Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер ІV-807 Година
2019, 27 септември гр.Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти
въззивен граждански състав,
на двадесет и седми септември година
две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
Мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА-ЛЕФТЕРОВА
секретар ……………………..
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
гражданско дело № 1307 описа за 2019 година
Производството
е образувано по жалбата на „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 1"
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.Лозенец, обл.Бургас,
община Царево, ж.к. „ВАКАНЦИОНЕН ОТДИХ ЛОЗЕНЕЦ ВИП ХОУМС" офис, против действията на ЧСИ Ивелина Божилова, рег № 800 на КЧСИ, изразяващи се в разпределение на суми от 17.05.2019
г. по изпълнително дело 20168000400264
по описа на ЧСИ Ив.Божилова.
Жалбоподателят - длъжник по изпълнителното
дело, обжалва извършеното разпределение на суми, получени от продажбата по изп.дело
на недвижим имот – СОС с идентификатор 44094.21.63.4.27, по КККР на гр.Бургас,
със застроена площ от 62.00
кв.м., с адрес на имота: с.Лозенец, п.к.8277, Рибарницата, вх.Г, ет.3, ап.8, с
предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, прилежащи части: 9,97 кв. м. ид.ч. от общите
части на сградата, който имот попада в СГРАДА № 4 с идентификатор № 44094.21.63.4,
разположена в поземлен
имот с идентификатор № 44094.21.63. Жалбоподателят твърди, че
извършеното разпределение на получената сума е незаконосъобразно, като излага
подробни оплаквания в подкрепа на жалбата си. По конкретно
твърди, че разпределението
е необосновано и неясно, от съдържанието му не може да се установи какви са
вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението - главница, лихви или
разноски; вида на разноските и техния размер, данъци и пр.; какъв е редът за
удовлетворяване на притезанията съобразно привилегиите по чл.136 от ЗЗД, и
каква сума се полага за пълно или частично изплащане на всяко едно от тях; не е
ясно как е изчислен и коефициентът, послужил като база за определяне размера на
сумите в отделните редове привилегии. Твърди се, че към разпределението липсва
сметка за размера на дълга от ЧСИ съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ. Твърди се още,
че неправилно ЧСИ е включила в първи ред, авансовите такси съгласно ТТР към
ЗЧСИ в размер на 1 053,23 лв, дължими, но невнесени по изпълнителното
дело. На следващо място се сочи, че по изпълнителното дело обект
на принудително изпълнение освен продадения имот, са и други имоти, спрямо
които са извършвани и все още се извършват изпълнителни действия, като от
разпределението не става ясно коя част от включените в привилегията по чл.136,
ал.1, т.1 от ЗЗД разноски представляват разноски по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, съотв.дали
наистина се ползват в случай с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД.
Излагат се оплаквания и, че ЧСИ неправилно е
квалифицирал вземанията на Община Царево за местни такси, в конкретния случай
„Битови отпадъци", като привилегировани по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, тъй
като таксата за битови отпадъци е нещо различно от дължимите за имота данъци
към държавата, респ. общините. На следващо място се твърди, че съдебният изпълнител
неправилно е определил размера на дълга, по-конкретно – че размерът на дълга
следва да бъде определен към датата на изготвяне на разпределението, а в случая
не е ясно какъв е размерът на дължимите лихви, изтекли след започване на
принудителното изпълнение, както и на лихвите за годината, която го предхожда;
не е ясно откъде ЧСИ черпи информация за вземанията на Община Царево, Дирекция
„МДТ" в размер на 193,62 лв - ДНИ и 92,13 лв - ТБО. Твърди се, че
некоректно са описани вземанията на присъдинения взискател „ОБЩИНСКА
БАНКА" АД, тъй като от една страна размерът на тези вземанията на
присъединения взискател е определен към датата на издаване на удостоверението
за присъединяване 26.02.2019 г. от друго изп.дело, а освен това съдебният
изпълнител е допуснал и "техническа” грешка по отношение на дължимата законна
лихва върху главницата, считано от посочената в изпълнителния титул на банката.
