Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………………/………………2021г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският административен съд, ХХVІІІ-ми
състав, в публичното заседание на двадесети и четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА СТАНЕВА
при секретаря Пенка Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Д. Станева адм.дело № 736/2020г. по описа на Административен съд-Варна, за да се произнесе, взе
предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.54 от Закона за кадастъра и имотния
регистър (ЗКИР), вр. §4к, ал.8 от ПЗР на Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Образувано е по жалба на
Т.И.Г., ЕГН ********** и С.К.Г., ЕГН **********,*** срещу Заповед №
18-1877/19.02.2020г. на Началника на СГКК Варна, с която на основание пар.4к
ал.13 т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решение на Комисията по ал.12,
Протокол № 389/04.12.2019г. по т.2 е одобрено изменение в кадастралната карта и
кадастрални регистри (КККР) на гр. Варна, в частта за имот с идентификатор
10135.4501.1794 /с площ от 563кв.м., част от стар ПИ № 1133/ и ПИ с
идентификатор 10135.4501.1795 /с площ от 563кв.м. част от стар ПИ № 1133/,
начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10м. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразно, тъй като процесните имоти са придобити
по давност от страна на жалбоподателите и спорът им за материално право е решен
от ВРС с решение по гр. дело № 6420/2008г., което е потвърдено от ВОС с решение
по в.гр.дело № 506/2010г.В съдебно заседание жалбоподателите, чрез пълномощника
си поддържат жалбата на изложените основания, както и тези в уточняващите по
делото молби. В допълнение излагат доводи, че оспорват процесната заповед и
като нищожна, поради липса на компетентност на издателя й, предвид
обстоятелството, че същата се основава от една страна на нищожно решение на
Поземлената комисия, от друга страна на това че в резултат на двата граждански
процеса е признато правото на собственост върху имотите на Н.М. и това е
основанието за издаване на заповедта, което се явява нищожно. Твърди се също,
че съобразно съдебно решение на съдия М. К. от 2009г. по гр.д.№ 6420/2008г. на
Районен съд- Варна, имот 1133 е с отменен нотариален акт изцяло, а този
нотариален акт е основан именно на решението на Поземлената комисия, с което се
легитимира като собственик на имот 1133 Н.М. и който имот се включва изцяло имотите
от процесната заповед. Поради това Н.М. с решение на Поземлената комисия освен,
че не може да се легитимира в настоящото производство при положение, че въз
основа на това решение му е издаден констативен нотариален акт, който е отменен
със сила на присъдено нещо и е вписан в Служба по вписвания, включително, от
съдия по вписванията, с отмяната на този нотариален акт е отменено и решението
на поземлена комисия № 809 за имот № 1133. Поради изложените съображения молят
съда да отмени обжалваната заповед.Претендирът присъждане на разноски по
делото.
Ответникът – Началника
на Службата по геодезия, картография и кадастър, редовно призован, не се явява
и не се представлява. С писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Пави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото е над минималните размери, предвидени в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Заинтересованата страна Н.Г.М.,
чрез пълномощника си оспорва жалбата. Счита, че заповедта на административния
орган е правилна и законосъобразна. Счита, че жалбоподателите не се легитимират
като собственици на идеална част от процесните имоти. Според заинтересованата
страна, заповедта на СГКК касае заличаване на имоти № 1794 и № 1975, като
създава нов имот № 2322, а спорът за материално право спрямо тези имоти вече е
решен от гражданския съд с влезли в сила съдебни актове. Релевират се доводи,
че недопустимо жалбоподателите твърдят нищожност на решението на Поземлена
комисия при положение, че е нямало произнасяне в тази насока. С тези доводи
отправя искане жалбата да бъде отхвърлена, респ. да се потвърди оспорената
заповед на Началника на СГКК Варна, като му се присъдят сторените в
производството разноски.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало във връзка със заявление с вх.№ АУ 086071
ВЛ/28.08.2018г. от Н.Г.М., чрез пълномощник А. Г. *** и постъпило в Община
Варна с рег.№ АУ 086071 ВЛ_006ВН/19.11.2018г., заедно с приложените към него
документи. Със заявлението си Н.Г.М. е отправил искане за изменение на ПНИ на
СО "Ментеше" в частта за ПИ 1794 и ПИ 1795. Към заявлението са
приложени съдебни решения, нотариални актове, проект за изменение на регистъра,
обяснителна записка към него, комбинирана скица на ПНИ и на ПКП, решение на ПК
Варна и др. В техническа експертиза към проекта е посочено, че целта на
разработката по проекта е заличаване на ПИ 1794 и ПИ № 1795 (бивш НИ 1133) по
ПНИ на с.о. „Ментеше“, като се новообразува НИ 2322 с площ от 1127кв.м., като
собствеността в регистъра бъде променена – вместо на Т.И.Г. и С.К.Г., на
наследниците на Г. М. С., а именно – Н.Г.М. (съгласно Решение № 809/31.07.2001
г. на ПК-Варна). За исканото изменение заявителят е представил Решение №
2567/14.05.2014г. на ВРС по гр. дело № 18633/2012г., потвърдено с Решение №
1696/20.11.2014г. на ВОС по в.гр.д.№ 1874/2012г. и Определение №
250/15.06.2015г. на ВКС по к.гр.д.№ 1308/2015г. /относно ПИ 1794/ и Решение №
3152/16.06.2014г. на ВРС по гр.д.№ 3356/2013г., потвърдено с Решение №
1896/11.12.2014г. на ВОС по в.гр.д.№ 1917/2014г. и Определение №
393/18.06.2015г. на ВКС по к.гр.д.№ 1596/2015г. /относно ПИ 1975/.
