Мотиви
към Присъда №245/23.05.2019г., постановена по НЧХД №858/2018г.
по описа на Разградския районен съд .
Постъпила е тъжба от А.М.Щ. ***, с която
е повдигнато обвинение срещу М.Х.О. *** за това, че на 01.11.2018г. в гр.
Разград е нанесла на тъжителката лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК и за това, че на същата дата и
място й е нанесла обида по смисъла на чл.146, ал.1 от НК.
Тъжителката е
предявила и граждански иск срещу подсъдимата
за сумата от 1500 лв, като обезщетение за неимуществени вреди от
престъплението по чл.130, ал.1 от НК и за сумата от 1000 лв., като обезщетение
за неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК , ведно със
законната лихва върху тези суми от датата на деянията.
В заседанието
пред РРС повереникът на тъжителката поддържа
тъжбата и гражданските искове.
Подсъдимата не
дава обяснения, но в последната си дума заявява, че не е направила нищо.
Защитникът и моли за оправдателна присъда, като счита, че обвиненията не са
доказани.
Съдът като обсъди събраните доказателства намери за
установено следното:
Подсъдимата М.Х.О.
е родена на ***г***. Същата е неомъжена, неосъждана.
Тъжителката и подсъдимата живеят в с. Ловско, обл.
Разград, като имотите им били съседни. Подсъдимата М. О. съжителствала семейно
с брата на тъжителката – св. С. У. В последно време отношенията между
тъжителката и подсъдимата били изострени явно заради задлъжнялост на
семейството на подсъдимата към тъжителката, от чийто магазин в селото пазарували
често на вересия.
На 01.11.2018г. около 10.00 часа тъжителката А. Щ.
излязла от дома си като носела на ръце кученце /домашен любимец/. Подсъдимата
М. О. също била пред дома си и видяла тъжителката. Подсъдимата взела дървен кол
в ръка и се приближила до тъжителката. Стигнало се до пререкание между двете и
подсъдимата извикала, че ще убие кучето и замахнала към тъжителката с кола,
като я ударила по главата и започнала да я блъска. Тъжителката пуснала кучето и отвърнала на
поведението на подсъдимата, като също й нанесла удари. Подсъдимата отново я
ударила с кола и тъжителката паднала на земята. Подсъдимата продължила да вика
към тъжителката, като я нарекла „курво“. По улицата минавали две деца – св. С.
Х. и братчето му и тъжителката им извикала да извикат мъжа й от магазина, който
бил наблизо. Децата отишли до магазина и извикали съпруга на тъжителката – св.
Е. Щ. Междувременно подсъдимата продължила да блъска и удря тъжителката и последната, защитавайки
се, също нанесла удари на подсъдимата. В крайна сметка тъжителката останала на
земята, където била повалена от подсъдимата, а подсъдимата се прибрала в дома
си. Малко след това пристигнал съпругът на тъжителката и възприел състоянието й
– тя още била на земята. Посетили болнично заведение, а след това и полицията –
РУ Лозница, където малко по-късно дошли подсъдимата и съпругът й и се стигнало
до нови пререкания между двете семейства, което предизвикало и намеса на
полицейските органи за потушаване на конфликта.
Назначена е съдебномедицинска експертиза
по отношение на тъжителката А.Щ., която установява, че в резултат на инцидента
на 01.11.2018г. на тъжителката са причинени кръвонасядане по външностранична
повърхност на дясно бедро, охлузване на кожата външностранично на външния очен
ъгъл на лява ноздра и по гръбната страна на дясна предмишница; световъртеж от
ценрален произход. По своята медико-биологична характеристика описаните
увреждания обуславят временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалата. Кръвонасядането е причинено от удар с/върху твърд тъп предмет, а
охлузванията от тъпоръбест/и предмети и
могат да се дължат на динамично въздействие на нокът/нокти. В своята съвкупност
всички травматични увреждания биха могли да се получат при възникналия
инцидент. Оздравителният процес е около
седмица, както уточнява вещото лице в съдебното заседание.
Съдът намира
изложената фактическа обстановка за доказана, като изхожда от показанията на разпитаните
свидетели, заключенията на назначената експертиза, писмените доказателствени
материали. На първо място от значение са показанията на св. С. Х., който е
очевидец на съществена част от конфликта. Този свидетел е дете на 12 години и
очевидно трудно пресъздава възприетите обстоятелства, но в крайна сметка пред
съда е последователен в твърденията си и всъщност логично разказва за това
което е видял. По думите му пострадалата била повалена на земята от
подсъдимата, която й нанесла удари с кол. Подсъдимата я нарекла „курво“. Малко по- късно дошъл и св. Е. Щ., съпруг на
тъжителката, който възприел състоянието й – тъжителката все още била на земята.