Изложени са оплаквания и за неправилно изчислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, тъй като
ЧСИ не е приспаднал таксата по т.20 /за опис на недвижимите имоти/. Твърди се,
че не са посочени и конкретно по вид и размер поотделно подлежащите на
погасяване от разпределяната сума вземания на взискателите при съобразяване
поредността и съразмерността по чл.76 от ЗЗД за погасяване на всяко от тях.
Претендира се отмяна на обжалваното
разпределение като незаконосъобразно.
Жалбата е подадена от легитимирано лице,
против действия на съдебния изпълнител, за които изрично е предвидена
възможност за обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за
допустима.
В срока по чл.276, ал.1 от ГПК по делото не
са представени възражения от взискателя Община Царево, нито от присъединените взискатели „ОБЩИНСКА БАНКА" АД и „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ЕООД.
ЧСИ Ивелина Божилова е представила мотиви
по реда на чл.436, ал.3 от ГПК със съображения за неоснователност на жалбата. Посочено
е, че жалбата против разпределението може да се основава
само на довод за погрешна преценка на съдебния изпълнител относно кръга на
взискателите. размера на предявените от тях вземания и съответстващите им
привилегии. Посочено
е, че обжалваното разпределение е изготвено на основание чл.495 от ГПК, тъй
като с Протокол за обявяване на постъпилите наддавателни предложения и на
купувач от 23.04.2019 г., за купувач на продавания недвижим имот е обявен присъединеният взискател "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ЕООД, съотв.
в случая са приложими правилата на чл.495 от ГПК. По отношение на оплакването
на жалбоподателя за включване в първи ред в разпределението на дължими, но
незаплатени авансови такси по изпълнението, се твърди, че то е неоснователно,
тъй като изпълнителното дело е образувано и принудително изпълнение е инициирано
от Община Царево, а съгласно чл.81 от ЗЧСИ, авансовите такси не се внасят от
взискателя, когато са възложени за събиране на публични общински вземания, а се
събират от длъжника. Сочи се, че незаплатените авансови такси и направените
разноски, начислени по изпълнителното дело, са разноски във връзка с подготовка,
обезпечаване и провеждане на публичните продани, ползват
всички взискатели и без извършването им би било невъзможно принудителното
изпълнение. Посочено е, че в този случай съгласно чл.79, ал.2 от ГПК, вр.чл.81
от ЗЧСИ, те да бъдат събрани от длъжника, поради което са включени в
разпределението като привилегия от първи ред, тъй като обезпечават
принудителното изпълнение от стойността на имота, за който са направени. По
отношение на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ се посочва, че с оглед обстоятелството, че
първоначалният взискател Община Царево по закон е освободен от заплащане на
авансово таксите по изпълнението, при изчисляване на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ,
не е включена пропорционалната такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, тъй като такава по
делото не начислявана и заплащана. За начина на определяне на таксата по т.26
от ТТРЗЧСИ се заявява, че алгоритъмът, по който е изчислена таксата е подробно
описан в т.3 на Раздел IV от протокола за разпределение. Оспорва се оплакването
на жалбоподателя, че съдебният изпълнител „е определил неправилно размера на
дълга“, както и твърдението, че дългът не е определен към датата на изготвяне
на разпределението. Посочва се, че в разпределението са посочени вземанията на
взискателите, и то - в размер определен именно към датата на разпределението. Във
връзка с оплакването, че „не става ясен и не е посочен източникът от който ЧСИ
черпи информация за вземанията на Община Царево“ се посочва, за целите на разпределението е
изискано от Община Царево, удостоверение за дължими задължения за продаденият
