Решение по дело №148/2023 на Окръжен съд - Перник

Номер на акта: 199
Дата: 26 април 2023 г. (в сила от 26 април 2023 г.)
Съдия: Борислава Петрова Борисова-Здравкова
Дело: 20231700500148
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 199
гр. Перник, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от Борислава П. Борисова-Здравкова Въззивно
гражданско дело № 20231700500148 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.рег. № 45/03.01.2023 г. от И. С. К., Е. М. П., Д. М.
К. и С. М. К., чрез пълномощника адв. В., срещу Решение № 1251 от 23.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 2897 по описа за 2022 г. на Районен съд – Перник , с което е
отхвърлен предявеният от Е. М. П., И. С. К., Д. М. К. и С. М. К. против
„Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование „Чез Разпределение
България“ АД/ иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищците
не дължат на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно
наименование „Чез Разпределение България“ АД/, с ЕИК *********, всеки по ¼ от сумата
от общо 692,65 лв., представляваща цена на преизчислено количество електрическа енергия,
начислена по партида № *** въз основа на констативен протокол № ***, обхващащ периода
от 10.12.2021 г. до 22.02.2022 г. и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №
*** за недвижим имот – апартамент № **, находящ се в ***, и ищците са осъдени да
заплатят разделно всеки по ¼ част на ответника от сумата от общо 489,50 лв.,
представляваща разноски в производството по делото.
В жалбата се твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Излагат се съображения, че
първоинстанционният съд неправилно е установил фактическата обстановка, приемайки, че
е налице твърдяната облигационна връзка между страните, както и непълно измерване на
потребената ел. енергия, че това е било налице през целия период на иска и че са спазени
1
всички изисквания на процедурата, включително неправилно е обсъдил свидетелските
показания. Твърди се, че предвид противоречието между чл. 56, ал. 1 ПИККЕ и чл. 98а, ал. 2,
т. 6. Б. „а“ ЗЕ сумата по корекцията се дължи на крайния снабдител, а ответникът е оператор
на електроразпределителната мрежа, поради което липсва материално-правна легитимация
на ответника да претендира процесната сума. Сочи се, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по възражението, че липсва договор за доставка на ел. енергия с ищците, а
наследодателят им е починал на ***, както и за липса на уведомяване на клиента в общите
условия на доставчика при действието на ПИККЕ.
Навеждат се доводи, че СТИ е дефектирало и не се касае за неправомерно въздействие
върху него, както и че неправилно е определен периодът на корекцията и приложимите
ПИККЕ. Моли се за отмяна на обжалваното решение и присъждане на сторените разноски за
производството пред двете инстанции. Възразява за прекомерност на възнаграждението на
насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД /ЕРМ Запад/, с ЕИК *********, чрез пълномощника си юрк. Ф., е подала
отговор, с който изразява становище, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение е
правилно и законосъобразно. Счита, че от свидетелските показания е установено, че
проверката е извършена при спазване на всички изисквания на ПИККЕ. Оспорва
възражението на ищците за липса на облигационнот отношение с дружеството, като сочи, че
ако лицето, което е отразено като клиент в базата данни на дружеството, почине, правата и
задълженията му преминават върху неговите наследници. Излага подробни съображения
относно правото на дружеството да претендира заплащането на сумите по процесната
фактура, тъй като то търпи технологичните загуби от неправомерното ползване на
електрическата енергия, за което се позовава на съдебна практика, включително на
касационната инстанция. Сочи, че към датата на проверката са в сила приложените ОУ,
предвиждащи ред за уведомяване на абоната, както и че основание за извършване на
корекцията е фактът на констатирано неточно измерване или неизмерване на електрическата
енергия, независимо от наличието на вина на потребителя. По изложените съображения се
моли обжалваното решение да бъде потвърдено и да му се присъдят разноските за
производството.
Пернишкият окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства,
намира следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се
явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че решението е
валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по
граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по
предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищеца твърдения и
заявения петитум.
Правилно е дадена материално – правната квалификация на иска. Налице са всички
положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на
решението. Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в
обжалваната част и само на поддържаните основания.
Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата
на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК, и предвид релевираните в жалбата въззивни
основания, приема за установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване
недължимостта на процесната сума на ответното дружество, поради което в тежест на
2
ответника е да докаже дължимостта на начислената сума, а именно: че в резултат на
извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ и ОУ е
изчислил и остойностил количеството енергия - предмет на иска, в действителния му
размер, като посоченото количество електроенергия реално е потребено от ищеца.
Във връзка с възраженията, че ответникът не е материално легитимиран да претендира
вземане за ел. енергия, основано на корекция на сметката на потребителя, съдът намира
следното:
С оглед разпоредбата на § 2 от ПЗ на ПИКЕЕ обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г. –
релевантният момент за определяне на приложимата нормативна уредба по отношение на
процедурата по корекция на сметки на потребителите на електроенергия е този на съставяне
на констативния протокол, който в настоящия случай е с дата на съставяне 22.02.2022 г., и
приложимата в настоящия случая нормативна уредба се съдържа в разпоредбите на Закона
за енергетиката, в Правилата за измерване на количеството електрическата енергия,
издадени от председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, (ПИКЕЕ) и
Правила за търговия с електрическа енергия, издадени от Държавната комисия за енергийно
и водно регулиране (Обн. ДВ. бр.66 от 26 юли 2013г., в сила от 26.07.2013г.). Актуалната
практика на ВКС по множество подобни правни спорове, обективирана в решение №
124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, решение №
144/12.03.2021 г. по гр. д. № 1251/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 54/24.03.2021
г. по гр. д. № 1843/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 50/12.05.2021 г. по гр. д. №
1737/2020 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 82/12.05.2021 г. по гр. д. № 2844/2020 г. на
ІV-то гр. отд. на ВКС, решение № 60210/07.10.2021 г. по гр. д. № 4110/2020 г. на ІV-то гр.
отд. на ВКС, и пр ., приема, че по силата на чл. 83, ал.1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в
редакцията след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., за периода след
влизане в сила на новите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
(ПИКЕЕ) е предвидено законово основание крайният снабдител едностранно да коригира
сметката на клиента (потребителя) само поради обективния факт на констатирано неточно
отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. В установената практика на
ВКС е разяснена и правната същност на коригирането на сметката на потребител при
констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от него
електрическа енергия едностранно от доставчика в периода след влизане в сила на
промените на чл.98а, чл. 98в и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, които разяснения запазват значението си
и след приемането на сега действащите ПИКЕЕ /обн. ДВ от 30.04.2019 г./ (в този смисъл и
Определение № 60737 от 29.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1787/2021 г., III г. о., ГК).
Следователно със ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012г.) и приетите въз
основа на законовата делегация по чл. 83, ал. 2 ЗЕ правила съгласно чл.50, ал. 4 ПИКЕЕ
(обн. ДВ, бр. 25 от 30.04.2019 г.) е предвидена възможност за оператора на
електропреносната мрежа да коригира едностранно сметките на ползвателите във всички
случаи на неизмерване, неправилно и/или неточно измерени и/или изчислени пренесените
количества електрическа енергия. Начините за извършване на пренесените до ползвателя
количествата електрическа енергия е уредено в зависимост от конкретните причини за
неизмерване или неточно измерване на пренесените количества електрическа енергия. В
редица решения на ВКС (решение № 97 от 28.07.2015 г. по т. д. № 877/2014 г. на ВКС, І ТО,
решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр. д. № 4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 19 от
21.02.2014 г. по т. д. № 2014/2013 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 228/10.09.2012 г. по гр. д. №
311/2011 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012 г. по гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV
ГО и др.) е посочено, че при неправомерно въздействие върху СТИ потребителят дължи
заплащане на реално доставеното, но неотчетено количество електрическа енергия, ако
доставчикът докаже наличието на потребление и действителния му размер. Източникът на
задължението за крайния потребител за плащане на цената на доставената електрическа
3
енергия е от договорно естество и разпоредбите на Закона за енергетиката не изключват
общите правила на ЗЗД във връзка със задължението на купувача да плати цената на
доставената стока, включително правилото на чл. 183 ЗЗД, че когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена доставка в по-малък размер и е
заплатено по-малко от реално дължимото, купувачът следва да доплати разликата като цена
на потребеното количество електрическа енергия. С новите правила е установено, че
титуляр на вземането по корекционната фактура е операторът на електроразпределителната
мрежа. Това негово право се извежда от изричните норми на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ,
титуляр на вземането по корекционната фактура е електроразпределителното дружество, в
случая "ЧЕЗ Разпределение България" АД /с ново наименование „Електроразпределителни
мрежи Запад“ АД, което е легитимирано и да отговаря по предявения отрицателен
установителен иск, а задължено лице е "ползвателят на мрежата". Съгласно легалната
дефиниция, дадена в § 1, т. 41 а от ДР към ЗЕ, "ползвател на мрежата" е и крайният
потребител, в случая ищеца, доколкото като потребител на електрическа енергия, ползвания
от него имот е снабдяван от електроразпределителната мрежа, която той ползва, за да
получава електроенергия. Нормативната разпоредба е ясна и недвусмислено сочи субектът,
в полза на който възниква вземане за сумата на преизчислените при спазване на чл. 50
ПИКЕЕ количества електрическа енергия – операторът на електроразпределителната мрежа
съобразно дефиницията на § 34б, б. а) от ДР на ЗЕ, или предвид издадения му и приложен
по делото лиценз, а и сключен договор между страните, ответникът – "ЧЕЗ Разпределение
България" АД. В този смисъл в Решение № 137/12.07.2022 г. по гр.д. № 2578/2021 г. на
ВКС изрично се посочва, че крайният клиент дължи заплащане на потребената
електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИККЕ, на оператора на
електроразпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41б,
б.а ДРЗЕ.
Предвид изложеното, възражението в жалбата, че е налице противоречие между чл. 98,
ал. 2, т. 6, б. „а“ от Закона за енергетиката и чл. 56, ал. 1 от ПИККЕ относно титуляра на
правото да извърши корекция на сметката на потребителя, е неоснователно.
С доклада по делото, приет за окончателен от първоинстанционния съд, е обявено за
безспорно, че М.Г. М. е бил собственик на апартамент № **, находящ се на адрес: ***,
поради което има качеството потребител на ел. енергия по смисъла на §1, т.41б, б. А от ДР
на ЗЕ- краен клиент, който купува енергия.
От удостоверение за наследници с изх. №***, издадено от Община ***, се установява,
че ищците И. С. К., Е. М. П., Д. М. К. и С. М. К. са преживели наследници на М.Г. М.,
починал на ***
Безспорно е, че ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД е оператор на
електроразпределителна мрежа по смисъла на §1, т.34б, б. А от ДР на ЗЕ, като лице, което
осъществява разпределение на електрическа енергия по електроразпределителна мрежа, в
чиято лицензионна територия се намира процесният обект на потребление.
От констативен протокол № *** се установява, че на същата дата служители на "ЧЕЗ
Разпределение България" АД са извършили техническа проверка на средството за търговско
измерване с фабричен номер № ***, отчитащ потребената ел.енергия на адрес: ***, ап. **,
който обект е с абонатен № ***, като в протокола е отразено: "дисплея на електромера е
тъмен, при товар от 7,6 А диода за натоварване не мига, електромерът е демонтиран и
заменен с друг изправен и е изпратен в БИМ“.
При извършената метрологична проверка на процесния електромер съгласно
Констативен протокол № *** от *** на Български институт по метрология, Главна
Дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел – Плевен е установено
отсъствие на механични дефекти на кутията, на клемите на клемния блок на електромера,
наличие на необходимите обозначения на табелката на електромера, наличие на пломби
4
против неправомерен достъп до вътрешната конструкция на електромера: знак от
метрологична проверка (пломба): № ***; фирмен знак (пломба):№ Дейзи тех/103 – 2 бр.;
допълнителни стикери: № *** и № ***№ *** и № ***. При подаване на напрежение в
интервала от 230 V до 264,5 V и 0,025 А до 60 А, дисплеят остава тъмен, а светодиодът не
свети и не мига. Измервания не могат да бъдат извършени по: т.4.1.,т.4.2., т.4.3.1., т.4.3.2,
т.4.4., т.4.5 и т.4.6. Проверката е констатирала отсъствие на видими дефекти по
електронната платка и детайлите на електромера, като той не съответства на
метрологичните характеристики, не отговаря на изискванията за точност при измерване на
електрическа енергия и е дефектирал.