Община Варна- район
Вл.Варненчик е изпратила уведомление за започване на административна процедура
за изменение на ПНИ за СО "Ментеше", до лицата, вписани като
собственици на имотите, предмет на изменението.
С вх.№ АУ
086071ВЛ-002ВЛ/29.10.2018г. Т.И.Г. и С.К.Г. са подали възражение, с което
изразяват несъгласие с изменението на собствеността на имоти по ПНИ № 1794 и
1795 и молят административното производство за изменение на ПНИ на с.о. на с.о.
„Ментеше” за ПИ с идентификатори 10135.4501.1794 и 10135.4501.1795 да бъде
прекратено. С възражението са представили: Решение № 3895/23.12.2009г. на ВРС
по гр. дело № 6420/ 2008г., Решение № 650/18.05.2010г. на ВОС по в. гр. д. №
506/2010г., Решение № 804/15.06.2010г. на ВОС по в. гр. д. № 506/2010г.,
Определение № 13212/21.09.2012г. на ВРС по гр. дело № 13415/2012г., Определение
№ 4740/22.10.2012г. на ВАдмС по ч.к.адм.д. № 3868/2012г., Удостоверение изх.№
ЗАО-24349/29.11.2011г. на Община Варна, Заповед № КД-14-03-1590/19.06.2012г. на
Началника на СГКК гр. Варна, Нотариален акт № 178, том LXXII, дело № 15208,
вх.peг.№ 27094/15.12.2012г., изд. от Служба по вписванията гр. Варна, Скица №
17469/06.07.2012г. за ПИ с идентификатор 10135.4501.1794 по КККР на гр. Варна,
Нотариален акт № 185, том LXXII, дело № 15217, вх.peг.№ 27103/15.12.2012г.,
изд. от Служба по вписванията гр. Варна, Скица № 17470/06.07.2012г. за ПИ с
идентификатор 10135.4501.1795 по КККР на гр. Варна.
Предвид приобщените към
административната преписка множество съдебни решения и като съобрази, че
представените нотариални актове са изцяло или частично отменени, налице е
изменение на КККР на гр. Варна в частта на имот № 10135.4501.1133, както и че е
налице разпоредителна сделка с трето лице след изменението на кадастралната карта,
комисията е изискала правно становище от Директора на Дирекция „ПНО“ при Община
Варна относно компетентността на комисията да се произнесе по направеното
заявление, както и налице ли са основания за произнасяне на комисията.
До комисията по пар.4к,
ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ е постъпило становище от Директора на Дирекция „ПНО“ в
следния смисъл: „В настоящият случай е налице визираната в §4к, ал.8,
предл.второ от ПЗР на ЗСПЗЗ предпоставка за изменение на влезлия в сила ПНИ на
м. „Ментеше“ - с.о., в частта на ПИ 10135.4501.1794 и ПИ 10135.4501.1795 -
„...при спор за материалнто право, заинтересуваните лица осъществяват правата
си по съдебен ред.“ В тази връзка, по аргумент на чл.297 от ГПК, е прието, че
следва да бъде зачетена силата на присъдено нещо по съдебните актове, както
следва:
По отношение на ПИ
10135.4501.1795:
- В Решение № 3152/16.06.2014г.