недвижим имот, както и удостоверение от ТД на НАП- Бургас за дължими от
длъжника публични задължения, съответно са съобразени удостоверение с вх. №
07870/08.05.2019 г. от ТД на НАП и уведомление с вх.№ 08035/10.05.2019 г. от
Община Царево за дължими задължения за такса битови отпадъци и данък недвижим
имот за процесния имот. Оспорва се твърдението на жалбоподателя, че вземанията
на присъединения взискател „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД са описани некоректно и размерът им не е определен към датата
разпределението, а към датата на издаване на удостоверението за присъединяване,
като се сочи, че в цитирания Раздел III оп Протокола за разпределение,
вземанията на взискателя и на присъединените взискатели са подробно описани (главница,
лихва и неолихвяеми вземания), като за олихвяемите суми, законната лихва е
изчислена към датата на предявяване на разпределението - 17.05.2019 г. Оспорва
се и твърдението на жалбоподателя за допусната „техническа грешка“ относно лихвата върху
вземането на присъединения взискател „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД. По отношение оплакването, че неправилно е прието от ЧСИ, че
такса битови отпадъци се ползва от привилегията на чл.136, ал.2 от ЗЗД, с е
посочва, че този извод на ЧСИ е съобразен със съдебната практика.Изложени са
съображения защо ЧСИ приема, че таксата битови отпадъци за имота следва да се
счита за публично вземане и да се ползва с привилегията на чл.136, ал.2 от ЗЗД.
На последно място е посочено как е определен коефициентът, по който следва да
се разпредели съразмерно между хирографарните взискатели остатъкът от сумата,
след приспадане на привилегированите вземания.
С оглед твърденията на страните и
представените по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна,
следното:
Изп.дело №
20168000400264/2016 г. по описа на ЧСИ Ивелина Божилова е образувано по молба
на взискателя ОБЩИНА ЦАРЕВО въз основа
на влезли в сила четири Акта за установяване на задължения по декларация (АУЗД
№ АУ5213012720/08.02.2016 г., АУЗД № АУ *********/08.02.2016 г., АУЗД №
АУ521301272/08.02.2016 г. и АУЗД № АУ521301273/08.02.2016 г.), срещу длъжника и
жалбоподател в настоящото производство “ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 1” ООД, ЕИК *********, за
суми подробно посочени в цитираните изпълнителни титули.
По изпълнителното дело, с цел обезпечаване
вземането на взискателя, е наложена възбрана върху собствени на длъжника недвижими
имоти, находящи се в с.Лозенец, общ. Царево, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
44094.21.63.2.79; самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 44094.21.63.3.19; и
самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 44094.21.63.4.27.
На длъжника “ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 1” ООД, е връчена Покана за
доброволно изпълнение.
На 08.06.2016 г. е извършен опис на
възбранените недвижими имоти.
На 20.05.2016 г. от страна на длъжника "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 1"
ООД, е постъпила сума в размер на 2 183,49 лв представляваща
частично плащане, равняваща се на 1/2 от задължението по изпълнителното дело.
С Постановление от 20.03.2017 г. (л.182), по искане на взискателя, на
основание чл.456 от ГПК са присъединени вземанията на ОБЩИНА ЦАРЕВО от длъжника “ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 1” ООД,
установени с други влезли в сила АУЗД (АУЗД № АУ5213013611/07.11.2016 г., АУЗД
№ АУ5213013612/07.11.2016 г., АУЗД № АУ5213013613/07.11.2016 г., и АУЗД № АУ5213013614/07.11.2016
г., л.171).
На 02.10.2017 г. е постъпила молба с вх.№
16969 от взискателя ОБЩИНА
ЦАРЕВО за издаване на удостоверение за присъединяване по изп.дело
№ 20168000400085 по описа на ЧСИ Ив.Божилова, въз основа на което е издадено
Удостоверение е изх.№ 21454/04.10.2017г., същото е предоставено на взискателя/.