Със справка за преизчислени количества електрическа енергия на основание чл. 50, ал.
1, буква "б" от ПИКЕЕ са начислени 2760 kwh и е издадена по фактура № *** за сумата
638,65 лв.
В производството по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на
свидетелите И.Н.В., Б.Х.Б. /служител на ответното дружество/ и Д. В. Д. /представител на
Федерация на потребителите/. Показанията им са обсъдени подробно от
първоинстанционния съд, което се споделя и от настоящата инстанция. От същите се
установява непротиворечиво, че не е имало външна намеса по процесния уред.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-техническа експертиза,
която при преценката по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране изцяло, се
установява, че повредата е възможно да се дължи на метрологични влияния, злонамерено
въздействие чрез прибор, създаващ електромагнитен импулс или високоволтов такъв, дефект
на електромера, като при проверката, направена от БИМ, не може да се установи коя от
причините е довела до дефект на СТИ. Заключението на СТЕ е, че корекцията на сметката е
извършена математически правилно съгласно чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ. Посочено е,
че съгласно чл. 52, ал. 1 от ПИККЕ в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради
която използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но
количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или
отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по приоритетен ред,
посочен в разпоредбата, както и че ако повредата се дължи на обективни причини, а не на
човешка намеса би имало разлика в стойността на изчислението.
При гореустановеното въззивният съд приема, че начисленото по процесните фактури
количество електрическа енергия е вследствие извършена корекция, без същото да е реално
измерено и отчетено, както и без да се изисква доказването на виновно поведение на
абоната. Такава възможност е предвидена съгласно нормата на чл. 83, ал. 6, вр. чл. 21 и чл.
98а от Закона за енергетиката, а именно да бъдат извършвани корекции на сметките на
потребителите в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия,
но при спазване на определени правила, чието приемане е от компетенцията на ДКЕВР – чл.
83, ал. 2 от ЗЕ. По аргумент от чл. 98а, т. 6, б. "а" и б. "б" от ЗЕ е установено разграничение
между хипотезите при които има неправомерно въздействие върху сертифицираното
средство за търговско измерване и случаите на неправилно или неточно измерена ел.
енергия поради повреда на уреда. Това разграничение продължава и в нормите на ПИККЕ,
съответно чл. 50 от ПИККЕ и чл. 52 от ПИККЕ.
От изводите по констативен протокол на БИМ и заключението на СТЕ се установява,
че процесният електромер е дефектирал. Съставеният за извършената метрологична
експертиза по чл. 57 - 58 ЗИ протокол представлява официален документ по см. на чл. 179,
ал. 1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице от БИМ, който е овластен със
специализирани правомощия в областта на метрологията /чл. 10 и сл., и чл. 58 ЗИ/, поради
което отразеното в този протокол се ползва с обвързваща съда материална доказателствена
сила относно състоянието и годността на провереното измервателното средство
/електромер/, която не е оборена по делото, а самият документ не е оспорен по реда на чл.
5
193 ГПК. С оглед характера на установената причина за неотчитане на потребената ел.