на ВРС, 9 състав, постановено по гр. д.№ 3356/2013г., вписано в Служба по
вписванията на 22.07.2015г., № 132, том XI, вх. рег.№ 17111, е прието за
установено спрямо Н.Г.М. и Т. Н. С., че Т.И.Г. и С.К.Г. не са собственици на ПИ
№ 10135.4501.1795 по актуалния КП на гр. Варна, с.о. „Ментеше” при граници
имоти №№ 10135.4501.1794,10135.4501.1796, 10135.4501.215, 10135.4501.9521 и
10135.4501.1134 по същия КП на основание чл.124 от ГПК. С Решение №
1896/11.12.2014г. на ВОС по в.гр.д.№ 1917/2014г., е потвърдено Решение №
3152/16.06.2014г. на ВРС по гр.д.№ 3356/2013г., а с Определение №
393/18.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1596/2015г., не се допуска касационно
обжалване на Решение № 1896/11.12.2014г. на ВОС по в.гр.д.№ 1917/2014г.
Видно от мотивите на
Решение № 3152/16.06.2014г. на ВPC, постановено по гр. д.№ 3356/2013г., по
делото не е било спорно обстоятелството, а и това се установява от приложените
скици на СГКК - Варна и от приетата съдебно-техническа експертиза/кредитирана
изцяло от решаващия състав на ВРС/, че със заповед от 16.06.2012г. в границите
на НИ № 1133 по ПНИ на м. „Ментеше“ са обособени три самостоятелни имота с
кадастрални номера 1794, 1795 и 1796. По допустимостта на иска, съдът е
съобразил повеленото в TP № 8/27.11.2003г. на ВКС, ОСГТК - „Притежанието у
ищеца на защитимо право върху определен имот е достатъчно да обоснове правния
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за несъществуването на
определено вещно право върху този имот при твърдение, че последното смущава
правата на ищеца" В Конкретния случай, съдът е намерил. че ищците се
легитимират като собственици въз основа на реституционно решение и заповед за
възстановяване на земя в процесната местност, която земя според вещото лице е
идентична с имота, описан в КНА на ответника и в територията на която попада
изцяло спорния ПИ № 1795. При тези данни съдът генерално е заключил извода за
недопустимост на предявения иск. Доколкото със заповед от 2012 гореописания НПИ
№ 1133 е разделен на три самостоятелни имота по КП, обстоятелството че досежно
един от тях - 1796 - е налице СПН (сила на присъдено нещо на влязлото в законна
сила решение на ВРС по гр.д.№ 6420/2008г.) не дерогира интереса на ищците
досежно останалите два имота, един от които е спорния ПИ № 1795. Видно от
мотивите на Решение № 3152/16.06.2014г. на ВPC, постановено по гр. д.№
3356/2013г., по делото не е било спорно обстоятелството, а и това се установява
от приложените скици на СГКК - Варна и от приетата съдебно-техническа
експертиза/кредитирана изцяло от решаващия състав на ВРС/, че със заповед от
16.06.2012г. в границите на НИ № 1133 по ПНИ на м. „Ментеше“ са обособени три
самостоятелни имота с кадастрални номера 1794, 1795 и 1796. По допустимостта на
иска, съдът е съобразил повеленото в TP № 8/27.11.2003 г. на ВКС, ОСГТК -
„Притежанието у ищеца на защитимо право върху определен имот е достатъчно да
обоснове правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
несъществуването на определено вещно право върху този имот при твърдение, че
последното смущава правата на ищеца" В Конкретния случай, съдът е намерил.
че ищците се легитимират като собственици въз основа на реституционно решение и
заповед за възстановяване на земя в процесната местност, която земя според
вещото лице е идентична с имота, описан в КНА на ответника и в територията на
която попада изцяло спорния ПИ № 1795. При тези данни съдът генерално е
заключил извода за недопустимост на предявения иск. Доколкото със заповед от
2012 гореописания НПИ № 1133 е разделен на три самостоятелни имота по КП,
обстоятелството че досежно един от тях - 1796 - е налице СПН (сила на присъдено
нещо на влязлото в законна сила решение на ВРС по гр.д.№ 6420/2008 г.) не
дерогира интереса на ищците досежно останалите два имота, един от които е
спорния ПИ № 1795.
По основателността на
иска съдът е съобразил, че фактическият състав на предявения иск предполага
доказване от ответника правото му на собственост върху спорния имот на
наведеното придобивно основание, като при доказване на последното в тежест на
ищеца е да докаже своето противопоставимо вещно право. В тази връзка, видно от
изложените мотиви, съдът в пълна степен е изследвал фактическия състав на
придобивната давност, указан в чл.79 от ЗС. По въпроса от кой момент започва да
тече давностния срок за придобиване на имот, намиращ се в територия по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ, е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на
чл.290 от ГПК, с която е прието, че „до приключване на административната процедура
по възстановяване на собствеността давност не тече, тъй като до този момент не
е индивидуализиран цялостно обектът на собственост и лицата, в полза на които е
реституиран имота не биха могли да се защитят чрез иск досежно техните права“.
