№ 102
гр. Велико Търново, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора Ем. Ив. Д.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600184 по описа за 2022 година
въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане от адв. М. В. защитник на осъдения Т. В. Т. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 510/2021г. на
Ловешки окръжен съд, отмяна на влезлия в сила съдебен акт Решение №
29/16.03.2022г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на от
въззивната инстанция.
В искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушения на материалния закон от въззивната
инстанция. Конкретиката в искането може да се сведе до неизпълнение на
въззивната инстанция на задължението си по чл. 314 от НПК да провери
всестранно и пълно проверяваният първостепенен съдебен акт. Твърди се
също липса на мотиви, доколкото не е даден отговор на направени от
защитата пред въззивния съд възражения. През призмата на тези процесуални
1
нарушения се оспорва авторството на деянието, като се твърди, че
неправилно са поставени в основата на съдебните актове част от
свидетелските показания, които са противоречиви, а друга част са изключени
от доказателствената съвкупност. Необсъждането на всички свидетелски
показания е довело до липса на мотивиран отговор кой е управлявал
процесния автомобил, превозвал дървесина без разрешение и не се е
подчинил на разпореждане на съответни органи, поради което и
материалният закон е приложен неправилно.
В съдебно заседание осъденият Т.Т. не се явява, същият изрично е
заявил нежеланието си да присъства в производството по възобновяване пред
ВТАС.
Защитникът му – адв. В. поддържа подадената жалба по изложените в
нея съображения. Излага доводи, с които се оспорва авторството на деянието.
Прокурорът от ВТАП дава заключение за неоснователност на
депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и
счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Прави подробен
анализ на изготвените съдебни актове като намира същите за
законосъобразни, мотивирани, а съдилищата не са допуснали процесуални
нарушения.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с изложеното
в молбата за възобновяване и материалите по НОХД 320/2019г. на РС гр.
Луковит и ВНОХД 510/2021г. на ОС гр. Ловеч намира за установено
следното:
Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от
процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ
на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е
допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно.
С Присъда № 260001/22.01.2021г. постановена по НОХД № 320/2019 г.
Районен съд Луковит е признал Т. В. Т. за виновен да е извършил две деяния
на 07.12.2018г., в землището на град Луковит, а именно: По чл. 235 ал.3 т.4
вр. ал.2 пр. 3 вр. чл. 28 ал.1 от НК и му е наложил наказание една година
лишаване от свобода и глоба от 5 000 лв., и по чл. 270 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от
2
НК, за което му е наложил наказание шест месеца лишаване от свобода. На
основание чл. 23 от НК е определил едно общо наказание измежду така
наложените на Т. в размер на една година лишаване от свобода. Определил е
същото да бъде търпяно при първоначален общ режим на основание чл. 57
ал.1 т.3 от ЗИНЗС. На основание чл. 23 ал. 3 от НК е присъединил към
определеното общо наказание и наказанието гроба в размер на 5 000/пет
хиляди/ лв.
Приспаднал е времето, през което Т. е бил задържан за 24 часа в РУП
Луковит.
На основание чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието,
наложено по НОХД 164/2017г. на РС Тетевен – шест месеца лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
Разпоредил се е с веществените доказателства и е присъдил разноски.
По жалба на защитника на подсъдимия срещу постановената присъда е
образувано ВНОХД № 510/2021 г. по описа на ОС - Ловеч. С Решение №
29/16.03.2021 г. по същото дело, въззивният съд е произнесъл като е
потвърдил първоинстанционната присъда.
Наведените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а от там и на материалния закон в голяма си част
имат идентичност с възраженията на защитата, залегнали във въззивната
жалба и правени пред въззивния съд. Те са били предмет на извършената
въззивна проверка, като в решението на съда им е даден отговор, който се
споделя изцяло и от настоящия състав на ВТАС.
Централният въпрос от значение за съставомерността на деянията, а
именно дали Т. Д. е управлявал автомобила „Опел Фронтера“ с ДК № СА 27
**** е бил правилно разрешен.
Както първата, така и въззивната инстанция подробно са обсъдили
възраженията на защитата за допуснати нарушения във връзка с показанията
на разпитаните по делото свидетели и тяхната кредитация с доверие. Не са
допуснати претендираните от защитата нарушения на процесуалните правила,
визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК.
