Р Е Ш Е Н И Е №
град Р у с е, 12. 03. 2021год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, втори
наказателен състав, в публично
заседание на 25.01.2021
год, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТЛАНА НЕЙЧЕВА
при секретаря ВИОЛЕТА ЦВЕТКОВА,
разгледа докладваното от съдията АНД
N1933
по описа за 2020 год. на Русенски районен
съд
и за да се произнесе съобрази:
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от А.А.Б., ЕГН: **********,***, срещу наказателно постановление
№ 20-1085-002960/20год. на Началник сектор към ОДМВР- Русе, с-р Пътна полиция Русе,
с което на основание чл.174 ал.3 и
чл.185 от ЗДП са
наложени наказания глоба, в размер на
2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и глоба от 20лв.
Адв.Б. счита, че неправилно е
санкциониран, тъй като нямал качеството на водач.
Наказващият орган не изпраща представител.
РРП не взема становище по жалбата.
Съдът,
като прецени допустимостта на жалбата-подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и след
анализ на събраните по делото доказателства и становищата на страните приема,
за установено следното:
На
21.08.20год. св.З. В. бил дежурен по контрол на пътното движение и ПТП, когато
със свой колега бил изпратен по сигнал за съдействие на служители от репатриращ
автомобил към Община-Русе. Последните установили водач – жпод.Б., който току що
паркирал неправилно автомобила си - ХЮНДАЙ
САНТА ФЕ с рег.№ Р5701 КК и излизайки от него изглеждал „много напит”. Когато
пристигнал на место св.В. установил, че репатриращият автомобил бил в готовност
да вдигне автомобила на наказания. Предвид казаното от служителите на Община
–Русе, св.В. поискал да изпробва водача за употреба на алкохол, на което той
отказал. Издал талон за изследване № 073702., който жпод.Б. отказал да подпише
и получи. В процеса на проверката св.В. установил, че последният управлявал МПС
с акт № 633000 от 10.07.2020г., който бил с изтекъл срок. За констатираното св.В.
съставил акт на място, в присъствието на служители на Община –Русе, с който
обвинил жпод.Б. в извършване на горепосочените нарушения. Актът подписал без възражения.
Автомобилът на жпод.Б. бил репатриран от служителите на Община – Русе. Впоследствие било издадено атакуваното
наказателно постановление, с което наказващият орган наложил горепосочената
санкция.
От
изложената фактическа обстановка и приложените по делото писмени и събрани
гласни доказателства, съдът прави
следните правни изводи:
По пункт 1 от
наказателното постановление:
С
деянието си жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл. 174 ал.3 от ЗДвП, тъй като на 21.08.2020год. управлявал
МПС – л.а. - ХЮНДАЙ САНТА ФЕ с рег.№ Р5701 КК, като отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол, както и да даде кръв за медицинско
изследване. Нарушението се доказава с
показанията на св.В.. Вярно е, че последният не бил очевидец на факта, че жпод.Б.
управлявал процесния автомобил, но очевидци на това обстоятелство били
служителите на репатриращия автомобил, които са и свидетели по акта. Нещо
повече, очевидец на това обстоятелство била и св.С.Х., която потвърждава, че
видяла как жпод.Б. „..слезе от
автомобила си, спря отсреща и отиде да си купи цигари”, като видяла след малко и „паяка“, който се готвел да вдигне
колата му. Последната свидетелства и за това, че един от хората от репатриращия автомобил се
обадил по телефона, в резултат на което пристигнали полицаи.
Съдът не споделя довода на
адв.Б., че жпод.Б. не е извършил нарушение на чл. 174, ал.
3 от ЗДвП, тъй като за него не е имало задължение да се подложи на
тест с техническо средство за установяване употребата на алкохол, тъй като
нямал качеството на водач по см. на §6, т.25 от
ДР на ЗДвП, съгласно който "Водач" е лице, което управлява
пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или
кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата.
От горепосочените гласни
доказателства се установява по безспорен начин, че на 21.08.20 г. жпод.Биргов управлявал лек
автомобил ХЮНДАЙ
САНТА ФЕ с рег.№ Р5701 КК, поради което не е имал
правото да откаже да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол. Съдът
отбелязва, че ЗДвП и ЗАНН не предвиждат норма, която да задължава
актосъставителите да извършват проверка за употреба на алкохол само в случаите,
в които са очевидци на факта, че субекта е водач. Последното, както е в
конкретния случай, може да бъде сведено до знанието им чрез други
доказателствени средства, каквато в случая е информацията на служителите от
репатриращия автомобил, които правилно били вписани в съставения акт като
очевидци на нарушението. Ето защо правилно от наказващият орган е прието, че жпод.Б.
осъществил състава на вмененото му административно нарушение по смисъла на чл. 174, ал.3
от ЗДвП, поради което правилно са му наложени двете кумулативно
предвидени от законодателя административни наказания – глоба и лишаване от
право да управлява МПС.
Предвид изложеното
наказателното постановление в тази си част като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди.
По пункт 2 от
наказателното постановление:
Жпод.Нанев е наказан с
административно наказание "глоба" в размер на 20 лв. за нарушение на
чл. 157, ал.6 от ЗДвП. При така възведеното обвинение за нарушението по този пункт от
НП, съдът намира, че е нарушена нормата на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН, тъй като липсва пълно, точно и ясно описание на
нарушението. В обстоятелствената част на НП липсват факти, описващи състава на
нарушението. Посочената като нарушена норма на чл. 157, ал.6 от ЗДвП не визира задължения за водачът на МПС, а сочи, че при
съставяне на АУАН по този закон
контролният талон се отнема и се връща на водача след изпълнение на
задължението му по чл. 190, ал.3 от ЗДвП. Актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един
месец от издаването му. В диспозитива на НП жпод.Биргов е санкциониран за това
„че носи акт за нарушение по ЗДП с изтекъл срок”. Липсват каквито и да било
факти жпод.Биргов представил ли е контролен талон при проверката или не.
Приложена е санкционна норма, която е обща и не визира конкретен състав на
административно нарушение. Налице е пълна неяснотата относно волята на АНО да
ангажира отговорността на въззивника за конкретно нарушение на правилата на
ЗДвП и липсата на съставомерни факти и пълно, точно и ясно описание на
нарушението лишават и съда от възможност да прецени правилно ли е било
квалифицирано приетото за установено нарушение и правилно ли е била приложена
санкционната норма. Поради това и НП по този пункт следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Така
мотивиран и на основание чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№ 20-1085-002960/20год. на Началник сектор към ОДМВР- Русе, с-р Пътна полиция Русе,
с което на основание чл.174 ал.3 на А.А.Б.,
ЕГН: **********,***, са наложени наказания глоба, в размер на 2000лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, като
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 20-1085-002960/20год. на Началник сектор към ОДМВР- Русе, с-р Пътна полиция Русе,
с което за нарушение на чл.157 ал.6 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП на А.А.Б., ЕГН: **********,***, е наложена глоба,
в размер на 20лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14дневен срок от съобщаването му пред Русенски
административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:………….…