енергия е приложима разпоредбата на чл. 52 от ПИКЕЕ, която урежда начинът за
коригиране на дължимата сума в случаите на техническа неизправност на средствата за
търговско измерване, поради която използваната електрическа енергия преминава през
измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена
външна намеса при проверка или отчет, като преизчисляването се извършва въз основа на
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49. От доказателствата по делото се
установява, че енергийният оператор е изчислил корекцията в процесните фактури по реда
на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ. В случая не е установено по безспорен и несъмнен
начин, че е осъществено неправомерно въздействие върху СТИ, наличието на причинна
връзка, довела до неизмерена, неправилно и/или неточно отчитане на действителното
потребление на преминаващата ел. енергия, в следствие на което неотчетените количества
ел. енергия преминават в патримониума на ищеца-потребител и същият следва да отговаря
финансово за неизмерената енергия. В тази хипотеза (липса на външна намеса) приложение
намира правилото на чл. 52 от ПИКЕЕ, което урежда начин на изчисляване на количеството
ел. енергия при техническа неизправност на СТИ, при което използваната ел. енергия
преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е
установена външна намеса при проверка или отчет. Редът по чл.52 от ПИКЕЕ се различава
от този по чл.50, ал.1, б.„б” от ПИКЕЕ, тъй като се касае за различни хипотези. При това
положение въззивният съдът счита, че е налице хипотезата на чл. 52 от ПИККЕ и за
енергийния оператор не е съществувало законово основание за коригиране на сметката за
електрическа енергия по реда, предвиден в чл. 50, ал. 1, б. "б" ПИКЕЕ и процесната сума
незаконосъобразно е изчислена по реда на чл. 50, ал. 1, буква "б" от ПИКЕЕ. Доколкото в
случая е налице хипотезата на чл.52 от ПИКЕЕ, но е приложен редът за преизчисление на
ел.енергията по чл.50, ал.1, б.„б” от ПИКЕЕ, то въззивният съдът намира, че процесната
сума, определена за плащане е начислена незаконосъобразно, поради което и искът като
основателен и доказан следва да бъде уважен, като се признае за установено, че ищците не
дължат на ответника процесната сума.
Предвид този извод обсъждането на останалите оплаквания в жалбата е безпредметно.
Само за пълнота съдът намира за нужно да отбележи, че обстоятелството, че фактурата е
издадена на името на наследодателя на ищците след настъпване на смъртта му не е
основание за недължимост на потребената за имота ел. енергия. Ищците придобиват
качеството потребители на ел. енергия с придобиване на собствеността върху имота по
силата на наследственото правоприемство, поради което при доказано потребление на ел.
енергия биха отговаряли за дължимата цена съобразно квотите си в съсобствеността,
независимо че не са изпълнили задължението си по Общите условия на дружеството да
заявят настъпилите промени.

Предвид несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да
бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените искове
да се уважат.

По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски се поражда за ищците. Съобразно
представените доказателства и списък на разноските, същите са сторили такива за държавна
такса и платено в брой адвокатско възнаграждение в двете инстанции, като в
първоинстанционното производство са в общ размер 851,55 лв., а във въззивното
производство в общ размер 826,30 лв. Тъй като не е посочено каква част от разноските е
заплатил всеки ищец /жалбоподател/, съдът приема, че разноските са сторени по равно /по ¼
от всеки/, поради което ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на всеки
6
сума от по 419,46 лв., представляваща разноски за двете инстанции/.

По изложените мотиви, Окръжен съд Перник

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1251 от 23.11.2022 г., постановено по гр.д. № 2897 по описа за
2022 г. на Районен съд – Перник.
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че И. С. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, Е.
М. П., ЕГН **********, с адрес: ***, Д. М. К., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, и С. М.
К., ЕГН **********, с адрес: ***, ***, не дължат на „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД /с предишно наименование „Чез Разпределение България“ АД/, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, всеки по ¼
от сумата 692,65 лв., представляваща цена на преизчислено количество електрическа
енергия, начислена по партида № *** въз основа на констативен протокол № *** за периода
от 10.12.2021 г. до 22.02.2022 г., за което е издадена данъчна фактура № *** за недвижим
имот – апартамент № ***, находящ се в ***.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование
„Чез Разпределение България“ АД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на И. С. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ***, сумата 419,46 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и
шест стотинки/ – разноски за производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование
„Чез Разпределение България“ АД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на Е. М. П., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 419,46 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и шест
стотинки/ – разноски за производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование
„Чез Разпределение България“ АД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на Д. М. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ***, сумата 419,46 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и
шест стотинки/ – разноски за производството пред двете инстанции.
ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД /с предишно наименование
„Чез Разпределение България“ АД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, да заплати на С. М. К., ЕГН **********, с
адрес: ***, ***, сумата 419,46 лв. /четиристотин и деветнадесет лева и четиридесет и
шест стотинки/ – разноски за производството пред двете инстанции.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7
8