Първата инстанция е изпълнила в пълнота задължението си да събере
доказателства както в подкрепа на обвинението, така и ангажираните от
3
защитата за оневиняването му/ уважени са болшинството от исканията на
защитата/, които са били обсъдени обективно, според действителното им
съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е била постигната
обективната истина по делото. Правомощие да установяват фактите по делото
е дадено на двете инстанции и те са го изпълнили съобразно изискванията на
НПК. Не отговаря на действителното положение, че показанията на
свидетелите не са обсъдени надлежно. Обратно на твърдяното
първостепенният съд е обърнал особено внимание в мотивите си на
разпитаните по делото свидетели. Коментирал е по отделно показанията на
всички свидетели, а именно: 1. На св. М. К. и П. Й., служители на СЗДП ТП
ДСГ Лесидрен, като изрично е посочил в коя част не кредитира показанията
на св. Й. – тази, касаеща часовия диапазон на инкриминираното деяние. 2. На
св. В. Б., И. Т. и П. Ц. – полицейски служители. Коментирани са подробно
възникналите противоречия между техните показания и показанията на
първите двама свидетелите - служители на ДГС Луковит. Те са само относно
обстоятелството кой от двата служебни автомобила е пристигнал пръв на
местопроизшествието – дали полицейският или този на горското стопанство.
Съдът е анализирал извършените очни ставки и е отстранено така
възникналото противоречие, като аргументирано е прието от съдът, че първи
на местопроизшествието са пристигнали горските служители, които докато са
спирали е пристигнал и полицейският автомобил.
3. Особено внимание първият съд е обърнал на показанията на св. В. Б.,
тъй като те са от особено значение по делото – същият е страничен и
незаинтересован свидетел. Кредитирани са показанията му, депозирани на
ДП, тъй като те освен, че са депозирани във времеви диапазон почти
непосредствено след деянията, са и съответни на събрания доказателствен
материал.
Анализирайки подробно показанията на тези свидетели
първостепенният съд е стигнал до законосъобразния извод, че те са
непротиворечиви, еднопосочни и незаинтересовани.
Не са оставени без коментар и показанията на св. В. Т. и Д. Г..
Анализирайки ги обстойно съдът е стигнал до заканосъобразен извод, че те
противоречат на установеното от показанията на свидетелите от първата
група. Освен това показанията на тези двама свидетели са заинтересовани,
4
тъй като В. Т. е баща на осъдения Т.Т., а св. Д. Г. съжителствала с осъдения на
семейни начала. Отхвърляйки показанията на тези двама свидетели, както и
обясненията на Т., съдът е изложил убедителни съображения защо намира
истината за случилото се в показанията на свидетелите от първата група, а от
тях безпротиворечиво се установява, че именно осъденият е шофирал МПС,
че няма убедителни доказателства, от които да се приеме, че автомобила е
шофиран не от Т.Т., а от неговия баща.
Подробно обсъдени от първия съд са и всички назначени и изготвени в
хода на наказателното производство и пред него експертизи и
инкорпорираните писмени доказателства, които също имат значение за
установяване на главния факт по делото. Още в хода на производството пред
първия съд по отношение на всички правно значими обстоятелства са
събрани, проверени и подложени на анализ допустимите и относими
доказателства, които са позволили надеждно обосноваване на фактическите
изводи.
Неоснователни са упреците, изложени в искането към постановеното
въззивно решение. То е изключително подробно мотивирано и в него не
могат да се открият дефицити в аналитичната дейност на съда. Въззивният
съд е изложил фактологията, която приема за установена. След което се е
съгласил с изводите, до които е достигнал първоинстанционния съд и
направеният от него анализ на доказателствата. Не е спрял до тук,
независимо, че е допустимо въззивният съд да не преповтаря аналитичната
дейност на първия съд, ако се съгласява с нея. Във въззивното решение е
направен подробен собствен анализ на всички инкорпорирани доказателства
и най- вече на свидетелските показания, които имат особено съществено
значение за правните изводи относно авторството на деянията. Именно въз
основа на този цялостен анализ, направен както по отделно за всеки от
свидетелите, така и в тяхната съвкупност, въззивният съд е приел, че от
показанията на св. М. К., П. Й., В. Б., И. Т., П. Ц. и В. Б. по безспорен начин се
установява, че от катастрофиралият автомобил, превозвал дървесина е слязъл
не друг, а единствено осъденият Т.Т. и е тръгнал да бяга. И въззивният съд не
е оставил без коментар показанията на св. В. Т. и Д. Г., изключвайки ги от
доказателствената съвкупност като заинтересовани и поради отсъствието на
логична последователност и подкрепа от останалия доказателствен материал.
Особено внимание, въззивният съд е обърнал на разпитаните пред него две
5
свидетелки, които с показанията си установявали, че от катастрофиралия
автомобил, който бил обърнат на дясната си страна/обстоятелство, което
между впрочем се установява и от протокола за оглед на местопроизшествие/,
слезли двама, а не един човек – първо бащата на осъдения, който бил на
шофьорското място, а след това и осъдения Т.Т., който не бил на
шофьорското място. В пълно съответствие с правилата на анализ на
доказателствата при съпоставянето им с показанията на основните свидетели
– служителите на горското стопанство и на полицията, както и напълно
незаинтересованите показания на св. Б., които са заявили с категоричност, че
от автомобила е излязъл един човек и е тръгнал да бяга, въззивният съд не е
кредитирал с доверие показанията на св. Й. Г. и Ц. М.. В тази им част техните
показания са изолирани и неподкрепени от доказатерлствената съвкупност.
Поради изложеното възраженията, направени в искането, касаещи
неоснователност на частичното изключване от доказателствената съвкупност
на показанията на тези две свидетелки е неоснователно. Въззивният съд е
анализирал и обясненията на подсъдимия. Той ги е разгледал съобразно
тяхната двойнствена природа – и като доказателствено средство и като
средство за защита и законосъобразно поради съществено противоречие с
показанията на свидетелите, които първи са дошли на местопроизшествието
не са кредитирани с доверие в частта, касаеща заявеното от него, че не той, а
баща му е шофирал л. а. „Опел Фронтера“.
Въз основа на установените в съгласие с процесуалните правила
фактически положения, материалният закон е приложен правилно от
съдилищата с осъждането на подсъдимия за деяние, осъществяващо състава
на чл. 235, ал. 3, пр. 4 от НК, като всички изложени в обратния смисъл
възражения на молителя са неоснователни. За съставомерността на деянието
по чл. 235 от НК е достатъчно от обективна страна да бъде установено, че
подсъдимият е осъществил някоя от формите на изпълнителното деяние,
както и че дървеният материал е незаконно добит от другиго, а от субективна
страна - пряк умисъл. Законът не изисква задължително разкриване на
предикатното деяние, нито личността на неговия извършител. Следва да бъде
доказан обаче незаконният произход на предмета на престъплението. По
делото несъмнено е доказано, че подсъдимият Т.Т. е управлявал процесния
лек автомобил „ Опел Фронтера“, като с това си поведение той е изпълнил
съдържанието на изпълнителното деяние "транспортиране" на предмета на
6
престъплението. Правилно е прието, че дървеният материал е добит
незаконно. Установено е чрез експертиза точното място, откъдето е добита
дървесината, установена е и липса на издадени позволителни за сеч за
периода 2011 – 2019г. От събраните по делото доказателства категорично е
установено, че за инкриминираната дървесина подсъдимият Т. не е имал и
документ, позволяващ превозването й. А данните за наличие на осъждане за
друго такова деяние по НОХД 164/2017г. на РС Тетевен са предпоставка за
приложението на квалифицирания състав по чл. 235 ал.3 т.4 от НК.
Осъденият е осъществил от обективна и субективна страна
престъпление по чл. 270, ал. 1 вр. чл. 26 от НК - противозаконно попречил на
орган на власт – горски служители, във връзка с изпълнение на задълженията
им за извършване на проверка за транспортиране на дървесина, както и на
полицейските служители да изпълнят задълженията си по оказване на
съдействие на горските служители. Изпълнителното деяние е реализирано
чрез първо отказ за спиране на подаден светлинен сигнал от горските
служители, а в последствие чрез бягство от полицейската проверка и
неизпълнение на разпореждане „Спри на място! Полиция. Ще стрелям!“
Прекият умисъл на дееца е обективиран както във внезапното ускоряване на
скоростта при подадения светлинен сигнал на горските служители, така и при
реализираното бягството след излизането от катастрофиралия лек автомобил
„Опел Фротнера“. Материалният закон е приложен правилно.
Поради изложеното няма основание за ревизия на атакувания съдебен
акт по реда на възобновяване на наказателните дела на основание чл. 422, ал.
5, пр. 1 във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК.
По изложените съображения ВТАС намира, че направеното искане за
възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Великотърновският Апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. В.ов Т., чрез
неговият защитник адв. В. за възобновяване на ВНОХД № 510/2021 г. на
Ловешки окръжен съд.
7
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8