Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 31.08.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IV-г с-в, в публичното заседание на пети
октомври през 2021 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
мл.с. ГОСПОДИН ТОНЕВ
при секретаря В.Иванова,
като разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 7137 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение №
294497 от 05.12.2019 г. СРС, 124 с-в, по гр.д.№ 19568/2019 г. е осъдил З. „Б.и.“
АД да заплати на И.В.С. сумата от 2 000 лв.-обезщетение за неимуществени
вреди-болки и страдания, претърпени в резултат на увреди, получени при ПТП, настъпило
на 13.09.2017 г. в гр.София, причинено виновно от М.Ч.Ч., за чийто автомобил е
била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество със
законната лихва върху сумата, считано от 13.09.2017 г. до окончателното
плащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 4 000
лв., както и за сумата от 180,00 лв.-обезщетение за имуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
С определение № 20226095 от 15.10.2020 г. СРС е отхвърлил молбата на И.В.С.
за изменение на решението в частта относно разноските.
Срещу решението от 05.12.2019 г. е постъпила въззивна жалба от ищеца И.В.С. в частта, с която е отхвърлен иска
за неимуществени вреди за сумата над 2 000 лв. до претендирания размер от
4 000 лв. с оплаквания, че присъденият размер не е справедлив съгласно
критериите на чл.52 ЗЗД.Твърди, че при определяне на обезщетението съдът не е
обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е направил преценка на
релевантните факти, и че определеното обезщетение не кореспондира с
установената съдебна практика по сходни съдебни казуси.Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и да уважи изцяло иска.Претендира разноски.Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Ответникът
по въззивната жалба- З. „Б.и.“ АД не взема становище по нея.
Постъпила е и частна жалба от адвокат А.Т. срещу
определението по чл.248 ГПК.Жалбоподателката твърди, че по делото е представено
договор за правна защита и съдействие и пълномощно, с което ищецът я е
упълномощил да го представлява по делото, като страните са се договорили, че
защитата е предоставена при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА.Твърди, че са
налице предпоставките на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, и че преценката дали лицето е
материално затруднено не се извършва от адвоката.Излага доводи, че
предпоставките за присъждане на адвокатското възнаграждение на адвокат, оказал
безплатна правна помощ са: същият да е оказал безплатна правна помощ на някое
от основанията по чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗА; насрещната страна да е осъдена за
разноски, т.е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана
от съответния адвокат, които в случая са налице.Моли съда да отмени обжалваното
определение и да измени решението от 05.12.2019 г., като й присъди адвокатско
възнаграждение с оглед уважената част от иска.
Съдът, като
прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Районният
съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ.Ищецът-И.В.С. твърди, че на 13.09.2017
г. около 16,00 ч. в гр.София, на бул. „Сливница“, в района на кръстовището с
ул. „Цар Самуил“ е настъпило ПТП по вина на водача на л.а. марка „Ауди“, модел
80 с рег********М.Ч.Ч., който при
извършване на маневра „завиване надясно“ не е пропуснал и е станал причина в
него да се удари движещият се попътно направо в съседната дясна лента ищец като
водач на МПС марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“.За настъпилото ПТП е съставен
констативен протокол № К-651/13.09.2017 г., като на виновния водач е съставен
АУАН № 36324/13.12.2017 г., въз основа на който е издадено наказателно
постановление № 17-4332-021009/18.10.2017 г., влязло в сила на 08.12.2017 г.Твърди,
че в резултат на удара е получил множество травми и охлузвания по цялото тяло,
както и разкъсно-контузна рана на главата, като уврежданията на главата и
коляното са най-болезнени и с най-дълъг интензитет на болка.След удара ищецът е
закаран в УМБАЛСМ „Пирогов“, където след
прегледа му е поставена упойка и му е извършена медицинска интервенция,
изразяваща се в почистване на рани и поставяне на 6 шева на разкъсно-контузната
рана на главата.Твърди, че след уврежданията е можел да се придвижва само с
чужда помощ, и че е бил принуден да посещава отново лечебното заведение за
смяна на превръзки и почистване на раните, което му е създавало особени
затруднения предвид характера на уврежданията.Махането на конците е извършено на
три етапа, тъй като не е имало видимост към всички конци.Ищецът излага
твърдения, че болките в коляното му продължават и към момента на предявяване на
иска, като най-интензивни са били в първите два месеца, по препоръка на
специалист е посещавал лазеротерапия и магнитна терапия.Претърпените увреждания
са му причинили силни болки, изключително неудобство поради невъзможността да
се обслужва сам, да полага необходимото за поддържане на лична хигиена,
невъзможност да извършва обичайните ежедневни дейности, да излиза от дома си,
бил е поставен в невъзможност да извършва обичайни ежедневни дейности, което е
оказало негативно влияние върху психиката му, станал е затворен, замислен,
меланхоличен, раздразнителен, избягвал е да се вижда с хора извън обичайните си
контакти с близки и колеги, изпитва несигурност при движение по улиците и е в
непрекъснат стрес при шофиране.Твърди, че гражданската отговорност на виновния
водач е застрахована в „Б.И.“ АД.В резултат на отправената покана до ответното дружество за
доброволно плащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди е
образувана щета № ********** и му е предложено заплащане на обезщетение в
размер на 700 лв.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 4 000 лв.-обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, както и сумата от 180 лв.-обезщетение за имуществени вреди вследствие
настъпилото ПТП със законната лихва от 02.08.2018 г., на която дата е предявена
претенцията за плащане на застрахователно обезщетение със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Видно
от
представения констативен протокол № К-651 на 13.09.2017
г. в гр.София, на бул. „Сливница“ около 16,00 ч.,
в района на кръстовището с ул. „Цар Самуил“ е настъпило ПТП с
участието на МПС марка „Ауди“ модел 80 с рег.№ *******с водач М.Ч.Ч. и МПС
марка
„Хюндай“, модел „Санта Фе“ с рег.№ *******с водач И.В.С..В протокола е
отразено, че И.С. е получил контузия и разкъсно-контузна рана на главата,
контузия на ляв крак, охлузване по тялото.Посочено е, че произшествието е
настъпило, като водачът на МПС марка „Ауди“ модел 80 с рег.№ *******се е движел
по бул. „Сливница“ от бул. „Хр.Ботев“ към бул. „Мария Луиза“ и в района на
кръстовището с ул. „Цар Самуил“ е извършил маневра „завиване надясно“, като не
е пропуснал и е станал причина в него да реализира ПТП движещият се попътно
направо в съседната дясна лента л.а. марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“ с
рег.№ *******.
С
наказателно постановление № 17-4332-021009 на СДВР, отдел „Пътна полиция“,
влязло в сила на 08.12.2017 г., на М.Ч.Ч.
е наложено наказание-глоба в размер на 200 лв. за ПТП, реализирано на
13.12.2017 г., при което е нарушил чл.25, ал.1 ЗДвП.
Страните
не спорят, че към момента на процесното ПТП водачът на МПС „Ауди“ модел 80 с
рег.№ *******е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество.
По
образуваната в ответното дружество щета № ********** на ищеца е предложено
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв.
От
заключението на приетата по делото АТЕ на вещото лице С.С.е установено, че
причините за настъпване на ПТП са от субективен характер-предприетата маневра
на л.а. „Ауди“ модел 80 маневра за десен завой от бул. „Сливница“ към ул. „Цар
Самуил“, при която не е пропуснал попътно движещия се в същата посока по бул.
„Сливница“, но в съседната пътна лента л.а. „Хюндай“ Санта Фе.
От заключението на приетата по
делото медицинска експертиза на вещото лице В.Н.е установено,
че от процесното ПТП ищецът е получил разкъсно-контузна рани в теменната област
на главата, контузия на лявото коляно и охлузвания по тялото /без да е посочено
къде/, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.Получените увреждания са в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.Оздравителният период е за около 20-25 дни, като е възможно пострадалият да
изпитва болки за по-дълъг период.Болките са били по-интензивни в първите дни и
постепенно са намалявали.Ударът на автомобила е ищеца е в предна лява част и
при правилно поставен колан главата не може да достигне до челното
стъкло.Възможно е пострадалият да се удари в лявата странична колонка, при
което да получи удар в теменната област на главата.
Разпитаният по делото свидетел В.С.-син
на ищеца твърди, че през есента на 2017 г. баща му е претърпял ПТП.Когато е
отишъл да го види в „Пирогов“ той е бил целият в кръв и не е бил адекватен, бил
е много притеснен и изплашен.По-късно ищецът е имал силно главоболие и
накуцване с единия крак.Твърди, че при смяна на превръзките на главата е
изпитвал силни болки, дълго време е накуцвал, тъй като е имал травма на
колената и преди това.У ищеца се е зародил уплах да шофира, не е искал да
комуникира с хора.Поне две седмици не е ходил на работа.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Предмет на въззивното производство е искът с правно основание чл.432, ал.1 КЗ в отхвърлителната му част за неимуществените вреди за сумата над 2 000
лв. до 4 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380.
За да са налице предпоставките за уважаване на иска, е необходимо наличието
на правоотношение по застраховка „гражданска отговорност” между деликвента и
ответника, и предпоставките на чл.45 ЗЗД-противоправно виновно поведение на застрахования,
вреди и причинна връзка между тях и поведението на деликвента.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност” и е определил обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 2 000,00 лв., като е отхвърлил
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца
поради непоставен предпазен колан.
В частта, с която е уважен иска за сумата от 2 000 лв.
решението е влязло в сила поради необжалването му.Спорен пред настоящата
инстанция е въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди.
Настоящият съдебен състав счита, че така определеният
размер на обезщетението е справедлив и съответства на разпоредбата на чл.52 ЗЗД.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази характера и тежестта
на уврежданията, които са причинили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота; краткият възстановителен период /20-25 дни седмици/; изпитваните от
пострадалия болки и търпените от него неудобства; преживеният страх, както и
стресът от произшествието; възрастта на пострадалия и икономическата обстановка
в страната към момента на настъпване на произшествието; липсата на неблагоприятни
последици за здравето на ищеца.Не се установи да са настъпили усложнения по
време на лечението, нито да се е налагал болничен престой или да са извършвани
оперативни интервенции, както и да са претърпени вреди, които да са по-големи
от обичайните за този вид травма.Поради изложеното съдът счита, че присъденият
от първоинстанционния съд размер на обезщетението не следва да бъде завишаван.
Поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции обжалваното решение следва да се
потвърди.
Съдът намира за
основателна частната жалба на процесуалния представител на въззивника-адвокат А.Т.
срещу определението по чл.248 ГПК.По делото е представено и договор за правна
защита, с който страните са се съгласили процесуалното представителство по
делото да се осъществява при условията на чл.28, ал.1, т.2 ЗА.Изявленията за
наличие на конкретно основание за оказване на безплатна правна помощ по чл.38,
ал.1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната
хипотеза.Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 ЗА е в договора за
правна защита и съдействие да е посочена конкретната хипотеза на чл.38, ал.1,
т.1-3 ЗА, като страната, която се ползва от безплатна правна помощ не следва да
ангажира доказателства, че попада в посочената категория лица. Отговорността на задължената и осъждана за разноски
страна по делото се определя единствено от изхода по основния материалноправен
спор, а не от вътрешните отношения между адвокат и клиент.В случай на оспорване
от задължената за разноски страна, че лицето не попада в дадената категория
лица по чл.38, ал.1 ЗА, тя носи тежестта за доказване, че посоченото в договора
е невярно.В случая такова оспорване не е направено, респ. не са ангажирани
доказателства, които да опровергават обстоятелството, че лицето, ползвало
безплатна правна защита по пълномощие, не е материална затруднено.
В случая с оглед изхода на спора на пълномощника на ищеца
се дължи адвокатско възнаграждение за първата инстанция на основание чл.38,
ал.2 ЗА вр. чл.7, ал.1, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 255 лв.
Поради изложеното обжалваното определение следва да се
отмени, като вместо него се постанови ново, с което решението се измени в
частта за разноските, като въззиваемият бъде осъден да заплати в полза на
пълномощника на въззивника-адвокат А.Т. сумата от 255 лв. на основание чл.38,
ал.2 ЗА.
Разноски за
настоящата инстанция не се претендират от въззиваемата страна.
Водим от горното
съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 294497 от 05.12.2019 г. на СРС, 124 с-в, по гр.д.№
19568/2019 г.в обжалвана част.
ОТМЕНЯ определение
№ 20226095 от 15.10.2020 г. на СРС, 124 с-в, по гр.д.№
19568/2019 г., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 294497 от 05.12.2019 г. на СРС,
124 с-в, по гр.д.№ 19568/2019 г. в частта относно разноските, като ОСЪЖДА З. „Б.и.“
АД с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адвокат
А.Т. от САК с ЕГН ********** и с адрес: *** сумата от 255 лв. на основание
чл.38, ал.2 ЗА.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.