С молба вх.№ 06929/03.04.2018 г., взискателят
ОБЩИНА ЦАРЕВО,
е поискал да бъдат присъединени по настоящото изпълнително дело вземанията му
от длъжника “ЛОЗЕНЕЦ
ХОУМ 1” ООД, установени с нови влезли в сила Актове за установяване на
задължения по декларация (АУЗД № АУ5213014938/05.12.2017 г., АУЗД № АУ5213014939/05.12.2017
г., АУЗД № АУ5213014940/05.12.2017 г. и АУЗД № АУ513014941/05.12.2017 г.). С Разпореждане от 02.05.2018 г. (л.275), на основание чл.456 от ГПК посочените
вземания на взискателя са присъединени по изпълнителното дело.
На
21.01.2019 г. на длъжника е връчена Призовка за принудително изпълнение с изх.
№ 00729/14.01.2019 г., с която е
уведомен, че е насрочено принудително действие — опис и оценка на самостоятелен обект в сграда
с идентификатор № 44094.21.63.4.27.
За процесния недвижим имот са направени
справки в Община Царево, АГКК-Бургас, АВ при РС- Царево, поискано е
удостоверение за наличие на вписани вещни тежести върху имота.
На
06.02.2019 г. е извършен опис на процесния недвижим имот. Извършена е оценка от назначеното вещото
лице Иван Дошев. Насрочена е публична
продан на имота от
22.03.2019 г. до 22.04.2019 г., вкл. с начална цена от 62 403,20 лв.
По
изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 04870/20.03.2019 г. от кредитора
с вписана възбрана "ОБЩИНСКА
БАНКА" АД, с приложено Удостоверение изх.№ 04445 /26.02.2019 г. на
ЧСИ Ив.Божилова, за приемане на Банката като присъединен взискател по изпълнителното
дело. С Разпореждане от 17.04.2019
г., на основание чл. 456 от ГПК е присъединено вземането на "ОБЩИНСКА БАНКА"
АД.
По
изпълнителното дело е постъпила молба с вх. №07153/19.04.2019 г. от "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2"
ЕООД гр.Дупница,
ЕИК *********, с искане дружеството да бъде присъединено като
взискател по изпълнителното дело за вземането му към длъжника "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 1"
ООД, установено с изпълнителен лист № 122 от 12.04.2019 г.,
издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 111/12.04.2019 г. по
ч.г.д.183/2019 г. по описа Районен съд гр.Царево (л.350). С Разпореждане от 19.04.2019 г. ЧСИ е присъединил на
основание чл.456 от ГПК вземането на "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ЕООД.
На
23.04.2019 г., след отваряне на постъпилите наддавателни предложения и
приключване на устните наддавания, с Протокол за обявяване на постъпилите
наддавателни предложения и на купувач от 23.04.2019 г., за купувач на
недвижимия имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в СГРАДА с идентификатор № 44094.21.63.4.27, е
обявен присъединеният взискател "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2" ЕООД, ЕИК *********, подал валидно
наддавателно предложение и предложило най- висока цена при устните предложения
– 96 202,60 лв.
Обжалваното по
настоящото дело разпределение е по реда на чл.495 от ГПК, тъй като за купувач на имота е обявен присъединен взискател.
С
обжалвания Протокол за разпределение от 23.04.2019 г., е определена сумата,
която присъединения взискателя обявен за купувач следва да внесе.
На
17.05.2019 г., разпределението на сумата от публичната продан е предявено на
страните (л.428-429).
На
20.05.2019 г., видно от приложената товарителница, длъжникът "ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 1"
ООД е подал настоящата жалба (вх. № 08819/23.05.2019 г.), срещу
изготвеното Разпределение от 17.05.2019 г.
С оглед
въведените от жалбоподателя оплаквания, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
Неоснователни
са част от наведените в жалбата оплаквания.