Поради това, както е приел решаващият състав на ВРС, давностен срок не би могъл
да е изтекъл срещу бившите собственици на имота, до издаване на заповедта по
§4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Датата на издаване на тази заповед - 06.03.3006 г.
следва да бъде приет за възможно най-ранния начален момент, относно
придобивната давност па ползвателя. Предвид наведеното е отречена възможността
ответниците да придобият процесния имот с непрекъснато владение в продължение
на 10 (десет) години, в рамките на въведения период 22.11.1997г. - 28.12.2011г.
Тук съдът е наблегнал на факта, че своителното владение върху терен по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ може да доведе до придобиване на земеделския имот по кратката
придобивна давност по чл.79, ал.2 от ЗС, но само ако към датата на установяване
на владението имотът вече е бил възстановен на бившите собственици (приключила
е предвидената в ЗСПЗЗ административна процедура). Също така, по отношение на
твърдяното от Т.Г. владение, осъществявано върху процесния ПИ № 1795, съдът е
намерил, че то е останало абсолютно доказателствено необосновано. В тази връзка
са кредитирани всички гласни доказателства. Дори фактическото ползване на
процесния ПИ № 1795 е останало недоказано по делото.
По отношение на ПИ
10135.4501.1794:
- В Решение №
2567/14.05.2014г. на ВРС, гр.д.№ 18633/2012г., вписано в Служба по вписванията
на 23.07.2015 г., № 123, том XI, вх. рег.№ 17112, е прието за установено по
отношение на Т.И.Г. и С.К.Г., че същите не са собственици на ПИ с идентификатор
10135.4501.1794 по КК на с.о. „Ментеше“, кв. „Вл. Варненчик“, с площ от
563кв.м., при граници: имоти е идентификатори
10135.45001.9520,10135.4501.215,10135.4501.1796, 10135.4501.1795 и
10135.4501.1134, по предявения от Н.Г.М. и Т. Н. С. отрицателен установителен
иск, на основание чл.124 от ГПК. Със същото решение е отменен нотариален акт №
1, том 3, рег.№ 17231, дело № 336/28.12.2006г. на ВН, вписан в Служба по
вписванията № 150, том XXXVI, дело № 18416/2011г. само в частта за ПИ
10135.4501.1794 по КК на с.о. „Ментеше”, кв. „Вл. Варненчик”, гр. Варна, с площ
от 563кв.м, при граници: имоти с идентификатори 10135.4501.9520,
10135,4501.215, 10135.4501.1796, 10135.4501.1795 и 10135.4501.1134. С Решение № 1696/20.11.2014г. на ВОС по в.гр.д.№
1874/2014г., е потвърдено Решение № 2567/14.05.2014г. на ВРС по гр.д.№
18633/2012г., а с Определение № 250/15.06.2015г. на ВКС по гр.дело №
1308/2015г., не е допуснато касационно обжалване па въззивно Решение №
1696/20.11.2014г. на ВОС.
По допустимостта на
иска, решаващия състав на ВРС е направил извод, идентичен с този на решаващия
състав на ВРС по гр. дело № 3356/2013г., с предмет на спора установяване
правото на собственост върху ПИ № 10135.4501.1795. Съставът на съда е
кредитирал изцяло заключението на допуснатата и назначена по делото СТЕ.
Коментирани са обстойно правата на ищците, обосноваващи правен интерес от
водене на установителния иск, както и са кредитирани гласните доказателства. По
отношение на признатото право на собственост на ответниците по давност с КНА №
150/2011г. на СВ-Варна, издаден от нотариус Р. К. - акт № 1, том 3, дело №
336/2011г., съдът е намерил, че е приложима разпоредбата на чл.5, ал.2 от
ЗВСВОНИ, съгласно която за подлежащи на възстановяване земеделски имоти давността
започва да тече от 21.11.1997г.: „Земеделската реституция по ЗСПЗЗ завършва
след приключване на специална административна процедура, поради което преди
завършване на реституционното производство със заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за земи в терен по §4, давност не тече. Преди одобряване на ПНИ и
отреждане на имот за реституираните собственици по влязъл в сила ПНИ с описани
граници и площ по същия план, ответниците няма как да установят и да
демонстрират своя фактическа власт по отношение на новообразувания имот преди
да бъде отреден такъв имот по ПНИ, а още по-малко да демонстрират по отношение
на реституираните собственици намерение за своене ида считат имота за свой,
доколкото не са били установени границите и площта на имота по ПНИ и не е била
налице завършена реституционна процедура. Това е така, тъй като от издаването
на решението на ПК до издаването на Заповедтапо §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ ищците са
имали само признати, но не и възстановени права върху процесния имот.“
При тези мотиви,
административният орган е приел за неоснователни наведените от Т. и С. Г. възражения и е приел, че следва да бъде
уважено искането на Н.М. за изменение на ПНИ на с.о. „Ментеше“ в частта на
имоти ид.№ 1794 и 1795 по КККР на гр. Варна.