Съдът отчита възможната заинтересованост в показанията на този свидетел, но в
крайна сметка с оглед логиката на случая намира, че казаното от този свидетел е
явно достоверно. В крайна сметка на пострадалата са нанесени увреждания, които
са установени от експертизата. Тези увреждания са възприети и от св. Н. А.,
приятелка на тъжителката, която е посетила в болницата.Разпитан е и св. С. У.,
който живее с подсъдимата, но той не е очевидец на конфликта, а пресъздава
това, което подсъдимата му разказала, поради което и с оглед явната
субективност на тези показания, съдът не ги кредитира. Разпитана е и
свидетелката Н. С.а, майка на св. С. Х., която твърди, че синът й не е бил на
мястото и нищо не бил видял или чул /по това време тази свидетелка не била в Р
България/, а от страна на тъжителката го накарали да свидетелства като дори му
дали за това сума от 5 лв. Очевидно става дума за обясними междусъседски взаимоотношения, свързани със
съответни приятелства и явни вражди, което обяснява тази разнопосочност в
твърденията на различните свидетели. В крайна сметка обаче съдът намира, че
следва да кредитира казаното от малолетния свидетел С. Х.. Същият очевидно е
видял част от инцидента, за което е давал и обяснения непосредствено след това пред полицейски
служител, макар и тогава да не е бил достатъчно конкретен и явно тогава не е
разкрил в пълнота всичко което е видял. Пред съда обаче свидетелят С. Х. е
последователен, категоричен и конкретен – на няколко пъти връщан към същината
на събитието, той го описва по идентичен начин. Именно поради това съдът
намира, че показанията на същия свидетел в хода на съдебното следствие не са
манипулирани, а са явно добросъвестни и следва да се кредитират. С оглед на изложеното
съдът намира, че обвинението срещу подсъдимата се явява доказано. Тъжителката
също е нанесла удари на подсъдимата и
очевидно в един момент е било налице сбиване между двете. Последното се
установява от показанията на свидетелката Д. К., която видяла подсъдимата след
инцидента и видяла, че има синини. Също и свидетелят Л. Н. /полицейски
служител/ след инцидента е възприел, че
и подсъдимата и тъжителката имат наранявания. Подсъдимата не се е снабдила с
медицинско удостоверение и тези й наранявания не са документирани, което и е
осуетило възможността да бъдат охарактеризирани
по експертен път. Съдът обаче приема, че ударите нанесени от тъжителката
са нейна реакция, следваща ударите нанесени й от подсъдимата. Логиката на
цялата ситуация сочи, че именно подсъдимата е нападнала тъжителката – именно подсъдимата
е носила кол, именно нейните действия са били
по-интензивни и целенасочено агресивни, което се разкрива от казаното от
св. С. Х. Несъмнено е, че именно подсъдимата първа е нанесла удари на
тъжителката, като целенасочено я повалила на замята и с оглед на това съдът намира обвинението за
доказано. С оглед конкретните показания на св. С. Х се доказва и отправената
обида от подсъдимата към тъжителката -нарекла я „курва“.
Въз основа на така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: С деянието си подс. М.О. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.130 ал.1 от НК, тъй като на 01.11.2018г. в с.
Ловско, Община Лозница е причинила на А.М. *** лека телесна повреда изразяваща се в
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Подсъдимата е
нанесла удари на пострадалата, повалила я е на земята и й е причинила временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Налице е явна причинна връзка между деянието на подсъдимата и констатираните от
медицинската експертиза увреждания на пострадалата. От субективна страна
подсъдимата е действала с пряк умисъл
–целенасочено. В
случая от данните по делото се установява, че и тъжителката е причинила на
подсъдимата съответни увреждания /явно охлузвания, насинявания/, но доколкото
тези увреждания не са съответно документирани, то не може да се приеме, че
надхвърлят характеристиката на причинена болка и страдание. Поради това не може да се приложи института на
реторсията, тъй като телесните повреди не са идентични.
На следващо място съдът
намира, че подсъдимата от обективна и субективна страна е осъществила състава
на престъплението по чл.146, ал.1 от НК тъй като на 01.11.2018г. в с. Ловско, Община Лозница е
казала унизителни думи за честта и достойнството на тъжителката в нейно
присъствие – нарекла я „курва“. Обидният характер на този израз не изисква
коментар. И това престъпление е осъществено от подсъдимата с пряк умисъл.
Индивидуализирайки наказанията на
подсъдимата съдът намира, че в
случая не може да се приложи института на чл.78а от НК, тъй като става дума за
множество престъпления /чл.78а, ал.7 НК/. Съдът отчита като смекчаващо обстоятелство
чистото съдебно минало на подсъдимата. За престъплението по чл.130, ал.1 от НК
съдът намира, че на подсъдимита следва да бъде наложено наказание пробация
/по-леката от предвидените алтернативи/ включващо следните пробационни мерки –
1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с
периодичност на изпълнение два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от шест месеца. За престъплението по чл.146,
ал.1 от НК следва да и се наложи наказание глоба в размер на 1000 лв, което е
минималния размер, предвиден за това престъпление. На основание чл. 23, ал.1 от НК на подсъдимата следва да се определи едно общо наказание в размер на
най-тежкото, а именно пробация, включваща следните пробационни мерки – 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност
на изпълнение два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от шест месеца. Съдът не намира за необходимо в
конкретния случай да прилага чл.23, ал.3 НК.
Частично
основателни се явяват предявените от тъжителката
граждански искове. От неправомерното и виновно деяние на подсъдимата на
пострадалата са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените
болки, страдания, причинено й е временно разстройство на здравето, неопасно за
живота /престъплението лека телесна повреда/, причинено й е унижение
/престъплението обида/. При това съдът намира, че с оглед причинените на пострадалата
неимуществени вреди от престъплението лека телесна повреда, подсъдимата следва
да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на 600 лв, което съдът намира
за справедливо с оглед критериите на чл.52 от ЗЗД. В останалата чу част до 1500
лв гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Обезщетението
следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на деянието до
окончателното изплащане. Също така подсъдимата следва да заплати на
пострадалата и обезщетение за причинените и неимуществени вреди от нанесената й
обида, като съдът намира за справедливо обезщетението за това престъпление да
бъде в размер на 400 лв, което обезщетение също следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на деянието. В останалата чу част до 1000 лв
гражданския иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
С оглед
изхода на делото подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на РРС
сумата 100 лв за държавна такса върху уважените размери на гражданските искове Също
така подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на пострадалата направените
от последната деловодни разноски.
Мотивиран така
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: