РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Габрово , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на седемнадесети юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Ягода Люб. Лесичарска
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20214210100627 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК.
Ищцата Н.К.Г. излага, че с ответника М. ИВ. ГР. са сключили брак на 22.05.1998
г., от който брак имат родени три деца, които са навършили пълнолетие. Твърди, че по
време на общото им съжителство между съпрузите възникнали противоречия и от
месец март 2020 живеят разделено. Поради изложеното моли съда да прекрати брака
между страните. Желае след прекратяване на брака да продължи да носи брачното си
фамилно име – Г., като няма претенции за ползването семейното жилище находящо се
в село Жълтеш, общ. Габрово и моли същото да се предостави на ответника.
В законоустановения срок, предвиден в чл.131 ГПК ответникът не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Видно от удостоверение за граждански брак от 22.05.1998 г., издадено от
1
длъжностно лице по гражданско състояние при Община Габрово, на 22.05.1998 г. в гр.
Габрово, М. ИВ. ГР., ЕГН ********** и Н.К.Д. ЕГН **********, са сключили
граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на своя съпруг – Г., за което
е съставен акт за граждански брак № 0093 от същата дата.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля М.М. Г., показанията на който съдът кредитира изцяло като
непротиворечиви, последователни и основани на личните му възприятия за
осъществени в правната действителност факти. Въз основа на показанията, се
установява, че съпрузите не се разбират помежду си и не живеят заедно от около 1
година. След раздялата ищцата останала да живее в Холандия, а бащата се прибрал да
живее в семейното жилище в село Жълтеш, общ. Габрово.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.
По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.
Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е
дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно
право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова
състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона
дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни
права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия или
двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и
неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на
правото на развод.
Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че
между страните липсва изискваната от чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения
между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за
семейството и разбирателство. Сложилото се преди около една година окончателно
разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което
правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не
само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна
връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не
може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 СК. По
делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по
смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.
Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на
всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и
2
интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е
разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен
факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС
10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона
съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това
настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с
постановяване на решение за развод на страните.
С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне
по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната
връзка – чл.49, ал.3 СК.
По отношение на искането с правна квалификация чл.53 СК.
Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови
фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че
съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при сключване на брака е
променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. При липсата
на такова искане и с оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се
произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се
постанови съпругата Наталия Костадинова Г. да продължи да носи брачното си
фамилно име. Обстоятелството, че ищцата е направила изрично искане за запазване на
фамилното си име, при приложимия СК, е ирелевантно.
Чл. 56, ал.1, изр.1 СК предвижда при допускане на развода, когато семейното
жилище не може да се ползва поотделно от двамата съпрузи, съдът да го предостави за
ползване на единия от тях, ако той е поискал това и има жилищна нужда. Искане за
ползването на семейното жилище не релевира никоя от страните, поради което съдът
не следва да се произнася по този въпрос. Обстоятелството, че ищцата е направила
изрично искане семейното жилище да се предостави на ответника е ирелевантно тъй
като никой не може да упражнява чужди права пред съд предвид забраната предвидена
в чл. 26, ал. 2 ГПК.
Предвид изхода на спора и липсата на произнасяне относно вината, всеки от
съпрузите следва да заплати по сметка на РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр. 2
ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК, сумата 25 лева – държавна такса при решаване на делото по иска за развод,
като направените от ищцата разноски за производството остават в нейна тежест.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
3
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак №
0093/22.05.1998 г. на Община Габрово, между М. ИВ. ГР., ЕГН ********** и Н.К.Г.,
ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание
чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК вр. чл.326 ГПК, след прекратяване на
брака жената да носи брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА Н.К.Г., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „********” № 23,
ет. 2, ап. 7, със съдебен адрес: гр. Габрово, ул. „*********” № 8 да заплати по сметка
на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, както и 5 (пет) лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. ИВ. ГР., ЕГН **********, с адрес: село *******, общ. Габрово, да
заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 25.00 (двадесет и пет) лева – държавна такса
при решаване на делото по иска за развод, както и 5 (пет) лева в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
4