С оспорената Заповед №
18-1877/19.02.2020г., Началникът на СГКК - Варна, на основание §4к, ал.13, т.2
от ПЗР на ЗСПЗЗ, е одобрил изменение в КККР на гр.Варна, одобрена със заповед №
РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК, състоящо се в изменение
на КК и КРНИ за имот с идентификатор 10135.4501.1794 и за имот с идентификатор
10135.4501.1795, собственост на наследници Т.И.Г. и С.К.Г.. В КК и КРНИ се
създават нови обекти, а именно поземлен имот с идентификатор 10135.4501.2322 с
площ 1126кв.м., начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м),
собственост на наследниците на Г. М. С., въз основа на документ: Решение №
809/31.07.2001г. на ПК-Варна.
Като фактически
основания за одобряване на изменението органът е посочил в цялост констатациите
и решението на комисията по §4к, ал.8, т.1 изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ – налице
са влезли в законна сила решения на съда относно собствеността на имотите.
Процесният ПНИ на СО
"Ментеше" е одобрен със Заповед № РД-1-7706/432/15.12.2003г. на
Областния управител на Варна и е влязъл в сила по отношение на процесните
имоти. Така одобреният и влязъл в сила ПНИ и регистър към него са интегрирани в
одобрената със Заповед №РД-18-30/19.06.2007г. на ИД на АГКК КККР на район
Владислав Варненчик.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза, заключението по която съдът кредитира като
обосновано, компетентно и кореспондиращо с фактите, които се установяват от
останалите доказателства по делото. В заключението си експертът е посочил, че
имотите, предмет на процесната заповед, представляват част от ПИ 1133, който е
предмет на гр.д.№ 6420/2008г. на ВРС, но същите са различни от частта от
550кв.м., цитирана в същото решение.
При разпита си в съдебно
заседание вещото лице поддържа заключението. Допълва, че при изготвяне на
скиците и заключението си се е съобразила с предложения от Н.М. проект за
изменение на КККР, приложен по преписката, като счита, че проектът е технически
коректен. Пояснява, че заповедта касае няколко имота в своята част и там са
изписани кои имоти по какъв начин се променят. Имотите от процесната заповед се
включват в проектния НИ № 2322. Този проектен имот се включва в имот 1133 и
също така проектния имот, съгласно изменението на кадастралната карта, е
създаден имот 2322, което е в заповедта и е разположен в границите на имот
1133.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена пред
надлежен съд, в законоустановения срок, от лица с правен интерес от оспорването
- оспорващите са вписани за собственици на процесните имоти преди изменението
на имот № 1794 и № 1795 и са адресати на оспорената заповед, поради което е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
Разгледана по същество,
съдът намира жалбата за неоснователна, поради следното:
При преценка на
законосъобразността на атакувания административен акт, на основание чл.168 от АПК, съдът е длъжен да осъществи проверка издаден ли е същият от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните предпоставки за издаването му и съобразен ли е с целта на
закона.
Основание за изменение
на ПНИ, който е интегриран в кадастралната карта, е в §4к, ал.8, ал.11, ал.12 и
ал.13 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и в чл. 28в от ППЗСПЗЗ. Съгласно §4к, ал.8 от ПЗР
на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя на изчерпателно посочени в
нормата основания. В процесната заповед и в решението на комисията в т.2 от
Протокол № 389/04.12.2019 г. е посочено като основание за изменението §4к,
ал.8, т.1, изр. второ от ПЗР на ЗСПЗЗ, в която хипотеза, ПНИ се изменя, когато
помощният план, въз основа на който е изработен ПНИ, съдържа съществени
непълноти или грешки, като при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват
правата си по съдебен ред. Съгласно §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, измененията в
тези случаи се извършват въз основа на решение на комисия, назначена със
заповед на кмета на общината, включваща представители на областната
администрация, на техническата служба на общината и на СГКК. В §4к, ал.13 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е разписано, че въз основа на решения на комисията по ал.12, до
одобряването на КК и КР - кметът на общината издава заповед за изменение на
ПНИ, а след одобряване на ККР - началникът на СГКК издава заповед за нейното
изменение. Съгласно чл.28в от ППЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя в
случаите по §4к, ал.8 от ПЗР на ЗСПЗЗ по искане на заинтересованите лица до
органа по чл.28б, ал.11 от ППЗСПЗЗ, като в случаите на §4к, ал.8, т.1, т.2 и
т.3 от ПЗР на ЗСПЗЗ, заинтересованите лица подават искане до кмета на общината
за разглеждане от комисията по ал.12.
Съгласно ЗСПЗЗ - §4к,
влязъл в сила ПНИ може да се изменя, при наличия на предпоставките визирани в
ал.8 на същия текст, като измененията се извършват от комисия, назначена от
кмета на общината. Съгласно §4к, ал.13 от ЗСПЗЗ, въз основа на решенията на
комисията по ал.12, след одобряване на КК и КР, началникът на СГКК издава
заповед за нейното изменение. Анализът на оспорения административен акт в
контекста и на приложената административна преписка обуславя извода на съда, че
същият е издаден от компетентен орган. В случая, безспорно за територията е
налице влязла в сила КК, поради което оспореният административен акт е издаден
от материално и териториално компетентен орган. Именно Началникът на СГКК Варна
е компетентен да се произнесе по заявлението на Н.Г.М., като наследник на Г. М.
С., тъй като за процесните имоти има одобрен и влязъл в сила ПНИ, който е
интегриран в одобрена КККР на гр. Варна, район "Владислав Варненчик",
съобразно местонахождението на имотите.
С оглед посочените в
оспорената заповед фактически и правни основания за постановяването й, е налице
яснота относно юридическите факти, от които административният орган черпи
упражненото от него субективно право, поради което следва да се приеме, че при
издаването на заповедта е съобразена изискуемата форма.
Не се установява и
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава
отмяна на оспорената заповед. Както се посочи, заинтересованите страни в
административното производство са били надлежно уведомени от Община Варна,
район Владиславово в съответствие с чл.26, ал.1 от АПК за постъпилото заявление
от Н.Г.М. и за отпочването на процедурата по изменение на ПНИ за процесните
имоти, като им е указана възможността за изразяване на становище. В
съответствие с чл.35 от АПК, заповедта е издадена след като са изяснени фактите
и обстоятелствата от значение за случая, както от страна на началника на
СГКК-Варна, така и от комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
По отношение
съответствието на оспорения акт с материалноправните разпоредби и с целта на
закона:
Разпоредбата на §4к от
ПЗР на ЗСПЗЗ и предвидената с нея процедура за изменение на КККР се явява
специална по отношение на нормите на ЗКИР и е приложима само при наличие на
някое от основанията, визирани в ал.8, т.1-3 за изменение на ПНИ.
В случая, органът е
приел основанието, посочено в т.2 от решение на Комисията по чл.12,
обективирано в протокол № 389/04.12.2019г. основание за изменението на ПНИ -
§4к, ал.8, т.1, изр.второ от ПЗР на ЗСПЗЗ и същото е допуснато, поради влезли в
сила съдебни решения. Видно от ПНИ, за процесните имоти преди изменението е
посочено, че имот № 1794 с площ от 563кв.м., собственост на Т.И.Г. и С.К.Г.,
въз основа на документ – нотариален ат № 178, том 72, рег.№ 27094, дело №
15208/15.12.2012г., издаден от СВ-Варна, както и че имот № 1795 с площ от 563кв.м.,
собственост на Т.И.Г. и С.К.Г., въз основа на документ – нотариален ат № 185,
том 72, рег.№ 27103, дело № 15217/15.12.2012г., издаден от СВ-Варна.
Извършените промени в
изменение на ПНИ за процесните имоти са съобразени с влезли в сила съдебни
решения – Решение № 2567/14.05.2014г. по гр.д.№ 18633/2012г. по описа на ВРС,
потвърдено с Решение № 1696/20.11.2014г. по в.гр.д.№ 1874/2014г. по описа на
ВОС и с Определение № 250/15.06.2015г. на ВКС по гр.дело № 1308/2015г., с което
не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на ВОС, както и
Решение № 3152/16.06.2014г. постановено по гр.д.№ 3356/2013г. по описа на ВРС,
потвърдено с Решение № 1896/11.12.2014г. по в.гр.д.№ 1917/2014г. по описа на
ВОС и Определение № 393/18.06.2015г. на ВКС по гр.д.№ 1596/2015г., с което не
се допуска касационно обжалване на въззивното решение на ВОС.
При наличие на
противопоставими права на собственост на повече от едно лице за един и същи
имот, административният орган няма правомощия да проверява валидността им или
да извърши избор кого да запише в кадастралните регистри, а следва да нанесе в
кадастралния регистър данните за всички лица и документи. Следва да се посочи,
че както Началника на СГКК, така и комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ не
разполага с правомощия да проверява валидността на представените документи.