На първо
място неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че разпределението е
необосновано и неясно, и от съдържанието му не може да се установи какви са
вземанията на всеки един от взискателите към момента на разпределението - главница, лихви или разноски;
вида на разноските и техния размер, данъци и пр. В т.ІІІ от Протокола за
разпределение ЧСИ е посочил какво вземане към длъжника имат първоначалният
взискателител, и всеки от двамата присъединени взискатели, като подробно е
описал това вземане на какво основание се дължи и от какви компоненти се
състои. В т.ІV от Протокола за разпределение също подробно са описани като
основание и размер, разноските по изпълнението – разноските на присъединения
взискател "ОБЩИНСКА
БАНКА" АД, както и таксите по изпълнението, като е посочено, че представляват
дължими авансово такси, съгласно ТТРЗЧСИ, за извършени от ЧСИ действия, които
не са заплатени от взискателите.
Неоснователно е и
оплакването, че съдебният изпълнител неправилно е определил размера на дълга,
по-конкретно – че размерът на дълга следва да бъде определен към датата на
изготвяне на разпределението, а в случая не е ясно какъв е размерът на
дължимите лихви, изтекли след започване на принудителното изпълнение, както и
на лихвите за годината, която го предхожда; и не е ясно откъде ЧСИ черпи
информация за вземанията на Община Царево, Дирекция „МДТ" в размер на
193,62 лв - ДНИ и 92,13 лв - ТБО. Размерът на законната лихва е определен към
момента на изготвяне на разпределението, както съдът установи с помощта на програмата
calculator.bg. Вземанията на ОБЩИНА ЦАРЕВО и на НАП за
продавания имот са установени с Уведомление изх.№ 92-01-351/1/08.05.2019
г. от Община Царево за дължими задължение за такса битови отпадъци и данък
недвижим имот за процесния имот (вх.08035/10.05.2019 г., л.409 от изп.дело), и
Удостоверение изх.№ 020371901131278/30.04.2019 г. за дължими задължения за
продаденият недвижим имот, както и удостоверение от ТД на НАП- Бургас (вх.№
07870/08.05.2019 г., л.407).
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателя, че ЧСИ неправилно е квалифицирал вземанията на Община Царево за
местни такси, в конкретния случай „Битови отпадъци", като привилегировани
по чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД. Действително в съдебната практика са
формирани две противоположни разбирания по въпроса дали Такса битови отпадъци
(ТБО) следва да се ползва с привилегия по чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. Настоящият състав възприема
становището, че независимо от това, че ТБО не е данък по смисъла на чл.136, ал.1, т.2 от ЗЗД, а такса за заплащане на една вече извършена от съответната Община
услуга по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения
на битови отпадъци, както и за поддържане на
чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, което я
отличава от понятието "данък" върху недвижимите имоти, тя е публично
вземане по смисъла на чл.162, ал.2, т.3 от ДОПК, и поради това, че приходите от
тази такса постъпват също в общинските бюджети на основание чл.9а ал.3 ЗМДТ,
съставляват общински вземания. Таксата за битови отпадъци възниква по повод
собствеността върху недвижим имот, и въпреки, че срещу нея за Общината възниква
задължението да предостави услуга, вземането за нея с оглед публичния му
характер по повод имота следва да се приеме за привилегировано в
разпределението по реда на чл.136, ал.1, т.2 ЗЗД. В този смисъл е преобладаващата съдебна практика
на Бургаски окръжен съд и на Бургаски апелативен съд.
Неоснователно е и
оплакването в жалбата, че разпределението е неясно, тъй като към разпределението
липсва сметка за размера на дълга от ЧСИ съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ. В атакуваното разпределение са
посочени по вид и размер поотделно към датата на изготвянето му вземанията на
всеки един от взискателите, дължимите такси със съответната разпоредба от
тарифата, поради което доводите на жалбоподателя за съществуваща неяснота в
тази насока са неоснователни. Изготвянето на сметка по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е във връзка със събирането от съдебния изпълнител на таксите по
изпълнението от задължените лица, и липсата й не опорочава разпределението, в
което таксите са определени по вид и размер поотделно, а сметки относно тях са
изготвяни по изпълнителното дело. Липсва и законово изискване за представяне на
сметка за размера на дълга като
предпоставка за законосъобразност на изготвеното разпределение, тъй като в
разпоредбата на чл.79 от ЗЧСИ няма предвидено такова изрично задължение за съдебния изпълнител.
Основателни
обаче са останалите оплаквания в жалбата:
На първо
място основателно е оплакването, че не е посочен редът за удовлетворяване на
притезанията съобразно привилегиите по чл.136 от ЗЗД, и каква сума се полага за
пълно или частично изплащане на всяко едно от тях. Следва да се отбележи, че в
Протокола за разпределение изобщо липсва посочване кои от привилегированите
вземания с каква привилегия се ползват. В т.ІІІ от Протокола са изброени по
принцип привилегиите по чл.136 от ЗЗД, а в т.ІV.1 са посочени три вземания, които
според ЧСИ се ползвт с привилегии – авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ,
дължими по изпълнителното дело – 1 053,23 лв (т.1.1.), дължима такса по
т.26 ТТР към ЗЧСИ – 6 081,72 лв (т.1.2.) и дължими данъци и такси за
процесния имот – 285,70 лв (т.1.3.). Не е посочено чии са тези вземания и може
само да се предполага, че първите две вземания може са на ЧСИ, а последното – на
Община Царево. Не е отразено с каква привилегия от изброените в чл.136 от ЗЗД се
ползват тези вземания, за да се прецени дали ЧСИ е приложил правилно закона.
На второ място с обжалваното разпределение, без да посочи
изрично, но видно от отразените приспадания, ЧСИ е разпределил като
привилегировани вземания (неясно от кой, но вероятно от първи ред), собствените
си вземания: „авансови такси съгласно ТТР към ЗЧСИ, дължими по изпълнителното
дело“ – 1 053,23 лв (т.1.1.) и „дължима такса по т.26 ТТР към ЗЧСИ“ –
6 081,72 лв (т.1.2.). В тази част разпределението не е достатъчно
мотивирано и ясно, тъй като сумата от 1 053,23 лв не е посочено сбор от
какви точно авансови такси е. От отразеното в т.ІV.2 от Протокола все пак може
да се установи сумата от 1 053,23 лв за какви такси е дължима, а предвид
обстоятелството, че първоначалният взискател е Община Царево, и с оглед
изричната разпоредба на чл.81 от ЗЧСИ, дължимите от първоначалния взискател
такси и разноски по изпълнителното дело, направени за действията по
обезпечаване и извършване на принудително изпълнение, не се внасят от
взискателя, а са дължими от длъжника.
Основателно е, според настоящия състав, оплакването, че
неправилно ЧСИ е включила в първи ред, авансовите такси съгласно ТТР към ЗЧСИ в
размер на 1 053,23 лв, дължими, но невнесени по изпълнителното дело. Съгласно
т.6 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК, не всички разноски по изпълнителното
дело на първоначалния взискател се ползват с право на предпочтително
удовлетворяване по този ред. Критерият за това е дали тези разноски са относими
към реализирането на способа, от който се разпределят конкретните събрани суми.
Следователно, със специалната привилегия
по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползват разноските на първоначалния
взискател или на ЧСИ, по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията
от който се разпределят с процесното разпределение, както и разноските на
първоначалния взискател за образуване на изпълнителното дело и за
възнаграждение за един адвокат. В настоящия случай обаче в сумата от
1 053,23 лв (съгласно посоченото в т.ІV.2 от Протокола за разпределение),
са включени и такси по т.3 (за извършване на всяка справка за длъжника и
неговото имущество), т.4 (за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба,
уведомление и книжа), т.5 (за
изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана,
призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на
изявление на взискателя по чл.517,
ал.2 и 3 от ГПК), т.6 (за издаване на удостоверение), т.11 (за
присъединяване на взискател) от ТТРЗЧСИ, които не се отнасят до процесния
изпълнителен способ – публична продан на недвижимия имот, представляващ самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 44094.21.63.4.27, както и такса по т.31 от ТТРЗЧСИ, за която не
е изяснено какви допълнителни разноски касае и дали са във връзка с процесната
публична продан, сумата от която се разпределя. Следва да се има предвид и, че
по изпълнителното дело обект на принудително
изпълнение освен продадения имот, са и други имоти, спрямо които са извършвани
предстои да се извършват изпълнителни действия, а от разпределението не става
ясно коя част от описаните в т.ІV.2 и включени като привилегировани вземания в
т.ІV.1.1. разноски представляват разноски по осъществяването на изпълнителния
способ, постъпленията от който се разпределят, съотв.дали наистина се ползват с
привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД. Ето защо съдът
намира, че за тези такси не е доказано, че следва да бъдат включени като привилегировани
вземания в т.ІV.1.1.от разпределението.
Основателно
е и оплакването, че неправилно е
изчислена таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ. От описания в т.ІV.3 от Протокола за
разпределение начин на изчисляване на таксата по т.26 се установява, че той не
е съобразен със зададения в т.26 от ТТРЗЧСИ алгоритъм за изчисляване на таксата при
частично събиране на паричното вземане, какъвто очевидно е настоящият случай, а
именно - таксата да се определи за
целия дълг, но да се събере част, съответстваща на събраната сума. В случая таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е изчислена направо
върху сумата, за която присъединеният взискател „ЛОЗЕНЕЦ ХОУМ 2“ ЕООД е обявен
за купувач.
Частично основателно е оплакването в
жалбата, че в разпределението некоректно са описани вземанията на присъединения
взискател „ОБЩИНСКА БАНКА" АД, тъй като от една страна размерът на тези
вземанията на присъединения взискател е определен към датата на издаване на
удостоверението за присъединяване 26.02.2019 г. от друго изп.дело, а освен това
съдебният изпълнител е допуснал и "техническа” грешка по отношение на
дължимата законна лихва върху главницата, считано от посочената в изпълнителни
титул на банката. Съдът констатира, че главницата и разноските на присъединения
взискател действително са отразени в протокола за разпределение съобразно
представеното по делото удостоверение изх.№ 04445/26.02.2019 г. Лихвата в
протокола за разпределение е с по-висок размер от посочения в удостоверението –
очевидно ЧСИ я е изчислявал допълнително – към момента на съставяне на
разпределението. Съдът констатира обаче, че посоченият от ЧСИ размер на
законната лихва- 556 528,33 лв е значително по-висок от изчисления от съда
с помощта на програма calculator.bg –
556 052,64 лв. Разликата от приблизително 476 лв е значителна, извън
границите на някаква допустима грешка, което налага повторното им изчисляване
от ЧСИ, ако е необходимо – с помощта на вещо лице.
С така
изложените съображения съдът намира, че обжалваното разпределение следва да
бъде отменено и върнато на ЧСИ за повторното му изготвяне съобразно дадените
по-горе указания на съда.
Независимо от постановения резултат, според
настоящия състав, на жалбоподателя не следва да се присъждат направените от
него в настоящото производство съдебни разноски (25 лв за заплатена държавна
такса и 1000 лв за заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените
по делото Договор за правна защита и съдействие и Списък на разноските по чл.80
от ГПК), по аргумент от чл.79 от ГПК, съгласно който разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА действията на ЧСИ Ивелина Божилова, рег № 800 на КЧСИ,
изразяващи се в извършване на разпределение
на суми на 17.05.2019 г.
по изпълнително дело 20168000400264 по описа на ЧСИ
Ив.Божилова.
ВРЪЩА изпълнително дело № 20168000400264 по описа на ЧСИ Ивелина Божилова, рег № 800 на КЧСИ за извършване на ново разпределение
съгласно указанията, дадени в мотивите на настоящето решение.
Решението подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – Бургас в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.