№ 577
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Б, в закрито заседание на седми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20221100501919 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 437, ал. 4 от ГПК.
Образувано е по жалба на „У.Б.“ АД, чрез юрк. Г.В. срещу
постановление от 01.02.2022 г. по изп. д. № 85/2022г. по описа на ЧСИ М.П., с
рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд, с което съдебният
изпълнител е отказал да намали адвокатското възнаграждение на взискателя и
да преизчисли пропорционалните такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното
постановление. Излагат се доводи, че размерът на адвокатското
възнаграждение следва да бъде намален до минималния предвиден размер по
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения за образуване на
изпълнителното дело – а именно 200,00 лева. В тази връзка се сочи, че
изпълнителното производство не е с особена фактическа и правна сложност и
е заплатил дължимите суми в срока за доброволно изпълнение.
Препис от жалбата е връчен на взискателя Ц.Т., който счита, че същата е
неоснователна.
Постъпили са и мотиви на ЧСИ М.П., в което се излагат съображения за
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител сочи, че извършените от
процесуалния представител действия в хода на производството по
изпълнителното дело не се свеждат само до подаване на молба за образуване
на изпълнително дело, а също са му възложени правни действия имащи за цел
удовлетворяването на вземането. Доколкото обемът на работа и видът
действията, които ще извърши процесуалният представител на взискателя са
неизвестни то и не може да се счете че разноските са прекомерни. Изтъква,
че твърдението на длъжника относно дължимата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
1
не следва да се определя и върху адвокатското възнаграждение. Излага, че
заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защита в
изпълнителното производство, представлява направени от него разноски,
поради което те се събират наред със сумите по изпълнителен лист. Поради
което адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство се
включва в понятието материален интерес по смисъла на чл. 83, ал.1 от ЗЧСИ
и в понятието „събрана сума“ по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Моли жалбата да бъде
оставена без уважение.
Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок, същата
изхожда от надлежна страна, имаща право и интерес да обжалва, насочена е
срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, същата е
основателна.
От фактическа страна се установява следното:
Изпълнителното производство е образувано по подадена на
25.01.2022 г. от името на Ц.И.Т., чрез адвокат М.М. молба за образуване на
изпълнителното дело и въз основа на изпълнителен лист, издаден на
25.05.2021 г. на основание съдебно решение по гр. д. № 44567от 2015 г. на
СРС, 85 състав, решение по в.гр.д.12928/2016г. на СРС ІІІ В състав и
определение по т.д. № 1875//2017г. по описа на ВКС ТК ІІ ТО с които „У.Б.“
АД е осъдено на основание да заплати сумите от 3609,80 лева – разноски в
първоинстанционното производство, 1137,20 – разноски във въззивното
производство, както и 300 разноски по подадената частна жалба и 3300 лв. -
разноски в касационното производство. С молбата е представен договор за
правна помощ и доказателство за изплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лв.
На 25.01.2022 г. на длъжника е изпратена покана за доброволно
изпълнение. Същата е получена на 26.01.2022 г. В поканата за доброволно
изпълнение е посочен размерът на претендиралото и приетото за събиране
адвокатско възнаграждение.
В срока за доброволно изпълнение е направено доброволно плащане от
длъжника на сумите посочени в поканата.
На 26.01.2022 г. длъжникът е депозирал по електронен път възражение
за прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, с
искане същото да бъде намалено на 200 лв. за образуване на изпълнителното
дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
С разпореждане от 01.02.2022 г. съдебният изпълнител е оставил без
уважение възражението на длъжника искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение и преизчиляване на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
2
При така установената фактическа обстановка, съдът намира жалбата за
основателна поради следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва
разноските по изпълнението. Според установената практика на ВКС
длъжникът разполага и с процесуалното право да претендира пред съдебния
изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност
/така решение № 393/15.05.2015 г. -гр. д. 5473/2014 г. -ВКС ІV г. о. /.
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е
свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в
общата част на ГПК, като в чл. 79 от ГПК е регламентирано от кого се понася
тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната
възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради
прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в
исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с
процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на
разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това
искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.
Предвид установената по-горе фактология по отношение на
направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
съдът намира следното:
Съобразно правилата установени в Закона за адвокатурата страните
могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В
същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената
страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата
страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът, респ.
съдебният изпълнител е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10
от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има
ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя
присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на
страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали
уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния
установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не
обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ
на ВКС.
С оглед разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения /в редакцията и от 31.07.2020 г.,
обн. ДВ бр. 68/ за образуване на изпълнително дело минималният размер на
адвокатското възнаграждение е в размер на 200 лв., а с оглед на т. 2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания над 1 000 лв. – 1/2 от съответните възнаграждения
предвидени в чл. 7, ал. 2, т. 2-7. В конкретният случай процесуалния
3
представител на взискателя - адв. М.М. е подал молба за образуване на
изпълнително дело въз основа на издаден изпълнителен лист. В молбата е
посочен конкретен изпълнителен способ – запор на банкови сметки.
След като от представителя на взискателя не са извършвани същински
изпълнителни действия освен да се подаде молба за образуване на
изпълнително дело и при съобразяване на обстоятелството, че процесното
изпълнително дело не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност
се налага извода, че направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5
ГПК се явява основателно и следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ
разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лв. следва да бъдат намалени
до минималния размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от
Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското
възнаграждение, която предвижда за образуването на изпълнителното
производство, адвокатското възнаграждение да е именно до размера на
сумата от 200 лв.
Що се отнася до пропорционалната такса по т. 26 от ТТР на ЗКЧСИ в
размер на 1006,51 лв., настоящият съдебен състав намира същата за
неправилно определена от съдебния изпълнител доколкото в базата за
изчисляването й е включено и адвокатското възнаграждение на взискателя, а
същата следва да се определи само съобразно сумата по изпълнителния лист.
Сумите по изпълнителния лист, въз основа на който е образувано
производството на 8347,00 лв. Съгласно т.26, б. „в“ от ТТРЗЧСИ от 1 000 до
10 000 лв. 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1 000 лв. В конкретния случай
пропорционалната такса възлиза на 687,76 лв. Към тази сума следва да се
прибави ДДС в размер на 137,55 лв. и общият дължим размер на таксите по т.
26 от ТТРЗЧСИ възлиза на 825,31 лв. с ДДС.
При тези изводи постановлението на ЧСИ М.П. от 01.02.2022 г. по изп.
д. № 85/2022г. следва да се отмени като бъдат намалени разноските за
адвокатско възнаграждение до 200 лв., и пропорционалните такси по чл. 26 от
ТТРЗЧСИ до 825,31 лв. с ДДС.
Предвид изложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановление от 01.02.2022 г. по изп. д. № 85/2022г. по
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд и
вместо него ПОСТАНОВЯВА
НАМАЛЯВА на основание чл. 435, ал.2 т.7 вр. с чл. 78, ал. 5 ГПК
разноските за платено от взискателя по изп. д. № 85/2022г. по описа на ЧСИ
М.П., с рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд адвокатско
възнаграждение от 1200 лв. на 200 лв.
НАМАЛЯВА чл. 435, ал.2 т.7 от ГПК във вр. с чл. 26 от ТТРЗЧСИ
разноските за начислени пропорционални такси по изп. д. № 85/2022г. по
4
описа на ЧСИ М.П., с рег. № 851 и район на действие Софийски градски съд
от 1006,51 лв. на 825,31 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5