Комисията, определена от Кмета на общината и след това Началника на СГКК Варна,
са съобразили влезлите в сила съдебни решения, в които съдът е установил
имотите, който притежава заинтересованата страна в производството по чл.108 от
ЗС, на когото жалбоподателите в настоящото производство следва да предадат
имотите и за които е приключило воденото исково производство.
Изменението е изцяло и в
съответствие с разпоредбата на чл.297 от ГПК, повеляваща задължителност на
влязлото в законна сила решение за съда, който го е постановил, и за всички
съдилища, учреждения и общини в Република България. С оглед последното, при
съдебния контрол за законосъобразност на действията по изменение на КК и КР,
релевантни за изхода на правния спор са две условия: 1/ наличието или липсата
на влязло в сила съдебно решение, ползващо се със сила на присъдено нещо /СПН/;
2/ да се установи извършеното изменение съответства ли по обем и съдържание на признатото
със съдебното решение материално право.
От представените и
приети по делото писмени доказателства безспорно се установява, че Комисията и
след това Началника на СГКК Варна са съобразили проекта за изменение с влезлите
в сила съдебни решения по искови производства.
Във връзка с твърденията
на жалбоподателите Т. и С. Г. е, че след
като с Решение № 3895/23.12.2009г. по гр. дело № 6420/2008г. по описа на ВРС,
са отхвърлени предявените от Н.М. и Тодорка С. установителни искове, че същите
са собственици на реална част от НИ № 1133 по плана на с.о. „Ментеше“, целият с
площ от 1665 кв.м., при граници: път, останалата част от НИ № 1133, ПИ № 213,
ПИ № 215 и ПИ № 1132, отхвърлено е искането за осъждане на Т. и С. Г. да предадат на ищците владението върху
описаната реална част от имота, на основание чл.108 от ЗС, както и е отменен
констативен нотариален акт № 84, том І, рег.№ 2459, дело № 192/01.08.2006г. на
ВН от нотариус Марина Ташева, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Решение №
809/31.07.2001г. на ПК-Варна е нищожно, респ. Н.М. няма право да претендира
собственост върху процесните имоти и последващите съдебни решения, въз основа
на които е обоснована оспорената понастоящем заповед нямат правно стойност,
съдът намира за необходимо да посочи следното:
Производството, в което
е постановено посоченото Решение № 3895/23.12.2009г. по гр. дело № 6420/2008г.
по описа на ВРС, се е развило по отношение на ПИ № 216, който е включен в
площта на ПИ № 1133. Съгласно мотивите на решението на Варненски районен съд,
съдът е посочил, че в хода на делото не е установено по категоричен и
непротиворечив начин факта на идентичност между евентуално притежавания от
наследодателя към миналия момент, заявения от наследниците му и реституиран в
полза на М. имот, поради което съдът е лишен от възможност да направи
положителен извод в тази насока. Също така съдът е изложил мотиви за нищожност
на Решение № 809/31.07.2001г. на ПК-Варна, но само като основание за отмяна на
констативния нотариален акт, тъй като липсва диспозитив, с който да е обявена
нищожността на решението на ПК.
В тази връзка, съдът
намира, че обявяването на нищожност на административен акт е средство за
отстраняване на незаконосъобразни административни актове, засегнати от толкова
съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не може да
породи правните последици, към които е насочен. За да не създава правна
привидност, че съществува, при констатиране на основание за това, съдът следва
да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. След
като нищожността на посоченото решение на ПК-Варна не е обявена в диспозитива
на влязъл в сила съдебен акт, то не може да бъде споделена тезата на
жалбоподателите, че Н.М. не притежава право на собственост върху възстановените
му с това решение поземлени имоти.
На следващо място, както
вече беше посочено, предмет на посоченото влязло в сила съдебно решение ва ВРС
по гр. дело № 6420/2008г. е реална част от имот стар № 216 по КП от 1997г. (НИ
№ 1796 по КККР но гр. Варна), който попада с площ от 537кв.м. в НИ № 1133, а
предмет на Заповед № 18-1877/19.02.2020г. на Началника на СГКК-Варна са ПИ №
1794 и ПИ № 1795 по КККР на гр.Варна. Видно от заключението на вещото лице по
проведената СТЕ и от приложените към същото скици, имоти № 1794 и 1795
представляват части от ПИ стар № 1133, но се намират в северната му част, а
имот № 1796 се намира в неговата южна част. Предвид изложеното, съдът прави
обоснован извод, че предмета на двете групи влезли в сила съдебни актове -
Решение № 3895/23.12.2009г. по гр. дело № 6420/2008г. по описа на ВРС от една
страна и Решение № 2567/14.05.2014г. по гр. дело № 18633/2012г. по описа на ВРС
и Решение № 3152/16.06.2014г. по гр. дело № 3356/2013г. по описа на ВРС от
друга страна, е различен – става въпрос за три различни части от един и същ
имот. По тази причина не може да бъде споделено становището на жалбоподателите,
че последващите Решение № 3895/23.12.2009г. по гр. дело № 6420/2008г., което е
в негова полза, нямат правна стойност и следва да бъдат обезсилени.
Заповедта на Началника
на СГКК Варна е в съответствие с мотивите и диспозитива на Решение №
2567/14.05.2014г. по гр. дело № 18633/2012г. и Решение № 3152/16.06.2014г. по
гр. дело № 3356/2013г., двете по описа на ВРС, както и с решението на
комисията, назначена от Кмета на общината.
Следва да се има
предвид, че вписванията в КР нито създават, нито отричат правото на собственост
на лицата, те отразяват предоставените данни за собствеността на имотите.
Изменението на КККР в хипотезата на §4к, ал.13, т.2 от
ПЗР на ЗСПЗЗ е само последица от признатата основателност на искането с решение
на комисията по §4к, ал.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, което обаче не игнорира
правомощието на СГКК за всеобхватна преценка на документите, удостоверяващи
правата на собственост на фигуриращия в регистъра като собственик и на
претендиращия изменение на ПНИ, доколкото следва административния орган да
прецени дали е налице или не спор за материално право, който представлява
пречка за изменение на ПНИ. В производството по изменение на ПНИ нито
административният орган, нито съдът - сезиран с жалба срещу произнасянето
по §4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ могат
да решават спор за собственост, но следва да извършат, както се посочи,
преценка дали е налице такъв. В допълнение следва да се отбележи, че решението
на комисията за изменение на плана на новообразуваните имоти не е обвързващ
СГКК акт, а СГКК следва да установи наличие на констатациите, залегнали в
решението на комисията и наличие на основания за изменение в кадастралната
карта и регистър. Както вече беше посочено, изменението на КК и КР е основано
на постановените и влезли в законна сила съдебни решения (Решение №
2567/14.05.2014г. на ВРС и Решение № 3152/16.06.2014г. на ВРС), поради което е налице
положителна процесуална предпоставка за извършване на оспореното изменение в КК
и КР на гр. Варна. Специалният материален закон – Законът за кадастъра и имотния регистър, по
реда на който е протекло административното производство, не поставя други условия
за извършване на измененията в КК и КР, освен вече посочените – наличие на
влязло в законна сила съдебно решение, с което да са признати вещни права на
заявителя, и извършеното изменение да съответства по обем и съдържание на
признатото със съдебното решение.
Оспореният акт е
постановен и в съответствие с целта на закона. Както ПНИ, така и КККР следва да
съдържат данни за собствеността на имотите, които данни да са въведени при
съобразяване изискванията за ПНИ и КРНИ. Границите на поземлени имоти от одобрен
и влязъл в сила ПНИ за територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ се нанасят служебно в
кадастралната карта, но в кадастралния регистър на недвижимите имоти се нанасят
данни за собствениците и за правата им за тези имоти, за които има издадени
нотариални актове или има влязла в сила заповед на кмета на общината по §4к,
ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното,
оспорената заповед не страда от пороци, които да обосновават отмяната й, поради
което следва жалбата срещу нея да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора,
право на разноски имат ответника и заинтересованите страни, за които оспореният
акт е благоприятен. Ответникът не прави искане за присъждане на разноски.
Следва да се уважи искането за присъждане на разноски в полза на Н.Г.М. и на
основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК да се осъдят оспорващите да му заплатят
сумата в размер на 800лв., представляваща разноски по делото за платено
адвокатско възнаграждение (Договор за правна защита и съдействие - л.176 от
делото).
Водим от горното и на
основание чл.172, ал.2, предл.последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Г.
и С.К.Г.,*** срещу Заповед № 18-1877/19.02.2020 г. на Началника на СГКК Варна,
с която на основание §4к, ал.13, т.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на решение на
Комисията по чл.12, протокол № 389/04.12.2019г. по т.2 е одобрено изменение в
кадастралната карта и кадастрални регистри (КККР) на гр. Варна, в частта за
имот с идентификатор 10135.4501.1794 (с площ от 563 кв.м., част от стар ПИ №
1133) и ПИ с идентификатор 10135.4501.1795 (с площ от 564 кв.м. част от стар ПИ
№ 1133), начин на трайно ползване - ниско застрояване до 10 м.
ОСЪЖДА Т.И.Г., ЕГН **********
и С.К.Г., ЕГН **********,*** да заплатят на Н.Г.М., ЕГН ********** *** сумата в размер на 800лв./осемстотин/, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховен административен
съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: