РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20231110203664 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на В.
Н. Н. срещу ЕФ серия К, № 6636437, на СДВР, с който на жалбоподателя за нарушение на
чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от
ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева. От страна на
жалбоподателя се прави искане за отмяна на фиша (с жалбата се иска още присъждане на
разноски, но впоследствие жалбоподателят изрично уточнява, че не е направил такива и не
иска съответното присъждане), като се излагат конкретни твърдения за нарушаване на
процесуалния и материалния закон. Възиваемата страна излага аргументация за процесуална
и материална законосъобразност на фиша, като претендира неговото потвърждаване, както
и присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
От приобщените към доказателствената съвкупност с определения с правно основание чл.
283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН и чл. 284 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН доказателствени
материали, както и от приетите като доказателства с нарочни определения в съдебно
заседание материали, се установява по несъмнен начин – освен издаването на фиша (на
25.11.2022 г.) съобразно образеца, одобрен с писмена заповед на министъра на вътрешните
работи и освен това, че срещу въззивника към процесната дата 24.11.2022 г. е имало
издадени и влезли в сила 4 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата,
контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР - още именно описаната в
обжалвания ЕФ фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за такова
1
препращане като използвана техника за излагане на установената от съда фактическа
обстановка не се открива никъде в релевантната правна уредба, в който смисъл мотиви е
излагал и ВКС касателно въззивните съдебни актове в наказателните производства от общ
характер, което съвсем не означава, че настоящата инстанция не е такава по същество и не
установява на свой ред фактическа обстановка), но с изключение на това, че соченият в
процесния ЕФ предходен такъв не е бил влязъл изобщо в сила към процесната дата
24.11.2022 г., доколкото е бил обжалван преди датата, на която е щял да влезе в сила, ако е
липсвала съответната жалба (от съдържанието на съответната приложена справка, в която
относно визирания предходен ЕФ фигурира дата на влизане в сила, еднозначно се извежда,
че тази дата е посочена именно при условие, че жалба липсва, доколкото в същата справка
изрично преди датата на влизане в сила е отбелязана жалба от предхождаща дата), като
приложените по настоящото дело книжа, изходящи от РС – Велико Търново, касаещи
съответното обжалване, еднозначно сочат именно на това, че соченият като основание за
повторността ЕФ е бил обжалван в законовия срок за това и производството по обжалването
не е приключило към процесната в случая дата 24.11.2022 г. Налице е напълно достатъчна
съвкупност от доказателствени материали касателно метрологичната годност на процесното
измервателно средство, като автоматизмът в работата на съответните АТСС се явява наред с
метрологичната им годност гаранция за това, че същите не са измерили и причислили
дадена скорост във вреда на адресата на отговорността (в който ред на мисли евентуалното
неправилно боравене с апаратурата следва да доведе до погрешно неотчитане на нарушение
на скоростния режим); изобщо съдът няма каквито и да било основания на база на цялата
ангажирана доказателствена съвкупност да се съмнява в наличието на съответното
превишение на максималната разрешена скорост и в това, че то е осъществено при
движението на процесното МПС. ). Що се отнася до въпроса за това на кое превозно
средство е измерената/отчетената превишена скорост, то следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 752, ал. 4 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на
метрологичен контрол, респективно това, че в случая се касае за средство от одобрен тип,
преминало успешно съответната метрологична проверка.
Не е налице – при всяко положение – съществено нарушение на процесуалните правила,
изхождайки от уредбата по чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН.
Соченото в ЕФ административно нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено,
са описани пределно ясно, в това число като индивидуализацията на мястото на извършване
на нарушението практически не би могла дори да бъде по-детайлна. Съвсем ясно е
обвинението и от правна страна като релевирана нарушена и релевирана санкционна
разпоредба, в това число е съвсем очевидно, че се касае за обвинение за неспазване на
въведено с пътен знак ограничение на скоростта (50 км./ч.) в населено място; в посочената
правна квалификация по обжалвания ЕФ се съдържа съвсем ясна привръзка и с ал. 1, т. 3 на
чл. 182 от ЗДвП. Уредбата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП определено не предписва
установяването посредством заснемане/записване на конкретния водач на МПС, нито
установяването на такъв се явява задължителен елемент от фактическия състав, чието
осъществяване се явява основание за търсене на отговорността.
2
Законова забрана за издаване на ЕФ за нарушение по конкретния състав (на
административно нарушение, извършено в условията на повторност) липсва, но повторност
по смисъла на пар. 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, доколкото съответният предходен ЕФ не е бил
влязъл в сила, имайки предвид уредбата по чл. 64 от ЗАНН, поради което е налице
специалната хипотеза по чл. 63, ал. 7, т. 1 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, а
именно хипотеза, обосноваваща изменение на фиша с прилагане на закон за по-леко
наказуемо административно нарушение (с изричното уточнение, че по този начин
процесуалното право на защита, в това число съобразно КЗПЧОС и правото на ЕС, на
въззивника не се ограничава ни най-малко, доколкото се касае за прилагане на правна
квалификация, включена в правната квалификация по обжалвания ЕФ, т. е. не се касае
някаква правна квалификация на обвинението, с която въззивникът едва сега се сблъсква), а
именно това по чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП като основание за налагане на
наказанието, респективно следва се и съответното намаляване на наказанието на глоба в
размер на 100 лева – съобразно чл. 63, ал. 7, т. 2 вр. ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 4 от
ЗАНН. При този изход на делото правно основание за присъждане на разноски в полза на
която и да е от страните липсва, в това число в полза на СДВР, изхождайки от
действителния смисъл (логика) на уредбата по чл. 63д от ЗАНН вр. чл. 143 от АПК,
доколкото обжалването в случая е било реално необходимо за охрана правния интерес на
обжалващия.
При цялостната и служебна проверка по реда чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не
констатира каквито и да било основания за отмяна на ЕФ или други такива извън
посочените по-горе за неговото изменение.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ ЕФ серия К, № 6636437, на СДВР, като прилага закон за по-леко наказуемо
административно нарушение, а именно като прилага чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от
ЗДвП като основание за налагане на наказанието наместо основанието по чл. 189, ал. 4 вр.
чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 3 от ЗДвП, както и като намалява размера на наложеното
административно наказание на глоба в размер на 100 лева.
Не присъжда разноски в полза на която и да е от страните.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3