо върху таксата да се начислява
лихва освен това капитализирането и към главницата е недопустимо. Представлява
скрито увеличение на главницата, което води до изменение на договора, заобикаля
разпоредбите на ЗПК и на основание чл.21 от същия закон е нищожна клауза.
Кредитодателят се е задължил да предоставя
на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната
сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските
по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора
услуга „Кредит у дома". Съгласно чл. 25 от договора за кредит,
Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома" е допълнителна
и по негово желание и се предоставя срещу такса. При тази услуга кредитът се
предоставя на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните
вноски се събират седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. Не е
допустимо върху таксата да се начислява лихва освен това капитализирането и към
главницата е недопустимо. Представлява скрито увеличение на главницата, което
води до изменение на договора, заобикаля разпоредбите на ЗПК. Не е
законосъобразно 30% от разходите да са свързани със събирането на кредита. С
оглед на доказателствата по делото относно извършените услуги, тази такса може
да се третира и като скрита допълнителна лихва. Всичко изложено дотук води до
изменение на договора, заобикаля разпоредбите на ЗПК и на основание чл.21 от
същия закон договора е нищожен и моля да прогласите това.
Излага
твърдение, че договорът за цесия е нищожен, сключен в противоречие на закона и
моли съда да го прогласи като такъв.
Оспорва да е обявена предсрочна
изискуемост по законов ред.
Оспорва,
че е спазена процедурата по връчване на уведомление по чл.99 от ЗЗД. Твърдя че
не е настъпило прехвърляне на вземането към дата на подаване на заявлението по
410 от ГПК и към дата на завеждане на иска.
Видно от обратните разписки към
писмата същите не са връчени на ответника и той не е уведомен за предсрочната
изискуемост на кредита и прехвърляне на вземането. По въпроса за
предпоставките, при които настъпва предсрочната изискуемост на задължението по
договор за банков кредит са дадени задължителни за съдилищата указания с
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 год. на ОСГТК на ВКС.
В т. 18 от същото е посочено, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при не плащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на
предявеното основание.В решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. №57/2012 г. на ВКС,
1 т.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК е изразено становището, че
„вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от банката-кредитор не е изискуемо,
независимо, че кредиторът се е позовал на предсрочната изискуемост в исковата
молба.Уведомяването на ответниците-длъжници, че банката счита кредита за
предсрочно изискуем, с изпращането на препис от исковата молба, с приложеното
към нея писмо за предсрочна изискуемост, т.е. след подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, има за последица настъпване на изискуемостта
към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта.
Недопустимостта на изменение на основанието, от което произтича вземането по
издадената заповед за изпълнение съгласно т.11б на Тълкувателно решение
№4/18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК обуславя извода, че искът за
съществуване на вземането следва да се отхвърли на предявеното основание.
Решението по установителния иск не се ползва с изпълнителна сила, а с
уважаването му заповедта за изпълнение влиза в сила съгласно чл.416 от ГПК и на
принудително изпълнение би подлежало вземане, което към момента на издаването
на заповедта не е било изискуемо.
Предвид
изложеното счита, че не може да се приеме, че преди подаване на Заявлението по
чл. 410 от ГПК от страна на ищеца по делото е извършено уведомяване на ответника
за обявяването на предсрочната изискуемост, което съобразно постановките на т.
18 на Тълкувателно решение №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изключва възможността в
производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК да бъде признато за съществуващо
вземано на ищеца поради настъпила предсрочна изискуемост.
Оспорва да е отправено уведомление до
ответника от правоимащо лице или упълномощено такова по надлежен ред.
На основание чл.193 и чл. 194 от ГПК прави оспорване на
истинността, датата, съдържанието и подпис на Пълномощно от 09.09.2015г.,
издадено от *** с ЕГН********** за уведомяване длъжниците за прехвърляне на
вземанията; на Пълномощно, издадено от ***, с ЕГН ********** за уведомяване
длъжниците за прехвърляне на вземанията.
В о.с.з. ищцовото дружество, редовно
призовано, не се представлява. Представено е
писмено становище.
В о.с.з. ответната страна, редовно призована, се
представлява от особения представител, който поддържа отговора и навежда доводи
в о.с.з. за неоснователност на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на ищеца,
доказателствата по делото и разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна :
От приложеното ч.гр.д. №2019/2019г. по описа на ПлРС се установява, че на 02.04.2019год. ищецът е
депозирал в ПлРС заявление
срещу ответника за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за процесните суми, като в същата е отразено, че вземането на
заявителя произтича от задължение по договор за потребителски кредит с №*** от
14.07.2016г., сключен между „Провидент ***“ ООД и длъжника М.Я.М., вземанията
по който били цедирани в полза н. „А.з.с.н.в.“.
Следователно, налице е идентичност на вземането по основание и размер в
исковото и заповедното производство.Предявеният иск е допустим, а по същество –
частично основателен и доказан-само по отношение вземането за главница и
то в размер, по-малък от претендирания.
От представения препис на процесния Договор за
потребителски паричен кредит се установява ,че същият е сключен между „Провидент ***“ ООД и М.Я.М.,
последният в качеството на кредитополучател. Същите са постигнали съгласие за предоставяне на
потребителски кредит при посочени в съглашението елементи на правоотношението.
От приетото заключение по съдебно-графическата експертиза на ВЛ се установява,
че положените подписи във всички документи за „кредитополучател“ подписи
са именно на ответника. От приетото
заключение по съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че ответникът
е заплатил общо по кредита сумата от 139,50лв. Към настоящия е настъпил крайният падеж на задълженията по същия. От
доказателствата по делото се установява, че на 01.07.2017г. е сключен Договор
за цесия между „***” АД, ЕИК *** и „***“ ЕООД, ЕИК *** /с предишно наименование
„Провидент ***“ ООД/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за
потребителски кредит № ***/14.07.2016 г., сключен между „Провидент ***“ ООД и М.Я.М.
е прехвърлено в полза на „***” АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
На 01.06.2018 г. е подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата
01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г., сключен между „***” АД и „А.з.с.н.в.” ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.”
ЕАД/, по силата на което „***” АД е прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД вземането,
произтичащо от договор за потребителски кредит № ***/14.07.2016 г., сключен
между „Провидент ***“ ООД и М.Я.М., ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
Договора за потребителски кредит съдържа изрична клауза, която урежда правото
на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. А.з.с.н.в.“ ЕАД е
упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.20 Юг. да изпраща уведомления за
извършената цесия съгласно изрично пълномощно от законният представител на „***”
АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до
ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*** от 25.06.2018
г. от страна на „***” АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. станалата продажба на
вземания на основание Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков
договор за продажба на вземания от 16.11.2010 г. Също така е изпратено до
ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*** от 25.06.2018 г. от страна
на „Провидент ***“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД, в качеството на преупълномощено
от „***” АД /пълномощник на „***“ ЕООД/, за извършената на дата 01.07.2017 г.
цесия между „***“ ЕООД и „***“ АД. Писмата са изпратени едновременно до
длъжника, с с отбелязване, че пратката е
отказана от получателя. На 18.06.2019г. ищцовото дружество е изпратило повторно
писмо до ответника, съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/*** и
Уведомително писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*** и двете с дата 18.06.2019г., върнато в
цялост.
Съдът намира, че по делото е
установено, че между страните по делото е възникнало облигационното
правоотношение по сключения процесен договор за кредит. Тъй като е налице
изрично изявление от страна на ищеца, съдът приема, че ответникът е редовно
уведомен за станалата цесия с връчването на преписите от исковата молба и
приложенията на особеният представител на ответника. В случая няма пречка
уведомяването за станалата цесия да бъде извършено с връчването на съдебните
книжа, на особения представител на длъжника, в рамките на предявеният
установителен иск, предявен след указания на
съда по реда на чл. 415 ал.1, т.2 от ГПК - след уведомяване на длъжника
чрез залепяне на уведомление. Съобразно нормата на чл.99, ал.3 от ЗЗД, целта на
уведомяването на длъжника за цесията, е той да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. Съдът приема, че връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител, назначен от съда при спазване на установената в ГПК процедура и
от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни последици, в
т.ч. и за цесията. По същите съображения няма пречка уведомление за предсрочна
изискуемост да бъде връчено на особения представител на ответника /в т. см.
решение № 198/ 18.01.2019г. по т.д.№ 193/2018г. постановено по чл.290 от ГПК/.
Претендираните вземания произтичат от
сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК. В съответствие с
разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. При отнесен за разглеждане спор,
произтичащ от договор, сключен с потребител, съдът е задължен да следи служебно
за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителския договор и да се произнася,
независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното
начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.
Такива са клаузите в договора, касаещи уговорената такса за оценка на досие, такса услуга „Кредит у
дома“, вкл. за събиране на вноски по местоживеене на ответника. Наред с това
обаче следва да се съобрази нормата на чл.10 ал.1 от ЗПК, съгласно която
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или
друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора
се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в
два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7 - 12 и т.20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от
тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК -
изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите
са изискуеми при самото му сключване. От приетото заключение на ВЛ И.Д. /л.147
и сл. от делото/ се установява, че разпоредбите в договора само частично са изписани
с шрифт 12, а останалите – с шрифт 11, което обосновава извода за неговата
недействителност. В случая кредитополучателят дължи връщане единствено на
главницата. Ищецът претендира сумата от 443,95лв., но с оглед данните по делото,
че е изплатена сумата от 139,50лв., то същата следва да бъде отнесена изцяло и само към дължимата главница, която
се явява дължима в по-малък размер, а именно – 304,45лв. Само за тази сума
искът се явява основателен и доказан, а в останалата част следва да бъде
отхвърлен.
По
отношение разноските по делото: при този изход на делото за исковото
производство на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно уважената част
на вземането, като се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер -100лв. Или, от направените разноски по делото за държавна такса – 275лв., внесен
депозит за особен представител -300лв., депозити за вещи лица-200лв., 140лв. и
140лв., в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер –
320,21лв. Следва да се присъдят в цялост разноските от заповедното
производство, т.к. са в минимален размер, а именно общо 75лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че М.Я.М., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ н.
„А.З.С.Н.В.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, пълномощник
Е.Р., юрисконсулт н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал. 1 от ГПК ***,
сумата 304,45лв. -
представляваща главница по договор за кредит, ведно СЪС законната лихва от
02.04.2019год., за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
2019/2019год. по описа на Плевенски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумите 75,42 лева - представляващи договорна лихва за периода
от 10.09.2016 г. до 9.09.2017 г.; 21,64 лева
- представляващи такса за оценка на досие: за периода от 17.09.2016 г.
до 9.09.2017 г.;110,91 лева за периода от 17.09.2016 г. до 9.09.2017 г. -
представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на Кредитополучателя; 258,70 лева за периода от 17.09.2016 г.
до 9.09.2017 г. - представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя; 92,46 лева -
представляващи обезщетение за забава за периода от 11.09.2016 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, както и за разликата до претендираната главница
в размер 443,95лв./ разликата от признатото вземане в размер 304,45лв. до
претендираното 443,95лв./, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК М.Я.М., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***, разноски по делото в исковото
производство в общ размер 320,21лв.
и за заповедното производство по ч.гр.д. № 2019/2019год. по описа на Плевенски
районен съд – общо 75лв.
Решението може да се обжалва чрез Плевенски
районен съд пред Плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: